Добрич. Тук всяка педя земя ми е свидна, но гледам днес – и ми става тъжно, болно, обидно…
Това е сградата на бившия Строителен техникум ”Пеньо Пенев” в Добрич. Едва я открих сред буйната растителност…


Не знам кой я ”стопанисва” днес. Нищо не е останало от авторитета на това училище.
Помня, че по някое време тук се беше настанил филиал на Варненската Медицинска Академия. Гледам отвън – забравена табела на Държавен фонд ”Земеделие”…
Снимките говорят.




Гергана Петрова

Парад на ретроавтомобили зарадва ценителите във Варна. Уникални модели от началото на миналия век са в перфектно състояние благодарение на грижите на собствениците им. В автопохода „Морски бриз" се включиха 35 автомобила - от четвъртвековен трабант до машини, произведени в първата половина на XX век, съобщава bTV.  Автомобил "Мерцедес" от 1936 г. беше един от най-атрактивните на парада.


В тази кола се е возила Ева Браун, любовницата на Хитлер. Не по-малко впечатляваща беше и 37-годишна реплика на спортен мерцедес от 1929 г. По думите на собственика Детелин Нанев, в САЩ са произведени около 1700 бройки . Автомобилът има двигател, който е въздушно охлаждане.

Имаше и английска лимузина „Аустин Принсъс" от 1966 г. „Всичко по колата е автентично. В нея има 7 места. Направата на една такава лимузина е отнемало 8 години", разказа собственикът Билял Алхетлик.  Любителите на  ретро автомобили можеха също да се докоснат до английските класики „Триумф" и „Ей Си Кобра", както и Ситроен Дюшфо, познат от филмите за полицая от Сен Тропе с Луи дьо Фюнес.


Нека надникнем в семейните албуми на някои от известните личности, чийто живот е свързан с Пловдив. Вижте как са изглеждали като деца:


„Бях на три годинки, когато за трети път ме прибраха в полицията. В три часа посред нощ. В трето районно. Първите две не си ги спомням. Явно съм бил на две годинки“, разказва Асен Блатечки. Преди няколко години заедно с колегите си Ивайло Христов, Петър Тосков и Алексей Кожухаров използваха детските си спомени, за да рекламират спектакъла си "Мъжка забавачка".

Като малък Ивайло Христов искал да става археолог. После се занимавал с квантова електроника. Това била причината да е "леко завеян". "Често по радиоуредбата на плажа в Бургас се чуваше следното съобщение: "Изгубено е дете на 3-годишна възраст. Твърди, че се казва Иво", спомня си Христов.

Петър Тосков пък никога няма да забрави как със свой братовчед изяли зюмбюлите от градината на майка му. Били им казали, че са вкусни. "Оказа се истина. Голям бой ядохме. Оттогава не съм вкусвал зюмбюли", признава актьорът.
Един от първите ми детски спомени е как съм се провесил през прозореца на пътуващ влак и сажди от комина на локомотива ми влизат в очите. После помня как всички възрастни ми казваха, че съм много отворен, връща лентата и Алексей Кожухаров.

Виртуозният цигулар Васко Василев пък е свързан с Пловдив от най-ранно детство, тъй като живее под тепетата от шестмесечна възраст. „Трудно е да впишеш майка ми и баща ми в стандарта на определението "родители". Първоначално, след кратък опит, са се отказали да се справят с мен. След двудневен живот в квартирата на родителите ми съм се отзовал в педиатрията. Професорът, завеждащ отделението по това време, бил баща на приятел на нашите и ме взел да се грижат за мен. В педиатрията ме гледали около шест месеца. След това дошли прабаба ми и прадядо ми от Пловдив, преценили, че те са моите хора, и ме прибрали при тях, за да се грижат за мен“, разказва в биографичната си книга "Васко@40+5" Василев. Признава, че прабаба му и двете му баби кодирали част от себе си в най-ранните му години, когато живял при тях.

Източник:Trafficnews.bg.


На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена, летяла в Космоса. Полетът, извършен с руския кораб “Восток 6”, е с продължителност 2 денонощия, 22 часа и 50 минути. Валентина Терешкова е родена на 6 март 1937 г. в село Масленниково в Тутаевски район на Ярославска област в Централна Русия. До 1960 г. е заводска работничка, после тренира парашутизъм в Ярославския аероклуб, където я забелязва специалната комисия, отбираща кандидатки за жени космонавти. Премества се в старинния руски град Ярослав, работи във фабрика за технически платове и учи във вечерно училище.

Увлича се по парашутизма и авиационния спорт и се занимава в любителски аероклуб. През декември 1961 г. година специална комисия обикаля аероклубовете на страната и подбира момичета-парашутистки за подготовка за евентуален космически старт. Така Валентина попада в отряда на космонавтите.

През 1969 г. Терешкова завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор. Валентина Терешкова заема поста председател на Комитета на съветските жени и вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените. Към 2000 г. оглавява Руския център за международно научно и културно сътрудничество, известен като "Росзарубежцентр". През 2000 г. е обявена от Британска женска организация за "Жена на века".

През 1968 година генералният директор на Българската телевизия получил нареждане да се спре излъчването на „Златният Орфей“. Богомил Нонев се опитал да възрази, но напразно. Заповедта не подлежала на коментар. Причината, с която заинтересованите обяснили яростта на началството, била една невинна песничка с дори малко несериозното заглавие „Гротеска“. Автор на тази шеговита мелодия бил младият, но доказващ се композитор Александър Йосифов.  В неговата биография вече фигурирали няколко станали любими на публиката шлагери. Печелел и награди. Текстът бил на друг талантлив творец - поетът Димитър Точев. Той освен хубавите си стихове бил и утвърден текстописец. Автор на текста на вечния хит „Светът е за двама“ по музика на Мария Нейкова.

Към този авторитетен екип било привлечено още едно известно име -  актьорът Коста Карагеоргиев.   Той бил член на изключително силната тогава трупа на Сатиричния театър. Зрителите го гледали с удоволствие всяка вечер. Играел и във филми. А  само след година с неговото изпълнение на песента „На всеки километър“ щели да започват  сериите на прочутата партизанска сага. Така че един силен екип е създал една малко необичайна песен, чиито герои нямат нищо общо с любовта, морето, ветровете, за които разказват  най-често останалите  естрадни песни.  В крайна сметка журито не се поколебало  и присъдило  на „Гротеска“ първа награда. Карагеоргиев я изпял  още веднъж на галаконцерта и вместо  песента да тръгне триумфално по пътя си към слушателите, изведнъж  изчезва и никой повече не я чува.  С какво толкова двамата шопи, пътуващи из Европа,  главните герои на песента, са притеснили властите  е въпросът, които си задават авторите. Скоро всичко става ясно. В близките дни и месеци предстояло пътуване из стария континент на Първия човек в държавата Тодор Живков и на председателя на Народното събрание на НРБ Георги Трайков. Освен това Тодор Живков си е от Правец, където основно  се самоопределят като шопи.

Така е в изкуството. Понякога дори „Гротеските“ имат лош късмет.  Наредено е при това доста строго  песента да не се излъчва по радиото, вестниците също скочили отгоре  й, а  авторите преживели не една и две безсънни нощи.   Генко Генов, шефът на „Орфея”, пише: „Никой не се заинтересува от факта, че „Гротеска“ е писана и предадена за конкурса осем месеца преди уговарянето на официалните посещения на високопоставените държавници, когато никой не е подозирал за тях. Ние обърнахме внимание на това  обстоятелство, доказвахме го с много докладни, но гласът ни остана в пустиня. Днес никой от екипа, създал песента „Гротеска“, не е сред живите.

Гротеска:Музика Александър Йосифов 
Текст Димитър Точев 
Изпълнява Коста Карагеоргиев 

Тича влака из Европа,  в купето двама шопа, Гледат Тиса, гледат Драва,  пеят песен ей такава... 

Тича влака из Европа,  в купето двама шопа, гледат Татри и Карпати пеят песни нам познати: Припев  От Искъро по-длибоко нема. От Витоша по-високо нема. Па нема... Па нема...  

Е... Па нема... 

Тича влака из Европа,  в купето двама шопа, цъкат, гледат свят чудесен,  па си пеят своя песен: Припев  От нашето по-юбаво нема. От нашето по-юбаво нема. Па нема... Па нема... Е па нема... Има ли?


Един от вицовете, за които човек можеше да бъде арестуван по времето на социализма беше:

"2020 г. Въпрос: Кой е Тодор Живков? Отговор:

Дребен диктатор от времето на Лили Иванова". Ето част от "бисерите" на едновремешния Първи, подбрани от jilo.bg:

„Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ (при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)

„Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!“

„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“

„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“ Т. Живков: „А до реката, от нас да мине – едно училище! Хората: „Ама ние нямаме толкова деца, бе другарю Живков.“ Т. Живков: „И деца ще ви направим, бе другари!“

„Другари, вие имате информация и ние имаме информация.“ „Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“ „Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“ „Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“ „Времето е ваше, но всичко друго е наше!“ „…Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…“  

Да се говори за престъпност е лесно. Малко статистика, коментар, извъртане на фактите и всеки може да нарисува картината, която пожелае, за да илюстрира една или друга теза. В обществото ни битува тезата, че през периода на Народна република България, едва ли не престъпността е била нулева. Разбира се, има и други интерпретации на фактите, казващи, че престъпност е имало, но е била умело прикривана от контролиращата медиите власт. Все пак, сигурно е, че дори социалистическото общество не е идеално. В следващите редове в най – обобщен вид ще ви представим пет типа на хора и професии често попадали в криминалните хроники на МВР, преди повече от четвърт век.

5. Трудещите се с „елитни” професии
На последното, 5 – то място са всички хора имали достъп до вносни, дефицитни стоки и валута по времето на социализма. Това са барманите, управителите на хотели, заведения и магазини, келнерите, готвачите, склададжии, международните шофьори, моряците и др. Сложихме ги на последна позиция, защото техните злоупотреби са на най – дребно и неорганизирано равнище. Скрити сред багажа дънки, някоя стотачка в зелено, обменена с приятел по черния курс. Понякога се е стигало до по – сериозни „доставки” на части за автомобили и електроника, но всичко остава в рамките на единичните бройки. В съвременното общество валутата е общодостъпна, а дефицитни стоки няма. По тази причина горните професии са изгубили всякакво предимство и възможност за злоупотреби.

4. Селските обирджии
Тук идва ред да си припомним за какво служеха селските пъдари и отрядниците. Да, дори през социализма се случваше някой бостан да бъде обран или някоя ограда прескочена. Стойността на тези престъпления също е нищожна, както и честотата им, но те засягат пряко малкото частна собственост на българина. За това дребните обирджии на селски инвентар и продукция намират място една позиция по – горе от нарушаващите валутните и търговските закони дребни играчи.  След 1989 год. обирите се превърнаха в набези и ако се прави класация, то нападащите селските имоти ще заемат доста по – водеща позиция.

3. Магураджиите
Редно е да отдадем дължимото на едрите риби. Горните персонажи никога не са били организирани, а повечето от тях дори не са истински бандити. При т.нар. „магураджии”, ситуацията е различна. Тук говорим за хора, достатъчно смели и калени, за да влязат в крупни обири, валутни измами, иманярство и контрабанда. Името им идва от сборното им по онова време място – сладкарница „Магура” на столичния бул. Витоша. Тук се събират и често пъти комбинират хора с криминално минало, лежали по затворите, приели престъпленията за своя професия. Като опитни в занаята, те разбират от подкупване на служителите на съда и милицията, вратички в закона, но силата им е в това, че често пъти „играят” заедно и размера на щетите, които нанасят е доста голям. Не случайно, през „демокрацията”, това са хората дали част от най – изявените мафиоти в България.

2. „Мамините синчета”
Не са най – крупните, нито най – интелигентните, нито престъпленията им са кой знае колко чести. Но са най – дразнещите. Това са децата на висшата престъпна номенклатура. Те обикновено извършват хулигански прояви, макар че са известни случаи на изнасилвания и дори убийства. Ужасяващото в случая е държавната машина, която се задейства, за да ги прикрие. „Мамините синчета”, се измъкват ненаказани и сухи, което още тогава показва от къде се вмирисва рибата. За съжаление те все още са тук, сред нас и вече като големи, отглеждат своите деца в същия дух.

1. Партийният елит
Ред е и на тези, които облечени в лъскави костюми и власт, успяват да организират освен всичко друго и един унищожителен преход, щетите от който и до днес се измерват. Като група са най – малобройните, но резултата от тяхната дейност се отбелязват с десетилетия в бъдещето. Това са висшите членове на управленските органи и силовите структури. След падането на Тодор Живков от власт, всичките заеха отново ръководни постове, но вече успешно преоблечени като капиталисти, а някои от тях дори като борци срещу „оня режим”. Класацията може да се допълва и размества, но все пак в обобщен вид представлява пет повърхностни портрета на криминалните типове от близкото минало.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив