СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ — революционно премахване на собствеността на експлоататорските класи от пролетарската държава и превръщането й в държавна социалистическа собственост. Социалистическата национализация е обективна необходимост, извънредно важна съставна част от революционния процес на преход от капитализма към социализма. Необходимостта от национализация произтича от изискванията на закона за съответствие на производствените отношения на характера на производителните сили и е една от общите закономерности на социалистическата революция и изграждането на социализма. Тя ликвидира собствеността на капиталистите и едрите земевладелци върху средствата за производство, унищожава икономическото господство на експлоататорските класи, създава социалистически сектор в икономиката. Пътищата, методите и темповете на национализация на основните средства за производство зависят от конкретните исторически условия и могат да бъдат различни в отделните страни. При едни условия, както е в СССР, се извършва бърза национализация на промишлеността, банките, транспорта и т. н. чрез експроприация на частнокапиталистическата собственост. В други случаи е възможна постепенна национализация на средствата за производство, както е в някои народнодемократични страни. Национализацията може да се осъществява както чрез безвъзмездна експроприация на собствеността на едрата и средната буржоазия, така и чрез изплащане на обезщетение. С. н. преобразува в обществена само собствеността на експлоататорските класи, но не засяга собствеността на дребните стокопроизводители (селяни и занаятчии). Дребните стопанства, основани на личен труд, чрез доброволно коопериране с помощта на социалистическата държава се обединяват в едри колективни стопанства от социалистически тип. С. н. се различава от капиталистическата национализация (вж и държавна капиталистическа собственост). При с. н. държавната собственост се използва в интерес на целия народ и е основа за премахване на експлоатацията на човек от човека. В СССР основните средства за производство се национализират веднага след победата на Великата октомврийска социалистическа революция, а в страните с народна демокрация — в течение на няколко години след установяването на народна власт. В България веднага след 9 септември 1944 за държавна собственост са обявени предишните държавни предприятия, конфискувани са имуществата на осъдените от Народния съд, на незаконно забогателите през време на войната и на монополистичните обединения. С укази от. 23 и 27 декември 1947 са национализирани всички едри, средни и част от дребните промишлени предприятия и частните банки. Извършена е с. н. и в другите отрасли и сфери на дейност на капитала в различни етапи и срокове. Национализация на земята не е извършена. В резултат от социалистическата национализация на промишлеността, банките, транспорта, външната търговия, вътрешната търговия на едро и част от земята в социалистическите страни се създава социалистически сектор, който става господствуващ в народното стопанство, и командните височини в икономиката преминават в ръцете на държавата. На 27.12.1947 г. е приет закона за национализацията в НРБ.
Одържавени са основните средства за производство – индустриални предприятия и мини, последвани от банковия сектор. Още на 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Собствеността е иззета принудително от собствениците им. Назначени са коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.
На собствениците на национализираните предприятия държавата предвижда обезщетение в държавни лихвени облигации. Реално обаче бившите собственици не са обезщетени по справедлив начин, а фактически са ограбени и така извършената национализация граничи с конфискация.
В Закона поименно са изброени над 4000 предприятия за национализация. Сред тях най-многобройни са 900 мелници и маслобойни, 900 дървопреработващи предприятия, 220 дарака, 300 текстилни фабрики. Следват по брой предприятия за производство на строителни материали, на захар, консервни, хранителни, кожарски и обувни стоки, химически предприятия, мини, печатници.
Трябва да се отбележи, че национализацията през 1947 г. е посрещната положително от обеднелия след войната български народ.
За отбелязване е също, че национализацията от 1947 г. е проведена съвсем планово и организирано за сметка само на 6094 собственици и техните семейства, а приватизацията след 1990 г. бива извършена в условията на съзнателно планиран хаос за сметка на обедняване на широките народни маси и последвалата емиграция на 1 млн българи по света.
Източник:соц.бг
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА
17:29
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук