Помните ли детските летни дни, когато играехме до тъмно и нямаше телефони да те проверяват родителите.Просто чакат и...вече зависи, кога си се прибрал.

Тогава си правихме такива фенери, но от диня и гледахме свещта да не пада ( защото нямаше чаени свещи).

Беше "Хелоуин" през няколко дни. А колко чаршафи ставаха на дупки по карнавалите на лагерите...Духовете винаги са привличали детското въображение и нямаше вечер без страшни истории. Най- ярък е споменът ми за Поразяващата ръка, която дебне от тъмните дупки, включително и от тази в тоалетната, защото нямаше "молски" тоалетни за селфита

Ех, като написах това и се почувствах толкова древна, почти, колкото Баба Яга:) Да вземам метлата май е време, и да отлепяме, докато е празен коридора...от совалки.

Албена Василева

Зрителен тест, изготвен от японския психолог Акиоши Китаока, може да оцени само за няколко секунди дали сте физически и психически уморен, поглеждайки само едно изображение.Акиоши Китаока е специалист по зрителни възприятия и илюзии, като създадените от него тестове се радват на слава и признание в цял свят.

Китаока разчита за своите рисунки на това, че контрастиращите цветове, съчетани по определен ред, създават фалшиво усещане за движение.

Японецът е само един от художниците, които си играят с измамата на окото. В миналото известни с това умение са били Мориц Ешер, Бриджит Райли, Салвадор Дали.

1. Картинката не се движи - ти си стабилен. 

2. Слабо движение - психоемоционално изтощение, желателна е почивка в санаториум, курорт.

3. Активно, забързано движение- опасни признаци на психоза, неврастения и депресия.

Няма индикации за снеговалеж поне до 15 ноември. Това каза климатологът проф. Георги Рачев пред „Фокус“.


„Няма човек с чиста съвест да ви каже кога ще бъде първият сняг. Това може да стане седмица, пет дни преди обстановката. Мога да кажа със сигурност с над 80 %, че до 15 ноември, снеговалеж в България няма да има“, допълни още климатологът.

По отношение на прехода между есен и зима, проф. Рачев уточни, че засега средносрочната прогноза показва по-плавен преход и то не към зимата, а към нормализиране на тези анормални температури.

„В средата на ноември месец евентуално се очаква температурите да достигнат нормалните за сезона стойности. Няма засега индикация за рязко застудяване“, каза още проф. Рачев. По отношение на първите слани, проф. Рачев уточни, че те са паднали в края на септември. „Бяха с много малък интензитет. Много слаба проява имаха и бяха само във високите котловинни полета на Югозападна България. Съществена слана нямаме в България, което даде възможност практически всички средни и късни зеленчуци да бъдат прибрани от полето“, допълни още климатологът.

ВИЖТЕ ОЩЕ:Идва студ, който светът не помни: Сателит на НАСА с шокиращи данни

Приятели на застреляната Дарина искат смърт за изверга

Викторио Александров, който застреля в София жена си Дарина Министерска и едногодишното им дете Никол, ще оживее. Това съобщи пред ПИК във вторник директорът на УМБАЛ "Пирогов" проф. Асен Балтов.

26-годишният охранител бе откаран в спешния център, след като бе открит прострелян в колата си близо до бензиностанция в Горни Богров. В автомобила била и малката му дъщеря, която той прострелял след пристигането на полицията, а след това натиснал спусъка и към себе си,пише retro.bg

"Пораженията на детето бяха несъвместими с живота. Това е съвсем малко дете, било е простреляно от много голяма близост директно в главата", обясни проф. Балтов. По думите му раната от куршума е била огромна в малката глава на момиченцето и гледката е била наистина шокираща. Лекарите няколко часа се борили за живота на изпадналото в кома бебе, но то починало.
"Мъжът е в стабилно състояние. Неговата рана също е в главата, но не е сериозна. Няма никаква опасност за живота му”, добави още проф. Балтов. По думите му убиецът се е прострелял в главата, но раната му е съвсем повърхностна.

Викторио Александров е под постоянна полицейска охрана в лечебното заведение.

23-годишната Дарина Министерска беше убита с два изстрела в столичния квартал „Надежда”. Двамата с Викторио живеели там под наем. След като ликвидирал Дарина, той отвлякъл едногодишната им дъщеричка Никол, която по-късно прострелял в главата край Долни Богров. Двойното убийство става само шест дни, след като близки на Дарина на Викторио са отпразнували първия и за съжаление, последен рожден ден на детето им.

След него родителите се скарали сериозно, което довело до раздялата им и до това мъжът да се изнесе от общото им жилище. Това се е случило миналия четвъртък. В петък пък мъжът подал сигнал за оказван психически тормоз над него от страна на Дарина.
След раздялата 23-годишната жена се притеснявала, че бившият ѝ партньор може да ѝ навреди или посегне. Това наложило през уикенда бащата на жертвата да спи в апартамента, за да не се тревожи тя. Тялото на застреляната жена е открито от нейните родители, които били загрижени, че не могат да се свържат с дъщеря си и повикали ключар, който да отвори вратата. Тогава те сигнализирали в полицията, че дъщеря им е простреляна няколко пъти.

Приятели на убитата Дарина са потресени от трагедията и плачат за нея. "Смърт за този изверг, който уби моята приятелка Дарина снощи и нека да се вдигнем в подкрепа на моите приятели и близки Георги Министерски и Ваня Министерска. В памет на Дарина Министерска и нейното съкровище. Моля ви, всички да помогнем. Споделяйте го. Моите искрени съболезнования!", пише във „Фейсбук“ Ивайло Радев.

Източник:retro.bg

Нереализираните мечти на автомобилните инженери през социализма - какви са били концепциите за бъдещите модели моторни превозни средства. В днешната галерия ще се убедите, че плановете са били доста амбициозни, но и неосъществими.


 






Източник: dama.bg

Това е историята на Каспар Хаузер. Тя е загадъчна, затова и продължава да вълнува умовете. Някои смятат, че е онеправдан от съдбата, като са го лишили от кралския лукс, почести и слава. Други смятат, че той не е заслужавал нищо от изброеното, защото е бил най-обикновен мошеник. Сигурно е едно - че историята за Каспар Хаузер продължава да е пълна мистерия. Бил ли е той кралски син или, както някои смятали, син на дявола? Това не е станало ясно по времето, когато е живял, та сега ли?

В началото на XIX век Нюрнберг бил щастлив провинциален град. Край калдъръмените улици се издигали китни къщи, а площадите били украсени с изящни фигури и фонтани. В тази немска съкровищница един ден нахлул бездомник, за когото и до ден днешен има съмнения, че е бил истински принц.

В една слънчева майска сутрин през 1828 г. обущарят Георг Вайхман с крайчеца на окото си забелязва пред дома си мърляво и окъсано момче. То било с вехти дрешки и пробити обувки. Било на видима възраст около 16 години. Добросърдечният мъж го съжалил и се доближил до него: „Да не си се изгубил? Къде са родителите ти?"

На всички въпроси дрипльото отговарял с въздишка. След това пъхнал в ръцете на обущаря писмо, на което било написано „До капитана на 4-ти ескадрон, 6-и кавалерийски полк".

Заинтригуван, обущарят завел момчето до дома на капитана, който се намирал недалече. Стопанинът не бил у дома. Докато го изчаквали, прислужник поднесъл на гостите табла с храна. Вайхман бил изумен, когато момчето пренебрегнало сочната мръвка, а се нахвърлило лакомо на корав къшей хляб.

Когато си дошъл капитанът, той отворил писмото и открил две бележки в плика. В първата пишело: „Изпращам ви това момче, което мечтае да служи на страната си. Той беше оставен още като пеленаче на прага ми. Аз имам десет собствени деца и не съм в състояние повече да се грижа за него." Писмото завършвало с фразата: „Ако вие не желаете да го гледате, убийте го или го обесете!" Второто писмо, по всичко личи, било от майката на детето. То се състояло от две изречения: „Пазете моя син. Баща му служеше в 6-и полк." Капитанът хвърлил презрителен поглед на момчето и решил да се отърве от него по най-бързия начин. Независимо от протестите на добрия обущар, юношата бил отведен в най-близкото полицейско управление и хвърлен в килия. В продължение на няколко дни, докато се решавала съдбата му, пазачът го наблюдавал и бил изумен от видяното. „Той можеше дълго време да стои неподвижен - разказал пазачът. - Даже предпочиташе тъмнината, защото виждаше като котка в нея." Той му дал лист хартия, на който малкият надраскал думите „кавалерист" и „Каспар Хаузер". Полицаите предположили, че това е неговото име.

Според друг вариант на историята Каспар от самото начало се появил с листа с името си и го връчил на обущаря. Както и да е, по-любопитното било, че младежът изглеждал точно като дете, намерено в джунглата. Или по-скоро като наскоро освободено от капан. Юношата пристъпвал едвам, не можел да пази равновесие, клатушкал се и падал. Сякаш бил отвикнал да ползва краката си и в момента откривал наново предназначението им. Но бил с ума си и бързо възприемал. Скоро успял да разкаже историята на нещастния си живот. Момчето споделило, че през пролетта е било държано денем и нощем в тясно малко и тъмно помещение. Спял на сламен дюшек, завивал се с парцали. По цял ден не виждал жива душа. Всеки път, когато се събудел, откривал чиния с комат хляб и съд с вода. Понякога водата била солена на вкус и след като я изпиел, Каспар потъвал в дълбок сън. А когато се събудел, откривал, че ноктите му са изрязани, а косата - подстригана. Само веднъж усетил присъствие на човешко същество. През вратата се подала ръка с молив и лист хартия и го приканила да ги вземе. След това ръката хванала китката на момчето и изписала „кавалерист" и „Каспар Хаузер".

Веднъж намерил до сламеника обувки и плик с писмата, които предал в Нюрнберг. Но как се е озовал там, нямал представа. Историята на чудатото момче бързо се разнесла от уста на уста. Скоро младежът станал местната знаменитост. Градският съвет публикувал силно украсената история за странната му поява. Оттам призовавали целия окръг да помогне да се намерят факти, които да повдигнат булото над загадката кое е това момче. Мнозина вече имали свои версии за това кой е. Едни твърдели, че той е син на дявола, други - че е дошъл от друга планета. А някои били убедени, че в жилите на Каспар тече кралска кръв и дрипльото е изгубен принц.

В полза на последната версия говорели няколко събития. Някъде около времето, когато Каспар бил подхвърлен в кошница, на великия княз Карл и великата княгиня Стефани им се родило бебе. Но то починало от менингит. Двамата нямали повече деца и със смъртта на великия княз родът Хохберг се прекъснал.

Известният философ и просветител Георг Даумер приютил Каспар. За нула време той превърнал странника в интересен, ясно излагащ мислите си млад човек, желан събеседник и гостенин в именити семейства. Но една вечер професорът се прибрал и заварил Каспар, потънал в локва кръв. Юношата бил ранен в лицето и шията. Не знаел кой е бил нападателят му, но било ясно, че дошъл с намерението да го ликвидира завинаги. Това се случило близо пет години след странната му поява в Нюрнберг.

Според друг вариант в една студена декемврийска вечер Каспар излязъл да се поразходи в парка, когато го нападнал някакъв тип, наръгал го с ножа си и избягал. Смъртоносно раненият Каспар едвам се довлякъл до дома на попечителя си, но той отказал да повярва нападението и го обвинил, че се опитва да привлече вниманието към себе си и се е самонаранил. Затова и не повикал полиция. А след три дни Каспар предал Богу дух.

Тази версия е най-непопулярната. Но така или иначе извършителят на нападението останал неизвестен. Казват, че когато чула за смъртта на Каспар, княгиня Стефани изпаднала в неудържим плач. Според някои тя през цялото време вярвала, че новороденото, за което са й казали, че починало, е живо и здраво. Вярвала, че Каспар Хаузер е нейният отдавна изгубен син. Мнозина други смятали, че ръката на убиеца е била направлявана от графиня Хохберг, която искала да прати в отвъдното законния престолонаследник. Пак тя организирала подмяната на бебетата при раждането им.

Каспар бил погребан на гробището в Ансбах. На надгробния камък било изписано: „Тук почива Каспар Хаузер. Неговият произход беше неизвестен, неговата смърт беше загадъчна."

Бизнесменът Николай Банев и съпругата му Евгения са арестувани в Ница, Франция, съобщиха медиите преди дни. А аз очаквах, че са някъде в Сочи или Крим, нали той е учредител на Евразийски клуб България, а тя е активист там и виден деец на евроазиатщината. Някаква грешка трябва да е станала. Доказателство е целият му славен жизнен път.

15 декември 1989 г.

Един юноша бледен на име Николай Банев охранява „първия свободен митинг“, организиран от БКП., документиран от режисьора Евгений Михайлов. По този повод той каза преди време:

„Откривам второстепенни герои и лица, които тогава не съм забелязал, а днес се оказва, че играят важна роля в живота ни. Така например днешният милионер Николай Банев е охрана на митинга на БКП пред БНБ на 15 декември 1989 г., Точно тогава Петър Младенов обещава, че ще падне чл.1 на Конституцията, а Добри Джуров, съобщава новината, че Живков е изключен от БКП.“

И други неща обещават… Това е само началото на ударното превръщане на Българската комунистическа партия в

Българска капиталистическа партия

Не по име, разбира се, а на дело. Името се променя другояче, както и сами знаете.С руска ушанка охрана на митинга на БКП

Това е само началото на активно мероприятие за овладяване на държавната собственост „от читави наши фирми“, както говорят в БСП и до днес. Те трябва да сложат ръка на настъпващата пазарна икономика, а оттам и вовеки веков да могат да влияят на  властта в България.

Тогава на около петдесетина от най-верните партийни работници, офицери от ДС и комсомолски активисти съобщават, че те ще са новите капиталисти на България. Така и става.

Планът не е задействан само у нас, а на територията на целия соц. лагер, но най-гладко и победоносно върви тук и в Русия.

В интервю за „24 часа“ от 2 ноември 2009 г. Анжел Вагенщайн признава, че идеята за този митинг му е дадена от самия… Маркус Волф, шеф на зловещото източно германско разузнаване ЩАЗИ. Според режисьора той бил много весел човек, кулинар  и приятел на България. И един от бащите на „демокрацията“ в любимата му България, както се оказва.  ДС несъмнено е разчитало на помощ от колегите си, за да проведе гигантската операция, но да се върнем към нашия герой.

Николай Банев работи около 8 години  в ДКМС

Украсява с интелекта си различни ръководни длъжности в Заводски комитет, Общински комитет, Окръжен комитет и естествено в Централния комитет на ДКМС. Там е подчинен на Красимир Премянов, за когото през 90-те години се казваше, не без основание: „На Изток България граничи с Краси Премянов.“

В онези бурни времена младият Банев попада и в щаба на небезизвестния политик от БСП Янаки Стоилов.  Николай започва да се катери по този славен път още като щатен секретар на младежката организация в Хасковски минерални бани, нали баща му  Йордан Банев, е най-младият признат за активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско, няма да се излага, я.  Банев-старши според комунистическия режим е виден ятак още на 14-годишна възраст.

Та младият Николай явно генетично е програмиран да стане комсомолец, комунист, а  и капиталист, когато партията го поиска.

Не му липсва и влечение към изкуството, свири по соц. ресторантите, влекат го клавирни инструменти. В кръчмата носеща хубавото българско име „Гергана“ , се запознава с бъдещата си съпруга, първата от засега трите му жени.  Баща  й, който тогава е директор на завода за релета в Харманли, го назначава там като стругар. Признавал е, че по това време е изкарал петте най-щастливи години от живота си. Щеше да е хубаво наистина

да остане щастлив стругар, а не недоволен капиталист

Който ще направи най-скъпата сватба в историята на България, с Джо Кокър, който да му свири на ушенце. Така му било писано, уви.
За стругарството, разбира се, не му остава особено много време,  нали Комсомола на него чака .

От ДКМС излита направо към сияйните върхове на капиталистическото строителство, въпреки че той разказва една много тъжна история в стил „Робинята Изаура“ в интервю за „Дарик“. Просто да се разплачеш.

“Когато ме изгониха от Комсомола, излязох с два лева и 40 стотинки в джоба си. Това бяха и първата вечер спах в една квартира до вагон-ресторанта под наем, в която нямаше дори дюшек“.

Наистина е много тъжно. Но  нищо не може да попречи на

истинския комунист, който трябва да стане капиталист

Добре, че се намират другари, които да се погрижат за сиромаха, добре, че е Партията, която Банев и до днес свято тачи.

Малко след онзи митинг, в началото на  1990 г., той създава една от първите частни фирми у нас. Първата охранителна фирми в Хасково, разбира се. Учредители са той, Росен Араклиев, който по една случайност е син на командира на хасковския партизански отряд „Асен Златаров“ Иван Араклиев, а също и  някой си полк. Костадинов.

През 1991 година виден генерал от ДС му издейства да търгува с оръжие.

През 1996 година Николай Банев получава заем от 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест”, нали ви казвам, че и „братските“ служби не спят. Солидната сума е,  за да участва  Николайчо в масовата приватизация с  фирмата си “АКБ Форест”. Рекламната кампания е грандиозна, набран е капитал от 2,7 милиона лева, като  АКБ получава дялове в повече от 30 предприятия.

Лихви на гражданите „инвеститори“ никой не дава, парите си изобщо никой  не получава, включително и  чешката „Форестинвест. Всички пият по една студена вода за здравето на строителите на капитализЪма.

Твърди се, че Николай Банев, в качеството си на собственик на “АКБ Форес”,е извършил престъплението „присвояване и обсебване”, чл.201, във връзка с чл.202, ал.2, т.1 и т.2, и във връзка с чл.203 ал.1 и ал.2 от НК спрямо хиляди работници в своите фирми, като до ден-днешен не им е изплатил дължимите заплати.Кризата го „приземи“ от самолет на Майбах

Ще изредим само началото на списъка  на придобитите „без пари“ фирми и заводи: „Русалка холидейз“, която е собственик на морския курорт „Русалка Елит“, резиденция „Созопол“, една камара хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие, химическият завод „Полимери“ АД гр. Девня.
През 1997-1999 година „Русалка“ става нещо като държава в държавата.

Босът на „Мултигруп“ Илия Павлов, който тогава раздава порциите, е редовен гост, а за забавленията му се носят легенди.

 Специалитетът на Банев е да омете всичко възможно,

Да фалира поредното предприятие и да изхвърли работниците на улицата, нали трябва да има пролетарии.

Така става с „Елма” Троян,  завод „Полимери“ и още десетки други.  Във споменатия завод, обявен в несъстоятелност, са изоставени радиоактивни елементи, живак, цианкалий запалителни течности.

Компании от целия спектър на икономиката – тежка промишленост, лека промишленост, услуги, обслужващ сектор и др.

Ето и малка част от фирмите и предприятията , на които Николай Банев е собственик  АКБ Форес, Химинвест, АКБ Индустрия и АКБ Консорциум. Участва в управлението на Голф-хотели Иракли, Форест грийн ХАД, Блясък, Елматех, Елма Електромотори, Сдружение „Тенис клуб Русалка“, туристически холдинг Русалка Холидейз, Ер Слайд, Хелио-тур-с, Сдружение „Голф клуб Иракли“, Костенец – ХХИ, Полимери, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък.

С „Декотекс” оформя един от най-големите съдебни скандали в българската история, намесват се дори САЩ. Американският инвеститор е изигран от българските си съдружници, дялът му е взет чрез машинаци.

Банев е замесен в  стотици скандали – обвиняват го в умишлени банкрути, застрояването на защитената област Иракли, съсипването на ФК „Берое”. Обвиняван е за умишления банкрут на над 100 приватизирани предприятия .Няма да ни стигне том с размерите на „Война и мир“, за да изредим подвизите му и драмите на хората, които си търсят пари от него.Близък приятел на руския посланик

Чудно ли е, че този човек през 2008 г . е получил ордена „Дмитрий Донской от генералният консул на Русия във Варна Анатолий Шчелкунов.
Или, че е много много близък със Сергей Станишев, през 2009 г. тогавашният  министър-председател почива на яхтата на  Банев, както свидетелстват медиите от онова време. Това си е пряк конфликт на интереси, твърдят юристи.

По чиста случайност по това време Банев придобива 300 дка гора на първа линия край морето. Не декар, не два, това би било обидно за комсомолец от такъв мащаб.

Чудно ли е, че този човек учреди „Евразийски клуб България” в  зала 8 на НДК през декември 2015 г.  Чудно ли е, че не можем да се избавим от евроазиатщината и през 2018 г. ?

www.faktor.bg

Николай Банев-стругарят милиардер

Той сбъдна „българската мечта“ стана от комсомолец богаташ
Лично аз започнах натрупването на капитала с 2,40 лв. в джоба през 1988 г.

Капиталът от 2,40 лв в джоба е част от легендата на червените милионери, предимно бивши ръководни фактори от комсомола, с родители партийни величия. Така например братя Домусчиеви твърдяха,че са почнали от една сергия на пазар, а Огнян Донев от внос на близалки от Турция. Банев не прави изключение.

И едва ли е имал 2,40 лв в джоба си през 1988 г. Защото баща му е признат за „най-младия активен борец против фашизма и капитализма“ като 14-годишен ятак преди 9 септември 1944 г.

Доста преди 1988 г Николай Банев е на щатна работа в Димитровския комунистически младежки съюз-ДКМС или по-точно като инструктор в орготдела на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково. Такъв е и през 1988 г.

Преди това започнал кариерата си като стругар в завод за релета в Харманли. Но това е за кратко, после се прехвърля в комсомола.

След „Демокрацията“ разбира се започва с охранителна фирма. Съдружници на Банев са Росен Араклиев, син на командира на партизанския отряд „Асен Златаров“ Иван Араклиев и полк. Костадинов. Както се казва все „наши, проверени хора“ от партията и комсомола, бъдещи капиталисти.

Комсомолецът-милионер е известен с пристрастията си към БСП.

Той дори се качи с майбаха си на Бузлуджа, което предизвика скандал в червените редици.

“Станах член на БКП още през 1980 г. в завода за релета в Харманли. Бях убеден в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката й, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно”, казва в едно интервю Банев.

Мъж (отговарящ на описанието на издирвания във връзка с убийството на 23-годишната жена) и дете бяха открити простреляни на бензиностанция край Горни Богров. Най-вероятно те са свързани с убийството на жена в столичния квартал "Надежда". Лекарите се борят за живота им, състоянието им е тежко. Момиченцето на 1 годинка е простреляно в главата. Детето е закарано живо в "Пирогов", но е в кома, съобщава bTV, позовавайки се на информация от Центъра за спешна медицинска помощ.  Втори екип се бори да стабилизира мъжа и да го транспортира в „Пирогов”.

Екипите на Спешна помощ са реагирали мигновено на сигнала. Линейката е пристигнала на мястото на седмата минута. Мъжът се е криел край населеното място, съобщава "Хоризонт", позовавайки се на информация  от Министерството на вътрешните работи.  При идването на екипи на полицията той първо е прострелял дъщеря си, 1-годишното момиченце, след което се е прострелял. Двамата са откарани в изключително тежко състояние в "Пирогов". 

Както по-рано бе съобщено, сигналът за убийството е получен към 18:30 часа в понеделник.

В столичния кв. "Надежда" беше открито тяло на простреляна млада жена. Полицията започна да издирва мъжа, с когото живеела на семейни начала, но наскоро се разделили. С него е била и едногодишната им дъщеричка. Мъжът притежава законно оръжие. Той е на 26 години, служител в частна охранителна фирма и не е криминално проявен, съобщи по-рано директорът на СДВР ст. комисар Ивайло Иванов. 

Появиха се зловещи подробности за убийството, станало по-рано днес в столичния квартал „Надежда“. Убитата е млада 23-годишна жена. Безжизненото й тяло било намерено в апартамент, който се намира на улица „Бели Дунав“. Сигналът е подаден от съседи на жената, които е чули изстрелите.

По първоначална информация в апартамента на жената е имало и дете, което обаче не е там и в момента се издирва. Полицията издирва съпруга на жената. Предполага се, че той е евентуалният извършител на престъплението и се смята, че е въоръжен и опасен. Съседи на убитата жена споделиха, че малко след изстрелите мъж е излязъл тичешком от блока, качил се е в кола и е офейкал с мръсна газ. Столичната полиция е вдигната на крак, за да издирва евентуалния извършител.

От МВР заявиха следното: „Към 18.30 часа в полицията е получен сигнал за открита от близки простреляна и починала 23-годишна жена в жилище в столичния кв.“Надежда“. Към мястото са насочени екипи на СДВР и Второ РУ-СДВР. Предприети са процесуално-следствени и издирвателни действия“.

Източник:bulmedia

ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията) е футболен клуб от София. Клубът е 31 пъти шампион на България, носител е на 20 Купи на България и 4 Суперкупи. Двукратен полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „(Народна) Българска армия“.

Това е най-успешният български футболен отбор в досегашната история на българския футбол.

ЦСКА заема 60-то място, най-предно от българските представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20-ти век на Международната федерация за футболна история и статистика.






Отчаяна майка на петокласник от село Литаково се свърза с bTV заради системна агресия спрямо детето ѝ. За Цветан училището не е място с много весели и детски спомени. Там той не среща приятели. Ученик е в пети клас в местното училище "Васил Левски" в Литаково. Учи в него от втори клас. Майка му помни, че кошмарът за нея и семейството и започва още самото начало,пише burgas24

"Те го плюят, обиждат го, не искам да цитирам думите, но нито е гей, нито е джендър, нито нещо от сорта", заяви Марина Цекова, майка на Цветан. "Те не ме приемат, още от втори клас, откакто дойдох в това училище. Не знам защо", каза петокласникът. Майката казва, че многократно е повдигала въпроса пред  директора и училището. Словесният тормоз обаче не спира.

"Още в начален етап винаги сме провеждали срещи с майката, че той е малко по-притеснителен и не може да се приобщи към децата", заяви директорът Тодорка Петрова. 

Цветан споделя, че дори опитва да не контактува с децата, за да не стават конфликти.

"Цветан е само българче в класа, може би това дава така някакъв негативен резултат, че е сам. В другите класове има по двама-трима", коментира кметът на селото Даниел Дилов.

"Децата ни наистина 90% са роми в училището, но никога не сме делили децата на роми и българи", категорична е директорката на училището. "За нас всички деца са еднакви и даже съм изключително доволна, че родителите, нищо че са от ромски произход, са изключително загрижени за децата си. Не бих казала, че нещата са на етническа основа", посочи тя.

Често петокласникът отказва да ходи на училище, а майка му е принудена да го изпраща насила. "Много пъти съм ходила в училището и съм плакала, молила съм класната за съдействие и много пъти съм го водила насила на училище. Не издържам вече", споделя майката на детето.

Преди дни обаче нещата ескалират, когато Цветан става обект на обиди не само от децата от класа.

"Било е в междучасието, не е обидата някаква сериозна, нарекло го е – не знам дали да го казвам, че е дебел. В крайна сметка те си ги казват такива думи неволно, не влагат и мисъл в тези неща, но той е по-чувствителен и веднага го е приел присърце", поясни директорката на училището.

Кметът на Литаково отбеляза, че майката е ходила и при него. "Оплакваше се, че децата от ромски произход са се подигравали на нейното дете. И аз викам: "Пък синът ти е едър, чак така ли е?". И повече не е идвала. Не знам дали е тормозен, или си търси някакви поводи детето да не посещава училище редовно. На Цветан са му създадени условия да бъде пръв на село, в нашето училище, вместо да бъде някой по средата или последен в града в училището", каза още кметът.

Родителите на Цветан вземат решението да напусне учебното заведение. От понеделник за детето ще се грижат неговите баба и дядо и ще посещава училище в Лом.

"Едно дете дали ще бъде отписано или не, не е голяма беда за училището, но ако тя реши да го остави, ние няма да спрем, ще продължим да работим допълнително и с майката. Ще извикаме и психолог, за да решим този проблем", увери Тодорка Петрова. 

"Тъпчем на едно и също място от години, ефекта е на лице, детето отива на 150 километра от мен. Никоя майка не иска да го преживее това, и аз не искам да си пращам детето на другия край, но за негово добро трябва да отиде да изучи тая година там", подчерта обаче майката на Цветан.

Петокласникът мечтае да стане готвач, също да е магьосник. "Бих направил децата по-добри", казва Цветан.

Ако догодина се намери свободно място, семейството ще живее отново заедно.

Източник:burgas24.bg

От сатрапа Николай Ежов са страхували и секретарите на ЦК на партията, и министрите

„Малко съм разстрелял!” - казал Николай Ежов при арестуването на Ягода през 1939 г. Той наследява Хенрих Ягода като нарком на вътрешните работи. Ежов е едно дребно и невзрачно човече с ръст 151 см., с феноменална памет и удивителна способност да се промушва навсякъде и да се нагажда. С лакейските си качества той успява да се доближи и до Сталин, лично му докладва за борбата с враговете на народа, прави му чай, поднася му го, подрежда книжата, държи му шинела да се облече. На 18-я конгрес на ВКПб (1939) следи кой как гласува. Неговото верую е: „Трябва да се строи социализъм, но без насилие това не може да стане”. Отровил жена си, защото му изневерявала. Всички предишни агенти, сътрудници, офицери, с които той е служил в армията – общо 14 000 души, са разстреляни,
Николай Ежов
защото знаят много за него.

На 15 август 1937 г. издава заповед: „На арест подлежат жените и децата на враговете на народа”. Абсолютно своеволие и беззаконие, той няма право на това,  Министерският съвет и парламентът не са приемали такова решение.

Но след време и неговите злодеяния се обръщат срещу него. Доста време е трябвало на Сталин да проумее, че е турил змия в пазвата си и е пуснал вълк в стадото, защото е нямало сигнали против Ежов. Не само обикновените хора, но и членовете на Политбюро са се страхували от него. Даже всесилният Лаврентий Берия се оказва по някое време негов подчинен. Най-голямо удоволствие Ежов изпитва, когато при честване на национални празници с тиха стъпка се доближава до министрите и секретарите на ЦК и се ръкува високомерно с тях, а те да го питат как е със здравето. Когато го отвеждат към затвора, следователите и пазачите, негови бивши служители, му хвърлят такъв бой, че едва е оживял. През 1940 г. е осъден на смърт и екзекутиран.

Безспорно Йосиф Сталин е допускал грешки

в стремежа си да въведе ред в една държава, разорена от гражданската война, с разбита държавност, дезорганизирана и хаотична, с  висока престъпност и остатъчни банди  от гражданската война. Бил е строг, много строг, даже жесток. Но как се прави държава в цялата тази вакханалия, в цели Вартоломееви и Валпургиеви години в необятната Русия. От вилнеещите банди и дребните престъпници най-много е страдало беззащитното селско население. Само строгите закони и здравата ръка са можели да изкоренят престъпността и бандитизма и това е заслуга на Сталин. Най-добре е изразил това Яков Кедми, обществен деятел от държавата Израел:

„Сталин се оказва единственият, на когото Русия е била скъпа. Грузинец, семинарист, а е обичал Русия. Имал ли е той други методи в онова време? Не! Други ръководители с  какви методи биха направили от неграмотна Русия силна държава? Интелигенцията, която говори френски и немски,  е презирала народа си, плюла е на Русия.

Народ от роби с жалка интелигенция.

Как от тази страна е можело да се направи втора в света държава в 20-я век? Всички упрекват Сталин, че е направил колхози с мужиците. От мужиците той направи силни хора. С какви хора  щеше той да  воюва през 1941 г., ако не беше направил колхозите? Извършил е индустриализация в онова гадно време, с този народ, с тази власт, каквито са били тогава. Сталин е бил жесток човек. Но е бил принуден. Жестокостта му е била целенасочена, инструмент. Установява такава власт, която е могла да удържи Русия да не пропадне”.

Днес 57 % от руснаците считат, че Сталин е бил мъдър ръководител (според социологическо изследване), а много повече са тези, които искат да се върне името Сталинград на преименувания от Хрушчов Волгоград. Все повече граждани на Русия опознават истинския лик на Йосиф Висарионович Сталин, заслужено наричан „вождът”. Всеки ден на гроба му на Кремълската стена има свежи цветя.

Това също е оценка!



Доц. Д-р Стоян ВЛАЙКОВ

Всеизвестно е, че Дража Вълчева е една от любимите жени на Тато. Карловската фурия има късмета да се набие в очите му, когато е на 35 години. Амбициозната и щедро надарена от природата красавица вече се е домогнала до партийния връх в малкия подбалкански град Карлово. На една конференция Живков с мъжки бяс в очите следи пищните й форми и не мирясва, докато не ги опипа в леглото.

И така, в една топла октомврийска вечер на 1965 година „Чайката” на Първия спира дискретно в тиха карловска уличка, за да приеме в луксозната си утроба накипрената партийна активистка. Цялата сякаш е лице на „Арома”, а пристегнатите форми напират, та чак ще пръснат блуза и пола. „Тогава Тодор Живков беше отседнал в Хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии”, разказвал ми е някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.

„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на страната. Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си, Дража го последва, за да си отиде в Карлово чак на другия ден сутринта”, спомня си човекът, който е видял и чул доста от пикантните сцени и разговори на тогавашния партиен елит.

 И да нямате богато въображение, можете да си представите горещата като Африка Дража как разстила знойна плът пред погледа и ръцете на загорелия Първи. То е било страст и секс!… Живков е останал доволен, дори моят източник твърди, че е бил предоволен и това личало на закуската. Проличало и другаде – от тази нощ на бурни ласки и любов за кариерата на Дража няма спънки

След година тя вече е секретар на Окръжния комитет на партията и се чака само сгоден момент да й се разчисти пътят до първото място. Такъв момент идва – Костадин Гяуров е издигнат за кандидат-член на Политбюро и му поверяват юздите на родните профсъюзи. Пред Дража се откриват широки простори за ръководене с размах, всичко трепери от нея, защото почти всички знаят или просто са чували чия изгора е нафуканата и сексуално апетитна първа другарка на Пловдив. „Тя дори не беше толкова тактична и, без да иска, се издаваше, че всеки ден се чува с Първия. Говорим нещо за Тодор Живков пред нея, а тя току ще изтърси: „А, другарят Живков не е в момента в София!”… Ние се споглеждахме и леко си намигвахме”, спомня си Димитър Бакалов, който по онова време е бил неин помощник. Тя всячески е искала да му докаже, че е всеотдайна не само в чаршафите, но и в партийната бдителност. И такъв шанс й се поднася на тепсия.

„На върха на властта се срещат две пеперудки.

– Как си се изкачила тук, мила?

– Аз не съм мила, а съм Людмила! И тука съм се родила! А ти, драга?



– Аз не съм драга, а съм Дража! И за баща ти още важа!“

Разказва пловдивския журналист Стефан Северин

/по материали на blitz.bg/

Валери Симеонов е роден 14 март 1955 г. в град Долни чифлик, област Варна в семейство на Симеон Балевски, военен (запасен полковник от армията) и учителка. По бащина линия произхожда от стар охридски род, едни и същ с този на Васил Балевски, революционер, и Ангел Балевски, заместник-председател на Държавния съвет на НРБ България и близък до Тодор Живков. Израства в с. Зараево. Завършва ямболската математическа гимназия с пълно отличие. Оттогава датира приятелството му с Волен Сидеров, който е от Ямбол и също е възпитаник на математическата гимназия. Завършва електроинженерство във ВМЕИ – София. През годините родителите му сменят няколко населени места, заради работата на баща му.

Започва работа по разпределение като помощник технически ръководител в „Трансстрой“, след това работи в отдела по реконструкции на Летище Бургас и в кораборемонтния завод „Драгни Недев“. Три години плава в Атлантическия океан с траулери на „Океански риболов“, като електромеханик. От 1985 г. до 1991 г. е енергетик в най-тежкото производство на металургичния комбинат край Дебелт – прокатната линия на Стан-300. В този период прави няколко рационализации по електрическата част на железопътната линия Бургас-Дебелт и по оптимизацията на технологичния процес в Стан-300. Синдикален лидер на КТ „Подкрепа“ в комбината, един от основателите на СДС – Бургас. През 1991 г. създава първата си частна фирма за монтаж на таксиметрови апарати, откъдето идват и средствата за старта на кабелната телевизионна мрежа в жилищен комплекс Меден рудник.

През 1992 г. трима бизнесмени, Антон Ангелов, Румен Пеков и Валери Симеонов, започват да изграждат кабелна телевизия в жилищен комплекс Меден рудник в Бургас. На 24 януари 1994 г. стартира телевизия СКАТ с първата новинарска телевизионна емисия. Той притежава и бургаския вестник „Десант“.


Валери Симеонов e съпредседател на коалицията „Патриотичен фронт“, която се ангажира с управлението на Бойко Борисов в третия му кабинет. Лидер е на НФСБ и идеолог на последния действащ Изборен кодекс.

Завършил е електроинженерство във ВМИ – София. Трудовата му биография е свързана с обекти на „Трансстрой”, летище Бургас. Три години плава с траулери на „Океански риболов”. Синдикален лидер е на КТ „Подкрепа” и един от основателите на СДС – Бургас. Заедно с Волен Сидеров е от създателите на „Атака”. Негова е телевизия СКАТ.



– Г-н Симеонов, сега всички ви задават политически въпроси, но кой сте вие всъщност, какво не знаем за вас?

– Роден съм през 1955 г. Било е на мразовития 14 март в село Долни Чифлик, област Варна. Заради работата на татко като офицер от Българската армия семейството ни се мести 11 пъти, все из Югоизточна България. Детските ми спомени са свързани с постоянните тревоги и атаки, заради които във военните блокове, в които съм отраснал, все светеше мъждукащото дежурно осветление, след което домът осъмваше без баща ми, който отиваше на учение. И грохота на танковете, преминаващи за поредното учение, помня. Крушата не пада по-далеч от дървото. Закон на Нютон. Но ще стигнем и дотам…

– Какви бяха ученическите ви години?

– До първи клас съм бил в Бургас. Може би това ме върна тук след десетки години. Офицерското ни семейство отиде в Ямбол, до 1973 г. съм бил там. Бях ученолюбивото момче. Проблеми с предметите не съм имал. Вадех еднакво отлични оценки и по разказвателните, и по точните науки.

В Математическата гимназия в Ямбол се подготвях при най-добрия преподавател по това време – Роман Хайнацки. Той е издънка на белогвардейци, избягали от репресиите на Червената армия и намерили втори дом в България. Биологията, ботаниката и историята бяха моята стихия, но заедно с тях се увличах и по хардрок.

– Кой ви преподаваше музика в Ямбол, каква беше първата ви китара?

– Първият ми учител по китара беше брат ми, а инструментът беше купен със свидно спестените пари, които взех от копаене на канали цяло лято, платено с огромната сума от 35 лева. С „Кремоната” много ентусиазирано свирех ритъм-китара в ученическа група, която никак не беше толерирана от училищното ръководство. „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, „Фрий“, „Юрая Хийп“, „Пърпъл“ бяха в репертоара на школската ни банда, която правеше забавите на Математическата гимназия. Много по-късно станах близък приятел с втория вокал на „Юрая“ Джон Лоутън, който снима в СКАТ тв поредица документални филми за България.

– Жертва сте на своеобразна репресия от годините на тоталитаризма, заради което се разминавате със златния медал от гимназията. Какво се случи?

– Да, бях отличник, но се разминах със златния медал, защото в първия учебен ден в 12. клас се спречках в центъра на Ямбол с първия секретар на ОК на БКП Васил Илиев. Илиев извика милиция, защото съм бил с дълга коса на 15 септември. Арестуваха ме, остригаха ме и ме предложиха за изключване, защото съм бил унижил с обидни реплики партийния функционер. Аз изобщо не го познавах този Илиев. Но ще помня случката цял живот, защото след това наистина ме предложиха за изключване от елитното училище. Резултатът беше намаляване на поведението с две единици. На 24 май в дипломата ми беше записано „примерно поведение“, но ме лишиха от медала.

– Казвате, че крушата не пада по-далеч от дървото и сте се озовали във военно училище, затова ли подкрепяте идеята за връщане на наборната служба?

– „Артилерийско разузнаване” е специалността ми от Националната школа за запасни офицери. С катушка – това е тежка макара с военнополеви кабел, на гърба, с „Калашников” на рамо, и с телефон ТАП в ръка съм обикалял полосите из безбрежната Южна България. Тежка казарма беше, но съм страшно доволен, че я изкарах. Там се научих, че свободата е да се наложиш над самия себе си. Или да не се.

– И все пак не оставате в армията, а тръгвате да учите инженерство, какво ви привлече, големият град, София?

– Катостудент във ВМЕИ „Ленин” в София не харесвах първите години, през които се учеха и излишни работи.Самодисциплината обаче ми помогна да съм един от оцелелите от касапницата на истинските изпити. След две години следване бях един от малкото останали в моята специалност. Докато колегите панически се опитваха да преминат в други специалности, аз заработвах пари през лятото – по тухларни фабрики и селскостопански кампании. Ей така – от самата любов към труда, работейки със затворници и тежко изпаднали хора. Не е особено лицеприятно, но се плащаше. Подходящо за млад ерген, с идеи за бъдещето…

– И като се озовахте с диплома в джоба?

– С диплома на инженер започнах работа в „Трансстрой” – Бургас. Оттам – помощник технически ръководител на аерогара Бургас. Бях дежурен, когато пред очите ми се разигра драмата с отвлечения от турски терористи самолет през 1981 г. След това професионалната ми кариера ме изпрати в националния обект „Дебелт”. Това беше любимата кукла на тогавашната социалистическа система. Реших обаче, че имам достатъчно самочувствие и професионални успехи и че е под достойнството ми да меля брашно с тогавашните тъпоглави ръководители. И отидох да работя на още по-тежко място – в „Океански риболов”. Десетките месеци в океана ме разубедиха, че това е моето поприще, и слязох на брега. Оттогава помня как спасих кораба „Фламинго”, който беше останал съвсем без ток. Насред океана пуснах кабел до друг съд, от който заредих акумулаторите на нашия борд.

– И сигурно щяхте да продължите да се сблъсквате челно със системата, ако не беше дошъл 10 ноември. Зарази ли ви ентусиазмът на масите?

– Като всеки нормален българин, се напих от радост вечерта на 10 ноември 1989 г. Промените ме караха да вярвам, че е дошло моето време. Избраха ме за първи председател на новия синдикат „Подкрепа” в Бургас. Но безкрайното дърдорене и въздухарщини на новоизпечените функционери бързо ме отвратиха. И се върнах в Дебелт. Там направих най-мощната организация на „Подкрепа”. Стачката срещу тогавашното правителство на Андрей Луканов тръгна всъщност оттам. Хрониката на протеста, отбелязана във вестник „Свободен народ”, сочи, че осем минути преди обявеното начало в 6 часа „Стан 300” замлъква и потъва в мрак. Стачката започна от металурзите в Дебелт.

– Какво доведе до разрива между вас и лидера на „Подкрепа“ Константин Тренчев?

– Три години по-късно разочарованието от тоталитарния стил на шефа на „Подкрепа” Константин Тренчев надделя и аз напуснах.

– Това ли ви хвърли в частния бизнес – от апаратите за таксита до собствена телевизия?

– Скочих в частния бизнес с поставяне на таксиметрови апарати в баракоподобен гараж на един приятел в „Меден рудник”. Работехме от 6 сутринта до 1 вечерта, често и отвън, на минусови температури. През 1992 г. с първите спестявания не си купих „Мерцедес”. Бях на светлинни години далеч от мисленето на тогавашните парвенюта.Инвестирах в кабелна телевизия. Там продължих в познатия стил на работа – от сутрин до сутрин. Резултати имаше, но парите все не достигаха. Всичко, спечелено от абонаментни такси, влизаше отново в употреба и две години след началото по-голямата част от Бургас бе кабелизирана. Тогава дойде моментът за старата ми мечта – собствена програма. Нейното име беше „Бургас през седмицата”. Правеше се в мазето на Културния дом на нефтохимика всяка събота. Траеше половин час. След нея се появи и първият у нас частен сериал „И българин от всички времена”. А през 1997-1998 г. с театър „Възраждане”, под ръководството на Недялко Йорданов, заснехме девет серии на първия художествен сериал „Има нещо гнило в Дания”.

– Звучи почти безметежно, но цензурата на Иван Костов май не ви е подминала?

 – Да. Оказа се, че има нещо гнило и у нас обаче. Още с идването си на власт правителството на Иван Костов направи всичко възможно временният ни лиценз за ефирна телевизия да бъде спрян. Най-ярка заслуга за това има тогавашният СДС шеф, гигант и кадровик Йордан Цонев. И понеже СКАТ не пестеше истината и не предоставяше услугата „бръснене” на когото и да било, през 1999-а, най-мракобесното време за българските медии, напук на Костовото изявление, че „с българския национализъм е свършено”, поканих големия писател Николай Хайтов за основоположник на предаването „Час по България”. Водещи бяха журналистът Асен Йорданов, сменен след година от историка Божидар Димитров.

– Всички, които са работили с вас, казват обаче, че е било и време за купони.

– По СКАТ звучи много автентичен народен фолклор, има и рокаджийско предаване. Водещ на „Карай да върви, това е блус” беше Васко Кръпката. Всъщност в СКАТ е забранена само чалгата. Всички други вкусове могат да намерят трибуна там. Това се нарича плурализъм. Надеждата ми, че телевизията ще започне отново да излъчва ефирно, се разби на пух и прах при правителството на царя-премиер Симеон Сакскобургготски. Имах чувството, че първото нещо, което всяко ново правителство прави, е да спре телевизия СКАТ. Спомням си даже как бивш областен управител ми предложи разкошна сграда на пъпа на Бургас за офиси и студиа. Отказах светкавично, защото това би означавало политическа обвързаност.

– Как от едно предаване се роди парламентарната партия „Атака“ и каква всъщност е връзката ви с Волен Сидеров?

– През 2005 г. СКАТ стана трибуна на „Атака”. Партията се създаде от едно политическо обзорно предаване, тръгнало през 2003 г.Тогава поканих бившия си съученик от Математическата гимназия в Ямбол Волен Сидеров, по това време той беше уволнен от вестник „Монитор” и беше останал без работа. А политическата обстановка през 2005 г. ясно сочеше, че има нужда от нова идея. Идея за промяна. През 2007 г. от „Атака” в бургаския общински съвет влязохме 12 души. Заедно с мен бяха колеги, водещи разследващи журналисти в СКАТ, Стоян Иванов и Валентин Касабов. След разрива с Волен Сидеров от парламентарните избори през 2009 г. групата общински съветници напусна „Атака“ и до края на мандата на ОбС – Бургас остана с името „Независими“.

През май 2011 г., точно на Гергьовден, аз и групата на независимите учредихме партия „Национален фронт за спасение на България“. Сред безспорните ни успехи са решенията за срутването на молитвеното сборище на секта в „Меден рудник”, спирането на строежа на джамия в квартал „Победа”, официалното обявяване на Арменски геноцид в Турция през 1915 г., защитата на граничния полицай Михаил Цонков и неговите колеги, участвали в ареста на турски рибари бракониери и присъждането на тримата на звание „Почетен гражданин на Бургас”. Но най-вече – демократичният и прозрачен стил на управление на Общинския съвет. Всички негови заседания се излъчваха на живо по СКАТ.

– Кажете все пак нещо лично за вас – за семейството ви, за хобитата си, как поддържате форма, продължавате ли сам да управлявате ситроена, за който говорите със суперлативи?

– Вдовец съм. Но това е прекалено лично. Имам дъщеря, която работи в София, а синът ми е в Бургас. Миналата година беше абитуриент. Аз съм работохолик, знаете. Историята, която не сме учили в училище, е моя слабост. Работният ми кабинет е затрупан от книги. Затова и спонсорирах изграждането на паметника на забравения ген. Колев. Никога не съм имал шофьор, управлявам сам личния си автомобил. Ситроенът е страхотна кола. А фигурата си дължа на тренировките по бокс.





Спомен от безгрижните лета




Край Луанда с океанския риболовен траулер „Фламинго“, където плава като електромеханик




Май 1973 г., в класната стая (в средата с 12-струнна китара), отляво е Данчо Хаджиев, с когото съдбата ги свързва като съсобственици на СКАТ


Като студент през лятото работи в тухларната фабрика „Тракия“ край Пловдив (в средата)



Изкачване на Мусала откъм южния му склон на 21 февруари 1976 г., където замалко не загива с брат си



Отличникът на Математическата гимназия в Ямбол в IX клас



Източник: ПИК

''Ще си отида от този свят, без да ми е мъчно за него. Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най-вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея! Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!'' Ален Делон


Личен живот

През 1958 г. при снимането на филма "Кристина" Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер. От 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син Кристиан Аарон Булон. Делон е опровергал своето бащинство, но Нико твърди, че той е бащата и детето отглеждат през повечето време неговите родители. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко - известната френска актриса и модел Натали Делон. Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.

Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк (1969 - 1980) и Ан Парийо (1980 - 1982). След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 - 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си


Работех в София в завод Балканкар.Пратиха ме командировка в приморско за седмица през 1986 година.

Отивайки в хотела на приморско,се оказа,че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер.Станало объркване и няма свободна стая за мен.След дълго ровене из книгата  за гости се оказа,че има девойка,също командирована като мен,сама в стая.Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен.Аз смутен и донякъде зарадван зачаках с затаен дъх,почти сигурен,че тя категорично ще откаже.

След 10 минути управителката ми каза,че девойката нямала нищо против.Изумлението ми беше голямо.
Оказа се красива млада дама на 25 години,било и скучно сама и дори се зарадва ,че ще има с кой да си говори за да не скучае.И се започна един купон.

Тази девойка днес е моята жена.

А какъв  беше живота по черноморието ни в онези времена...Спокойствие и красота

Заключвахме вратата на стаята,но вратата- прозорец,която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение,а вътре целия багаж и пари,без да сме се замисляли ,че някой може да ги открадне.


А за нощния живот-не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо.Млади,спокойни,на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове,заведенията с достъпни цени за всички,богат безплатен спортен и културен живот.ММЦ наброяваше 3600 младежи,от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни.Картите бяха достъпни за всички до 28 годишна възраст.


Двуетажните пътнически вагони на БДЖ са внесени втора употреба от бившето ГДР и са използвани в периода 1967-1995 година в състава на ПВ на къси разстояния (София - Банкя, преди електрифициране на трасето, София - Лакатник, София - Мездра, София - Станянци).


Вагоните са били 4-сецкионни и  безкупейни

Двуетажни вагони от този тип се ползват от железниците в доста държави (например Чехия, Румъния), хората си ги поддържат и ги ползват.Съвсем отделен е въпроса, че в цяла Европа по регионалните трасета масово се използват двуетажни вагони, разбира се, по-съвременни, а също и двуетажни мотриси.



У нас всички вагони от този тип са бракувани и нарязани на скраб

Свръхсекретни средства за поразяване на морски цели или футуристична система за радиоелектронна борба е имало на борда на бомбардировача

Информацията, че 27 моряци от свръхмодерния US есминец "Доналд Кук" са подали рапорти за уволнение след като руски СУ-24 прелетял 12 пъти ниско над палубата и им причинил тежък емоционален и психически стрес предизвика небивал интерес и множество коментари в т.ч. и в БЛИЦ.

Мнозина се питат обаче с какво е вцепенил от ужас американците невъоръженият руски бомбардировач, който далеч не е от най-съвременните руски самолети. Специалисти и експерти, които обменят мнения и коментари за високотехнологични постижения в sdelanounas.ru твърдят, че това, което е стресирало американците не е някакво ново супероръжие, а модерната система за радиоелектронна борба /РЕБ/ с кодовото наименование "Хибини" /планински масив в Колския полуостров - до Северния Ледовит океан/. Тя вече била използвана от СУ-24 на учения в Бурятия.

Нищо не може да деморализира така военен човек, както собственото му безсилие, обясняват те необикновения ефект от използването на тази система. И припомнят хронологията на събитията.

На 10 април 2014 г есминецът "Доналд Кук" навлиза в неутрални води на Черно море, за да изпални акция по демонстрация на сила във връзка с непреклонната позиция на Русия за Украйна. На поредното дрънкане на оръжие Русия отговаря сдържано, но убийствено.

На 12 април, в Деня на космонавтиката и три дни преди празника на войските за РЕБ, излита невъоръжен СУ-24, но с прикачена под крилото "Хибини". Есминецът отдалеч засича самолета с прехвалената система "Иджис" и вдига екипажа на учебна тревога. Нещата вървят като по книга: радарите фиксират курса на сближение с целта, "Иджис" управлява системите за насочване. И изведнъж всички екрани угасват, вижда се някаква мътилка. "Иджис" спира работа, ПВО комплексът "Фаланг" не може да получи целеуказване.

През това време СУ-24 прелита ниско над палубата, прави боен маньовър и имитира ракетна атака. Противодействие никакво. Повтаря номера. После още 10 пъти. Опитите на моряците да съживят "Инжис", за да може ПВО-системите да бъдат насочени към целта, остават неуспешни.

Едва когато силуетът на самолета се губи към руските брегове, радарите на американския кораб оживяват и показват чисто, пусто и синьо априлско небе. Така завършва поредната проверката на ефективността на системата за РЕБ "Хибини". А след нея, разбирайки собственото си безсилие, 27 военни моряци от многострадалния есминец USS Donald Cook, подават рапорти за уволнение с мотив, че не искат да рискуват живота си, коментират в sdelanounas.ru.

Според официална информация уникалният комплекс от нов клас за РЕБ "Хибини-У" е предназначен за самолетите от фронтовата авиация на руските ВВС и защитата им от управляеми ракети. Той е разработка на Калужкия научно-изследователски радиотехнически институт /КНИРТИ8 от концерна "Радиоелектронни технологии". Проектът е финансиран с 1,5 млрд рубли /около $ 30 мил* от министерството на отбраната на Русия.

Специалистите по РЕБ твърдят, че "Хибини-У" може да изчисли местоположението на радиоелектронните средства на противника, да повреди всякаква вражеска апаратура, да ослепи чуждите радари, да задръсти ефира с радиосмущения и на направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня.

/По материали от Блиц.Бг/
/Снимка: РИА Новости/


Български турист, попаднал в Хавана, останал изумен от това, което видял в най-обикновен хранителен магазин.
Беден асортимент и само няколко продукта. Както пише Владо Тилев, който е заснел видеото: "Магазин за хранителни стоки в центъра на Хавана!

Специално за тези, които имат носталгия по социализма!" Видеото бе публикувано преди дни в социалните мрежи и оттогава има десетки споделяния.

Любопитно за Кубинска революция:

През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.

Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.

ВИДЕО:



В  автобуса пътува отборът на Чехословакия по парашутизъм.
11 загиват , двама оцеляват.

Предистория:

През 1972 година в Чехословакия се провежда учение "Щит-72", в което вземат участие войските на страните членки на "Варшавския догоовор". Една седмица след приключването му, като продължение на инициативата, Спортният комитет на дружеските армии организира шампионат по парашутизъм. За място е избрана Авиобаза "Долни Раковец", край българското село Кондофрей, а продължителността на събитието е определена да бъде между 19 до 21 септември.

Още в първия ден от надпреварата 28-годишният лейтенант Олдрих Вермужа от Чехословакия поставя нов световен рекорд на 1000 метра доцелен скок.

В следващите дни са счупени още няколко рекорда, а представителите на чехословашкия отбор, окичили се със сребърни и златни медали, са безспорните звезди на състезанието.

Никой обаче не предполага, че вместо със спечелените титли, смелите мъже ще се прочуят със смъртта си.

В ранната сутрин на 21 септември 1972 г. автобусът на чехословашките парашутисти пътува от хотела в Перник към летището в Кондофрей, където ще се проведе закриването на шампионата. В машината се возят подполковник Милош Кръшка, подполковник Иржи Старек, подполковник Станислав Блажей, майор Ярослав Йеличка, лейтенант Йозеф Поспихал, лейтенант Вацлав Кумбар, лейтенант Лубош Маер, лейтенант Олдрих Вермужа, ефрейтор Франтишек Служек, редник Ярослав Свобода, майор Ярослав Хавранек, Иван Хошо, Берджих Худоба и българският лекар Любомир Иванов, изпълняващ ролята на преводач.

Утрото е влажно и мъгливо, а видимостта достига едва няколко метра.

В 7:40 ч. автобусът наближава неохраняемия ЖП прелез край село Гълъбник. Шофьорът спира, за да се огледа, уверява се, че пътят е чист и потегля. Секунди по-късно следва зверска катастрофа.

Бързият влак от Кулата за София се врязва в превозното средство с 90 км/ч и го влачи повече от 300 м докато най-накрая машинистът съумява да спре композицията. Пет човека загиват на място, размазани от ламарините на смачкания до неознаваемост автобус.

Заради силния удар шофьорът и парашутистите Иван Хошо и Берджих Худоба са изхвърлени далеч от катстрофиралата машина.

Непосредствено след инцидента на мястото пристигат екипи от намиращото се в близост поделение на транспортни войски, които започват спасителни дейности. Голяма част от жителите на село Гълъбник също се включват, за да окажат помощ на пострадалите.

Ранените са откарани по спешност в болницата в Перник, но въпреки усилията на лекарите, 6 от тях, сред които и българският лекар Любомир Иванов, загиват още по пътя.

Оцеляват само трима - шофьорът на катастрофиралия автобус и парашутистите Берджик Худоба и Иван Хошо.

От тях в най-тежко състояние е Берджик Худоба, който получава контузия във врата и два месеца лежи в безсъзнание.

Колегата му Иван Хошо пък е истински късметлия. Седнал на последната седалка в автобуса, той се отървава само със счупена ръка и разкъсни рани по лицето.

Съдбата на третия оцелял обаче никак не е завидна.

Проведеното по случая следствие установява, че вината за инцидента е изцяло на водача на превозното средство, който получава присъда и е изпратен в затвора.

Местна легенда твърди, че заради шока от случилото се той получава психично разстройство, а след като излежава присъдата си, често е виждан да посещава мястото на трагедията. В един момент обаче се изгубва безследно и никой повече не го вижда.

Заедно с него се изгубва и споменът за инцидента.

Повече от 20 години за случилото се си припомнят само гълъбчани, които не могат да забравят кървавата сцена, на която стават свидетели.

Едва през 1997-ма по случай 25 години от трагедия, тогавашният кмет на селото Виктор Петров подема инициативата за направата на паметник.

Монументът е издигнат непосредствено до вече урегулирания ЖП прелез, с помощта на войници от местно поделение и парашутния батальон в бившата горнобанска танкова бригада и е открит тържествено на 21 септември същата година.

2012-та е следващата година, в която се заговаря за инцидента. Поводът е мрачният юбилей - 40 години от смъртта на парашутистите.

На мястото е проведена възпоменателна церемония, на която редом с официалните лица от българска и вече чешка и словашка страна участие взема и един от оцелелите - Иван Хошо, който години след катастрофата се превръща в треньор на националния женски отбор по парашутизъм на Чехия.

Четири години след последната церемония паметникът окончателно е забравен.

Металните вериги отстрани на стълбището са изчезнали, плочките са обрасли с висока трева. Никой вече не посещава това място. Само край плочата с имената на загиналите, кой знае откога лежи един единствен букет - от изкуствени цветя, избелели и опърпани от дъждовете и слънцето.

Вече и жителите на Гълъбник, съвременници на трагедията, рядко се сещат за нея, а в допълнение към нерадостната картина, през 2015-та от гробището в чешкия град Простейов е открадната и медната урна с останките на лейтенант Олдрих Вермужа.

Същият, който поставя световен рекорд дни преди завинаги да остане в небето.

Използван е част от текста на webcafe

Американски писател иска да види най-добрия ни шоумен Слави Трифонов и предаването му в Книгата на Гинес. Идеята за кандидатстване на шоуто в най-впечатляващата книга за човешки постижения се заражда, когато гост на Слави е американският писател Лий Чайлд. Авторът на бестселъри приел да седне на жълтия диван, впечатлен от популярността на Слави в България. Писателят, чиито авторски права за последния му роман бяха откупени за шест милиона долара от филмовата компания "Мирамакс“, дълги години е работил в пийпълметрична агенция и е наясно с рейтингите, писа "България Днес“.

"Слави може би е най-успешният водещ в целия свят. Той понякога има три милиона зрители от общо 5 милиона гледащи телевизия. Това е почти 60% и е почти невероятно огромна аудитория“, споделя Чайлд пред български журналисти.

За сравнение отпреди години "Шоуто на Джей Лено“ се гледа от три до пет милиона зрители на вечер, но населението на САЩ е 240 млн. жители. Шоуто на Трифонов е обект на научно изследване и от проф. Катлин Диксън от американския университет в Северна Дакота. Темата на екипа й е "Токшоута и демокрация“, като експертката и хората й са избрали по едно предаване от Западна Европа, Източна Европа и САЩ. Екипът на Диксън избрал три записа от "Шоуто на Слави“, субтитрирани на английски с интересни гости – струнен квартет "Бонд“, Жан Клод Ван Дам и Михаил Горбачов.

Проф. Диксън била изненадана от факта, че в едно токшоу може да се проведе финален президентски дебат, като този преди години между Петър Стоянов и Георги Първанов. Тя споделя на страницата на университета, че никъде по света не е виждала комбинацията от сатиричен монолог на водещия, балет и бенд на живо, както в шоуто на Дългия. В отговор на думите й най-успешният ни водещ само се изсмял.

Източник:burgas24.bg

Служители на Главна дирекция "Охрана" са командировани да конвоират Северин Красимиров от Германия до Летище София. Това заяви правосъдният министър Цецка Цачева преди да бъде изслушана в парламентарната правна комисия.

По думите й условията на ареста, в който ще бъде настанен Северин и за които настояваха да получат информация германските власти, отговарят на посочените стандартите - 4 кв. м пространство и собствен санитарен възел, съобщава Блиц.

Красимиров ще бъде отведен в Русе, където се очаква да се гледа и мярката му за отклонение след като прокуратурата му повдигне обвинение. Красимиров е задочно обвинен за жестокото убийство на журналистката Виктория Маринова в Русе на 6 октомври тази година. Цачева каза още, че новите правила за  конвоиране на арестанти ще бъдат официално обявени до края на седмицата. До изготвянето им се стигна след скандалния арест на тогавашния кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева на столичен булевард през април.

Източник:burgas24

В България протестите станаха хронични. Последният беше на животновъдите заради евтаназията на заразени от чумата стада. Опасност от такива заболявания винаги е имало и се е налагало да се вземат строги мерки. Но какъв беше подходът сега? За умъртвяването на цели стада се разбра от пресата късно.

Навремето в такива случаи поразените райони се ограничаваха и се охраняваха строго. Дори армията се използваше. Имаше НПО „Ветеринарно дело”, изградено от завидни специалисти, които стриктно следяха  здравословното състояние на животните и налагаха строг контрол. Сега такова централно учреждение няма, а има и частни ветеринари.


През 80-те години на миналия век се появи чума по дивата свиня. В ловното стопанство, в което работех, имаше около три хиляди диви свине. Доставена беше ваксина, която давахме на животните чрез храната, и чумата не стигна до нас. Можеше да се постъпи така и сега. Да се ограничат огнищата на заразата, да се умъртвят само заразените животни и да се чака следващата проба. Да се ваксинират животните въпреки европейските указания.

Ще посоча автентичен случай от 80-те години. През есента на 1980-а аз и полковник Димитров от УБО трябваше да отидем в Монголия и да докараме якове. Монголия е страна колкото дванадесет Българии. На свободно отглеждане имат милиони животни – якове, кози, овце, говеда и диви животни.  Имаха и кооперативни ферми с племенни стада. Професор ветеринар ни обясни биологията на яковете и между другото, каза, че десет процента от преживните животни са болни от бруцелоза. Обещаха да ни дадат животни от племенните стада. След резултатите от кръвните проби да вземем само здрави животни. Казаха ни и че инкубационният период на болестта е над един месец. Бях шокиран, стана ми ясно, че със сигурност ще докараме и някое болно животно. Настоях полковникът да се върне в София и да докладва за ситуацията. Но аз се съмнявах, че ще бъде точен в доклада и по хитър начин изпратих писмо до ген. Кашев, като описах обстановката.

Ген. Кашев, който беше изключително добросъвестен и отговорен човек, казал на полковника: „Ние с теб не разбираме от тези работи, отиди в НПО „Ветеринарно дело”, вземи техен специалист и решете въпроса. Дойдоха с професор паразитолог, взеха нова проба и докарахме 164 животни в ловно стопанство „Кормисош”. Там ги поставихме в аклиматизационна ограда и пак взехме кръвни проби. Оказаха се четири положителни. Дадохме ги в инфекциозна кланица в Асеновград. След шест месеца пак направихме кръвна проба. Засякохме един брой с положителен резултат. След нови шест месеца, при новите проби, всичките бяха здрави. Държахме ги още шест месеца и отново пробите бяха отрицателни. Тогава ги пуснахме на свобода. Трудно се вземаха пробите – борба с бикове.

Напоследък се съобщава, че в Кюстендилско са засечени болни от бруцелоза животни. Това е нова опасност, която застрашава животновъдството в България. Съобщава се и за американски гнилец по пчелите. И това е нелечима болест. Всичко това налага незабавен и строг ветеринарен контрол.

С тези болести трябва много да се внимава, защото последствията за икономиката и равновесието в природата са непоправими. Този път беше постъпено безотговорно и непрофесионално. Дано имаме късмет да бъдат овладени тези болести от компетентните органи.

Христо Христов-Референта, Правец

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив