Конкретен период: 1980-1989. Много често е ставало дума за това, че ние, децата на социализма, имахме други игри. Ние наистина не се прибирахме вкъщи. Родителите ни трябваше да се показват по няколко пъти по балкони и прозорци за да ни викат.  Много модерни бяха свиркащите сигнали, както между родители и деца, така и между отделни квартални банди. Костваше ми много време и усилия докато успея да се науча да свиркам с пръсти. Сериозно умение за едно дете по онова време . 


Съвременните малчугани имат хиляди страхотни компютърни игри, ние имахме стотици страхотни улични игри. Това бяха велики игри, чак не мога да повярвам, че на днешните деца не съм им интересни и никога не са ги играли. Фишки, топчета, стражари и апаши(стените на блоковете, тротоарите и улиците бяха изрисувани с разноцветни стрелки), жмичка, ръбче, мач, хокей през зимата, водни регати( когато се спукаше тръба пред някой блок, се състезавахме във водните улеи покрай тротоарите със собственоръчно изработени лодки от лъжички за сладолед - голямо търкане падаше по бордюрите), Седморката на Блейк, Междузвездни войни… Междузвездни войни! Зачудих се как точно да го категоризирам: като най-значимото събитие в художествено-творчески план за няколко поколения деца от соца, като най-великият филм за всички времена или просто като най-значимото събитие изобщо в социалистическото ни детство. Според мен последното е вярното, защото в момента, в който излезеше някой от епизодите по кината и нашия свят тотално се превръщаше в Междузвездни войни.

Живеехме, дишахме и сънувахме междугалактически битки, Люк, Бен, принцеса Леа, Хан Соло и Чуи. Дарт Вейдър! Не спяхме за да се редим от ранни зори по километрични опашки на касите на кината(обикновено първо го пускаха в кино „Сердика“) за да си вземем билети, както за себе си, така и за всички приятели в квартала. Нямаше дете, което да не е гледало всеки епизод от трилогията поне по 3-4 пъти. А имах приятели, момчета и момичета, които го бяха гледали по 20-30 пъти. Невероятен феномен! Не бяхме виждали подобно зрелище, подобна завладяваща фантазия, толкова съвършени аудио и визуални ефекти, такъв мащаб и размах на действието, толкова готини герои – караха те безусловно да се влюбиш в тях, както добрите, така и лошите. Изумително! Абсолютно завладяващо! Просто прекрасно!

Този филм беше почти като юношеско влюбване, с целия този трепет на очакването, пеперудите в стомаха, неистовото желание да бъдеш с него и да споделяш всеки аспект от същността му... Изработвахме корабите на империята и бунтовниците от стириопор и бяхме толкова добри, че се получаваха почти едно към едно. След това си организирахме космически битки. Знаехме всяка подробност за филма. Познавахме в детайли всеки артист. Попивахме всяка информация, която успееше да премине през ситото на соц-цензурата, като малки гъби. Събирахме снимки, плакати, играчки, значки, сувенири. И разбира се, разигравахме всяка сцена от филма по всевъзможни начини. Благодарение на този филм станах фен на научната фантастика. Благодарение на този филм и до сега съм луд по науката. Благодарение на този филм израснаха няколко поколения идеалисти и мечтатели с добри сърца. И не само в социалистическа България. Никога не е имало и няма да има подобен феномен. За нас този филм беше жадувано и прекрасно бягство от сивичката действителност, в която живеехме. Но пък винаги си намирахме достатъчно цветни, и интересни забавления и никога не скучаехме. Защото въображението ни работеше с пълна пара. Защото знаехме как да играем. 
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

2 коментара:

  1. Дрън дрън, социализмът ни държеше в изолация, единствено хубавото беше, че бяхме млади.

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив