9:09
Другарят Живков беше като пианист на събранията на Политбюро. Унесен, с пророчески поглед, той решаваше всякакви задачи, тихо замислен, но и с човечен хумор. За неговите съратници не беше чуждо, че между развитието на атомната енергетика и българските компютри, той може да обсъжда с тях козичката на бай Кольо от Дълги Дел, която беше изчезнала, а милицията не бе открила.
Бай Кольо стигна чак до Тодор Живков, за да изплаче своята мъка, а Живков му позволи да си купи ново животинче и му подариха 2 чисто нови английски ризи. Мъката и радостите на малките хора бяха близки до него, той ги разбираше.
Леко тракане в коридора и след приключването на поредната задача, в залата вкараха на масички с движещи се крачета един грамофон, видео и телевизор. Настъпи оживление, стълпиха се около тях в почивката. Йезуити бяха членовете на ЦК, прекрасно знаеха какво са внесли, имаха и по-добри у дома. Но се правеха, че не знаят, защото да не ги обвини някой, че си угаждат.
Другарят Живков се изкашля и започна направо.
- Другари, бях в Странджа Сакар, там сега строим Република на младостта.
Политбюро взе да пляска, някакси по инерция, думите "строим" и "младост" винаги се аплодираха.
- Изкарах една вечер с младите и какво да ви кажа, скучно им е там. Цял ден работа, а вечерта или пият, или спят, а във въздуха се чува само виенето на вълците. Няма културен живот, няма. И затова реших...
Старият съратник на Живков, генерал Тенев от УБО, влезе с дипломатическо куфарче, от което първо извади една грамофонна плоча и я постави на уредбата. Пусна обложката да я разгледат заслужилите партийци. Лъскава, прясно отпечатана, ухае на Запад. Едва-едва я докосваха, след което ходеха да си мият ръцете. Не знаеха, дали не е посипана с някаква отрова.
- Другари, прекрасна мелодична музика. Държавна сигурност ми внесе тайно плочата и видеокасетата тайно от ГФР. Това са едни другари, момчета, сприятелили се и започнали да пеят. А песните им са славейски, като ангели...
На екрана вече Modern Talking пееха You're my heart, you're my soul, люлеейки се в ритъма на танцувалната музика. Цялото Политбюро се беше скупчило и мълчеше.
- Сменяме линията на партията. Ще издадем плоча на момчетата в България, ще бъдем първи преди руснаците. Ще пратим стотици плочи в Странджа Сакар, да си правят дискотеки и да не им е скучно. Модерн Талкинг (така изговори името на дуета другаря Живков, силното влияние на руския можеше да се усети) ще станат знаме на нашия комсомол.
Стояха старците и гледаха клиповете и по бузите им се събираше топлина. Връщаха се в младостта, искаха да станат, да танцуват.
- Другарю Живков, а няма ли еротика тук? - подаде някой от крайните редове.
С хумора си, Живков се засмя, и отговори прямо.
- Това са момчета, комсомолци. Не, не са били комсомолци, но могат да бъдат. Каква еротика, това "Ти си моето сърце, ти си моята душа" е като наша песен за партията, ти и там еротика ли ще видиш, другарю?
Засмяха се старците, дойде топлина в душите им.
- Има само едно нещо, което леко ме притеснява, продължи Живков. Този "Модерен Разговор" да не е някаква политика, защото сега и в Съюза едно момче комсомолче подхвана модерни разговори. Но ще видим там, ще видим. Ние да си решим нашите проблеми, а ако трябва, те да си говорят. Модерно.
Вече се задвижваше сложния апарат на държавата, който щеше да произведе 200 000 копия от първия албум на Modern Talking и да залее магазините. Грамофонната плоча, която пое модерния разговор и перестройката, месеци преди Михаил Горбачов да се сети за това.
Тайните доклади на ДС твърдят, че на Modern Talking им е било връчен орден Георги Димитров, първа степен, след като са продали над половин милион плочи на вътрешния и външния пазар. До завършването на броя, нито Държавна Сигурност, нито дуета са потвърдили, което прави твърдението една от великите неразрешени тайни на социализма.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук