В миналото в тревненските села живееха много хора. Празни къщи нямаше. Кипеше усилен селскостопански труд. Всеки стопанин засяваше нивите си предимно с житни растения.  Забележителен момент в живота на хората бяха жътвата и вършитбата. През юли-август житата узряваха. Дюлгерите се завръщаха, за да приберат богатата реколта и осигурят хляба на народа, както се изразяваха. 

Жителите от деветте села в кметство Скорци, към което спадаше и моето родно село Рачовци, изпълваха целия район, където нивите бяха смесени (една до друга) и започваха жътвата. Песни и викове ечаха навсякъде. Жънеше се със сърп и паламарка. На обяд, след като се изморяха, всички от семейството сядаха на сенчесто място да се нахранят с това, което е приготвила домакинята. След малка почивка отново започваха работа. Задачата на мъжа от семейството беше да събере ръкойките след жътварите и да ги навържи на снопи. Вечерта събираха снопите на едно място и ги струпваха на кръстци, по 13 снопа на всеки кръстец. След като ожънеха и последната нива, домакинята изплиташе брада (коса) в края на нивата с неотрязани житни стъбла и цветя. Тази коса показваше, че жътвата е приключила.

Предстоеше вършитбата. Трябваше да се подготви харманът. Почистваха го. След това докарваха 2-3 каруци снопи, развързваха ги и застилаха с тях целия харман.

Започваше вършитбата с диканята. Тя се теглеше от животни - коне, волове, крави, кой каквито имаше. До обяд застланият материал се овършаваше. Сламата се прибираше в плевнята, а зърното, смесено с дребна слама, се събираше на куп. Следобед започваше работа с веялката. Дребната слама излизаше от задната част на веялката, а чистото зърно - от предната. Събираха го и го насипваха в големи хамбари, каквито притежаваше всяко семейство. За този ден работата привършваше. Следваше подготовка за другия ден, докато свършат всички снопи. Така се правеха жътвата и вършитбата във всички села в Тревненския Балкан.

През 1958 г. в Тревненския район бе образувано ТКЗС. Всички влязоха в него, като внесоха наличния си инвентар и животни. Вършитбата вече не се извършваше в харманите. Обработката на земята, жътвата и вършитбата започнаха да се извършват с машини. Сега земята в района почти не се обработва. Младите започнаха работа в заводите. Старците си отидоха от този свят. Селата се обезлюдиха. Днес една разходка до моето село би ни натъжила. Обезлюдени улици, празни къщи, някои полусъборени, изгубили първоначалната си хубост и топлина. Трудно е да повярваш, че във всяка от тях е имало хора, които от ранна пролет до късна есен са се трудили, за да осигурят прехраната на семейството си. А вечер сядали кротко около огнището с удоволствие от ненапразно изминалия ден. Жените шетали чевръсто, а покрай тях вдигала глъчка многобройната им челяд. Всичко това остава в миналото, като изповед и памет за бъдещето.

Пенчо Пенчев, Трявна/Ретро.бг/
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации:

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ