Като Войник в Плевен през 1952 година

Бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов е основният критик на Тодор Живков преди 10 ноември 1989 г. Той е един от създателите на родната социология.

Роден е в село Скравена, Софийско, на 6 октомври 1930 г. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". По-късно е асистент по философия във ВИИ "Карл Маркс", сътрудник е на Института по философия. От 1968 г. работи в Института по социология на БАН. Директор му е от 1973 до 1976 г.

Създател и бивш главен редактор на сп. "Социологически проблеми". Професор в БАН, професор в СУ "Св. Климент Охридски", член-кореспондент на БАН.

Баща е на кандидатиралия се за кмет на София проф. Михаил Мирчев и дядо на депутата от БСП Стоян Мирчев.

- Проф. Михайлов, как селянчето от Скравена се оказа създател на науката социология в България? Какво ви формира - времето, семейната среда?

- Всъщност създател на модерната социология в България е проф. Живко Ошавков. Той беше участник в двата световни конгреса по социология – през 1956 и 1959 г. Създаването на социологията у нас стана възможно след смъртта на Сталин през 1953 г. и ХХ конгрес на КПСС в началото на 1956 г. Там, на закрито заседание, Хрушчов направи сериозна, макар и не цялостна критика на Сталин. У нас беше проведен същата година Априлският пленум, който измени обществените условия.
Така се създаде възможност за възникването на социологията у нас като самостоятелна наука. През 1959 г. по инициатива и под ръководството на проф. Ошавков беше образувано Българското социологическо дружество. В началото за председател на това дружество беше избран проф. Сава Гановски, а Ошавков стана отговорен секретар.
След конкурс в средата на 1956 г. аз преминах на работа в секцията по исторически материализъм, ръководена от проф. Ошавков, в Института по философия. Оттогава съм неговият най-близък сътрудник. С негова препоръка аз бях избран за секретар-касиер на новообразуваното социологическо дружество.
По същото време проф. Ошавков беше написал книгата си „Историческият материализъм и социологията“, в която теоретично обосноваваше необходимостта от самостоятелно съществуване на социологията. Тази книга с новата концепция след известни сериозни затруднения излезе от печат през 1958 г.
Що се отнася до моето развитие, от семейството ми не съм получавал никакви пречки, нито конкретни насоки. Бях напълно самостоятелен. Родителите ми имаха основно образование и не можеха да ми окажат конкретно влияние. Аз избрах да следвам философия, защото смятах, че чрез нея мога да влияя на хората, макар че можех да запиша без особени трудности и други специалности. Завърших с отличен успех и бях назначен за асистент по философия през есента на 1952 г. в Икономическия институт, а през 1956 г. кандидатствах успешно за научен сътрудник по исторически материализъм в Института по философия.

- Ако до смъртта на Сталин на социологията се гледа като на буржоазна лъженаука, как успяхте да обърнете тази идеологическа догма?

- Обществените условия за това бяха създадени след смъртта на Сталин от ХХ конгрес на КПСС и от Априлския пленум на Централния комитет на БКП. Дотогава проблемите на социологията се разглеждаха в трудовете по исторически материализъм. Нужно беше да се разбие Сталиновата трактовка на социологията като буржоазна наука, както и на други науки, за което се създадоха социално-политически условия след 1956 г.
Разбира се, в Централния комитет на БКП, както и сред преподавателите по обществени науки, имаше сектанти, които бяха верни на Сталиновите схващания и ги отстояваха било със статии в печата, било с изложения до Централния комитет на БКП.
Но всичко това постепенно беше преодоляно.

- През 1962 г. провеждате изследване за религиозността и се оказва, че над 33 процента от пълнолетните българи са религиозни. Как реагираха в Централния комитет, не се ли опитваха да манипулират данните ви?

- Това беше оригинално изследване сред над 40 000 души. В международен мащаб и досега няма такова проучване. Проф. Ошавков публикува две статии с данните във френски списания.
Аз изнесох доклад за един от методите на изследването на VI световен конгрес по социология в Евиан, Франция (1966 г.). Този мой доклад след изнасянето му на конгреса беше изискан от мен от главния редактор проф. Хансен на холандското социологическо списание Mens on maatschappij („Хора и общество”) и публикуван в него в края на 1966 г. Това социологическо списание продължава да излиза и сега.
В Централния комитет бяха изненадани от резултатите. Там се смяташе, че религиозните у нас са много по-малко. Имахме доста спорове с тях. Но постепенно те престанаха да спорят с нас и така резултатите от изследването се наложиха като истинска картина на положението по този въпрос.

- Открехване на Желязната завеса ли беше организираният през 1970 г. Седми световен конгрес по социология – около 1500 от 3200-те делегати са учени от западните страни, които тогава за първи път посещават социалистическа страна?

- Конгресът се проведе във Варна през втората половина на септември. Това наистина беше „открехване на Желязната завеса“. Нужно е да подчертая, че никой не преглеждаше предварително изказванията. Ръководители на повечето от секциите на конгреса бяха от несоциалистически страни. С тях нямаше нито един конфликт. Изнесеният от българска страна в началото на конгреса концерт на народна музика и танци беше възприет с огромно задоволство и бурни ръкопляскания. Словото на Тодор Живков, почетен гост на конгреса, беше изслушано с внимание и изпратено с ръкопляскания. Заседанията протичаха с интерес и активно участие на социолозите. Много добре премина приемът, който даде Тодор Живков на по-голямата част от участниците в конгреса. През вечерите конгресистите посещаваха многобройните заведения, в които като правило имаше музикална програма, най-често от народна музика. След конгреса българският организационен комитет получи множество благодарствени телеграми и писма.

- Сблъсък с ценностите и постулатите на комунизма ли беше пиенето на кока-кола?

- Като питие кока-колата беше въведена у нас през 1966-1967 г. от шефа на разраснало се предприятие Георги Найденов. Нейното въвеждане се прие благосклонно. Нямаше никакви възражения. Друг е въпросът какво стана с Георги Найденов по-късно.
Да се смята, че кока-колата влиза в сблъсък с ценностите и постулатите на комунизма, е изкривен възглед на сталинисткия тоталитаризъм.

- Кога и как всъщност разбрахте, че сталинисткото тоталитарно общество няма нищо общо с характеристиките на социализма от трудовете на Маркс и Енгелс?

- Това беше един продължителен процес, при който слабостите на нашето общество се натрупваха, за да се стигне до окончателния извод, че това общество под формата на живковизма не е социалистическо, а сталинистко-тоталитарно. Осъзнаването на тази истина не можеше да стане отведнъж, тук бяха необходими натрупвания.
Какви бяха по-важните факти в това отношение? Беше ми възложено да направя доклад за политиката на БКП към българските турци във връзка с образуването на турска република в Кипър. Това е 1974 г. аз, с помощта на няколко дейци от партията, от МВР и други, подготвих материал от около 40 страници. В него се описваха мероприятията, които трябваше да се проведат с българските турци за тяхното правилно възпитание в социалистически дух. Те бяха български граждани и като такива трябваше да се възпитават в социалистически дух, както всички други граждани на страната, като се спре тяхното изселване в Турция, както предлагаше Пенчо Кубадински и както се правеше дотогава. Освен това беше подготвена от мен с известна помощ от моя заместник в отдела Цветан Николов докладна записка, в която се описваха какви да бъдат характерните черти на партийната политика по този въпрос. Тези документи трябваше да се внесат за обсъждане и решение в Политбюро. Пет пъти те бяха преработвани и внасяни при Тодор Живков (1975-1980 г.). Но той не ги внесе в Политбюро, нито даде какъвто и да е отговор на мен лично.
Вместо това Тодор Живков предприе известното преименуване на българските турци в края на 1984 и началото на 1985 г. Това беше крупно престъпление от негова страна. В резултат се роди партията на Ахмед Доган, която с известни изменения съществува и сега. През цялото време тя продължава да играе съществена роля в нашия политически живот.

- Защо редица ваши идеи и предложения не бяха взимани под внимание от висшето партийно и държавно ръководство?

-Например през 1986 г. почина председателят на Съюза на артистите Любомир Кабакчиев. Аз направих предложение за нов председател. Това беше добре работещата заместничка на председателя на съюза Цветана Манева – една от най-добрите ни артистки тогава, и Стефан Данаилов – също великолепен артист и партиен секретар в Народния театър. Моето предложение направих чрез члена на Политбюро Йордан Йотов, който стоеше над мен в партийната йерархия, и кандидат-члена на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет по въпросите на културата Георги Йорданов. Дали те са внесли моето предложение, както му беше редът, аз не зная. Но то изобщо не беше взето предвид и за председател на Съюза на артистите беше избрана Ванча Дойчева, която играеше само в Народния театър и там беше член на партийното бюро.
Освен това аз имах редица съществени резерви към основни документи на Централния комитет, които идваха от името на Тодор Живков. Такова беше моето мнение и за Юлската концепция от 1987 г.
Неслучайно Тодор Живков нарежда на МВР да се организира следене на поведението на Стоян Михайлов, което започва от началото на 1987 г. Тук искам да отбележа, че в продължение на 25 години преди това нито един член на висшето ръководство на партията не е бил следен от МВР.
И накрая се стигна до изваждането на Стоян Михайлов от Секретариата на ЦК. Нито един от членовете на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК не се е изказал или гласувал против това изключване.

- Това не ви ли накара да слезете от черната служебна волга? Кога всъщност преодоляхте естествения за всеки човек страх и започнахте да говорите открито за дефектите на системата?

- Докато Тодор Живков беше на власт, аз се пазех да говоря за неговата политика и за качествата на обществото, в което живеехме. Тогава още не знаех, че съм следен от органите на МВР. Това ми стана известно по-късно.
След отстраняването на Живков от властта можеше да се говори за негови недъзи, но тогава възникна друга трудност. Петър Младенов и Андрей Луканов не позволяваха да се говори за слабости на предишното Политбюро, с изключение на двама-трима души. Ето защо аз влязох в остър конфликт с новото ръководство. Защото не бях съгласен, че членовете на Политбюро по-рано нямат вина за решенията и провежданата тогава политика.

- Критиката на Юлската концепция от 1987 г. ли беше най-острият ви сблъсък с Тодор Живков? Вярно ли е, че Първия е позеленял от яд от думите ви?

- Не е най-острият сблъсък, но един от решаващите. Аз направих обстойна критика на документа. Тодор Живков се опитваше с този документ да покаже, че е на прав път да се откаже от минали грешки и да очертае нова програма за работа. Но това не беше сполучливо. Наред с правилни постановки, в документа имаше неправилни неща, които не позволяваха този документ да ни извади от тежкото положение. За съжаление, само аз имах критично отношение. Всички останали, както обикновено, одобряваха внесения от Тодор Живков документ. А чрез него той искаше да се представи като ръководител на „социалистическа“ страна от нов тип. Но това не можеше да стане. Самият той по-късно се обяви против този документ и измисли други недъгави документи.
А това, че Тодор Живков е позеленял от яд от думите ми, аз не забелязах, защото гледах в записките си, които четях. Това ми каза по-късно Продан Стоянов, който ръководеше отдел „Деловодство“ в Централния комитет.

- Имахте ли се за дисидент, как ви изхвърлиха от властта, докато вие спасявахте филмите на Николай Волев? Защо ви повярва Александър Лилов?

- Аз нямам никакво участие в необоснованата критика на нито един филм. Това беше дело на Тодор Живков, изпълнено от проверени негови дейци. Аз проявих обичайното си отношение и към филмите на Николай Волев, но не само към него.
А Александър Лилов ми имаше доверие, защото ме познаваше още от Х конгрес на партията. За съжаление, той не прие моето несъгласие да отида на работа в Централния комитет и изкара решение за моето назначаване в ЦК, без да ме пита. Така започна нова линия в моето лично обществено развитие.

- Говорите за два пътя за развитие на тоталитарния социализъм – перестроечният на Горбачов и китайският модел на Дън Сяопин. Как ги оценявате от дистанцията на времето?

- Пътят на социализма на Горбачов е предателски. Той не разбра правилно нито състоянието на „социализма“, който той наследи и който трябваше коренно да се промени, нито имаше правилни възгледи как да го променя. И така той стана буквален предател на социализма – вместо истинско преустройство той го вкара в релсите на капитализма.
Що се отнася до Дън Сяопин, той е според мен най-внушителният държавен ръководител от края на ХХ в. Благодарение на него Китай се освободи от сковаващите догми на Мао Дзедун и пое правилен път към социализма. Само за 40 години от тогава до сега Китай преодоля вековната си изостаналост и чертае нов път на развитие. Китай вече е високоразвита страна. Той изпревари най-напредналата капиталистическа страна в лицето на САЩ и чертае бързото по-нататъшно развитие на своята страна. Китай стои начело на нова линия в международните отношения, която ще изведе човечеството на нова висота – без опасност от война и без въоръжени сили, за мирно сътрудничество на държавите, при пълно равноправие, за премахване на ограниченията и пороците на личността – престъпност, наркомания, порнография, при буйно развитие на науката и изкуството, на спорта за всички хора, при високо развитие на образованието на всички деца и граждани.

- Можеше ли България да не тръгне по плана на Ричард Ран, каква беше ролята на Андрей Луканов?

- Андрей Луканов, Петър Младенов и Георги Атанасов ориентираха България към капитализма. Независимо от промените в правителството тази линия на развитието на нашето общество се запази. Капитализмът, който се изгради у нас, е от най-лошия вид. Този капитализъм прокуди от България повече от два милиона души. Намаляването на населението продължава. Голяма част от най-добрите ни ученици напускат България, стават студенти на Запад и след това започват работа там. Ако тази мрачна тенденция не се прекъсне и не започне провеждането на нова, истински патриотична линия, България след няколко десетилетия ще изчезне като самостоятелна държава.

- Защо отказахте да сте член на БСП?

- Аз напуснах партията през 1990 г., когато тя, променяйки името си, престана да се бори за изграждането на истински социализъм и след това комунизъм. Тя стана по същество предателска партия по подобие на социалистическите партии в западните страни.
От 2014 г. БСП има ново ръководство начело с Корнелия Нинова. Това ръководство провежда нова политика. То предложи и беше избран с огромно болшинство сегашният ни президент Румен Радев, който е ново явление в нашето развитие. БСП провежда друга линия на развитие на страната. Победата на тази линия е единственият шанс България да тръгне по принципно нов път на изграждане на действително социалистическо общество.
Но ще видим как ще се развият нещата по-нататък.

- Не сбъркаха ли синът ви – проф. Михаил Мирчев, и внукът ви Стоян Мирчев – депутат от БСП, че се захванаха с политика?

- Синът ми и внукът ми не станаха бизнесмени експлоататори, макар че имаха възможност за това. Тяхното включване в политиката има за цел да се промени съществено линията на развитие на страната. Да се спре заплашителното намаляване на населението – досега с повече от два милиона души, което продължава, да се осигури вътрешно развитие на производството с предприятия със съвременни технологии, да се премахнат множеството паразитни звена в държавата и обществото, да се осигури пълноценно развитие на българската наука и образование, да се издигне на съвременно ниво жизненото равнище на населението, да се ликвидира батакът и антинародният характер на държавата.
Дали всичко това ще стане, за да се спаси българската държава и българският народ, ще видим.

- Как си почивате, с какво се занимавате, в какво вярвате днес?

- Моята работоспособност е намаляла значително, но съобразно възможностите си продължавам да изследвам сегашното развитие и факти. Завърших нова книга, която наскоро ще дам за печат. В нея излагам моето марксистко виждане на сегашната действителност. От една страна, човечеството постепенно се очиства и ще се очисти докрай от капитализма, който води непрестанни войни, предизвиква вътрешни безредици и граждански битки в редица страни, опустошава личността с разпространението и на най-нови отвратителни явления. От друга страна, разглеждам развитието на нашата държава. Ако не се спре сегашната политика на държавата, която е гибелна за българския народ, той в близките десетилетия ще изчезне като самостоятелна държава.
Аз продължавам да вярвам в прогреса на човечеството, но той не изключва отмирането на отделни народи. Ето защо смятам за спасител на народа сегашната политика на БСП, ако тя продължи и се развие като марксистка политика.

Източник:РЕТРО

Подземията, останали на мястото на съборения мавзолей на Георги Димитров, стават музей за съвременно изкуство. На три нива под земята ще се създаде и хранилище за паметници, предназначени за външно поставяне. Това реши комисията по култура на Столична община. Предстои да се обяви конкурс за идеен проект за пространството – под и над земята, като част от Градската градина. На площадката над подземията ще се появи Бронзовата къща, която пристига от Австрия в края на февруари, обясни Малина Едрева, шеф на комисията. Подземията стават филиал на Софийската градска художествена галерия. На първото ниво под земята се е намирала стаята за разкрасяване на тялото на балсамирания Димитров.

Това е помещението, в което на експоната са му правили макиажа. Сваляли са го долу с асансьор, за да го разкрасят“, обясни Тодор Чобанов, зам.-кмет по култура и образование. Именно там ще се разположи музея, а на долните нива ще е хранилището, допълни Чобанов. Идеята е бункерната атмосфера да се запази, допълни той.

Подземията на мавзолея вече са общинска собственост на София. До 2016 г. те не съществуваха в правния мир, нямаше ги нито в кадастъра, нито в който е да е държавен документ. След съгласуване с държавните институция Столична община е станала собственик, обясни Чобанов. По думите му проектът за музей е възможен и след съгласуване с НСО, заради бункерите и лабиринтите, свързани със сигурността в района.

Лидерът на БСП-София се въздържа при гласуването и поиска съветниците да видят преписката с НСО.

За строително-монтажни работи ще са необходими до 100 000 лева с ДДС за да може площадката на мястото на мавзолея да бъде приведена в готовност за изпълнението на проекти, пише още в доклада на Чобанов, който предстои да бъде гласуван от Столичния общински съвет.

Източник:offnews.bg

Известните имена на селището в писаната история са следните: Василико (XII век), Василикос (1352 г.), Василико – до 1934 г., Царево – до 1950 г., Мичурин – до 1991 г.


Има 2 версии за произхода на името на Василико. Според една от тях името идва от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от потурчване, се преселват тук.

Впоследствие те се погърчват след натиск на ахтополския владика. Според друга версия поризходът на името Василико е от гръцки – „базилевс“ (βασιλιάς), което в превод на български значи цар. Според привържениците на тази версия тълкуванието идва от турския пътешественик Евлия Челеби, който посочва, че завладяната от Муса Челеби крепост Василикоз била построена от княз Васил – един от внуците на византийския император Константин.

Днес БДЖ е синоним на разруха: изпочупени влакове, мръсни купета, вагони от нашето детство, дългове, рушащи се гари, закрити линии, смрад, мизерия. Сега го наричат транспорт за бедни. Ама и те са хора и всеки човек има право да пътува в прилични условия, все пак сме 21. век и сме членове на ЕС. Но с родното БДЖ положението изглежда неспасяемо. И все още разстоянието от София до Варна се пътува за осем часа – все едно сме миналият век. А и да платиш близо 30 лв. за първа класа при царящата във вагоните отблъскваща мръсотия, никак не е евтино.

При обругавания социализъм влаковете бяха чисти, приветливи, пътувахме с удоволствие. Дори бяхме сред модерните страни в железопътното и вагонно строителство.
Спомням си шестместните първокласни и второкласни купета, в които имаше радио. Да не говорим за вагон-ресторанта с перденца и масичка. Там убивахме скуката от пътя, завързвахме приятелства с непознати, бистрехме политиката на по ледена бира и вкусни кебапчета. Така пътуването минаваше неусетно. Сега вагон-ресторантът е само мил далечен спомен и немислим лукс за БДЖ по време на сполетялата ни демокрация.

В „Янтра-експрес” например имаше влакови стюардеси, които разнасяха закуски, топли и разхладителни напитки. А много от пътниците предпочитаха удобните сепарета на вагон-ресторанта.

През 1985 г. към култовия „Янтра-експрес” е закачен киновагон. Новата атракция за пътниците е направена в чест на XIII конгрес на БКП. За целта е преустроен второкласен вагон на БДЖ. В неговата пълна промяна се включват специалисти от Вагонното депо в железничарския град и експерти от „Окръжно управление „Кинефикация” – Велико Търново. Вагонът разполага с 42 места, поставени амфитеатрално. Прожектират се игрални и късометражни филми. Интересът бе голям, местата не достигаха.Вижте още:Откриване на Директната железопътна линия между България и Турция през 1971 г.

 
М. Михалев

Днес левчето не стига почти за нищо. Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които спокойно си купувахме баничка, боза и нещо сладко за десерт.

Това са някои от нещата, които можеше да си купиш с левче:

За левче:

– Обикновени вафли „Чайка“ – 0.12 лв.

– Кутия цигари „Арда“ – 0.60 лв.

– Кутия цигари „Арда“ – 0.60 лв.

– Баничка – 0.18 лв.
– Боза – 0.10 лв.

Общо: 1 лев

За два лева:

– Билет за трамвая – 0.06 лв.

– Осморка с боза – 0.20 лв.

– Цигари „Слънце“ – 0.32 лв.

– Кибрит – 0.06 лв.
– Обяд в стола – 1 лв.
– Билет за кино – 0.35 лв.

Източник: zajenata.bg

Макар да не са много полезни, мекиците са любима закуска на много хора.
Дали ще ги консумирате със сладко или солено, те са изключително вкусни.
Предлагаме ви една много лесна рецепта за мекици:

Продукти:

1 кофичка кисело мляко

1-2 суп.л. олио

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

бакпулвер

Приготвяне на мекиците:


Смесете млякото, олиото, солта и захарта.

Прибавете брашното и бакпулвера, след което омесете меко тесто.

Месете, докато в срязаното тесто се появят дупчици.

Оставете го да почине 30-ина минути.

С намазани ръце откъснете от тестото топчици.

Раздърпайте ги и ги пържете в много горещо олио.

Можете да сервирате мекиците със сладко, сирене, айрян или кисело мляко.

ВИДЕО:


Канадско-американският актьор Киану Рийвс е известен в десетки държави със своите роли в „Матрицата“ (1999), „Адвокат на Дявола“ (1997) и други популярни филми, но много по-малко хора по света са наясно с необичайните и трагични обстоятелства в неговия живот и с всичко, през което е минал. Видеоклип, публикуван във Facebook, разказва накратко за съдбата му. Видеото, както и други подобни на него за Киану Рийвс, беше споделено в последните седмици хиляди пъти и послужи за мотивационен материал, който да увери хиляди хора, че винаги има път напред човек да се справи с трудностите, че това, което ни се струва проблем всъщност често не е и че този актьор не е като всички останали. Преди да стане богата филмова звезда, Киану Рийвс преминава през серия трагични събития. Той е роден в Бейрут, Ливан. Син е на дизайнерка на костюми и геолог.

Майката на Рийвс е англичанка, а баща му американец с хавайски, китайски и английски произход. Тя работи в Бейрут, когато среща бъдещия си съпруг. Бащата на Рийвс работи като неквалифициран работник, но бива пратен в Хавайския затвор заради продажба на хероин. Той изоставя своята съпруга и семейство, когато Киану е на 3 години и Рийвс изобщо не поддържа отношения с него. Рийвс е кръстен на своя чичо – Хенри Киану Рийвс. Киану е хавайска дума, която означава „хладен лек вятър над планините“. Майка му се развежда и се мести първо в Австралия и после в Ню Йорк. В Америка тя среща Пол Арън – режисьор в Бродуей и Холивуд, за когото се омъжва. Двойката се мести в Торонто, Канада, но се развежда през 1971.

По-късно, през 1976, майката на Рийвс се омъжва за организатора на рок концерти Робърт Милър, но се развежда и с него през 1980. Четвъртият й съпруг Джак Бонд е фризьор. Техният брак се разпада през 1994 година. Баби и дядовци отглеждат Рийвс и сестрите му. В продължение на 10 години, от 13-ходишен нататък, актьорът не вижда и не чува баща си. Учил е в четири различни средни училища, което прави образованието му много трудно. Сестра му Ким е имала дислексия. Губи най-добрия си приятел, когато е на 23 години – Ривър Финикс умира от свръхдоза пред клуб в Лос Анджелис през 1993 г.

През 1999 г. любимата на Киану Рийвс Дженифър забременява с дъщеря им. Но детето е мъртвородено и това им коства връзката. Погребват Ава (8 месеца), а няколко седмици по-късно се разделят. Дженифър загива при автомобилна катастрофа 18 месеца по-късно, Рийвс трудно преживява това. Една от сестрите на Киану Рийвс е имала левкимия. Тя е излекувана. Впоследствие актьорът дарява 70% от парите, които печели от „Матрицата“, на болници за лечение на левкимия. Популярни са твърденията, че макар че е милионер, Рийвс може да бъде видян в метрото на Ню Йорк – това е истина, но той също така е и любител на мотоциклетите, кара и „Порше“, има ретро класически мотоциклети.

Източник: БЛИЦ

Бюро "Балкан", както и бюрото за продажба на ЖП билети в Стара Загора, първоначално беше на ул "Ленин" в сградата на Радио Стара Загора, преди преустройството и. Там се намираше и сладкарница "Българосъветско дружество". "Балкан" е наследник на "ТАБСО", което е първото българосъветско сдружение за граждански полети и от там и името на сладкарницата, може би ! Това заведение стана клуб на дейците на културата с председател писателя Антон Михайлов.

Това е последното събитие от стартиралия на 21 март 2017 година проект Партньорство за Творчески Културен Туризъм. В рамките фестивала в Културния дом на нефохимика, утре и в неделя ще се срещнат български и турски занаятчии и приложници за обмяна на добър опит и представяне на онлайн уеб страница, разработена по проекта, където всеки желаещ  занаятчия може да се регистрира, да представи изделията си, а ателието му да стане част от туристически маршрут.

Бургазлии и гостите на града могат да се срещнат с български и турски занаятчии и приложници и с техните творби на двудневното изложение, което ще бъде разположено на открито пред Културния дом на нефтохимика на площад „Тройката“. В последния ден на фестивала участниците ще направят опознавателен турисически тур до етнографските комплеси „Генгер“ и „Шато Медово“, къщата на занаятите в Несебър, Трансграничния детски комплекс в Средец и комлекс „Божура“ край Средец. Последната част от тази обиколка ще бъде в Малко Търново и Звездец.

Всеки с умиление си спомня за ученическите години и за своите най-добри учители. Моята любима учителка е Росана Пенкова от град Бургас. Дойде в Трявна през далечната 1946 г. Преподава ни български език и литература в десети и единадесети клас. Спретнато облечена, бодра и жизнерадостна, с приятна усмивка на лицето и дневник в ръката, влизаше в клас. Отнасяше се с обич и уважение към всеки ученик.

Научи ни на правилен говор, правопис и отношение към героите в литературните произведения, които разглеждахме в часовете. Това много помогна на тези, които кандидатстваха в по-горни училища. През тези две години тя никога не повиши тон и не писа двойка на ученик. В своята дългогодишна учителска работа винаги се стремях да бъда като нея.

През 1978 г., послучай 30-годишнината от завършване на гимназията, проведохме юбилейна среща на класа. Дойдоха всички. Госпожа Пенкова ни уважи с присъствието си. Въпреки годините си, тя бе все тъй бодра и жизнерадостна. Помнеше имената на всичките си бивши ученици и живо се интересуваше от реализацията им в живота. В навечерието на 1979 г. получих от нея новогодишна честитка с пожелание за успехи в учебната ми работа с учениците.

Годините неусетно изминаха! Много от някогашните мои съученици си отидоха от този свят. Малцина са живите. Може би моята и на моите съученици най-добра и любима учителка не е вече между живите. Споменът за нея, обаче ни съпътства през целият ни живот! Хвала на такива учители!


Пенчо Пенчев, Трявна /ретро.бг/

Хората си построиха нови и големи къщи, защото всички имаха работа в ТКЗС, а и много големи и малки заводи имаха цехове там.

Занимаваха се допълнително със земеделие, изкарваха не лоши доходи и дори реализираха продукцията си за износ. Почти във всяко село имаше училище, детска градина и здравен пункт, та дори и кино. Въобще кипеше живот, а лятото беше пълно с деца.

За жалост, селското ни стопанство бе унищожено. А то не само изхранваше страната ни с продукти родно производство, но и заливахме Европа с тях, за да опитат и те там български, истински и качествени плодове и зеленчуци.

Селата ни се обезлюдиха, защото хората нямат препитание, а младите бягат навън. Над 200 села са изчезнали от картата на България, а над 500 са с по-малко от 10 жители. Такава е, за съжаление, днешната тъжна и жалка картинка.

Ретро.бг

Родителите и се местят да живеят от Беларус в Русия след аварията в Чернобил през 1986 г.. Малко след това се ражда Мария в Няган, Сибир. Когато е на две години, семейството ѝ се мести в Сочи. Там баща ѝ се запознава с Александър Кафелников – бащата на Евгени Кафелников (първият руски тенисист, ставал номер 1, носител на две титли от Големия шлем). Когато е на 4 години, Мария получава първата си тенис ракета от Александър и започва да тренира редовно с баща си. На 7-годишна възраст Шарапова посещава тенис клиниката на Мартина Навратилова в Москва, която ѝ препоръчва да започне да тренира в Академията на Ник Болетиери, където са тренирали тенисисти като Андре Агаси, Моника Селеш и Анна Курникова. Поради липса на средства баща ѝ заема пари, за да може двамата с дъщеря му да отидат в Съединените щати. Въпреки че никой от двамата не говори английски, те пристигат във Флорида през 1994 г. Майката на Мария не може да отиде с тях заради проблеми с визата. Баща ѝ се хваща на различни ниско платени работи, като миене на чинии, за да я издържа.

През 2004 Мария става третата най-млада носителка на титлата от Уимбълдън (след Лоти Дод и Мартина Хингис). По пътя си до титлата тя побеждава Ай Сугияма на четвъртфинал (5 – 7,7 – 5,6 – 1), Линдзи Дейвънпорт на полуфинал (2 – 6,6 – 7,6 – 1) и двукратната носителка на титлата – Серина Уилямс на финал (6 – 1,6 – 4). Шарапова става първата руска носителка на титлата от Уимбълдън. Няколко месеца по-късно е победата ѝ над Мери Пиърс – двукратна победителка в турнири от Големия шлем. Мария Шарапова завършва 2004 г. с победа над Серина Уилямс на WTAChampionship (4 – 6,6 – 2,6 – 4).

От юни 2004 до полуфинала ѝ на Уимбълдън през 2005 има 22 спечелени мача на тревна настилка, включително титлите от Бирмингам и Уимбълдън. Достига до полуфинал на Откритото първенство на Австралия 2005, където губи от Серина Уилямс (2 – 6,7 – 5,8 – 6). Докато защитава титлата си от Уимбълдън, Мария достига до полуфиналите без да загуби и сет, но там среща Винъс Уилямс и губи с 7 – 6,6 – 1.

Издига се до номер едно в световната ранглиста на 22 август 2005 г., но само за една седмица, когато Линдзи Дейвънпорт оглавява ранглистата. Шарапова става номер едно отново, въпреки загубата на полуфиналите на U.S. Open. Водачка е за шест седмици, след това отново е изместена от Дейвънпорт.

На полуфиналите на U.S. Open тя е победена от Ким Клайстърс и така не успява нито веднъж през годината да спечели тутнир от Големия шлем. По пътя ѝ към върха я спират бъдещите шампионки: на Откритото първенство на Австралия губи на полуфиналите от Серина Уилямс, на Ролан Гарос – четвъртфинали от Жюстин Енен-Арден, на Уимбълдън – полуфиналите от Винъс Уилямс, на U.S. Open – полуфиналите от Ким Клайстърс.

Има удивителни житейски случки, в които остава необяснимо във времето, реалното човешко участие в тях. Тези мистерии, сякаш съвсем нарочно са документирани по един, или друг начин, за да ни накарат да се замислим, не живеем ли в паралелни светове, линейно или вертикално е времето? Вижте свидетелства за някои от тези загадки:


На 1 декември 1948 г. на брега на Сомертън бийч, Австралия, е открито безжизненото тяло на неизвестен мъж. Човекът лежал на пясъка с главата надолу, а от устата му се подавала наполовина изпушена цигара. Бил добре облечен, но с малко неподходящо дебел за топлото време костюм. Полицията не открива никакви следи от насилие по тялото му. И до днес, по данни на австралийската полиция, никой не е потърсил този човек, въпреки публикуции със снимката му във вестниците. Самоличноста на човека от Самертон не е изяснена до ден-днешен. Необяснимо е как е попаднал, облечен с официален костюм, на брега, където намира края си?

Буве е вулканичен и необитаем остров в Атлантическия океан. Той е най-отдалеченият остров в света, на който има три неща: вулканична скала, ледници и мъгла. На фона на този страховит пейзаж е открита... лодка. Как плавателният съд е попаднал на острова и къде са хората, които са плавали с него? На острова не са намерени никакви човешки останки?..

Всички сме виждали тази популярна снимка, запечатала Джон Кенеди, секунди преди да бъде убит. Но знаете ли, че тази фотография е заснета от неизвестна до днес жена? Американската преса я нарича "Лейди баба", защото била възрастна и облечена по "селски"?.. Какво е правила жена с такова описание с фотоапарат в ръка, на централна улица, сред приветстващото президента множество?..

Известно е, че откраднатите от Хитлер съкровища са на колосална сума. Сред тях имало златни кюлчета, ювелирни изделия и валута на стойност 5 млрд. щ.д. След края на Втората световна война всичко това мистериозно изчезва от сейфовете на Райхсбанк, изнесено от някакъв мистериозен мъж в цивилно облекло? - Поне така твърдяли бивши служители в банката.

Във Франция наистина е съществувал човек, когото можем да наречем "Желязната маска". Той бил затворник, когото постоянно местели в различни затвори. По този начин прекарал зад решетките 35 години, до смъртта си. Погребан бил на 19 ноември 1703 г. в гробището "Сен Пол", Париж с... маската си. Чие лице са криели зад маската и за какво е бил осъден този човек, остава тайна, заровена в стар гроб. И до днес много хора, попаднали в гробището, питали къде е гробът на "човека без лице"? Остава загадка кой е той?

През 1959 г. един пастир от Северна Гърция се натъква на отвор в пещера. Влизайки вътре, вижда буквално залепен за скалата, човешки череп. По-късно археолози и антрополози определят възрастта на черепа на 700 000 години! Това, според учените, са най-старите останки на човек от европоиден тип. Защо черепът изглежда като барелеф, остава загадка.

Една от най-големите мистерии на историята е изчезването на т.нар. Девети римски легион. Пет хиляди римски войници изчезват в гъста мъгла в областта Каледония, докато се отправят на север, за да потушат въстание. Звучи невероятно, но от този многохиляден легион не е открита никаква човешка следа, от нито един войник. Римските войници сякаш се изпаряват в мъглата, или изчезват в друго измерение?


През 1954 г. един човек подава паспорта си за проверка на летището в Токио. Проверяващите изпаднали в недоумение - на паспорта му пишело, че е от Taured??? "Каква е тази страна?", попитали човека те. Накарали го да покаже на картата къде се намира неговата страна, и той показал Княжество Андора. Едновременно с това взел да се възмущава, че страната му не е изписана на картата с истинското си име, а съществува от хиляди години?!? Японската полиция отвела човека в някаква стая под охрана, за да провери самоличността му. След минути, когато влезли да го повикат, него вече го нямало там...


Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика
Превратът е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не искал повече да се примирява с положението "да царува, без да управлява".

Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в масова сила в следвоенния период. Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу БЗНС. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на т.нар. Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата групировка се опитала да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замислила провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922, завършил със страхотно поражение, което накарало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на таен заговор, в който главна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била възложена на Военния съюз.Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлявала тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и успял да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено народно събрание (април 1923) от БЗНС главозамаяло неговите ръководители и самото правителство и приспало тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. От своя страна БЗНС неочаквано насочил своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това станало причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии, припомня знам.бг. Това обстоятелство окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни действия. Централното управление на Военния съюз разработило специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите.

Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се предостави в случай на нужда и пр. Всъщност направената уговорка от ВМРО била излишна, тъй като тя се включила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители предприели дръзки провокации срещу Ал. Стамболийски и др. земеделски дейци и министри, с които успели да отклонят вниманието на правителството от главните участници в заговора. Повод за преврата били силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха и той дал знак за извършване на преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз издал директива, с която определил датата на удара - 8 срещу 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, било наредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установили и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др.

В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включил с непосредствени действия. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност. Акцията започнала по предварителния план. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказали никаква съпротива. Без особени усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започнал и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправил към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.

След като се убедил, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният преврат не бил тайна за българската общественост, известието за неговото извършване било посрещнато със слисване в страната. По-значителна съпротива му оказали привържениците на БЗНС само в някои центрове - Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застанал сам Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче била бързо сломена.

Източник:m.fakti.bg

Едва ли има бургазлия, който да не е чувал за Георги Николов – Мечката. Името на боса на „Първа частна милиция” все още всява респект, вече над 20 години след поръчковото му убийство, пише „Флагман“. Мечката добива митичен статут, след като в бума на силовите групировки ВИС и СИК успява да наложи тотален контрол върху охранителния бизнес по Южното Черноморие. За по-малко от 2 години Николов успява да превърне ПЧМ в най-мощната охранителна структура в региона. Фирмата работи дори и след като лицензът й е отнет през 1994 г., също като ВИС-2 на Васил Илиев, чийто представител „Първа частна милиция” става в началото на 1995 г. След разстрела на бившия спецполицай ПЧМ рухва като пясъчна кула.

Версиите за разстрела са няколко – от поръчка на руската мафия до борба за територии с ВИС и СИК
Само след броени дни – на 10-ти юни се навършват 23 години от убийството на Гошо Мечката. Разследването по случая е прекратено съвсем скоро заради изтекла давност – официално на 6 март т. г. Това означава, че вече дори и да бъде разкрит, убиецът няма да носи никаква наказателна отговорност за разстрела на една от най-знаковите фигури в региона по онова време.
Изданието прави разследване по случая и отвори „студеното досие” за убийството за боса на „Първа частна милиция”. За пръв път официално по случая проговори една от водещите фигури по разследването – прокурор Емил Христов, който по това време е оглавявал следствието към Бургаската полиция. В ексклузивно интервю за медията той призна, че основната – руска версия за убийството, с поръчител Анатолий Домнушкин и пряк извършител Андрей Баранецкий де факто е провалила разкриването на тежкото престъпление. „Съсредоточихме се само върху тази версия, което после се оказа голяма грешка и доведе до неразкриването на убийството, защото мина време. Освен гилзите и проектилите, други преки доказателства нямаше. Бяха подценени други възможни версии за българска връзка”, казал Емил Христов. Днес, 23 години по-късно, той е категоричен, че зад поръчковото убийство стоят българи. През 1995 г. обаче разследващите нямат друг избор, освен да тръгнат по руската следа, тъй като престъплението е видяно много добре и описано в детайли от десетокласничка от Химическия техникум, която редовно тренирала в зала „Атлант“.

Момичето категорично разпознава убиеца, като твърди, че той тренирал в залата със свои приятели руснаци няколко дни преди да застреля Мечката. На фаталния 10 юни 1995 г., минути след 19:30 ч., бившият полицай от Специализирания отряд за борба с масовите безредици паркира черното си Порше Карера кабрио със софийска регистрация пред входа на фитнеса в жк „Славейков”, още преди да слезе от колата обаче е прострелян смъртоносно с 2 куршума в главата и врата. Кървавата сцена се разиграва буквално пред очите на бургаската ученичка. Нейна приятелка също вижда убиеца, но той вече е в гръб, бягайки към парка. „Мечката беше вътре в колата, облегнат на седалката и целият облян в кръв”, казва момичето. Ето и непубликувания досега разказ на единствения очевидец на убийството на Мечката: „Откъм алеята бързешком излезе един от тези руснаци, които съм виждала да тренират в залата, много добре го познах! Явно е бил скрит там. В дясната си ръка държеше голям черно-кафяв пистолет, по-голям от обикновените. Георги не го видя. Всичко стана много бързо. Руснакът стреля от разстояние около 1 м, 1,5 м, диагонално отзад, вдясно зад Мечката. Стреля в главата му. Излезе дим от пистолета. Аз се изплаших и влязох вътре, тогава чух втори изстрел. Видях как този руснак вече се е приближил и му стреля трети път, отзад в тила. На Георги му текна кръв от устата. След това този руснак се изхили и побягна с пистолета в ръка към алеята. Не чух да потегля кола, нито пък видях там да има кола или други хора! Веднага отидох горе и се развиках, че са убили Мечката. Всички наскачаха! Пред очите ми е тази сцена, как този руснак му стреля отзад, в тила. Даже след третия изстрел Мечката успя да ми махне и се опита да ми каже нещо. Бях на около 15-20 м от колата, когато този руснак стреля. Видях го много добре и съм сигурна, че това е човекът, който тренираше в залата с още двама руснаци.” След подробното описание няма съмнение в каква посока ще поеме разследването. Създаден е фоторобот на извършителя, а убийството веднага е разиграно при следствен експеримент в присъствието на свидетелката. Малко след това тогавашният шеф на полицията в Поморие предоставя видеокасета, на която е записано сватбено тържество в местен хотел през април 1995 г. – около месец преди убийството на Мечката. На кадрите е запечатан украинецът Андрей Баранецкий. „Категорична съм, че това е човекът, който пред мен застреля Мечката. Познах го по лицето, косата, усмивката и телосложението”, казва единствената свидетелка на разстрела при вида на видеозаписа.
На 3-ти август 1995 г. срещу украинеца е повдигнато обвинение за предумишлено убийство. Задочно му е взета постоянна мярка за неотклонение, а майката на Мечката е конституирана като граждански ищец. Тя иска 500 000 лв. за смъртта на сина си. В края на годината разследващите правят нов пробив по случая. Точно на 31-ви декември Баранецкий е засечен заедно с още двама свои сънародници да пресича границата с влак. Групата обаче не е закопчана веднага, а разследващите успяват да ги проследят и ги арестуват заедно с бизнесмена Анатолий Домнушкин. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев дори съобщава, че убийството на Мечката е разкрито.

Арест с кръвен враг на Мечката и желязно алиби
По това време се знае, че руснакът има сериозен конфликт с Мечката. ПЧМ е наета да охранява един от магазините в Слънчев бряг на Домнушкин, но двамата се скарват жестоко след спор за пари. Бизнесменът дори обвинява Георги Николов и хората му, че са отвлекли неговата приятелка Елена Попгорелова. Един от арестуваните украинци признава, че заедно с Баранецкий и още 6 души поели охраната на магазина на бизнесмена след раздялата с ПЧМ. Останалите обаче категорично отричат това твърдение. Украинците казват още, че не познават Мечката и никога не са тренирали в неговата зала. Отишли при Домнушкин като сънародник, за да искат помощ за развиването на собствен бизнес в България. Задържаните вадят на пръв поглед желязно алиби. Баранецкий и аверите му твърдят, че в средата на май са арестувани в Стара Загора, след което са екстрадирани с влак през Русе. Това се случило буквално дни преди разстрела на боса на Първа частна милиция. Според разказа на чужденците тогава им е наложена 6-месечна забрана да стъпват в България. Разпознатият от единствената свидетелка като килър на Мечката има алиби и за деня на убийството. Той твърди, че тогава е бил на сватба в украинския град Енергодар.Ново разпознаване на убиеца и командировка в Москва.

Междувременно бургаската ученичка за пореден път посочва категорично Баранецкий като екзекутора на Георги Николов. В Русия са командировани лично началникът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов, за да проверят алибито на заподозрения. След тяхното завръщане – на 6-ти март 1996 г. са свалени обвиненията срещу Баранецкий и Домнушкин поради липса на доказателства. Двамата са екстрадирани, тъй като са уличени в незаконно преминаване на границата. Близо месец по-късно производството за разследването на поръчковия разстрел е спряно и повече не е подновено.

Източник: БЛИЦ

Aвтoмoбилът ce появява зa пъpви път пo yлицитe нa Coфия в ĸpaя нa XIX вeĸ. Πpeз 20-тe и 30-тe гoдини нa cлeдвaщoтo cтoлeтиe тoй ce утвърждава ĸaтo oбичaйнa и чecтo cpeщaнa глeдĸa в гpaдa. Bъпpeĸи чe ĸъм 1938 г., нaпpимep, бyлeвapдитe и плoщaдитe нa бългapcĸaтa cтoлицa кръстосват нe пoвeчe oт 2500 ĸoли и ĸaмиoни, автомобилът се превръща в неизменна част от бита на заможния българин.
През cлeдвaщaтa 1939 г. е гpaндиoзнo oтĸpит и пpoвeдeн пъpвият бългapcĸи aвтocaлoн. B Πaнaиpнaтa пaлaтa в Пловдив се провежда изложение на aвтoмoбилни пpoизвoдитeли oт няĸoлĸo cтpaни, които дeмoнcтpиpaт нaй-нoвитe cи машини. Πoĸaзaнoтo oбeдинявa пocлeднaтa дyмa нa aвтoмoбилнaтa тexниĸa в няĸoлĸo ĸлaca –  лeĸи ĸoли, миĸpoбycи, aвтoбycи и ĸaмиoни.
Това невиждано за България събитие ни е предадено от списание „Автомобилизъм и туризъм“, а в следващите редове ще може да срещнете статията, публикувана в него. Защо авторът ѝ определя щанда на „Мерцедес“ като чорбаджийска къща, а един от автобусите на „Рено“ като слон? Разберете сами в този осеян с чувство за хумор разказ. Публикуваме увлекателното четиво със съкращения.

Πлoвдивcĸият мeждyнapoдeн мocтpeн пaнaиp тaя гoдинa ocъщecтви eднo отдавнашно жeлaниe нa Бългapcĸия aвтoмoбилен и тypинг ĸлyб: aвтoмoбилнaтa индy­cтpия бeшe пpeдcтaвeнa в oтдeлнa oбшиpнa пaлaтa, в ĸoятo ce явиxa ĸaтo излoжитeли пoчти вcичĸи пpeдcтaвитeлcтвa нa зacтъпeнитe в Бългapия aвтoмoбилни фиpми.
Трябва да се пpизнae, чe тoя пpъв oпит бeшe пoвeчe oт cпoлyчлив и чe пaвилиoнът пo нapeдбa и излoжбeнa плoщ (ĸъм 4000 ĸв. м) c нищo нe бeшe пo-нaзaд oт peaлнaтa същност нa гoлeми зaпaднoeвpoпeйcĸи излoж­би. Πъpвият бългapcĸи aвтoмo­билeн излoжбeн пaвилиoн „B. Aпpилoв“ ни тлacнa в тoвa oтнo­шeниe гoдини нaпpeд, ĸaтo компенсира пpoпycнaтoтo дo ceгa.
Xyбaвaтa тoплa и cлънчeвa тpaĸийcĸa пpoлeт пpeдcтaвлявaшe ocoбeнa пpивлeĸaтeлнocт зa вceĸи пoceтитeл нa пaнaиpa. Oгpoмнaтa бялa плocĸocт нa глaвнaтa фacaдa нa aвтoмoбилния пaвилиoн cъс cтилнa cтeнoпиc нaд шиpoĸия вxoд –състезателна кола в пълeн xoд, която oтдaлeчe пpи­мaмвa зaинтpигyвaния пoceтитeл.
Гpaмaдeн и oбшиpeн пaвилиoн c пpeдвepиe и виcoĸ пoтoн. Πoĸpaй външнитe cтeни cа нapeдeни тecнитe, дълги щaндoвe нa paзнитe aвтoмoбилни пpинaдлeжнocти, гyми, cпeциaлитeти, вyлĸaнизaтopи. Tyĸ-тaмe вeлocипeдни ĸoлeлa, мoтopeтĸи и мoтoциĸлeти. Πoглeдът нa aвтoмoбилиcтa обаче e нacoчeн ĸъм цeнтpaлнитe щaндoвe. Oт вcичĸи cтpaни oгpoмни нaдпиcи нa тъй извe­cтни aвтoмoбилни мapĸи гo ĸaнят дa види „нaй-aĸтyaлнoтo и нaй-интepecнoтo“ в тoя пъcтъp и бoгaт aвтoмoбилeн пpeглeд.
Πpиятeн xлaд, изиcĸaнa пyблиĸa, ocвo­бoдeнa oт нeĸoгaшния тpaдициoнeн ориенталски „пaнaиpджийcĸи“ шyм, cпpeтнaти и yчтиви pъĸoвoдитeли нa щaндoвeтe. Πoдpoбнocти зa oпиcвaнe мнoгo. Bcяĸa гoдинa фaбpиĸитe пpилaгaт вce пo-нoви и пo-ycъвъpшeнcтвaни cпocoби и дoбaвĸи, нo имa ли вpeмe и мяcтo зa вcичĸo? Haшият cĸpoмeн peпopтaж нe мoжe дa oбзeмe тoвa, ĸoeтo e cъздaлa мeждyнapoднaтa aвтoмoбилнa индycтpия.

Hacpeщa ни e eдин oт нaй-гoлeмитe и нaй-лyĸcoзнo oбзaвeдeни щaндoвe, пoтoпeн в cияниeтo нa тpилъчнaтa звeздa. Hиe cмe пpeд пpaгa нa Mepцeдec-Бeнц. Щандът пpиличa нa дoбpe oбзaвeдeнa чopбaджийcĸa ĸъщa, в ĸoятo имa имeн дeн и гocти c дoбpe дoшли. A гo­cтитe имa ĸaĸвo дa видят. Излoжeни c дeвeт типa, бeз дoбaвĸaтa в Гepмaнcĸия пaвилиoн и бeз изпpa­вeнитe нa cтpaжa пpeд пaвилиoнa ĸaмиoни.
Bнимaниe! Дeвeт Mepцeдeca ни глeдaт от виcoчинaтa на своите постаменти.
Ha чeлнo мecтo тип 230, ceдeммecтнa ĸoлa с нoвa въздyшнa вeн­тилaция и изoлиpaнo въздyшнo тeчeниe. Mepцeдec-Бeнц тип 170 V, удoбнa ĸoлa зa eжeднeвнa paбoтa. Cлeдвaт: ĸyпe oт 170 V, зaтвopeнa ĸoлa тип 230, шecтмecтнa 230, ocoбeният xyбaв тип 320 poдcтep, интepecнa зaтвo­peнa ĸoлa c дизeлoв мoтop тип 260 и yдoбнa caнитapнa линeйĸa c двe лeглa, мяcтo зa лeĸap, cпeциaлнa фeдepaция, aптeĸa, умивaлниĸ и пp.

Cлeд ĸaтo cмe пoceтили излoжeнoтo oт ceдeм нeмcĸи фиpми, cтpyвa ни ce, чe пътeĸaтa, ĸoятo пpeминaвaмe e Peйн. Haвлизaмe във фpeнcĸa oблacт. Πpeд нac e Peнo.
Kaтo пpocпeĸт нa дoбpe нapeдeнa cцeнa ce oчepтaвa мoщният пpoфил нa eдин типичeн „Kap“ — oгpoмeн дизeлoв aвтoбyc c 34 мecтa, пpeдлaгaщи вcичĸи yдoб­cтвa зa вcяĸaĸъв вид пътници: cĸyчaeщи, нepвни, любoпитни, вeceлящи ce, oтивaщи зa нeĸъде. Ceмплa, нo eлeгaнтнa ĸoнcтpyĸция. Ma­cивнa ocaнĸa. Bнyшитeлeн вид.
Aĸo пpиeмeм, чe излoжeнитe ĸoли ca пpeдcтaвитeли нa живoтинcĸoтo цapcтвo, чe cмe въoбщe в няĸaĸвa зooлoгичecĸa гpaдинa, тo излoжeниято „Kap 43“ e в poлятa нa cлoнa.

Cлeд мaлъĸ пpecтoй нa бapa нa нe­зaбpaвимитe фpeнcĸи винa, чиитo гoлeми дефекти лежат caмo в цeнopaзпиca им, зa­вивaмe ĸъм ĸpacивия тpeм нa Πeжo.
„Maĸcимyм cĸopocт – минимyм paзxoд“ – тoвa e нeщo ĸaтo дeвиз нa тия лeĸи, здpaви, cпopтивни и xyбaви ĸoли, oco­бeнo yдoбни зa тypизъм c xapaĸтepнoтo пpeимyщecтвo: пoдвижни пoĸpиви.
Ceгa пък пpeминaвaмe и Лa Maншa, зaщoтo нaпycĸaмe eдин фpeнcĸи щaнд, зa дa ce oтзoвeм нa aнглийcĸa aвтoмoбилнo-излoжбeнa тepитopия:
Mopиc — типичeн „Маdе іn Еnglаnd“ излaгa двaтa мoдeлa „8″ и „10″. Гpиж­ливa aнглийcĸa изpaбoтĸa c виcoĸoĸaчecтвeни мeтaли.
Oтнoвo вдигaмe ĸoтвa. Oбpaтнa пocoĸa пpeз Гибpaлтap и Maлтa ĸъм Итaлия. Paзмянa нa caлyти. Фиaт! Ha пpъвъ пoглeд ce xвъpлят двe нeщa. Eднoтo мнoгo мaлĸo – дpyгoтo мнoгo пpeд­cтaвитeлнo.
Maлĸoтo e Фиaтчeтo „500“ – aвтoмoбилчe, ĸoeтo eдин пълнoлeтeн чoвeĸ мoжe дa пocтaви в джoбa нa жилeтĸaтa cи, a гoлямoтo нeщo e ръководителят на щанда г-н Лъсков – двe ĸpaйнocти, ĸoитo ce пpивличaт.Aмepиĸaн ĸap пък излaгa пpeĸpaceн „Шeвpoлeт“ – ceдeммecтнo eлeгaнтнo ĸyпe. Eднa мapĸa, ĸoятo cлeд пpoдължитeлeн зacтoй ce явявa oт­нoвo нa нaшия пaзap.
Bнимaниe! Hиe cмe в пpeдcтaвитeлcт­вoтo нa eдин oт гocпoдapитe нa cвeтa. Haмиpaмe ce пoд cиньoтo знaмe нa Xeнpи Фopд.
Ceдeммecтeн ĸьoлнcĸи Фopд, ocoбeнo yдoбeн зa тaĸcи ĸoлa, а въ дънoтo eднa бyĸoличнa дъpвeнa ĸapоcepия нa лoвнa ĸoлa c 8 – 10 мecтa. Toвa cпeциaл­нo вoзилo зa гpyпa лoвци, ĸoитo тpябвa дa пpeминaвaт пo-гoлeми pacтoяния, пpeдлaгa вcичĸи мoдepни yдoбcтвa нa тoя интepeceн спорт в Бъл­гapия.
Πpeглeдът e ĸъм cвoя ĸpaй. Ocтaвa ни само близo дo изxoдa ВМW, нo тaм имa няĸaĸвa пpeтeнциoзнa ĸлиeнтeлa, ĸoятo нe дaвa възмoжнocть нa пepcoнaлa нa щaндa дa ни oпoзнae пo-oтблизo c излoжeнитe двe ĸoли R 325.
Haшият жypнaлиcтичecĸи eĸип e вeчe yмopeн oт впeчaтлeния. Глaвитe ни пpъщят oт пpeдcтaвитe и възпpиятиятa, нaлoжeни oт eдин лyĸcoзeн пapĸ, ĸoйтo мoжe дa ce paздвижи пoд нa­пpeжeниeтo нa xиляди ĸoнcĸи cили.
Πeшoxoдният ни излeт мeждy paдиaтopитe нa тoлĸoвa ĸoли e пpивъpшeн. Paдocтни cмe, чe нaчaлoтo ce пocтaви. He мoжeм дa нe вяpвaмe, чe идyщaтa гoдинa пaвилиoнът щe бъдe мaлъĸ дa пoбepe yвeличeният пapĸ нa ĸoлитe, ĸoитo фиpмитe щe ycтpeмят ĸъм Πлoвдивcĸия пaнaиp.
Дaнo Бoг пoмoгнe дo тoгaвa и cтpaнaтa дa зaживee c нoви нaциoнaлни paдocти, тa тoвa, ĸoeтo бъдe излoжeнo в бyд­нoтo oгнищe нa бългapcĸoтo cтoпaнcтвo Πлoвдив, дa пoлeти cлeд пaнaиpa пo вcичĸи ĸpaищa, в ĸoитo бългapинът живee – oт paвнa Дoбpyджa дo бpeгoвeтe нa Cтpyмa и oт Бдинcĸaтa ĸpeпocт дo нaй-шиpoĸия бpoд нa Mapицa.

Източник: bulgarianhistory.org

България е държава, в която има над 5 000 села. Именно благодарение на жителите на тези села у нас въобще съществува собствено производство на стоки и продукти. Точно благодарение на хората, които живеят в селата, се отглежда прословутото розово масло, с което сме прочути из целия свят. За съжаление, в последните години населението на държавата ни все повече бяга от селата и се мести в градовете и чужбина. Този процес на урбанизация се дължи на много фактори, основният от които е липсата на работа с достойно заплащане по малките населени места. Това принуждава всеки млад човек да търси по-добър живот някъде другаде. Това, наред с факта, че в селата животът е труден, масово се закриват училища и магазини и това прави живеенето там на практика невъзможно, особено за хора с деца. Днес ви представяме едно стихотворение, което обиколи Фейсбук и може да просълзи всеки българин, който го чете. Авторът не е посочен и то е публикувано на страницата „България“.

Ето как звучи това прочувствено стихотворение:

СЕЛСКА ПАНИХИДА
Умира тихо българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
отчаяни, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят хляб в чужбина,
по чуждите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
за да откраднат стока или спомен.

Умира тихо българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в хитър бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира тихо нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще видим.

Източник:bulmedia.net

Нямо дете проговори, след като пи лековитата вода на аязмото в Кръстова гора. Това се е случило в навечерието на Кръстовден, разкри отец Серафим пред „Телеграф“. „Имахме и една жена, която беше болна от рак и имаше разсейки, която оздравя и за благодарност няколко години работеше безвъзмездно в манастира“, добави попът. Хората, на които им се е случило чудото, сами записват историите си в летописната книга и дори оставят имената и адресите си. И християни и мюсюлмани вярват в свещените сили на Кръстова гора. Всяка година манастирският комплекс „Света троица – Кръстова гора“ събира на 14 септември над 10 000 поклонници на височина 1545 метра над морското равнище.

Повечето от тях разпъват палатки и надуваеми дюшеци и преспиват под открито небе, защото вярват в силата на Бога и в силата на свещеното място. Историите за чудесата, при които бездетни семейства се сдобиват с рожби, неми и глухи проговарят и чуват, а раково болни оздравяват, не са пресилени. Истински са чудотворните изцеления със силата на молитвата и вярата и те се записват в летописната книга на обителта, разказва йеромонах Серафим от манастирския комплекс. Кръстова гора“ е местност в централната част на планината Родопи в България, близо до Кръстов връх (1413 м), от който носи името си. Позната е също като Родопската Света гора заради намиращия се там манастирски комплекс. Намира се на територията на Община Лъки, близо до нейната граница с Община Асеновград, между селата Белица и Мостово. Посетете това вълшебно място!

Източник: БЛИЦ

Легендата Джеф Хърст предполага, че има германски корени

Единствената световна титла на Англия във футбола през 1966 година може би е донесена от наполовина германец. Такова шокиращо съмнение изказа най-големият футболен герой на "трите лъва" Джеф Хърст. 76-годишният днес Хърст вкарва легендарния гол на „Уембли“ за 3:2 в полза на „трите лъва“ срещу ФРГ (Федерална Република Германия), а впоследствие те печелят с 4:2 след продължения и триумфират с титлата. И до ден днешен има съмнения дали топката е минала голлинията и попадението е редовно.

52 години след финала на Мондиал 1966 Хърст призна нещо, за което се е съмнявал от години. Семейството на майка му било с немски корени. То живяло в Германия под името Блик.

„Това е нещо, което не е изказвано досега в обществеността. Защото не съм сигурен, че в тази страна ще се приеме добре“, сподели Хърст, който е роден през 1941 година и е израснал в следвоенни времена. Германските корени тогава се криели в пълна тайна.

Джеф Хърст става национален герой след трите си гола срещу Германия на онзи финал. Сега той иска да получи повече яснота за семейството на майка му.„Спомням си, че чух за първи път за това, когато бях съвсем млад и това име Блик изникна в съзнанието ми. Затова ще бъда въодушевен, ако изследванията потвърдят моите мисли“, допълва 76-годишният бивш футболист.

Генетичен тест би трябвало окончателно да сложи край на тези съмнения дали неговата майка Евелин се е преместила фактически от Германия в Англия.

Англичаните реагират на шокиращата новина с хумор. „Господи, Джеф Хърст е германец!“, написа „Дейли Експрес“. Самият Хърст позира с озадачено лице зад екипа на английския национален отбор с неговия №10 и името Хюрст. 

Източник:БЛИЦ

„Абсурд“ – би казал всеки жител по времето на соца. „Не, ама да“ – бих перифразирал покойният Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както пише поетът в „Песен за човека“, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран служител от ГКПП при летище Варна.

„По онова време (70-те години на 20. век) в квартал „Владиславово” имаше едно много палаво 6-годишно дете – Митко – започна Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква беля и го напляскат, Митко хващал автобуса (поради малката си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „Аспарухово”. А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат. В ония години държавната доктрина за комунистическо възпитание на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „подкован“ и невръстният Митко. Случило се обаче така, че през един летен ден за немирствата си бил наказан и от двете страни: от родителите си във „Владиславово” и от баба си в „Аспарухово”. И сърдитият Митко решава да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на около 1 км от дома им и често се наблюдават излитащи и пристигащи самолети. И така, взема един комат хляб, прекосява нивите, които делят жилището им от летището, пристига там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята. Когато по високоговорителите се разнася поканата „Пътниците за Москва да се отправят към самолета“, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за хапване, без да го разпитват.

Но когато слиза на летището в Москва, нещата яко се затягат, защото на руското КПП „стъргата“ е жестока: броят стриктно не само хората и бебетата им, но и придружаващите ги животни. Задържат малкия нелегален пътник и се обаждат в българското посолство: „Ваш гражданин нарушил государственную границу Советского Союза”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „Кой ще да е този луд, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза“. Българският посланик се разпоредил да приберат нарушителя. Те също се изумили от срещата си с „гражданина” и му дали някакъв сандвич. Един от служителите, който имал малки деца, съжалил беглеца и предложил: така и така е дошло момчето, поне да го разходят из Москва, да сбъднат мечтата му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и култура „Горки“ и накрая в огромния магазин „Детский мир“ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в различни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в паника, момчето е изчезнало, съобщават в МВР и го обявяват за издирване.

В посолството на другия ден с първия самолет за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „Идвам от Москва!“ – приключи разказа cи Гришата.
– Важното е – казвам, – че всичко е минало добре.
– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана после? Българското посолство в Москва сезирало за нарушение на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказание на цялата смяна, която е била дежурна в деня на „произшествието“. А в тази смяна бях и аз и също го отнесох.
– И все пак с това неприятностите са приключили – предположих аз.
– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, защото този хлапак, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „подвига“ си, случката се разнесла и по другите детски градини и после рояци деца започнаха да обсаждат летището с желание и те да се изявят като Митко. В чудо се видяхме, удвоихме охраната, за да опазим самолетите от кандидати за герои. Ха наздраве! – вдигна халбата с бира Гришата.

Припомнил случката – Костадин Чобанов, Варна
Източник: retro.bg

1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.
2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.
3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.
4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...
5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.
6. Излизай от морето! От два часа си вътре.
7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...
8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?
9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.
10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!

11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!
12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.
13. Имаш ли нещо да ми казваш?
14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.
15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.
16. А бе, ти български не разбираш ли?
17. И ти ще имаш някой ден деца.
18. Я си дай бележника!
19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.
20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!

21. Днес изпитваха ли те?
22. Ти с кого си мислиш, че говориш?
23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?
24. Защото аз така казвам!
25. Парите не растат по дърветата.
26. Не ме интересуват другите деца!
27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?
28. Внимавай в картинката, детенце!
29. Ти с мене ли ще спориш?
30. Опичай си акъла!

Отшумя и тазгодишната абитуриентска еуфория. То не беше тичане по бутици и магазини, то не бяха пробни прически и гримиране, то не бяха…Какво ли не? Е, ето ги абитуриентите: пременени, сресани, гримирани…И развълнувани, и щастливи! Така и трябва да е! Един етап от живота е преминал. Но защо трябва да се празнува точно така? Защо се харчат толкова пари за дрехи, които никога повече няма да облечеш? А дизайнерите сякаш съвсем са изчерпили идеите си. То не са богато надиплени поли, които старателно метат улиците, то не са шлейфове и кринолини.. А пък лъскотиите?  Цветята, гарнирани със „злато” или „сребро”… Черно, черно и пак черно… Момичетата кой знае защо предпочитат в тази единствена в живота им вечер да надянат на хубавите си свежи лица маските на „професионалния” грим и да заприличат на чалга дивите… А момчетата тази година са също с прически – тип петльов гребен. Рошав петльов гребен гладко избръснат над ушите.
   И сега следва: а ние какви бяхме!! Да, бяхме. Също смешни, но уплашени. Да, и развълнувани, и щастливи! Нашето абитуриентство имаше чара на онова - „ за първи път”. До тази вечер не си обличал нищо друго, освен задължителната униформа. И изведнъж влизаш в костюм или в рокля. Бяла, розова, синя… И – о, ужас! Качваш се на високи токчета!  Изпитание! Макар че и сегашните 20-сантиметрови не са по-малко предизвикателство. А прическите? Те се готвеха цяла година. Оставяхме косите ни да растат свободно и понеже не се разрешаваше да ги носим спуснати, ходехме с по две опашки. Досущ униформени. А вечерта на бала  се появявахме с ондулирани глави, с почти еднакви букли. Никоя не се гримираше, защото никоя не знаеше какво е това. А червилото беше за майките ни.
Да, смешни и недодялани, но очарователни. Защото всичко беше ново, непознато. И за първи път!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

Моята Стара Загора отново е в липова прегръдка. Омагьосващото ухание връхлита сетивата най-силно вечер, когато прохладата идва заедно с настъпването на нощта. Тогава нежният аромат опиянява с вълшебния си дъх. Прекрасни дни! Липовите дни на родния ми град.

Помня колко ми липсваха през студентските ми години. Копнеех да подишам този вълшебен въздух! Но… последните дни на май и първите на юни , когато Стара Загора потъваше в липовата магия, съвпадаха с началото на поредната изпитна сесия… Пробвах разни варианти: или след успешно взет изпит си позволявах няколко часа почивка във влака, за да уча за следващия изпит тук и да се порадвам на липовата омая, или просто пренасях ученето  у дома. Но това ми излизаше скъпичко, защото пътуването се случваше три пъти. А и на студента все не му достига един ден, за да се подготви както трябва .

Къде ти време за разходки! Но затова пък винаги когато се прибирах, не пропусках да се полюбувам на липовата прелест на моя град. Започваше, когато влакът приближаваше града. Виждаха се първите сгради, после там, на високото се появяваха тръбите на канала, сградата на ВЕЦ-а и ароматът постепенно ставаше все по-осезаем, все по-завладяващ! Вълшебство! Магия!
   Ето това усещане никога няма да забравя! Срещата с моята липова Зара!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив