30 фрази,които всеки е чувал като дете

1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.

2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.

3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.

4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...

5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.

6. Излизай от морето! От два часа си вътре.

7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...

8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?

9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.

10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!

11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!

12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.

13. Имаш ли нещо да ми казваш?

14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.

15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.

16. А бе, ти български не разбираш ли?

17. И ти ще имаш някой ден деца.

18. Я си дай бележника!

19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.

20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!

21. Днес изпитваха ли те?

22. Ти с кого си мислиш, че говориш?

23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?

24. Защото аз така казвам!

25. Парите не растат по дърветата.

26. Не ме интересуват другите деца!

27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?

28. Внимавай в картинката, детенце!

29. Ти с мене ли ще спориш?

30. Опичай си акъла!

Научете повече

АБИТУРИЕНТСКАТА ЕУФОРИЯ – ДНЕС И … ТОГАВА

Отшумя и тазгодишната абитуриентска еуфория. То не беше тичане по бутици и магазини, то не бяха пробни прически и гримиране, то не бяха…Какво ли не? Е, ето ги абитуриентите: пременени, сресани, гримирани…И развълнувани, и щастливи! Така и трябва да е! Един етап от живота е преминал. Но защо трябва да се празнува точно така? Защо се харчат толкова пари за дрехи, които никога повече няма да облечеш? А дизайнерите сякаш съвсем са изчерпили идеите си. То не са богато надиплени поли, които старателно метат улиците, то не са шлейфове и кринолини.. А пък лъскотиите?  Цветята, гарнирани със „злато” или „сребро”… Черно, черно и пак черно… Момичетата кой знае защо предпочитат в тази единствена в живота им вечер да надянат на хубавите си свежи лица маските на „професионалния” грим и да заприличат на чалга дивите… А момчетата тази година са също с прически – тип петльов гребен. Рошав петльов гребен гладко избръснат над ушите.
   И сега следва: а ние какви бяхме!! Да, бяхме. Също смешни, но уплашени. Да, и развълнувани, и щастливи! Нашето абитуриентство имаше чара на онова - „ за първи път”. До тази вечер не си обличал нищо друго, освен задължителната униформа. И изведнъж влизаш в костюм или в рокля. Бяла, розова, синя… И – о, ужас! Качваш се на високи токчета!  Изпитание! Макар че и сегашните 20-сантиметрови не са по-малко предизвикателство. А прическите? Те се готвеха цяла година. Оставяхме косите ни да растат свободно и понеже не се разрешаваше да ги носим спуснати, ходехме с по две опашки. Досущ униформени. А вечерта на бала  се появявахме с ондулирани глави, с почти еднакви букли. Никоя не се гримираше, защото никоя не знаеше какво е това. А червилото беше за майките ни.
Да, смешни и недодялани, но очарователни. Защото всичко беше ново, непознато. И за първи път!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

Научете повече

МАГИЯ

Моята Стара Загора отново е в липова прегръдка. Омагьосващото ухание връхлита сетивата най-силно вечер, когато прохладата идва заедно с настъпването на нощта. Тогава нежният аромат опиянява с вълшебния си дъх. Прекрасни дни! Липовите дни на родния ми град.

Помня колко ми липсваха през студентските ми години. Копнеех да подишам този вълшебен въздух! Но… последните дни на май и първите на юни , когато Стара Загора потъваше в липовата магия, съвпадаха с началото на поредната изпитна сесия… Пробвах разни варианти: или след успешно взет изпит си позволявах няколко часа почивка във влака, за да уча за следващия изпит тук и да се порадвам на липовата омая, или просто пренасях ученето  у дома. Но това ми излизаше скъпичко, защото пътуването се случваше три пъти. А и на студента все не му достига един ден, за да се подготви както трябва .

Къде ти време за разходки! Но затова пък винаги когато се прибирах, не пропусках да се полюбувам на липовата прелест на моя град. Започваше, когато влакът приближаваше града. Виждаха се първите сгради, после там, на високото се появяваха тръбите на канала, сградата на ВЕЦ-а и ароматът постепенно ставаше все по-осезаем, все по-завладяващ! Вълшебство! Магия!
   Ето това усещане никога няма да забравя! Срещата с моята липова Зара!

Теменуга СТЕФАНОВА
Стара Загора

Научете повече

През 1944 г. само богатите имаха каруци, през 1989 дори бедните имаха Москвич, това ли е “пропадането на държавата”

При соца ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ се увеличи поне 100 пъти. От кална къща с каруца, стигнахме до апартамент с Москвич.
Това все пак е голям скок. И да не забравяме, че всъщност, през 1944 г. само богатите селяни имаха каруци.

А образованието е излишно да коментираме. Синовете на хора с 4 клас през 1944 г., станаха висшисти. Такъв скок никога не е имало.

Дори пътуването на Запад дойде с бай Тошо.

Защото селяк неграмотен от 1944 г., може ли да иде в Германия да работи? Не, и затова не ходеше. Инженер от 1989 г. вече можеше да иде, и затова и имаме 2 милиона емигранти 🙂 Това е истината…

Добри Божилов, Фейсбук

Научете повече

Как ходих на пионерски лагер в Белгия по времето на социализма в НРБ

Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989 г. – на лагер в Белгия. За отбрани пионерчета, със заслуги. Почти всички други деца без мен, едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионерки, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас (но съм им благодарна де). Позволили ни бяха да носим някаква минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече – само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита.

Полетът беше с БГА „Балкан”. Помня богатата закуска и как тайно си скътахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчетата захар, сол и пипер. И салфетката, естествено!

В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек. После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен – с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионери) от Белгия.

Бяха уникални две седмици – лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море - разбирай Бяла). Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна… да спя на втория етаж), но в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16 ч., но там си мечтаех за него, защото лагеруването беше доста изморително – безкрайни игри и занимания, направо ни скапваха.

Имаше отборни игри в близката гора, водеха ни на екскурзии в Лиеж, в Антверпен, беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше възрастен белгиец, филантроп (и явно малко социалист).

Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта – цяла нощ бродихме с фенери да търсим съкровище. В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив „Кореком”. Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати. Много грозно преживяване и така и не се намери крадецът. А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи – да го делим с братята ми.

Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея – да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи.

Пина Иванова
retro.bg

Научете повече