Нашенецът осигурил оръжието за Първата руска революция през 1905 г., бил заместник комисар на външните работи в СССР, Горбачов го реабилитирал чак през 1988 г.

Често в историята се случват куриозни ситуации, които са на границата на смешното и трагичното. Както се знае още в края на 19 век грузинският революционер и бъдещ съветски лидер Йосиф Висорионович Джугашвили приема конспиративното си име Сталин, с което е познат през следващите години на целия свят. 

Новото прозвище на бъдещия диктатор означава „човек от стомана” и според историците Сталин истински се е гордеел с него.Почти през същата историческа епоха живее и българският революционер социалист Борис Стоманяков. Неговата биография е здраво свързана с Русия и СССР и сигурно затова днес енциклопедиите, издадени в Москва го определят като "руски революционер с български произход и съветски дипломат".  А фамилията на Стоманяков (също със стоманен корен) го прави адаш на Йосиф Сталин.   

Борис Спиридонович Стоманяков  е роден на 15 юни 1882 г. в Одесса. Семейството му е от български преселници в Украйна. През 1900 г. става член на болшевишката партия на Ленин. През 1902 г. привлича в партията известния революционер и бъдещ висш съветски функционер Владимир Антонов-Овсеенко. 

По време на революцията през 1905 г. Стоманяков е емигрант в Белгия. Със съдействието на секретаря Международното социалистическо бюро (ръководен орган II Интернационала) Камил  Гюисманс българинът закупил огромно количество стрелково оръжие от белгийските оръжейни заводи и го прехвърлил за организирането на първата руска революция. Стоманяков осигурил оръжието на болшевика Камо, прославил се със своите експроприации на банки и богаташи. 


Списък на разстреляните на 16 октомври 1941 г. в 6, 45 часа съветски функционери. Под №10 е името на Борис Стоманяков. Списъкът е подписан от палача на НКВД, изпълнил екзекуцията  

През 1906 г. нашенецът се върнал в Русия - там няколко пъти бил арестуван. През 1915 г. той се завърнал в България и постъпил на служба в българската армия. (В това време вървяла Първата световна война и България воювала с Русия).

През 1917 г. Стоманяков пак пристигнал в Русия - тук вече назрявали революционните събития. Българинът бързо намерил място в новосъздадената администрация на съветската държава. Познавали го всички високопоставени болшевики - Ленин, Свердлов, Троцки, Калинин, Дзерджински, Сталин... Борис Стоманяков бил назначен като дипломат в състава на Наркомата по външните работи. През 1920—1925 г. го изпратили като търговски представител на СССР в Берлин - висок и важен пост за новото съветско стопанство. През есента на 1922 г. Стоманяков разкрил голяма афера - станало ясно, че бившите директори на заводите на компанията "Сименс" в Русия играели тайна игра срещу правителството в Москва... Те сключили неизгодни договори и от това съветската държава търпяла огромни загуби...

В редиците на първите съветски дипломати Стоманяков вече играел една от първите роли. През 1926—1934 година на него му възлагали важни външнополитически мисии по цял свят като член на висшото ръководство на Народния комисариат на външните работи на СССР. 

Така на 5 февруари 1932 года българинът подписал договора о ненападение между Латвия и съветската държава, а на 4 декември 1933 г. сложил подписа си под съветско-латвийския търговски договор. През 1934 г. му гласували голямо доверие - Стоманяков станал заместник министър на външните работи отговарял за Далечния изток - Китай, Япония и други страни.След 1937 г. започнали сталинските репресии срещу висопоставените болшевишки кадри. В полезрението на чекистите от НКВД влязъл и българинът дипломат. Борис Стоманяков бил арестуван на 17 декабря 1938 година. 

Съчинените обвинения срещу него след мъчителни разпити били определени така - "виновен за създаването на престъпна контрареволюционна троцкистка група и шпионаж в полза на Великобритания, Германия и Полша". Съдът се произнесъл - Стоманяков се осъжда на смърт, чрез разстрел. Последвали близо 2 години в затворническата килия, когато българинът чакал екзекуцията си всяка нощ... През 1940 г. той бил включен в дългия списък за разстрел на държавни и партийни функционери, хора на изкуството, военни. На 16 октомври 1941 г. в 6, 45 часа смъртната присъда била изпълнена в Москва.

След 1962 г., след развенчаването на култа към Сталин, у нас започва да се пише и говори за живота и делото на Борис Стоманяков. За него излизат книги, снимат се и филми, но не всички факти от злочестата му биографията се казват. А в СССР общо взето всичко е забулено в мъгла. Пълната му реабилитация става чак през 1988 г., когато присъдата му е отменена от съда... Това е времето на горбачовата перестройка - тогава пред хората излиза истината за българина Борис Стоманяков.

Източник:www.nabore.bg 

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ: