Наближава 10 ноември 1989 година – сакрална дата в съвременната българска история. Тодор Живков бива свален от власт и настъпва демокрацията. Все още обаче, има редица въпроси около неговото сваляне от власт.
Връзката между Горбачов и Тодор Живков

На 11 март 1985 година Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС. Той се зарича, че ще промени комунизма из основи. Не само в СССР, но и във всички останали страни. При първата си визита в България, Горбачов заявява – „Ще вървим заедно“. Всичко изглеждаше розово, но действителността беше различна. След всяко посещение в Москва, Тодор Живков се завръщаше по-мрачен, а думите на съветския лидер – „Дружбата си е дружба, но нефтът е с пари“, малко или много обясняваха какво е положението. Постепенно Горбачов се дистанцира от Тодор Живков, който от своя страна е със самочувствието на доайен сред ръководителите в соцлагерът.

Указ 56

За да покаже, че и в България се извършва „преустройство“ на системата, Тодор Живков въвежда Юлския указ 56. Промяната трябва да обхване икономиката, администрацията и дори политиката. Впоследствие се разбира, че готвените промени са само за пред „руснаците“ и всъщност нищо няма да се промени. На хартия се даваше право на хората да развиват частен бизнес, но действителността е съвсем различна – всичко се извършва под строгия контрол на държавата. Тодор Живков заявяваше по този повод, че държавата е собственик, а гражданинът – стопанин.

Ролята на посланик Виктор Шарапов

Генералът от КГБ е изпратен в България през 1988 година със задачата да свали Тодор Живков от власт. Операцията трябва да е безкръвна и да изглежда, че превратът е доброволен. От Москва посочват за наследник Петър Младенов, а Андрей Луканов трябва да помага при организацията на заверата в Политбюро. От края на 1988 година генерал Виктор Шарапов провежда няколко разговора с Тодор Живков, в които му пряко му иска оставката, но социалистическия лидер твърдо отказва да я подаде с причината, че няма подготвен кадър, който да наследи дейността му. След един от разговорите между двамата, Живков заявява, че е готов да подаде оставката си. На 4 ноември 1988 година пред Политбюро споделя, че е готов да освободи заеманите длъжности. Впоследствие, се оказва, че това е ловък ход на Живков да провери лоялността сред поверените си. Неговите поддръжници и врагове обаче, се досещат за намеренията на партийния лидер и всички до един засвидетелстват своята лоялност и молят Живков да не напуска властта. Сред най-активните в молбите си са Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Стоянов, Милко Балев и Йордан Йотов.

Оставката на Петър Младенов

На 24 октомври 1989 година външния министър и спрягания за наследник на поста на Тодор Живков – Петър Младенов изненадващо подава своята оставка! От 1944 година до този момент нито един министър не е хвърлял оставка. Той публикува открито писмо, чрез което обвинява Тодор Живков в авторитаризъм и го посочва за главен виновник за положението, в което се намира страната ни. Твърди се обаче, че това е сценарий, с който е запознат дори Тодор Живков. Има съмнения, че превратът е преминал без никакви усложнения, но просто е трябвало да се придаде „героичен ореол“ на превратаджиите.

Ролята на САЩ

Американците не стоят на страна от случващото се в България и наблюдават от близо какво се случва в държавата ни. С тази задача е натоварен посланикът Сол Полански. При всяка удобна възможност САЩ, се намесва. Като например за погазването на човешките права, екологията и т.н. Американците дори успява да се сдобият с писмото на Петър Младенов, в което той иска оставката на Тодор Живков. И до момента обаче, отказват да разкрият кой им го е дал.
bgnews168.com
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив