9:21
Лятото на 1980 година беше особено горещо, а Приморско - кипящо от живот и туристи. Работех в Китен и често след смяната си се отправях към плажа, за да се насладя на прохладния морски бриз и музикалните ритми, които се носеха от близките заведения.
Една вечер, докато седях в един от баровете на плажа, забелязах красива рускиня на съседната маса. Усмивката ѝ беше като слънчев лъч, а смехът ѝ - заразителен. Реших да се приближа и да я заговоря. Оказа се, че името ѝ е Наташа и беше дошла на ваканция с приятели. Разговаряхме дълго, а времето сякаш летеше.
Наташа предложи да ме заведе в едно бунгало, където можем да продължим разговора си на спокойствие. Бяхме се забавлявали цяла вечер и тя настоя да изпие последната си чаша вино с мен. Неусетно, умората ме надви и аз заспах дълбоко.
На сутринта се събудих и осъзнах, че нещо липсва. Всичките ми дрехи бяха изчезнали. Наташа също я нямаше, а аз останах сам, обвит само с чаршаф. Изпаднах в паника, но нямах друг избор освен да се прибера така до Китен.
Пътят до Китен беше истинско приключение. Хората ме гледаха с изненада и недоумение, но аз се опитвах да запазя спокойствие и хладнокръвие. Прибрах се в квартирата си, благодарен, че все пак не съм изгубил нищо ценно, освен дрехите си.
Това беше урок, който дълго време щеше да помня - за доверието, за неочакваните обрати на съдбата и за това как една привидно обикновена вечер може да се превърне в незабравим разказ.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук