Добър за едни и лош за други, соцът е част от нашето минало. И като такова е добре да го уважаваме. И от време на време да си го припомняме. По времето на развития социализъм, повечето семейства имаха достъп до Вартбург от Кореком и Москвич от Мототехника, но само ако ти е дошъл редът. По-имотните си купуваха полски FIAT, а по-скромните залагаха на Трабантчета. Това беше автомобилният соц. В който връзките в СБА бяха с решаващо значение, а умението да разглобиш Москвича на път за морето беше ключово за пътешествие с автомобил.

10. Skoda Garde/Rapid

Соцът беше характерен с отсъствието на коли със сърце. Единствените спортни купета, които социалистическата автоиндустрия предлагаше бяха в лицето на Skoda Garde/Rapid. Първата беше базирана върху познатата Skoda 105 L, а втората върху наследникът 135. Но и те не бяха достъпни за всички. Срещите с Garde/Rapid по улиците бяха истинска рядкост, а възможностите им – относително скромни.
Въпреки това, със задно разположения двигател и задното предаване, двете шкоди бяха смятани за соц. версията на Porsche. Британското списание Auto Car and Motor дори обявява Garde и Rapid за Porsche-то на бедняците заради отличното й пътно поведение. С оригиналните алуминиеви джанти или в изключително рядката версия кабриолет, двете Шкоди започват да привличат колекционерите.

9. ЗАЗ 968 М

Абревиатурата ЗАЗ да се чете като „Завод Автомобилных Зверы”, гласеше закачката от соца по адрес на тази кола. Нашенските зевзеци пък я разчитаха като „Заплаха за Автомобилите на Запад“. За нея се твърдеше, че е отмъщението на Хрушчов, без да се обяснява как и защо. Но пък в Съюза си я знаеха като Чебурашка. В чест на истината, ЗАЗ-ките от тези години бяха смислени, но много капризни машинки. Плагиатствани от NSU Prinz със задно разположен двигател с въздушно охлаждане, зазките бяха калени в много битки. Сред странностите й са 4 цилиндровия V образен мотор, с кофти охлаждане и вградената бензинова печка. Заради нея в студените дни разходът на гориво е бил огромен, а отдаваната от печката топлина не е подлежала на контрол. Или се печеш, или зъзнеш – по избор. 968 М вероятно е единственият автомобил в цялата вселена, който има дупка на пода, близо до скоростния лост. Твърди се, че е особено удачна за риболов върху замръзнало езеро.

8. ВАЗ 2101 – Жигули

Най-рафинираният руски автомобил всъщност е италиански. Жигулата е лицензно копие на FIAT 124, Кола на годината за 1967-а. Малко известен факт е, че този FIAT е бил произведен в няколко бройки и у нас, но под името Пирин.
Първите жигули са били смятани за изключително сполучливи, тъй като двигателите им са били произведени в Италия и руският конструкторски гений не е пипал нищичко по тях. Това обаче не е точно така. Копейката, както е известна 2101 в СССР, е била с 800 промени, спрямо чертежите на FIAT. Сред тях е отпадането на дисковите спирачки отзад, увеличаването на просвета, усилени са окачването и каросерията. Освен с пословичната си простота и смислена надеждност, Жигулите са известни и с рекордните 22 секунди, за които са се ускорявали до 100 км. час. Все пак, 58 к.с. в началото на 70-те, не могат да правят чудеса. Грубо казано, ВАЗ 2101 е част от почти всяка Лада, произведена през втората половина от миналия век. Почти всички машини на Волжските автомобилни заводи, с изключение на моделното семейство Самара, носят елементи и технологии, вграждани в Жигулата.

7. Tatra 603

Произвеждана между `56 и `75 г., Tatra 603 е сред най-забележителните автомобили на социалистическия строй. Правена е в три серии и когато новата е излизала на пазара, старите автомобили са били връщани в завода за обновяване и реконструкция. Така често пъти се е стигало до замяна на части от стара серия с такива от по-нова. Поради което днес е изключително трудно да датираш с точност една Tatra 603. По-забележителното в нея обаче е двигателят – V8 скрит в багажника. Дори и Citroen нямат толкова … прекален дизайн. За близо двайсетгодишния цикъл на производство са сглобени 20 442 машини, повечето от тях на ръка. Днес са изключителна рядкост, защото по това време е можело да бъдат притежавани само от висшата партокрация, въпреки че няколко екземпляра са стигнали до частни клиенти в бившата ГДР.

6. Лада Нива

Ултимативният всъдеход на САЩ беше Jeep Wrangler, на Европа – Land Rover, а на Азия – Toyota Land Cruiser. Но всички страни отвъд Желязната завеса имаха Лада Нива. Която беше и все още е изключително добър всъдеход с гумите като тарелки, понижаващите предавки и блокаж на диференциала. Тя е толкова добра, че дори вечно киселият Джеръми Кларксън от Топ Гиър я харесва. Смята се за първото SUV, тъй като е с независимо окачване и самоносеща каросерия. Производството на Лада Нива започна през 1977 г., като с минимални промени продължава и до днес. И все още се продава с комплект инструменти, с които можеш да разглобиш и ремонтираш половината кола.
5. ГАЗ 21 Волга

Първата Волга е важна за руснаците, колкото и Citroen DS за французите. Първият голям, достъпен и относително разкошен автомобил на СССР е именно ГАЗ 21, който е първият модел с името Волга. Колата се е барала за истински масов лукс със падащите предни седалки, запалката за цигари и 3 бандовото радио. Била е произвеждана в различни версии, някои от тях с автоматична трансмисия, а други с V8 двигател. Те обаче са били продавани единствено на КГБ. Стандартния агрегат е 4 цилиндров с максимална мощност от 70 к.с. В добри дни.


4. ЗиЛ 114 и 117

Това бяха служебните автомобили на партийната върхушка. Задължително запердени, задължително черни и плашещо огромни. Като почти всеки по-засукан руски автомобил, този ЗиЛ е клонинг на щатския Chrysler Imperial от средата на 60-те години. Моделът 114 е с дължина от 6,30 м., а модификацията 117 е с около половин метър по-къса. Двигателят е V8 с работен обем от 6,9 литра с максимална мощност от 300 к.с., достатъчни за скорост от 190 км./час. Най-якото на тези ЗиЛ-ове са ел.стъклата, климатика, централното заключване и атермичните стъкла. Произведени са в по-малко от 200 бройки, което днес ги прави изключително ценни.


3. Melkus RS 1000

Немският автомобилен състезател Хайнц Мелкус е записал името си в автомобилната история с това, че е успял да организира производството на спортен автомобил в бившето ГДР. Между 1959 и 1986 г. са произведени бутиковите 101 бройки с марката Melkus. Те са използвали задвижването на Вартбург 353, най-вече три цилиндровия двутактов двигател с увеличена до 88 к.с. мощност. Тази модификация е вдигала внушителните 210 км./час, докато стандартното изпълнение със заводски двигател на Вартбург е предлагало Vmax от 165 км./час. Шасито е тръбна рама, а каросерията е от стъклопласти. В рамката на предното стъкло е бил вграден ролбар, както и зад водача. Част от магията на тази кола идва от вратите тип „пеперуда” – нечуван разкош за соцлагера. Преди година, германците от Melkus представиха възродената марка и наследникът на тази кола -моделът RS 2000. За разлика от първата машина, тя е с доста по-юнашки двигател.

2. Москвич 412

Москвичът влиза в непреходната класация на соц возилата на завидната втора позиция, благодарение на комплексната си история и безграничната аграрна любов, която събира. Известен с безконечна товароносимост, московецът печели точки в сърцето ни с два слабо известни факта. Моделното семейство 408/412 е било продавано с два двигателя – единият на BMW, а другият от Opel Kadett. Дефорсирания вариант е бил сред най-продаваните в България през 70-те години на миналия век.
Абревиатурата АЗЛК у нас се четеше като „Ах-Защо-Ли го-Купих”, но всъщност означава „Автомобильный завод имени Ленинского комсомола“. Никой не казва как се е чувствал ленинския комсомол, когато братушките са изнесли цялата производствена линия на Опел от Бранденбург в Москва след края на Втората световна война. Първият истински московец, всъщност е сглобен в СССР Kadett, наричан на шега от руснаците с нежното име „Опел Фиатович”.

1. ЗИЛ 112 С

През 1962 г., когато се състои първият в историята групов полет на корабите Восток-3 и Восток-4, а Нобеловата награда за физика получава съветският учен Лев Давидович Ландау, на състезателните трасета се появява ЗиЛ-112 С. Както във всичко друго, СССР се старае да не изостава от останалия свят дори в пистовите състезания. 112 С е последният от цяла серия спортни автомобили на Завод имени Лихачова. Историята им започва още преди Втората световна война с легендарния ЗИС-Спорт.
Съветското ферари  е екипирано с V8 цилиндров двигател от ЗИС 110, способен да постигне мощност от 230 к.с., благодарение на четирите си карбуратора.  Състезателният ЗИЛ е имал диференциал с ограничител на приплъзването, радиални гуми, един болт за закрепване на джантата, дискови спирачки навсякъде. Всичко това – за първи път в съветски автомобил. Изглежда почти като Ferrari 250, което винаги е приятно.
Максималната му скорост е била 260 км./час, а ускорението от 0 – 100 за около 9 секунди. Това е обяснимо, като се има предвид че кормилната уредба и окачването за този автомобил идват от Волга 21. С модификация на този автомобил, руснаците са правили опити за скоростен рекорд на солено езеро, но се провалили заради дъжд, който съсипал повърхността и гумите не са успели да понесат скорост над 230 км./час в подобни условия. Опитали са да поставят рекорд и за 24 часово поддържане на максимална скорост, но ЗИЛ 112 отново се оказал с кофти късмет. Над Димитровския полигон завалял сняг, който прекратил унищожил рекордьорските амбиции. И все пак легендарния ЗИЛ 112-С си остава най-успешият спортен автомобил на завода Лихачов.

Извън класацията, но в сърцата на всички соц авто-мото любители

Перманентен повод за кофти шеги на тема картон и пластмаса, Трабантите ще останат емблема на достъпната социалистическа моторизация. Двутактовите им двигателчета се мажат с изсипване на масло директно в резервоара. Ако не уцелиш пропорциите, Трабитата произвеждаха димна завеса след себе си, поради което носеха прякора „Пръдливия Ханс”. Въпреки комичния си външен вид, социалистическата практика доказа Трабантите като добри и надеждни автомобили. А картонените им каросерии не ръждясваха, за разлика от братята Москвичи.
Източник: www.gtmagazine.net

Парижанка се влюбила в Ламбо във файтон по време на снимки

Като се върнем десетилетия години назад, когато родната телевизия беше единствена, всеки ще си спомни десетки хуморески, скечове и мелодии от старите новогодишни програми, запечатани в пометта на зрителите. Днес предлагаме част от тях.
За едно от изданията през 1983 г. телевизията кани за участие в „Съзвездия 83“ френската актриса Вероник Жано. Парижанката трябва да изпее заедно със Стефан Данаилов хумористична версия на популярния по онова време хит “Камон Сава”. Когато Жано пристигнал в София, Хачо дал нареждане да откарат багажа й в хотела, а нея да доведат направо на сцената. Зад кулисите я чака файтон, а Ламбо стоял готов за репетиция. Качили Вероник на файтона и след минута тя се озовава пред Стефан Данаилов. На него специално за концерта му ушили много ефектно сако.

Момичето така зяпнало Ламбо,

че цял ден не отделила очи от него. Макар тя самата също да имала страхотно, била направо като омагьосана. Химията между двамата проработила отлично и Ламбо и Жано направили едно от най-запомнящите се изпълнения в новогодишните програми.
В онова време, когато предаванията били на живо, се случила следната история. Докато снимали навръх самата Нова година, дошъл редът на Георги Калоянчев, а той не се бил чувал и виждал от много време с родителите си, които живеели в Бургас. Щом хванал микрофона комикът казал: “Честита Нова година, майко и татко! Мамо, извинявай, че не съм ви се обаждал отдавна. Татко, обичам ви!”. Усещал с периферното си зрение, че зад стъклото от режисьорската кабина започнали да ръкомахат, да му правят знаци, но продължил като навита пружина със семейните честитки.
Майтапи в БНТ ставали и с директора й - Иван Славков-Батето. На някакво тържество около Коледа той раздал на всяка служителките си по 4-5 карамфила и когато вече били вдигнали чаши,

две колежки се скарали.

На едната шефът бил дал един карамфил повече! Тогава Батето отишъл до въпросните дами:
- За този ли карамфил е кавгата?, - запитал той, взел го и го сдъвкал пред смаяните очи на всички. После, смеейки се, подканил да пийнат по глътка: “На мене ми провървя - аз замезих! Наздраве!”
Хачо Бояджиев е автор на най-популярните и забавни телевизионни новогодишни програми - “Вражалец”, “Мисия във Виена”... Никой не е надминал телевизионния му мюзикъл по „Криворазбраната цивилизация“ от 1974 година – нещо, което приковаваше пред телевизорите хората. Мюзикълът бил заснет за една седмица и то не в нормално студио, а в читалището в кв. “Орландовци”. Царят на новогодишните програми дори вкарал публика, която трябвало да се смее и да ръкопляска по американски образец, но нямало техника за изкуствен смях. “Репетирахме на откъси от по 15 минути без публика, след което вкарвахме публиката в студиото и трябваше да запиша едно към едно всичко. Молех се актьорите да не направят грешка, защото реакцията на публиката винаги беше в първия дубъл. Втори дубъл не сме правили, а и той обикновено беше изкуствен,“ казва приживе легендата. Той подбирал предварително актьорите за продукция: Калоянчев, Парцалев, Мутафова. Обичах да работя с Лили Иванова и Емил Димитров - изключителни професионалисти! Двамата си бяха приятели и нямаше съревнование между тях. Уважаваха се взаимно. Някой от тях да е проявявал капризи на сцената? Гък не можеха да кажат. Казвам какво искам от тях, а Лили козируваше: ”Слушам!” И го прави. Те бяха свикнали на дисциплина и на професионализъм. Сега младите певци се лутат между кабеларката и някоя частна медия” разказваше Хачо.

Холивуд пасти да яде!

Преди 50 години първата среща на Латинка Петрова с телевизията е една новогодишна
програма на режисьора Младен Младенов - Доктора. Палитрата на Леонардо да Винчи се отваря - рисуваха ме, преправяха ме, спомня си Латинка. “Доктора обяви на всички - “Снимаме холивудска програма!” Тя играе барманка. Той крещи: “Американски кадър! Камера! Супер американски!” После гледа и цъка: ”Няма да го пуснат! Язък! Още един холивудки кадър падна!” А Латинка играе въодушевено, той крещи: “Холивуд пасти да яде!” Всичко свърши в коша. Дебютът ми в телевизията излезе ялов - цензурата беше вездесъща.

Американският кадър беше за Америка!

Куриози не липсват и в новинарския отдел на “Сан Стефано” 29. В ония години, когато по случай Нова година пускаха банани и портокали, та хората да вкусят от сладостта им след дълго чакане по опашки, говорителката Любинка Няголова и Жоро Ламбрев се вредили за банани и портокали. В шесто студио малко преди емисията “По света и у нас” Любинка извадила един едър портокал и започнала да си го подхвърля. Когато емисията започнала камерите я заварили в момент, когато хваща портокала. Много се сконфузила. След гафа в кадър я наказали и свалили от екран.

От вестник „Златна възраст”

Пропагандата на неолибералите според сайта www.aliceswonderland.eu поучава, че хората през комунизма живеели в купонна система, били гладували и чакали на опашки за хранителни продукти. Чакали на опашки и за тоалетна хартия, а когато успявали да си я купят, нанизвали тоалетната хартия на връв и си я окачвали гордо на врата.

И чакали хората през комунизма десетилетия за покупка на леки коли "Жигули" и "Трабант", ядели един път в годината шоколади и банани, а студенти приемали само синове и дъщери на комунисти.

Имало забранена музика, забранено било и да посещават нудистки плажове, дори и секса бил забранен! В случай, че аудиторията зададе въпрос: Как тогава българите са се размножили до 9 милиона население, без секс? Клакьорите отговарят, че хората при комунизма правели секс, защото нямало други развлечения.

В действителност единствената забрана по време на социализма, е била забраната за неограничено забогатяване на едни, за сметка на неограниченото обедняване на народа. Както и забраната, националните блага да бъдат продадени на чуждестранни "инвеститори".

И според пропагандата на Запада, доносници от Държавна Сигурност изпращали всеки, който не ходел на девето-септемврийските манифестации, в концентрационни лагери. И България в периода 1944-1989 г. била фалирала три пъти, защото комунистите изнесли националното злато за СССР и защото външния дълг на България бил голям и всичко по време на соца било окрадено.

А за неграмотните, пропагандата съобщава, че по време на соца хората не са имали GPS (Global Positioning System), кабелна телевизия, интернет и GSM-телефони, като се разчита че неграмотните хора не знаят през кои години са навлези изобретенията. Аналогично по време на комунизма на слабите ученици, учителите по история, за да ги иронизират, им задаваха въпрос: "Какво е отношението на В.И.Ленин към Лайпцигския процес."

Според сътрудниците на "Deutsche Welle" - проф. Чавдар Кюранов и доцент Петя Кабакчиева, по време на социализма "една част от българите живеели без канализация, без течаща вода и са се осветявали с газена лампа или в най-добрия случай с една крушка. Те не са притежавали мебели, да не говорим за електроуреди. И са обитавали къщи с пръстен под."

Според същите автори (цитирани от различни казионни медии като например "Dariknews"), тези българи, "които били малко по-добре, притежавали радиоточка, електрически котлон, ютия и дори гардероб."

Вероятно "Deutsche Welle" случайно са пропуснали в статията си да споменат, че когато през 1990 западняците дошли да освободят българите от комунизма, им отворили работни места в златните мини на "Дънди Прешъс Металс". Защото "работата те прави свободен".

А неправителствени организации, като например фондация "Конрад Аденауер", са възмутени, че в България все още няма нито един музей, нито постоянна експозиция, които да са посветени на престъпленията на комунизма и да плашат българите с Торбалан. НПО са възмутени и че над 60% от младежите в България не разбирали понятия като Желязната завеса.

"Историкът" Ангел Николов, цитиран от диверсионната медия "Дойче веле", критикува начина, по който са изготвени учебниците по история. Той разказвал, че в 10-ти клас часовете по история, които са посветени на тоталитарното минало, са общо 18 на брой и акцента падал върху италианския фашизъм и хитлеровия националсоциализъм, докато на съветския болшевизъм са отделени само 3 часа, а на маоизма и българския комунизъм били "отпуснати" по един час.
Източник:http://www.aliceswonderland.eu







На 29 декември 1964 година, край Пирдоп, е открит МОК „Медет”, който по това време е най-големият открит меден рудник в Европа и трети по големина в света.

Спомняте ли си, че едно време украсявахме елхата не за Коледа, а за Новата година. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.  Тя бе от истинска ела, чийто аромат ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките на нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. Излишно е да споменаваме, че всички те се произвеждаха в България…

Ето как изглеждаха и те:





На 31 януари 1911 година в Струмица в семейството на Пандо Сурчев се ражда Вангелия Пандева Гущерова (известна като Ванга - Българска пророчица) на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава. Майка и? умира докато тя е невръстно дете, а баща и? е мобилизиран в българската армия през Първата световна война.  В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечителка и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа. В 1923 година бащата на Ванга се мести да живее в родното си Ново село. Там на 12-годишна възраст Ванга

загубва зрението си от внезапна буря,

при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Постепенно започват да и? приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко насън.
Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места. Приписваните и? необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.
През последните години от живота си тя финансира построяването на храм в местността Рупите. Проектът и изографисването са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност

храмът не е осветен от църтвата.

Ванга умира на 11 август 1996 година. На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието "Почетен гражданин" на Петрич. Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга са предсказване смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“

и атентатите от 11 септември.

Рядко се говори за неизпълнените предсказания на Ванга, което е показателно за неоправданата склонност да се вярва на предсказанията ?. Пример е несбъднатото предсказание че през 2011 г.: В резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението.
Според автори от средите на християнското богословие нейните способности са резултат от въздействие на демонични сили. Нейните прояви, граничещи с окултизъм, изпадането в транс, отхвърлянето на задгробния живот и вярата и? в прераждането противоречат на християнството, в момент на виденията си и „предсказанията“, Ванга бива обладана от зъл дух

и е подчинена на неговата воля.

Подобна позиция заема и Руската православна църква. На 5 май 2008 година в Петрич тържествено е открит за посетители домът-музей на Ванга. Така се изпълнява нейната воля, отразена в завещание от 1984 година, открито след кончината и? през 1996 година. Няколко хиляди са запазените лични вещи на ясновидката. Сред тях са снимки, дрехи, подаръци от хора, на които е помагала, документи, предмети, служили и? приживе.

           Стефчо КИРИН













В карловското село Войнягово още помнят сватбата на “своята снаха” Меглена Кунева-Пръмова. Днешната предводителка на Реформаторския блок се омъжила през далечната 1985 г. за днешния си съпруг Андрей Пръмов. От селото е свекърът на Меглена Иван Пръмов (отдавна покойник) - някогашен земеделски министър и секретар на ЦК на БКП. А днес Войнягово се управлява от далечния роднина Петко Пръмов, кмет от ГЕРБ.
В селото и днес често говорят за славния род Пръмови. Бай Иван редовно посрещал в дома си в Бояна гости от Войнягово. Тогава свекърът споделял, че от трите си снахи най-много харесвал Меглена - само тя му викала „татко”,

уважавала го, почитала го, била кротка и разбрана.

 Селяните разказват, че другата снаха Уляна Пръмова (на съпруга на Климент Пръмов) била малко урсуз - искала да е голям началник, не случайно се
издигнала до шеф на БНТ. Етърва на Уляна и Меглена Пръмови за малко била и телевизионната говорителка Лили Ванкова, възпята в шеговита песен на Тодор Колев. Тя се омъжила за третия брат Райчин, но бракът нямал дълъг живот.
Когато през 1985 г. Меглена и Андрей се оженили в София, но направили сватбата и във “войняговски вариант”. В селото дошли много сватбари, имало голяма трапеза, свирил и оркестър. В партийната организация събрали пари и купили на младоженците пералня “Перла”. Но най-силно впечатление направил подаръкът на кандидат-членката на Политбюро Дража Вълчева, която е от съседното село Горна махала. Тя била специално поканена от Иван Пръмов –

човекът женел сина си и искал да го запомнят.

И Дража дошла, за да уважи свекъра. Във Войнягово още помнят, че дошла една голяма черна “Чайка” - спряла на площада и от нея двама души свалили подаръка - голям килим.
Местни хора още разказват за дражиния подарък от преди 30 години: “Ама килим да видиш! Огромен, двама души го носят, за цял апартамент, по поръчка правен. Страшна работа. Удари ни всички в земята тогава. И реч държа тогава Дража Вълчева…

Жените поразгърнаха килима и цъкат с език –

по поръчка правен, страшна работа, с едни големи гюлове…Направо ни заби с този килим, сигурно струваше колкото едно „Жигули”, абе да му се ненагледаш…”
Дейци на Реформаторския блок, които преди седмица са гостували в дома на Меглена Кунева разказват, че килимът на Дража с размери 6Х6 метра и днес краси хола на политичката в софийския й апартамент.

Набoре.бг



Най четени:

Популярни публикации👇