7:53
Каквото и да говорите за някогашното образование, все едно къде - в града или селото, то беше на друго ниво. Имаше дисциплина, страх, че ще ти намалят поведението, което пък явно имаше значение, нямаше този непукизъм, че ще получиш лоша оценка. Отличниците бяха гордостта на училището и всички други се стремяха да им подръжават.
Имаше униформи, което ни правеше що-годе еднакви, (не че не бяхме), имаше уважение и страхопочитание към учителя. Имаше стремеж към успех, съревнование със съучениците, мотивация за учене и ред, ред други положителни неща в някогашното образование.
Аз съм възпитана в училище,, Любен Каравелоев,, с. Хаджи Димитрово, Свищовско. Селско училище.
Бяхме 14 паралелки по около 30 ученика. Всеки набор бяхме по два класа. Училището ни е много хубава сграда, на два етажа. Сега се помества Народно читалище,, Зора,,. Учителите ни бяха образовани, млади и амбициозни. Аз съм на 75 години помня моите учители. Поклон пред тези, които са починали. Бог да ги прости. Има живи учители, пред които се прекланям и до днес.
Величка Кузева
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук