"А бяха времена". Нямаше интернет фейсбук, инстаграм ,туйтър и другите социални мрежи. Децата играеха до полунощ пред блоковете в кварталите където живееха без да се притесняват родителите им и ги търсят. Нямаше ги  всичките мизерни средства за друсане които съществуват в днешно време. Емоции незабравими мигове. моменти и времена които за много поколения българи си остават незабравими и незаменими с днешните. 

Да играеш на джамини и кой имаше по хубава сирийки биренки или просто сачми метални беше неописуемо яко.

Да се целиш с фунийки и се преследваш в махалата с приятели беше луда работа.

За повечето момичета играта на дама и народна топка беше предпочитано.

Да се обикаля с Балканчето или Школника беше лудо препускане с часове из родния град или село.

Колко комшии и съседи деряха гърла докато им чупеха прозорците по грешка с прашките и жилките.

Скачането на въже беше също много любимо на всички ни, но играта на криеница с часове и търсене до побъркване беше най лудото от всички други игри.

Така минаваше свободното ни време усмихнати безгрижни щастливи от онова по истинско детство и живот без лимити. Някакси всичко беше по друго.

Добавете нещо друго ако съм пропуснал, но спомените ми са безкрайно много, ще спра до тук и се надявам и вие да имате много яки спомени от онова изминало детство и време.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив