Изчезването и появата  на кораба след 90 години, не може да бъде обяснено с природни явления или човешки грешки.


Крайбрежната охрана на Куба откри кораб в Карибите, който изчезва в Бермудския триъгълник преди почти век. На 18 май властите в Куба съобщиха, че бреговата охрана е открила стар кораб без екипаж в Карибите. Според тях намереният кораб е известен американски SS параход. „Котопакси“, изчезнал в Бермудския триъгълник на 1 декември 1925 г.

Кубинските власти записаха появата на кораба на 16 май. Тогава той внезапно се появява западно от Хавана в ограничената зона. След продължителни неуспешни опити да се свържат с екипажа на кораба, бяха изпратени три патрулни лодки на кубинската брегова охрана, които го прихващаха.

Приближавайки се до целта, граничарите бяха шокирани от видяното. Корабът беше ръждясал и очевидно много стар. Те бяха още по-изненадани, когато се качиха на кораба - на него нямаше екипаж и навсякъде царуваше запустение. Веднага беше видно, че корабът е изоставен от десетилетия.

По-късно се оказа, че откритият кораб е построен преди сто години и е легенда за Бермудския триъгълник. Оказа се, че намереният кораб е същият "Котопакси", който мистериозно изчезна през 1925г.

По време на инспекцията на кораба на борда е намерен дневникът на капитана, който е служил в момента на изчезването на кораба, в клиничната навигационна компания Clinchfield. Автентичността на дневника бе потвърдена от експерт от Куба Родолфо Крус Салвадор. Той каза, че бордовият дневник съдържа много ценна информация за ежедневието на екипажа, но за съжаление не даде никакви улики за изчезването на кораба и неговия екипаж.

Документът описва интересни подробности, записани преди изчезването на кораба. Последното вписване в бордовия дневник е направено на 1 декември 1925 г. На този ден е SS. Котопакси извика бедствие и спря да общува. Оттогава вече почти 90 години няма информация за кораба. На 31 декември 1925 г. той е включен в регистъра на изчезналите хора и въпреки факта, че в последното си съобщение екипажът съобщава, че корабът потъва, той става част от легендата за Бермудския триъгълник.

Котопакси напуска пристанището на Чарлстън в Южна Каролина на 29 ноември 1925 г. По време на отпътуването на борда имаше 32 моряци, начело с капитан Майер. Корабът е трябвало да достави 2340 тона въглища до столицата на Куба - Хавана, но по неизвестна причина изчезна при неизвестни обстоятелства два дни след излизането от пристанището.

Тъй като няма информация за местонахождението на товарния кораб през последните 90- години, вицепрезидентът на Министерския съвет на Куба генерал Абелардо Коломе обеща, че властите на страната му ще разследват, за да разкрият мистерията около изчезването и появата на мистериозния кораб.

Припопняме , че Бермудският триъгълник обхваща района между Бермудите, Маями и Пуерто Рико. В този район десетки самолети и кораби изчезнаха неизвестно, съдбата на повечето от които все още не е известна. Виновниците за тези мистериозни изчезвания са наречени от свръхестествени сили, до интригите на извънземните цивилизации.

Тези теории обаче са популярни главно сред хората и учените не ги разпознават и обясняват всички аномалии на Бермудския триъгълник с човешки грешки при контрола на самолети и кораби и всякакви природни явления.

Но мистериозният външен вид на легендарния SS. „Котопакси“ предизвика голям интерес в научните среди и това трябва да накара много експерти да преразгледат своите убеждения по този въпрос, защото внезапното връщане на кораба след 90-годишно отсъствие не може да бъде обяснено с природни явления и човешки грешки.



Жител на град Форфар, окръг Ангъс, с изненада открил своя гроб в местното гробище, като на надгробната плоча било изписано неговото име и това на жена му, съобщи в. "Куриър".

Седемдесет и пет годишният Алън Хател едва сега си дал сметка защо много от приятелите му престанали да му се обаждат по телефона - те просто го мислели за покойник.

Твърди, че гробът е бил обособен без негово знание. Предполага, че за гробното място и мраморната надгробна плоча се е погрижила бившата му съпруга, с която той се развел преди 26 години. Името й Берта също е изсечено в камъка до това на Алън. Госпожата явно се е погрижила за отвъдното, като желанието й е било да почива във вечен сън редом до бившия си.

Но шотландецът възнегодувал, защото да бъде погребан заедно с Берта въобще не влизало в плановете. Той държал да бъде кремиран, след като завърши земния си път. Понастоящем е пенсионер, след като 37 години е работил като заварчик. От бившата си жена той и има две възрастни деца.


Източник.plovdivmedia.com


Открит е от Никита Хрушчов през 60-те години на миналия век, някъде 62-63 година.

Този завод послужи и като снимачна площадка на един български филм" Хроника на чувствата".
Йосиф Сърчаджиев беше дете тогава, имаше куче булдог и мисля, че му беше дебюта в киното.

През 80-те години старозагорските деца се радваха на ледената пързалка в спортния комплекс към завода.
Рейс № 6 ги обираше от спирките по бул "Г. Димитров", като най-много деца се струпваха на спирката пред кино "Септември".

Забавачета и първокласници, пътуваха без придружители, в спортният комплекс ги поемаха треньори, имаше гардероб за кънки с обувките.

Има и негативна част!

След като държавата се отказа от него, голям зор видяха фирмите по разрушаването му.
С години изнасяха черни и цветни метали.

А защо е важно ще следим, ако някой знае да продължи приказката, "Имало едно време АТЗ".

Димитър Танев



През 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Константин Манджанидис създават тютюнева работилница „Слънце" В град Стара Загора.

След 1945 година при идването на комунистите  на власт,фабриката е национализирана и става държавна собственост.

И до днес има хора които помнят някогашните български цигари и техният невероятен вкус.

Знаете ли,че …
Уникална банкнота от 3 лв. с две правописни грешки се съхранява в Държавен архив – Перник.
С нея на времето се купували 2 кг месо, 2 кг сирене и 1,2 л ракия…..

През 1952 г. в Народна Република България се провежда най-мащабната парична реформа. За първи път се пускат в обръщение редовни държавни книжни пари. За тази цел са отпечатани нови държавни съкровищни билети от 1, 3 и 5 лева и нови банкноти от 10, 20, 25, 50, 100 и 500 лв.

Предварително подготвената емисия от 1951 г. нарушава съществуващата до тогава европейска практика в емитирането на банкноти. Номиналът от 3 лева e иновация, която среща недоумението на повечето чуждестранни експерти.

„Установена е самоличността на извършителя. Потвърден е инцидента. Очакваме в близките часове повече информация“. Това заяви в ефира на Нова телевизия Ангел Ангелов, генерален консул на България в Истанбул относно инцидента с българина Милен Бахчеванов, който бе убит от полицията в Истанбул. Tой нахлу в заведение с мачете, предизвика безвредици и рани човек.

„На място все още се събира всякаква допълнителна информация за изясняване на случая. Има споделени разкази на очевидци в социалните мрежи“, добави Ангелов. „По всяка вероятност става дума за човек с психично разстройство или под въздействието на силни опиати, тъй като действията му са били неадекватни, агресивни“, заключи генералният ни консул. Ангел Ангелов разкри, че е имало преговори между него и полицията, които продължили около час и половина, след като той се е барикадирал,пише kriminalno.com

Генералният ни консул в Истанбул обаче е категоричен, че този инцидент няма да предизвика напрежение между България и Турция. След нападението простреляният е бил откаран в болницата. При прегледа е било установено, че е заразен с вируса HIV. Според МВР българинът е известен у нас с криминални прояви – хулиганство, кражби и грабежи.


До 1915 г. Харди снима 50 късометражни филма за Любин. По-късно се премества в Ню Йорк, където снима филми за Пате, Казино и Едисън студио. След това се връща в Джаксънвил и снима вилми за компанията Вим комеди, докато студиото затваря врати, понеже Харди открива, че собствениците крадат от заплатите.

По-късно, той работи за студио Кинг Бий, след като компанията купува Вим. Работи с имитатора на Чаплин Били Уест и по същото време – с комедийната актриса Етел Бъртън Палмър. (Харди продължава да играя „бабанката“ за Уест до 20-те години на 20 век, често имитира Ерик Кембъл.) 

През 1917 г. Оливър Харди се премества в Лос Анджелис, като работи самостоятелно за няколко Холивудски филмови компании. По-късно същата година се появява във филма Щастливото куче на продуцента Бронко Били с участието на млад британски комик на име Стан Лаурел.

Оливър Харди играе крадец, които се опитва да ограби персонажа на Стан. Ще изминат още няколко години, преди двамата да работят отново заедно.

Между 1918 г. и 1923 г. Оливър Харди снима над 40 филма за витаграф, където най-често играе „бабанката“ за Лари Сиймън. През 1919 г. той се разделя със съпругата си и през 1920 г. се развежда окончателно, както се твърди, заради изневяра на Харди. Още на следващата година, на 24 ноември 1921 г., Харди се жени отново, този път за актрисата Миртъл Рийвс. Този брак също не е щастлив, Миртъл става алкохоличка.

През 1924 г. Харди започва работа в Хал Роуч Студио, където работи с Чарли Чеиз. През 1925 г. той участва като Слабия мъж в Магьосникът от Оз. През същата година участва и във филма Да, да, Нанет!, където играе Финлейсън, който по-късно често се появява в сериите на Лаурел и Харди. Филмът е режисиран от Лаурел. Той продължава да играе поддържащи роли във филми с Клайд Кук и Боби Рей.
През 1926 г. Харди трябва да участва в Хванете ги млади, но неочаквано влиза в болница, след като се изгаря с горещ агнешки бут. Лаурел, който работи като Комик и режисьор за Роуч студио, играе заместващата роля.  

Лаурел продължава да се появява пред камерата, вместо зад нея и по-късно същата година снима филм заедно с Харди, 45 минути от Холивуд, въпреки че нямат общи сцени.


Преди 1989 г. ..Едни лоши неща са били..
Квартален лекар, къде всеки месец минаваше по адрес..
В училищата храната беше безплатна и на място приготвена…
В зеленчуковия магазин български зеленчуци..

В месарския магазин и там българско производство..
Във всяко голямо село лекар с кабинет..
Едно българско село ТКЗС изнасяше за година плодове и зеленчуци, колкото днес цяла България..
Всичко това е унищожено днес.!

Може да допълвате…или да ме плювате.. Избора е ваш! На мен не ми дреме!
Всяко време има своите плюсове и минуси.

Мaриo Милчeв, кoйтo e първи брaтoвчeд нa убитaтa жecтoкo Aндрeя, рaзкaзa зa живoтa нa мoмичeтo. Тoй признaвa, чe e cъкрушeн и нe мoжe мяcтo дa cи нaмeри, oткaктo e рaзбрaл тъжнaтa нoвинa зa звeрcкoтo прecтъплeниe.

„Иcкaм вcички дa знaят кaкъв чиcт и дocтoeн чoвeк бeшe тя, вcички я coчeхa зa примeр, a e минaлa прeз мнoгo тeжкo дeтcтвo“, пoдчeртaвa Мaриo Милчeв. 

Eтo кaквo рaзкaзa тoй пред Блиц:

Семейната история на Андреа е пoкъртитeлнa. Мaйкa ѝ ги изocтaвя, кoгaтo ca били cъвceм мaлки. Бaбa им и дядo им умирaт. Бaщa им взимa пoпeчитeлcтвoтo нa дeцaтa и ce грижи зa тях. Мaйкaтa нaпуcнa дeцaтa cи зaрaди друг мъж, зaпoчнa дa изнeвeрявa и рeши дa cи зaрeжe дeцaтa.Кoгaтo мaйкaтa нa Aндрeя cи тръгнa, тя бeшe някъдe oкoлo пeтгoдишнa. Цялaтa oтгoвoрнocт oт тoвa, чe нямaшe мaйкa, в eдин мoмeнт пaднa нa нeя. Тe пoрacнaхa мнoгo мaлки, нaлoжи им ce в рaннa възрacт дa бъдaт и мaйкa и бaщa eдин зa друг.

Aндрeя нe излизaшe нaвън, бeз дa ce oбaди нa бaщa cи и дa му кaжe къдe oтивa, дa иcкa нeгoвoтo пoзвoлeние.

Oт чeтири гoдини хoдeшe c eднo и cъщo мoмчe, нe e имaлa друг приятeл, тoй я oбичaшe мнoгo, двaмaтa бяхa нeвeрoятнo влюбeни. В мoмeнтa тoй гo изживявa мнoгo тeжкo. Тoй e cринaт. Кoгaтo oтивa в пoлициятa и e рaзбрaл кaквo e cтaнaлo c нeя, e иcкaл дa cи cлoжи крaй нa живoтa, зaтoвa ceгa нe гo ocтaвят и зa минутa caм.

Тe ca имaли плaнoвe зa в бъдeщe дa ce oжeнят, cъбирaл cи e пaри oт cтипeндиятa, зa дa ѝ взeмe гoдeжeн пръcтeн. Днec, пoнeжe вeчe ce e видял c близкитe нa Aндрeя, кaзaл им – прaвих плaнoвe дa ѝ прeдлoжa брaк вeднaгa, щoм зaвърши, нo пoнeжe тoвa нямa дa cтaнe, взeмeтe тeзи пaри, кoитo cпecтих зa нaдгрoбнaтa плoчa.
Тoй приeмa вcичкo изключитeлнo тeжкo и нe виждa cмиcъл дa живee. У тях идвaт мнoгo хoрa дa гo уcпoкoявaт, нo e oтчaян.

Източник:Петел

Стресна се от някаква неясна тревога в съня си – беше в спалнята, а навън се зазоряваше.

Погледна колко е часа и изпадна в паника - закъсняваше. Ядоса се на себе си - не послуша снощи и неговият съвет, да не ляга, защото е късно и ще се успи и ето, че се случи - не беше чула алармата на часовника.

Предния ден, до обед бе на работа, после води на лекар малката - бяха се обадили от детската ясла, че дигнала температура - търча да урежда кой да я гледа, защото, тя трябваше да замине служебно извън града. Вечерта имаха участие. Като се върна я чакаха и куп други задължения, плюс прането и сушенето на служебните ризи, които ѝ трябваха за утрешния ден.

Полунощ беше минало, когато легна да си поспи – на другия ден я чакаше дълъг път. И ето, че непоправимото, беше станало.

Сега трябваше, да размисли, какво да направи, не можеше да върне времето. А и телефон нямаха, за да звънне на службата, нито те, нито някой от живущите във входа. Даже и улична кабина нямаше в новия квартал на града, в който отскоро живееха.
Събуди и него, набързо се облякоха и хукнаха. Навън нямаше нито автобуси, нито таксита. Беше, ранна пролет - топло и красиво. Някои дърветата започваха да се разлистват и крехките им клонки зеленееха на фона на изгряващото слънце, чийто край плахо се подаваше на хоризонта. Духаше нежен, едва доловим като милувка, вятър, но нямаха време сега да се любуват на природата. Тръгнаха с бърза крачка към мястото където, трябваше да бъде служебния автобус. Когато пристигнаха нямаше никой. – Закъснях порядъчно – мислеше си тя, нямаше откъде да знае, че са оставили колега да я чака, а той мръднал от мястото за малко и са се разминали. Ами сега…

По съвета на съпруга си, слезе до автогарата и си купи билет за най-близкия град с летище, но не ѝ се тръгваше сама. Как ли не го моли да пътуват заедно, какво ли не направи. Но той заяви, че е на работа и е почти невъзможно да се освободи.

Остана разочарована, обидена. Реши даже, че явно не го е опознала достатъчно, а може и да не я обича вече толкова силно. Стана ѝ криво, дори си поплака тайно и се надяваше околните да не са я забелязали. И въпреки всичко, се надяваше или някакво шесто чувство ѝ подсказваше да изчака до последно. Когото всички пътници се качиха тя с такова нежелание се отправи към вратата, че явно Господ, усети тази й съпротива и момента, в който крака ѝ стъпи на първото стъпало на автобуса, чу да я викат по име. В далечината видя съпруга си да бяга към нея и да ѝ маха.
Сърцето ѝ подскочи от неописуема радост. Интуицията, не я бе излъгала. Напразно се бе измъчвала от разни глупави предположения. Ходил до службата си, оправил нещата, за да са заедно и дошъл с колегата си и колата му. Качи се, без да пита нищо. Пристигнаха на аерогарата. Там установиха, че самолета за столицата излита след минути. Обясниха на касата, как са изпуснали служебния автобус, който трябва спешно да догонят. Касиерката, младо, много симпатично момиче, им влезе в положението, обади се по телефона на две, три места и полета беше уреден.
В самолета, вече успокоени пиеха първото си кафе за деня и шегувайки се надничаха през илюминаторите - дали няма да зърнат някъде там, долу, автобуса, за да му помахат.
Пристигнаха доволни в столицата, много преди уречения час и потънаха в забързания му ритъм. Имаха време да похапнат в някое кокетно ресторантче и да се разтоварят от напрежението, в което бяха изпаднали. Обиколиха магазините, повъртяха се поразгледаха и в ЦУМ-а, разходиха се по красиво оформените алеи на парка, обсипани с цъфтящи цветя и дръвчета и великолепната зелена морава, направена за отдих. Небето синееше, времето беше чудесно само за разходка.
Дойде време отправиха се към Народния дворец на културата (НДК) – сега вече Национален дворец на културата, където трябваше да пристигне служебният автобус. Годината беше 1981 и строежът на сградата, по повод 1300 години от създаването на българската държава, беше готов. Предстоеше грандиозен концерт за откриването ѝ, в който трябваше да участват и те. Осем етажното здание беше много красиво, със стилизирано слънце над централния вход, напомнящо, дърворезбите на старите български къщи. Всичко наоколо ново, подредено, дори тревните площи и градинки, започваха да зеленеят.
Пладне беше минало, седнаха в очакване… Мина доста време така. Наоколо нямаше сянка, а слънцето доста силно вече прежуряше, налегна ги умора и безпокойство. Започнаха да се притесняват - дали не беше разбрала погрешно мястото, където трябваше да дойде автобуса. Нямаше, на кого да се обадят. Тревогата и раздразнението ѝ нарастваха с всяка изминала минута. Прокрадна се и най-лошата мисъл. Много път е от техния град до тук. Не дай Боже, нещо да се бе случило. От чакането им додея, бяха отпаднали, стреса и скитането из столицата си казаха думата. Накуп им се насъбраха доста неща. Тя започна да се чувства виновна, отношенията им се натегнаха и аха да се скарат, служебния автобус пристигна.
Колегите ѝ наизлизаха от него, изморени - седем, осем часа бяха пътували. Когато ги видяха, много се изненадаха и искрено им се зарадваха. Заразпитваха - какво се беше случило, разказваха, как са оставили един от колегите да я изчака и после се чудели защо я няма. Бяха любопитни, с какво са пристигнали преди тях...
Удовлетворени бяха всички и от тогава излезе приказката-правило – „Отсега нататък, който закъснее идва със самолета независимо къде са!“
Смяха се, до един, много доволни на измисленото заради нея остроумие...
Благодарни и доволни, от добре приключилото премеждие, двамата се разделиха с усмивка и съпругът ѝ пое обратно към провинцията.

Петя Атанасова 






Европейската комисия се опитва да въведе обща минимална заплата за целия ЕС

Eвропейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата. Това обяви днес еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права Николас Шмит. 

Шмит каза, че са започнали консултации относно плана на комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в Европейския съюз и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни, пише Lupa.bg.


1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. 

Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.

Историята на Илзе Кох

е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.
Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера.

Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

Източник:daniivanov


Съкрушителна история от Сърбия - 77-годишната Олга Бошкович, която живее в село Мушич, за пореден път доказва колко силна и жертвена е майчинската любов, пише Lupa.bg

Старицата носи парализирания си син Предраг на гърба си близо шест десетилетия. 59-годишният днес мъж цял живот буквално е висял на врата на своята родителка. Бащата на детето избягал веднага щом научи, че Олга е бременна. Роднините били против дъщеря им да ражда без съпруг, но момичето наистина искало да стане майка. Олга разбирала, че самото отглеждане на дете няма да е лесно, но дори не предполагала колко трудно ще бъде.

При раждането станало ясно, че момчето цял живот ще бъде инвалид. Но жената не оставила бебето, а го отглеждала в малката стая, дадена от родителите й.
Когато момчето пораснало, Олга започнала да го носи на гърба си в училище, така че той да бъде сред децата и да се развива. Минали години и Предраг се превърнал в мъж, но майка му все още го носи. Предложили й инвалидна количка, но жената не я взела. Казва, че се справя сама.
Предраг се научил да прави красиви изделия от дърво с лявата ръка, които след това раздава на местни деца и познати.

Напоследък на Олга й все по-тежко да носи сина си и да се грижи за домакинството.
Но най-вече е натъжена от факта, че когато напусне този свят, нейният Предраг ще остане напълно сам и никой няма да се нуждае от него.
Историята на Олга и Предраг буквално разплака Сърбия и Балканите. От постове в социалните мрежи става ясно, че много хора са готови да дарят пари, дрехи и храна на страдалците.



Какво беше преди години,почти във всяка къща имаха магаре или кон,това беше и превозното средство с което си вършеха работата!

На село и свекърът ми имаше кон.Колко приятни ни бяха разходките,качени на каруцата и сред природата!Както се казва в песента,....
Блажени години!

Радка Янева

Caмo зa някoлкo чaca пoлициятa уcпя дa рaзкриe тeжкoтo криминaлнo прecтъплeниe във врaчaнcкoтo ceлo Гaличe.

Пълни caмoпризнaния e нaпрaвил убиeцът нa 18-гoдишнaтa Андрея Асанова, кoятo бeшe зaклaнa в cъбoтa прeз нoщтa в къщaтa cи. Oщe вчeрa криминaлиcтитe зaпoчнaхa дa рaбoтят c двaмaтa брaтoвчeди A.O. и Д.O., и дoкaтo рaбoтили c тях, пoдoзрeниятa ce зacилили към първия, дoкaтo втoрият бил ocвoбoдeн.

Тaкa cлeд дълги чacoвe рaзпити 18-гoдишният Aнгeл нe издържaл и нaпрaвил пълни caмoпризнaния в пoлициятa в Бялa Cлaтинa. Прeз цялoтo врeмe oбaчe ce държaл „жeлeзнo“ и прaвeл вcичкo възмoжнo дa зaблуди рaзcлeдвaщитe. Вeднaгa cлeд кaтo ce cринaл тoй зaвeл чeнгeтaтa и им пoкaзaл къдe e cкрил нoжa, c кoйтo e извършeнo прecтъплeниeтo. Нa мяcтo пoкaзaл и c пoдрoбнocти кaк e зaклaл крacивaтa Aндрeя,cъoбщи BulNеws.

Убиeцът e cъceд нa cвoятa жeртвa и ce пoлзвa c лoшo имe в ceлoтo. Млaдeжът e cклoнeн към бeзпричиннo нacилиe и прeди врeмe e нaнecъл пoбoй нa възрacтeн мъж.Рaзкривaнeтo нa убийcтвoтo e в рeзултaт нa нeпрeкъcнaтa рaбoтa нa пoлициятa в Бялa Cлaтинa и кoлeгитe им oт Врaцa и Coфия. Цял дeн вчeрa хoрaтa нaблюдaвaли прoцecулнo-cлeдcтвeнитe дeйcтвия нa oргaнитe нa рeдa, кaтo прeз пoвeчeтo врeмe зaпoдoзрeният Aнгeл бил c тях.

Oщe прeди oбeд нa мecтoпрecтъплeниeтo приcтигнaли дирeктoрът нa пoлициятa във Врaцa Янкo Янкoлoв и шeфът нa рaйoннoтo упрaвлeниe в Бялa Cлaтинa Крacимир Йoнчeв, кoитo прякo ръкoвoдили издирвaнeтo нa извършитeля. Цялa нoщ тeхнитe пoдчинeни, пoдпoмaгaни oт кoлeги oт cтoлицaтa, ca извършвaли oглeди вътрe в къщaтa и oкoлo нeя.

Извършитeлят нa кървaвoтo прecтъплeниe Aнгeл e зaдържaн зa 24 чaca в рaйoннoтo упрaвлeниe в Бялa Cлaтинa.

"Жители на Галиче обмислят подписка за изгонване на  цялото му семейство от селото. Надявахме се да не е така и да не сме живели с такова чудовище", каза пред Нова телевизия кметът Касъм Касъмов.


По първоначална информация по тялото има следи от насилие, а смъртта е била причинена по особено жесток начин. Жертвата е открита с прерязано гърло, съобщи bTV.

Близки на момичето са подали сигнал за инцидента тази сутрин, след като не успели да се свържат с нея. Жителите на Галиче са в шок.


По думите на кмета Страхил Стоянов момичето било скромно и неконфликтно.

Не е ясно засега кой може да е извършителят. Момичето живеело само, тъй като баща ѝ и брат работят в Англия, а майката има друго семейство.

От МВР съобщиха, че по първоначални данни няма следи за проникване с взлом в къщата.

В района има засилено присъствие на полицията. Очакват се криминалисти и от София.

По случая е образувано досъдебно производство.

Източник:Факти.бг

Стюардесите от първия полет на летище Видин - 1973 година
Летище Видин е открито през 1973 г. като БГА „Балкан“ поддържа от него със самолети „Ан-24“ две въздушни линии:

- Целогодишно, ежедневно: Видин - София (за около 30 минути) и обратно.
- Сезонно, ежеседмично: Видин - Варна - Бургас (ок. 1,5 часа) и обратно.

Аерогара Видин е обслужвала средно по около 40 000 пътници годишно. През 1991 година редовните авиолинии са спрени, а летището е закрито официално през 1999 година,
Сега аерогарата към летището и другите постройки там са разграбени и съборени.

В различни периоди от развитието на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас.

За относително малката територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се обяснява с планинския релеф и липсата по онова време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни традиции на страната. Преди изграждането на съвременните магистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със съветските автомобили отнемаше поне 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едва 211 км. Видин с автомобил или влак се пътуваше около 5 часа. Затова самолетите бяха много желан транспорт, особено при служебни командировки, в които билетът се заплащаше от държавата.

Схема и цени на вътрешните самолетни линии на БГА "Балкан" до 1990 година може да видите ТУК

Sneja Dimitrova

От Олимпиадата в Мюнхен / 1972/ българите се връщаха с една торба медали, а сега се радваме не едно бронзче! 

Тогава е създаден шедиьовърът на нашето кино „Козият рог”/1972 г./ ненадминат и до сега и незнайно кога ще бъде надминат!Ако не знаете – в едно квартално кино в Мадрид този филм е гледан две години при препълнен салон!

Людмила Живкова отвори вратите на културата към света – международни театрални прегледи, международни писателски срещи, българският глас кънтеше на световните оперни сцени! Да си творец беше престижно, защото „омразната” соцдържава харчеше луди пари – за реставрация на селища!

Тогава бяха завършени реставрациите на Боженци, Жеравна, Стария град в Пловдив, Етъра… Сега това е невъзможно! Имахме над три хиляди киносалона – с хиляда повече от страната на киното – Франция, над две хиляди и петстотин библиотеки, стотици самодейни състави…

Тогава имах 6 хиляди лева, държавата ми даде още толкова и си направих апартамент в кооперация – сто квадрата, с гараж и тавански кабинет!
Шестте хилядарки от държавата трябваше да ги изплащам 25 години по 20 лева на месец – играчка, независимо какво работиш!

Баща ми беше главен готвач на най-големия комбинат за телфери на Балканите – в Габрово, 7 хиляди души се хранеха на смени в огромния търбух на стола! А цените бяха: всички постни чорби – 6 стотинки, всички месни чорби – 10 стотинки, всички готвения стия с месо 25 стотинки…

Сами смятайте обикновените работници какво плащаха за храна! Почти 90 на сто от населението почиваше на смешни цени – картите бяха от 30 – до 50 лева, а в санаториумите – 20 лева за 20 дни! Зъболечението – задължително и безплатно! Големите фургони флуорографи обикаляха и най-малките селища за медицински прегледи! Това са само някои от по-едрите щрихи на най-силното българско десетилетие

Нико Николаев Ников

Стара Загора и Берое загубиха един достоен човек. Отиде си легендата на Българския футбол Петко Петков.

Един от най-великите голмайстори в историята на българския футбол.

Почивай в мир ! Съболезнования на семейството.

През последните дни министърът на околната среда и водите Нено Димов не спира да обяснява, че той и неговото министерство нямали никаква вина за водната криза в Перник. Сателитните снимки по проекта “Коперник”, както и данните от дневника на язовир Студена, доказват само едно: още през август водната криза се е задала зад ъгъла. Министърът, който по закон управлява водите в България, не е реагирал. Три месеца бездействие на властта доведе хуманитарната криза на Перник.

Едни кадри, заснети с дрон, бяха показани стотици пъти през последния месец. Напукана земя, която всъщност е… дъно на язовир.

Сушата в язовир “Судена” край Перник поставя хората от региона на нечовешко изпитание и в условия на хуманитарна криза. Тя се превърна в едно от емблематичните събития на 2019-та. Но, емблематично за какво? За опасен климатичен феномен или за опасно безхаберие на властите?В Пернишкия регион чешмите вече са пресъхнали. Въведен е непосилен воден режим. Започнаха протести. Хората обвиняват държавата в безстопанственост, а властта се оправдава със сушата. Появи се и версия за източване на язовира заради италианските водолази и ремонта на стените му по европейски проект. Уволнен бе само шефът на ВиК Перник. “Жегата” не достигна до високите етажи на отговорните две министерства – МОСВ и МРРБ. Прокуратурата все още разследва случая и нейните преписки пътуват между Перник и София. А над хората надвисват нови опасности – епидемии и зарази.

Случката все повече прилича на търсене на необходимия виновник. Вместо да се анализират ден по ден действията на тези, които по закон отговарят за управлението на водите в България.

Скандалът с хуманитарната криза в Перник се разрази едва през миналия месец ноември. Тогава, когато беше късно за всичко. А всъщност, в социалните медии още от месец август се въртят клипчета с известните кадри, заснети с дрон. Те показват, какво се е случило постепенно с водата на язовир “Студена” през последните четири месеца. Изчезва. Стопява се. Водната шир се превръща в напукана земя. Но никой в министерствата на Нено Димов и на Петя Аврамова не е забелязал това.

Те не са видели кадрите. Не са отчели фактите, не са анализирали данните, които им предоставят в справки за всички язовири в България. Министър Нено Димов, който по закон управлява водите в България, подписва месечния график за използването им. Двамата министри са гледали язовир „Студена” през документите.

А ние ще погледнем към язовира през… сателитите.

Проектът “Коперник” е програма на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята. Целта е да се предостави информация за околната среда и сигурността, както и да осигурява политиките на ЕС. Програмата е основана в партньорство с Европейската космическа агенция и се изпълнява чрез група спътници, наречени “Сентинел”, които предоставят данни от космоса за Земята, правейки снимки с възможно най-високо качество. Програмата “Коперник” е най-голямата платформа в света за безплатно предоставяне на информация и данни за наблюдение на Земята.

Искам да видя, как изглежда язовир „Студена” в началото на гмуркането на водолазите за ремонт на стените на язовира – през юли 2017-та. Най-ясният ден е втори август 2017-та. Вижда се, че язовирът е пълен. По предварителна информация знам, че водолазите са работили и през цялата 2018-та година. Затова избирам месец март 2018-та. Язовир „Студена” изглежда още по-пълен. През месец юни 2018-та има още повече вода – на сателитната снимка не се виждат дори брегове. През септември – отново изглежда пълен.

Знаех, че италианските водолази са си заминали на Коледа. Приключили са своята работа в края на 2018-а.

И през януари и февруари на 2019-а, никой не е работил на язовира.

Но ето как изглежда водата през месец февруари 2019-а. Наполовина пълен. А през април в него трябва да има повече вода, заради топенето на снеговете. Но… язовирът не изглежда по-пълен тогава.

През следващите месец май и юни язовирът се пълни. И това се вижда най-добре от сателитната снимка, направена на трети юли 2019-а. Не се е отдръпнала водата от бреговете. Но през следващия месец август започва различната картина. Жълтите ивици около язовира стават все по-дебели. Те бележат отдръпването на водата навътре в чашката. През месец септември това продължава, а през ноември язовир “Студена” прилича повече на локва, отколкото на язовир. На 15-ти декември 2019 година от сателитната снимка се виждат вече дори пукнатините по сушата.

Картината от сателитите на проекта „Коперник” е ясна и категорична. А какво показват данните в дневника на хидролога на язовир „Студена”? И съвпадат ли логически със сателитните изображения?

Тръгваме към язовир „Студена”. Но на път за там се спираме в село Студена. Бяхме научили, че италианските водолази са се хранили там в един ресторант.

Намираме собственичката на ресторанта. И от нея разбираме, че водолазите са се хранили в нейния ресторант всеки ден и са си заминали през месец февруари 2019-а. Казали, че са приключили работата и си тръгват. Показвали на снимки как  правят ремонта. И ресторантьорката качила във Фейсбук тези снимки. Но в началото на месец декември някой изтрил от профила й всички снимки. А на тях се виждало, как под вода водолазите свалят целия напукан слой и как се прави бетон. Тя била свидетел на всичко това. Но някой е саботирал нейния Фейсбук профил. Не знае кой.

Откриваме инж. Бойко Кодуски в канцеларията му преди стената на язовир „Студена”. Той е ръководител на „Хидровъзел Студена”. Той отрича някой да е източвал водата на язовира, заради работата на италианските водолази. Но на въпроса ми, как става по принцип източването на язовира, кой на кого писмено нарежда да се направи това, инж. Кодуски ни шокира с отговора си, че това ставало по… телефона. Без писмено нареждане, без документ се правело източването на язовира. И това бил легалният начин. Това означава, че нито може да се докаже, че язовирът е източван, нито да се докаже, че не е източван!

Показвам на инж. Бойко Кодуски сателитните снимки и искам от него да ми покаже в дневника на язовира, какво количество вода са записали в същите месеци?

Логиката почти съвпада. С изключение на два месеца.

Февруари и април 2019-а.

Според дневника на хидролога, през месец февруари 2019-а, водата в язовира е била 9,8 милиона кубически метра вода. Точно както определихме от сателитната снимка – наполовина пълен.

А след два месеца – през април, според дневника, язовирът трябва да е по-пълен с цели 2 милиона кубически метра вода – 11,6 милиона.

Но на сателитната снимка, водата в язовира през месец април, не изглежда повече. И инж.Кодуски след дълго наблюдение казва тихо – „Същото е.”

Дали тогава, някой не си е взел повечко вода от язовира, в сравнение с посочения разход в дневника? И снимките от сателитите, и цифрите от дневника на хидролога са категорични. Още през август 2019-а, хуманитарната криза се е показала зад ъгъла. Но никой от властите нависоко не е реагирал на заплахата.

Ето документите, които доказват неадекватната управленска реакция на министър Нено Димов за водата в язовир „Студена”.

В справка от 02.09.2019 г., подписана от управителя на ВиК Перник – инж. Иван Витанов пише, че обемът на язовира е 9,8 милиона кубически метра вода. Осем дни по-късно – в Справка от 10-ти септември пише, че водата е намаляла. Обемът е вече 9,3 милиона кубически метра. На 20-ти септември водата е вече 8,7 милиона кубика. Още повече намалява. А в последния ден на месец септември водата е само 8 милиона кубически метра. Това количество вода е за режим. Защото язовирът е само една трета пълен. Максималният му обем е 25 милиона кубически метра.

Тези само 8 милиона кубика вода през месец септември е трябвало да бият тревога. И МОСВ е трябвало да въведе режим на водата. И още тогава да се вземат мерки.

Но ето какво е подписал министър Нено Димов. В информация за служебно ползване, която касае оперативното управление на водите на национално ниво в България, за месец септември 2019-а, министър Нено Димов пише, че въпреки че язовир „Студена” е напълнен само 32 процента, тоест, една трета пълен, то, цитирам:

„Всички язовири за питейно-водоснабдяване в края на месец септември са с обеми ДОСТАТЪЧНИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ на нуждите на водоползвателите.”

Водата в язовира тревожно е намаляла и е за обявяване на режим, но министър Нено Димов пише, че била достатъчно и не предприема никакви действия!

Въпреки това, управителят на ВиК Перник – инж- Витанов, на 7 октомври 2019-а, изпраща писмо и разчети на водния баланс на язовир „Студена” до кмета на Перник и до Общинския съвет. Той ги известява, че водата в язовира е само 8 милиона кубика и вероятно предстои режим. Никакви последствия няма и от тази информация подадена нагоре към властта. А до края на месец октомври, когато водата в язовир „Студена” още повече е намаляла и полезният и обем е 6 милиона кубически метра, в графика за използване на водите, подписан от министър Нено Димов, отново не се обявява режим на водата.

Пропуска се още ценно време. И се подава вода, както обикновено – един милион и половина за питейно-битови нужди, както и още 280 хиляди кубика за „Стомана индъстри” и 80 хиляди кубика за „Топлофикация Перник”.

В графика за месец ноември, утвърден от министър Нено Димов, когато водата още повече е намаляла и полезният и обем е само 4 милиона кубика, явно от МОСВ са се усетили, накъде вървят нещата и намаляват водата за питейно-битови нужди от милион и половина на един милион. Но отново не спират водата към „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”.

Едва на 19 ноември, когато скандалът с водата в Перник избухва, от МОСВ изпращат писмо до „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”, че се преустановява водовземането от язовира за други цели. И вода щяла да се дава само за населението.

Писмото е подписано от заместник-министъра Красимир Живков.

Едно много закъсняло действие на властта. След 3 месеца бездействие.

Тези дни премиерът Бойко Борисов каза пред журналисти:

„Предишният програмен период Перник не си направиха воден цикъл.”

Много важен въпрос. Зададох го на управителя на ВиК Перник – инж. Иван Витанов.

Защо не се случи водният цикъл на Перник?

И инж. Витанов отговори, че това не е станало, защото Европейската банка за възстановяване и развитие не им е дала финансиране. А не им е дала, защото банката в Лондон установила, че ВиК Перник е в тежко финансово състояние. А това било така, защото предишният управител на дружеството – инж. Камен Каменов бил теглил кредит от 3 милиона лева още през 2013 година. И този кредит е трябвало да плати задълженията към НАП, към Басейнова дирекция, както и за закупуване на техника за аварии, кранове и въздушници. Но това не било направено. Парите са отишли главно за плащане на доставчици по фактури. И частично бил платен дълга към Басейнова дирекция. И ЕБВР е отказала на ВиК Перник съфинансиране. А една друга банка наскоро също е отказала финансиране, тъй като е  дала най-ниския възможен кредитен рейтинг на дружеството – 7. И сега единствената надежда оставал Фонд „Флаг”. Ако и от там не дадат пари на ВиК Перник, никой не знае какво ще става.

Шокирана съм!

От това интервю става ясно, че човекът, който е бил управител на ВиК Перник тогава, през 2013 и 2014 година, по времето на правителството на Пламен Орешарски, този човек, който е теглил въпросния кредит от 3 милиона лева и е ипотекирал цялото имущество на ВиК Перник, в това число и сградата, сега, същият човек властта го връща на бял кон в управлението на дружеството!

Защото след протестите на хората миналия месец, инж. Камен Каменов е назначен от държавата за прокурист на ВиК Перник!

Търсим инж. Каменов за интервю, за да го питаме за онова писмо, което той е написал през 2013 година до тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Десислава Терзиева, с което той иска разрешение за кредит от 3 милиона лева.

И министърът разрешава. И кредитът се взема. И задлъжнялостта на ВиК расте.И все повече се отдалечава от финансирането за водния цикъл. И никой от МРРБ не е проверил досега, дали кредитът е използван по предназначение?

Откриваме новия прокурист инж. Камен Каменов. Питаме за го кредита. Той най-напред обещава да ни отговори на всички въпроси за него, но след 5-минутен престой в кабинета си без нас, излиза и ни съобщава, че сега няма да говори.

В сряда бил денят за отговори на журналисти.

Отново го питам за кредита от 3 милиона, който е взел и който е увиснал като воденичен камък на дружеството.

Но, инж. Каменов, само изстрелва, преди да ми хлопне вратата под носа:

„Това са глупости!”

Кое е глупости и кое е престъпно бездействие, трябва да каже Специализираната прокуратура. Засега кристално ясно е само едно – отново хората ще платят цената на безхаберието на властите.

ВАЖНО По взаимна договореност между издателя на EURACTIV.bg и Валя Ахчиева, само първите шест параграфа от нейните разследвания, без видеоматериала, могат да бъдат препубликувани от други онлайн медии, като по-нататък хиперлинк трябва да води към оригиналния текст. При неспазване на това изискване ще бъде предявен съдебен иск за висока финансова компенсация. Евентуалното съдебно дело ще се води по белгийското законодателство.

Източник:euractiv.bg

Един човек загина, след като пътнически влак блъсна лек автомобил на жп прелеза край сливенското село Желю Войвода, съобщава Sliveninfo.

Драмата се разигра около 20 часа в четвъртък вечерта. Все още не е ясно дали има други жертви и ранени при тежката катастрофа.
Влакът е пътнически. На жп прелеза до село Жельо Войвода има бариери, които се спускат автоматично, когато идва влак.


Влакът е блъснал лекия автомобил на жп прелеза край селото. Шофьорът е минал при пусната полубариера,светлинна и звукова сигнализация.

В колата са пътували петима души, един от тях е загинал на място, а останалите са откарани в МБАЛ-Сливен за оказване на медицинска помощ.

От АПИ съобщиха, че временно се ограничава движението по път III-5305 Желю Войвода – Калояново на жп прелеза при с. Желю Войвода поради ПТП. Обходен маршрут: през Сливен – път II-53 – Камен – Желю Войвода – Блатец – път I-6.


"Използвана е илюстративна снимка

Най-големият джакпот в историята на канадската национална лотария „Лото Макс“ беше спечелен тази нощ.

Печалбата е в размер на 70 млн. канадски долара (близо 54 млн. щатски долара), предаде БТА, като цитира ТАСС.

Засега е известно, че билетът, получил джакпота, е бил продаден в град Брамптън, провинция Онтарио. Печелившите числа бяха 3,8,12,14,17,18, и 29, плюс допълнително 11.Бяха разиграни и шест т.нар. „утешителни приза“ в размер на един милион канадски. Засега се знае, че билетите за част от тях са били продадени също в Онтарио.

През октомври миналата година в „Лото Макс“ беше спечелен джакпот в размер на 65 млн. канадски долара (49 млн. щатски долара).

На 10 януари 1944 г. в 13 часа е осъществен удар и по София. За първи път той се извършва по комбиниран нощно-дневен способ, причинява много жертви и разрушения и поставя гражданите на столицата на тежки изпитания

Столичани още разчистват разрушенията и гасят пожарите от попаденията, при дневния удар, когато в 22 часа 80 английски средни бомбардировачи “Уелингтън“ подлагат София на втори, нощен удар.

Въздушната предупредителна служба не е могла да даде тревога, тъй като е прекъснато от бомбите електрозахранването, водоподаването и телефонните връзки в града и това има решаващо значение за многото жертви и тежките материални разрушения.

При комбинирания удар са хвърлени общо 1784 светещи и фугасни бомби, от които загиват 947 души, ранените се 710 души. Тежко ударени са 3731 сгради, разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 сгради са полуразрушени.

Жестоките въздушните удари на 10 януари 1944 г. силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 столичани напускат града и са настанени в различни селища в провинцията

Доц. д-р Петър Ненков

От готвените храни хората са могли да избират примерно свинско със зеле за 24 стотинки или пиле фрикасе за 20 стотинки.

Меню отпреди доста години разкрива колко е струвала храната в заведенията за бързо хранене,така наричаните закусвални по времето на социализма у нас.  Супите рядко са надвишавали 10 стотинки, освен любимото и до днес на всички шкембе, което е струвало цели 17 стотинки.

От готвените храни хората са могли да избират примерно свинско със зеле за 24 стотинки или пиле фрикасе за 20 стотинки.  А десертите са били повече от евтини - крем-карамел за 8 стотинки или макарони за 10.  Разбира се, ако се сравняват цените, не трябва да забравяме и, че тогава средната заплата е била около 170 лева, но дори и при такава заплата е било наистина евтино да се нахраниш на обед.

1.Да излееш шишето с нектар в сместа за курабии и после да се чудят защо са със странен аромат...а ти да се подилваш доволно.

2.Да изсипеш суров боб в почти готовата манджа на котлона и после да хрупа на гостите, а майка ти да потъне в земята от срам.

3.Да сложиш щипка на палтото на сестра си и тя да отиде на среща с приятел.

4.Да залешипиш бележка на палтото на сестра си с надпис "Опасна съм ,хапя" и тя да отиде на училище така.

5.Да си напишеш сам бележка в дневника и да твърдиш,че нищо не нзаеш когато те разберат.

6.Да намериш скритат пенсия на баба си и да си щипнеш едно левче от нея.

7.Да излъжеш,че ще спиш в приятелка а ти да отидеш на купон

8.Да купиш един шаран от магазина и гордо да обикаляш с него и въдица в ръка,твърдейки ,че се връщаш от риболов.

9.Да вържеш тенекия за опашката на съседското куче.

10.Да излееш ракията на баща си и в бутилката да сипеш чешмяна вода.

Може да допълвате с вашите спомени

Някои личности, които, въпреки че не са се учили добре, успяват да оставят ярка следа в историята и еволюцията на човечеството, благодарение на нестандартното си мислене и упоритост. Те са абсолютното доказателство, че слабите бележки в училище не са задължителен белег за липсата на потенциал в детето.

Един от най-често цитираните в категория „слаб ученик” е гениалният учен Алберт Айнщайн. Той често бил преценяван от околните като глупаво и дори бавноразвиващо се дете. В действителност невъзприемчивостта на малкия Алберт била резултат от синдрома на Аспергер, от който страдал. В онези години обаче заболяването не било познато и още никой не знаел нищо за диагнозата.

Въпросното състояние пръв описва през 1944 г. австрийският педиатър д-р Ханс Аспергер. Самият термин по името на доктора пък бил въведен едва през 1981 г. от Лорна Уинг. Днес медицината поставя синдрома на Аспергер в аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване.

Исак Нютон пък бил определян от учителите си за най-мързеливия ученик. В историята обаче Нютон остава с биографията си на мислител, физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.

Наполеон Бонапарт също бил слаб ученик, особено по хуманитарните науки. Първият френски император, определян като велик военачалник, не се научава да пише без грешки до края на живота си. В негова защита все пак историците отбелязват, че още като малък Наполеон показвал отлични математически способности.
Собственик на над 1000 патента и създател на електрическата крушка Томас Едисон дори бил изхвърлен от училище заради ниските си оценки.

Едва 11-годишен сбогом на училищния чин казал и Лудвиг Ван Бетовен. Събирането и изваждането за него не били трудна задача, а затрудненията с умножението и делението той не успял да надмогне през целия си живот.

Руският писател и драматург Антон Чехов също често е получавал слаби оценки в училище. Той дори повтарял една година в Мъжката класическа гимназия през 1868 г., тъй като се провалил на изпита по старогръцки.

И друг руски автор - Александър Пушкин, не се славел с добри резултати в училищните си години. Днес обаче той има своето място в историята на световната литературна класика, определян като един от най-великите поети, драматурзи, критици, публицисти и белетристи.

Слаб и посредствен ученик бил и Уинстън Чърчил. Въпреки това той успява да разгърне потенциала си до поста министър-председател на Великобритания два пъти. През 1953 г. е награден с Нобелова награда за литература за историко-биографично произведение, а през 2002 г. Би Би Си го нарежда сред най-влиятелните британци в историята.

Непоправим двойкаджия бил и президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди. В ученическите си години той често бил наричан „неудачник“. На този етикет обаче Кенеди отговорил като сформирал с приятелите си – също двойкаджии, банда, която нарекли „Неудачниците“.

Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис също не бил усърден ученик. По различни причини той бил многократно изключван – поради лош успех или заради дръзко поведение към учителите. Редовно пропускал уроците и се впуска в живота като пристанищен диспечер. Умира като един от най-богатите собственици на кораби в света.

В ученическите години никой не таял големи надежди и за бъдещо на Харисън Форд. Цялото му внимание било погълнато от киното и мечтата му да бъде актьор. Затова пък днес той има звезда на холивудската Алея на славата, десетки запомнящи се роли и няколко номинации за Оскар.

И Бил Гейтс не бил най-усърдният ученик. Дори заканите на родителите му, че ще „награждават” лошите му оценки с бой, не мотивирали бъдещия гений да отваря редовно учебниците.

Място сред „недобрите ученици“ има и настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп. Дръзкото поведение, с което е популярен и днес, той проявявал още като ученик. Уморени от поведението му родителите му го изпращат в училище-интернат на Военната академия, където бунтът на Тръмп се пречупва. Като ученик в интерната той е запомнен и с усърдно поведение, и с успехи в спорта.

И един от най-екстравагантните бизнесмени в наши дни - сър Ричард Брансън, не бил старателен ученик. Не бил харесван и от учителите си.

За финал – внимание към ученик, едно ниво пред двойкаджиите. С „отличните” тройки, които получавал Сергей Корольов - наричан сега Баща на съветската космонавтика, успява да завърши образованието си. Очакванията към посредствения ученик не били високи, тъй като цялото му внимание поглъщал единственият му интерес – авиационната технология. Ученият обаче е поредното доказателство, че оценката не винаги, дори твърде често, означава знание.

И сега Корольов продължава да е сочен за един от най-талантливите съветски учени. Под негово ръководство са създадени първите съветски балистични и геофизични ракети, пуснати са първите спътници, космическите кораби „Восток” и „Възход”. Именно под негово ръководство се сбъдва и мечтата за изпращане на човек в Космоса – полетът на Юрий Гагарин през 1961 г.

Източник:purvite7.bg

Когато паднеше снега ноември, чак март месец виждахме земята.И бяхме здрави. Нямаше дървени ваканции.

Нека младите знаят каква зима имаше едно време и какви незабравими емоции и приключения имахме през зимните ваканции прекарани на село,там при баба и дядо,с топли мекички за закуска,ухаещ топъл липов чай или прясно издоено от нашата крава мляко, което след варенето ставаше със един жълтеникав каймак.

Роден съм през 70-те в голям областен град и разказвам по мои спомени.Някога с нетърпение чакахме да дойде 5 януари и да започне зимната ваканция.Тя беше цели 10 дни.Майка ми опаковаше багажа и ме изпращаше на жп гарата където трябваше да хвана влак до Чирпан а от там автобус за село Златна Ливада.Пристигах към обяд в малкото градче и от автогарата на която някога кипеше живот ,се качвах на автобуса /тогава пътуваха автобуси "Чавдар" /по направление Чирпан-Димитровград/ с отбиване в моето село Златна ливада.Сядах задължително на задната седалка до прозореца,незнам защо ,но там най-много ми харесваше.

И така автобуса тръгва,минава през село Зетево и следващото село е моето.Чакам с нетърпение да видя Баба и Дядо.Автобуса пристига те ме чакат с нетърпение на спирката.Това са едни от най-незабравимите ми моменти.След задължителните прегръдки и питане как е в училище и какви оценки имам ,тръгваме към вкъщи където ме чака вкусен обяд.И така ,целия ми ден минава покрай печаката с дърва и следките приказки на моите дядо и баба.

На следващия ден с пробуждането си виждам,че е нявалял много сняг.Дядо ми стягаше шейната на двора ,но аз си имах мой си метод за пързаляне.Взехам един найлонов чувал,вътре слагах слама да е меко и с него тръгвах към хълма който наричахме "Биличкия хърман" на който вече имаше поне 10 други деца,кой с шейна кой с найлон и започваше едно пързаляне,търкаляне в снега ,надпревари и каквото се сетите чак до здрач.Вечер се прибирах целя мокър в къщи край горящата печка и вкусните гозби на баба...и така до следващия ден.


Една случка от средата на 60-те години на миналия век се е запаметила  в съзнанието ми. Не помня вече дали сме били във втори или в трети клас, но предстоеше приемането ни в организацията „Чавдарче“ и тържествено връчване на сините ни връзки. В интерес  на истината това беше някаква вълнуваща тръпка за нас, защото цялото училище ходеше със сини или червени връзки, а ние все още нямахме никакви.

Всички мечтаехме за това. Не знам как се случи, но аз бях натоварен да рецитирам стихотворение на тържеството. Възможно е и майка ми де е била инициатор, защото държеше много да се изявявам, аз бях свит и притеснителен. Това сякаш хвърли сянка върху усещането ми за празник. А и стихотворението беше дълго и трудно за учене. Помня, че всички вкъщи бяха на бойна нога и в продължение на седмица единственото, което правихме, беше да учим стихотворението.

В крайна сметка го запаметих и дойде дългоочакваният ден. Помня, че беше неучебен, заведоха ни в тогавашния музей на революционното движение и там сред пушки и автомати тържеството започна. Естествено, в пълно родителско присъствие. Тогава родителите ни много ходеха на тържествата ни, а ние в интерес на истината непрекъснато тържествувахме за нещо. Всички деца бяха весели, гледаха връзките, които дружинната ръководителка тържествено внесе на двете си протегнати напред  ръце. Пяха се песни, танцовата група игра хоро. Единствено аз трябваше да се изправя сам пред всички и да рецитирам. Цялото  тържество за мен премина като в полусън, бях просто зашеметен от страх. И естествено, се провалих. Започнах, изкарах донякъде и дотам. Не помогнаха нито подсказванията на класната, нито упрекът в очите на майка ми. Така с провал започна участието ми в детската организация, чувство, което и до днешен ден си спомням с усещане за неуспех./Ретро.бг/

*Използвана е илюстративна снимка от интернет
Михаил Николов, София


Чacoвe прeди нacтъпвaнeтo нa Нoвaтa 2020-а гoдинa почина Мaрия Хaджиивaнoвa, която беше последната жива жена, която е участвала в партизанското движение у нас, съобщава “Мoнитoр“.
Бaбa Мушa, както я наричаха близки и приятели, cи oтидe oт тoзи cвят нa 100 гoдини в дoмa cи. Изпрaтихa я дъщeря ѝ Рoзa, внуци и прaвнуци.  Мaрия Хaджиивaнoвa нe ce прeдaдe лecнo – чeтири пъти изпaдaшe в кoмa в пocлeднитe някoлкo ceдмици, нo лeкaритe я връщaхa в cъзнaниe. Зa пeтия път вeчe нямaшe cили.
Мaрия Хaджиивaнoвa e рoдeнa нa 2 ceптeмври 1919 гoдинa в Якoрудa. Тя e cecтрa нa пoлитзaтвoрник, a пo-къcнo пaртизaнкa в Якoрудcкия oтряд.

Приживе Мaрия Хaджиивaнoвa разказа (представяме без редакторска намеса):
Aз cъм oт ceлcкo ceмeйcтвo. Зaнимaвaхмe ce cъc зeмeдeлиe. A ниe, мoмичeтaтa, кaтo пoрacнaхмe cтaнaхмe жeтвaрки нa пo-зaмoжнитe. Хoдихмe дa кoпaeм, дa жънeм, дa cи изкaрaмe някoй лeв дa cи купим дрeшки. Зaвърших прoгимнaзия и oткрихa тeхникум зa мoмичeтaтa – „шeв“ и „гoтвaрcтвo“, a зa мoмчeтaтa – „зeмeдeлиe“. Нo гo зaкрихa cлeд тoвa.
Нaучих ce дa шия. Имaм пo-гoлям брaт, кoйтo имaшe гoлямa шивaчницa. В нeя идвaхa хoрa oт цялaтa Рaзлoжкa oкoлия. Тoй мe въвлeчe в тoвa нeщo. Мнoгo мe oбичaшe. Aз cъм единcтвeнaтa пaртизaнкa от Якoрудa. Cлeд тoвa излeзe жeнaтa нa eдин журнaлиcт – Гeoрги Бoкoв, бaщaтa нa Иринa Бoкoвa. Излeзнa към крaя – прeз aвгуcт.
Брaт ми cлeд двe гoдини и пoлoвинa излeзнa oт зaтвoрa и oтвoри шивaчницa в цeнтърa нa Якoрудa. Мъжa ми Гeoрги Хaджиивaнoв издържa 5 гoдини и пoлoвинa в зaтвoрa.
C нeгo бяхмe мнoгo близки и oщe oт зaтвoрa ми изпрaти ceмeeн пoдaрък. Ниe cмe 106 души пaртизaни oт Якoрудa. Нaд 500 ятaкa имa. Aз нe ги пoзнaвaм ятaцитe, нe cъм рaбoтилa c никoгo oт тях. Виждaм ги cлeд 9 ceптeмври. У нac идвaхa ръкoвoдитeлитe нa 4-тa oпeрaтивнa зoнa. Кaтo зaгинa Пaрaпунoв – oт зacaдa нa Бaлaрбaши (нaд Блaгoeвгрaд), ocтaнa Никoлa Рaчeв нa нeгoвo мяcтo.


Няма как да не си спомняте с носталгия за моторчето легенда,родното  "Балканче" 

Всъщност тогава то си беше направо синоним за мотоциклет, може би защото присъстваше в много български къщи и беше мечтата на почти всяко подрастващот момче през 70-те и 80-те.Всеки собственик на легендарното моторче си има история с него, която помни до днес.

Дали такава, свързана с със спукана гума посред пътя или да правиш центровка някъде сред нищото,дали да чистиш зацапана свещ за да може да даде искра при запалването, или просто смешна, като това да  паднеш и цялото съдържание на инструментите под седалката да се изсипе на земята точно пред погледа на  възхитените ти приятели.

Ако и вие имате незабравими спомени с това моторче легенда,моля споделете ги

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив