Забравените български благодетели:Как Димитър Кудоглу дарява 5 млн. лева на бедните

Димитър със съпругата си Екатерина

Мнозина са забравените български благодетели, които отделят голяма част от богатството си, за да помогнат на бедните. Един от тях безспорно е Димитър Кудоглу, който в продължение на десетилетия дарява милиони за изграждане на здравни и образователни заведения. Освен това Кудоглу е сред най-успешните и влиятелни български индустриалци, като интересите му далеч надхвърлят българските граници и се простират в цяла Европа.


Роден в село Габрово, което се намира до град Ксанти, днешна Гърция, през 1862 година Димитър Кудоглу живее в сравнително заможно семейство. Въпреки това усеща тежестите на живота още в ранното си детство, защото докато отрасне, пет от седемте деца в семейството умират от различни заболявания. Остават живи само той и сестра му. Въпреки че като търговец на тютюн отаща му има добри финансови възможности, възпитава децата си в упорит труд и държи те да бъдат третирани наравно с чираците му.

Още от малък Димитър се среща с благотворителността.
Всеки път на Коледа и Великден майка му обикаля къщите на по-бедните хора в селото, за да им дари дрехи и храна.
Бъдещият тютюнев магнат завършва престижното гръцко училище на остров Хиос и след това продължава образованието си в елитния френски колеж в Истанбул. Оттам излиза овладял основните европейски езици, придобил необходимите знания, за да развие бизнеса на баща си, и създал контакти с бъдещи едри индустриалци от цяла Европа. Ранната смърт на бащата на Димитър Кудоглу не му оставя много време да се учи и той поема семейния бизнес. Премества се в Ксанти и започва да движи търговията с тютюн с пълна сила. Там се запознава и жени за съпругата си Екатерина, която е наследничка на един от най-богатите български родове от Беломорието. Богатството на съпругата дава допълнителни възможности за развитието на бизнеса на Димитър и той ги използва по най-добрия начин.

През 1903 година Кудоглу напуска Ксанти. Той усеща, че пазарът на тютюн в Османската империя вече не е изгоден за българските търговци, а в Европа нишата за подобна търговия се разраства. Затова търговецът заживява заедно със семейството си в престижен квартал в германския град Дрезден, където си осигурява директен достъп до борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Само за няколко години Кудоглу се превръща в един от най-богатите българи.

Той е сред най-уважаваните личности и в Германия. Въпреки това запазва патриархалното си възпитание и християнската си съпричастност. Още с пристигането си в Германия поема издръжката за образование на български младежи от родния си край, които насочва към медицинската наука с идеята те да се върнат в България и да практикуват там лекарската професия.

Мащабната му благотворителна дейност обаче се отключва след края на Балканските войни. По време на войните родното му село е изгорено, а съселяните му бягат в Пловдив. Когато разбира за това, търговецът веднага изпраща 2000 златни наполеона, които са огромна сума за времето си, за да подпомогне бежанците от родния си край. С това действията му по отношение на бежанската вълна не спират. До 1914 година той дарява помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества.

След като България се включва в Първата световна война, той прави дарения на различни дружества, като с негови средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които всеки ден се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. След войната благотворителността му е още по-силна и мащабна. През 1920 година Кудоглу внася в Българската академия на науките 100 000 лева за фонд на негово име, приходите от който са предназначени за издаване на литературни трудове.

Само през 1921 г. дарява 130 000 лева на фонд „Иван Вазов“. 100 000 лева на фонд „Цанко Церковски“, 50 000 лева на Министерството на просветата и4 10 000 лева на фонд „Автономия на университета“.

От 1919 до 1926 г. сумата, използвана от Димитър Кудоглу за благотворителност, достига 2 500 000 лева.

Докато дарява тези огромни суми търговецът забранява на своите роднини да коментират проявената от него щедрост с думите: „Каквото съм направил, то е за доброто на хората, а не за да разказвате за мен“.

В личния си живот Кудоглу няма такъв успех, какъвто има в бизнеса. Въпреки че бракът му е щастлив, двамата със съпругата му не могат да имат деца. През 1923 г. Екатерина Кудоглу умира след дълго боледуване и тежко лечение в Италия.

Само няколко месеца след смъртта й Димитър започва да изгражда Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. За целта през 1926 г. закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“ в града и финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура. За да се издържа домът, той дарява за вечни времена приходите от двата си тютюневи склада в Пловдив. По волята на дарителя лечението на бедните е безплатно, а на богатите платено. В здравното заведение се лекуват от най-различни болести стотици хиляди българи от Южна България. До 1944 година дарението на Димитър Кудоглу за дома надхвърля 39 милиона лева.

Самият той умира през 1940 г. и по свое желание е погребан в Пловдив. Малко след смъртта му пловдивчани издигат негов бюст-паметник в градската градина. След идването на комунистите паметникът е демонтиран, а болницата на Кудоглу е одържавена. През 1973 г. сградата, закупена от благодетеля, е разрушена, за да се разшири Централната поща.

Източник:senzacia.net

Научете повече

Изграждането на АЕЦ "Козлодуй" в снимки

През 1974 година в експлоатация влиза първата атомна електроцентрала „Козлодуй“ и така България се нарежда сред първите двадесет страни в света, разполагащи с ядрена енергетика.

През 1983-а АЕЦ изработва близо една трета от общо произведената у нас електроенергия. По данни на Международната агенция по атомна енергия България е на едно от първите места в света по добив на атомна електроенергия. Четирите енергетични блока на АЕЦ „Козлодуй“ работят с пълен капацитет, но непрестанно растящите енергийни нужди на страната диктуват необходимостта да се разшири комбинатът.

Научете повече

Анализ за резултатите от дейността на педиатричната и акушеро-гинекологична мрежа,1944-1979 година

От 1944 до 1973 година, детската смъртност бе намалена около 4,5 пъти, от 120,6 на хиляда през 1944 г., на 26,2 на хиляда за 1973 г. Майчината смъртност е снижена от 1,9 на хиляда през 1947 г. на 0.18 на хиляда през 1973 година.

Подобрената организация на домашното обслужване на децата и проследяването на болните деца до тяхното, пълно оздравяване оказва ефективно въздействие върху намаляване заболеваемостта от катари на горните дихателни пътища, бронхопневмонии, рахит и хипотрофия. Снижи се инфекциозната заболеваемост и се постигнаха успехи в овладяването на ревматизма в детската възраст. Подобрената квалификация на кадрите и безплатната бензацилино-ва профилактика намалиха рязко по-
ьтор ните и тежко протичащите случаи на ревматизъм.

Подобрено е стационарното обслужване на майката и детето. От 4 детски болнични заведения с 219 легла през 1944 г. броят на леглата нарасна на 7217, а родилните и акушеро-гинеко-логичните легла от 150 през 1944 г. в цялата акушеро-гинекологична мрежа достигнаха до 9924.

В решаването на сложните задачи при непрекъснато повишените изисквания на комплексното обслужване на майката и детето женските и детските консултации заеха точно определено място и роля като главно профилактично звено в системата на майчиното и детското здравеопазване. На детските консултации е възложен медицинският надзор на децата до 7-годишна възраст, а в женските консултации се наблюдават  100% от бременните жени. От 92 градски консултации и 302 селски през 1944 г. техният брой нарасна на 2223 градски и 2082 селски консултации. Голям е ръстът и на женските консултации — от 394 през 1944 г. на 2 298. Женските консултации се превърнаха в най-масови и достъпни школи за обучение на бъдещите майки а детските консултации се утвърдиха като диспансери за здравите деца.


През 70-те години детските ясли се утвърдиха като лечебно-профилактични заведения с голямо значение за правилното отглеждане и развитие на децата до 3-годишна възраст. Затова и усилията на партията и правителството са насочени към бързото изграждане и развитие на мрежата от детски заведения. Броят на яслите от 4 през 1944 г. нарасна на 970 с 46 423 легла през 1973 г., а леглата в домовете „Майка и дете“ от 190 през 1944 г. нараснаха до 3174 през 1973 г.. като задоволеността от ясленски легла достигна 12,3 процента.

От редакцията:Всеки народ трябва да обича децата и не трябва да жали сили и средства за тяхното щастие и благополучие.
д-р НАДЕЖДА КОЛЕВА

Научете повече

Трудовият делник на жената работничка в най-отдалечените кътчета на Странджа планина

Автобусът пълзи из лъкатушния път, прокаран направо в сърцето на Странджа, короните на вековните буки са толкова плътни, че дори и слънчевите лъчи трудно си намират пролука. Далеч е останала веселата глъч на наводнения от туристи Бургас, не се виждат и димните пелени на Нефтохима. Прекосили сме на-длъж южното Черноморорие, съхранили сме и спомена за бисерите му — Созопол, Приморско, Китен. Преминали сме и през столицата на най-младата ни република — Странджанско-Сакарската — град Мичурин. Тук някъде, на около тридесет километра от последния град, сякаш запоки- ! тено в усоите на Странджа планина, е село Кости. Разположено в ниска котлови- 6 на, обградено с плътен обръч от гори и планини, разкъсано от река Велека, селото има многолетна история. Легендата разказва, че привлечени от красивата { природа, благодатния климат, щедрата земя и изобилието на вода, първите му заселници били гърци. Те нарекли селото на името на най-знатния между тях — ^ Костас. Но далеч назад във времето било това. Днес говори само преданието . . .

Предполагам, че всеки пришълец в Кости с изненада би открил спретнатите къщи, благоустроените улици, киното, ^

(читалището, младежкия дом. В самото начало на селото е разположен цехът за производство на пластмасови изделия, филиал на завода за корабно оборудване — „Странджа“ в град Мичурин. Тази първа рожба на урбанизацията е поро- 1 дена от обективно съществуващата необходимост — да се осигури работа на местното население. И в началото

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

на цеха. Неговото начало е поставено на 3 януари 1980 година. Но някои от по-дългогодишните работнички помнят и времето, когато цехът е бил в града.

„Превоз тогава нямаше — спомня си Денка Георгиева. — Тръгвахме по тъмно и се връщахме по тъмно. То не беше ден, а година. Случваше се и пек, и дъжд, и преспи до гърди да газим. Прибирахме се по-ранко, ако кола по пътя ни свареше.
Ако ли не, чакахме градския автобус чак до пет. Трудно ни беше тогава, сега сме много по-добре.“

Разговаряхме сред характерния за всяко индустриално предприятие шум. Въздухът в селото с нож да го режеш, а тук е просмукан с обилна миризма на ацетон и разтопена пластмаса. Сградата, в която е настанен цехът, не е специално построена, а приспособена. И може би затова въпреки климатичната инсталация и непрекъснато работещите аспиратори, условията на труд не са от най-привлекателните. Разговорливи и сърцати са двадесетте и две работнички в цеха. И доловили недоумението ми от шума и миризмата, така силно контрастиращи с тишината и чистотата навън, казват в един глас: „Свиква се, за нас това е ежедневие, дори не ги забелязваме. Е, вярно, понякога искаме да си кажем по някоя дума, не се чуваме добре. Но това не ни е болката, че нямаме много време за приказки. На работа сме дошли, а не на се-дянка.“

С охота разказваха и за това КАК „УЗРЯВА“ ЕДНО ИЗДЕЛИЕ


от широката номенклатура на произвежданите изделия — резервоари за кораби, агрегатни кутии, плавателни съдове, лодки. скутери, водни колела. И не случайно в графата „професия“ на всяка от тях е записано „лодкостроител“. Изводите се налагат със своята категоричност — необходима е солидна подготовка и висока квалификация, за да се произвеждат само висококачествени артикули, и то чри напрегната производствена програма. Но, както ме информира началникът на цеха Янчо Димитров, досега колективът няма неизпълнение на плана или проблеми с качеството. Напротив, произведените изделия се приемат при първо представяне, рекламации от основаването до днес не са получавали. Според ръководителя на колектива тайни за успехите няма. Обяснението е по просто — висока квалификация, грижовност на странджанката към работата, стриктно спазване на трудова та и технологичната дисциплина. Двадесет и четири часов е срокът, за да измине изделието дългия път от смолата и стъкло-масата до окончателното му завършване или, както се изразяват на производствен език, „за узряване“. Този срок винаги се спазва, а след окончателното завършване на изделието всяка работничка поставя своя контролен номер върху артикула. Какъв по-силен работнически атестат за грижа и отговорност към поетите задължения!

И ако дотук всичко изглежда в сферата на успеха, ще побързаме да споменем, че

ПРЕДСТОИ ОЩЕ МНОГО МНОГО РАБОТА за решаването на възникналите проблеми на жените в цеха. Имат ли такива? Да.

И те са свързани преди всичко с трудовия процес. Трудът е предимно ръчен, работи се, както го наричат тук, по ръчно-контактен метод. Не откриваме наличието на каквато и да е механизация. Съблекалните не достигат, малка и недобре изолирана от миризмите е стаята за хранене, няма кът за почивка и хигиена на жената, въпреки че сградата има собствено парно отопление и топла вода не липсва. Отговорът е един — засега не достигат помещения. Според уверенията на ръководството на предприятието предстоят реконструкция и модернизация на обекта, с които се предвиждат и подобряване условията на труд, и механизиране на част от производствения цикъл. „То не ни е до банята — вметна една ог работничките. — | Ние бани и в къщите си построихме, Но барем един асансьор да бяха направили, та да не мъкнем варелите догоре, че ръцете ни откъсват.“

Видно е, че нерешените въпроси на труд и хигиена не са за подценяване. Но от съвместните усилия на ръководство и колектив зависи тяхното по-скорошно отстраняване.

За да бъдем обективни, ще кажем, че заслужават отбелязване и

ПРЕДИМСТВАТА,КОИТО ПОЛЗУВАТ

И все пак, след като са налице всички тези предимства, защо средната възраст на работещите в цеха е между 47 и 50 години? Непривлекателна ли е за младите професията „лодкостроител“. Отговорът на този въпрос потърсих при началника на цеха Янчо Димитров, който е и комсомолски секретар в селото.

„Наистина ние имаме проблеми в това отношение, но причините за това не са една и две. Младите бягат от селото, а ние не можем да ги спрем. Не можем да приемем на работа млади момичета,преди още да са станали майки, поради отровните материали, с които се изработва нашата продукция. Зарадвахме се много на 22-рото постановление на Министерския съвет за обновяването на нашия край. В цеха дойдоха и по-млади работнички. И на работа ги приехме, и наставници им определихме, но те не се задържат дълго, тежичко им се вижда. Други гледаха болнични да взимат, да се размотават, ден да мине. А нашето заплащане е на основата на бригадната организация на труда и според коефициента за трудово участие на всеки член от бригадата. Не им е приятно на хората едни да работят за сметка на други.“

Почти една година е изминала, откакто в село Кости са дошли и първите заселници. Нека споделим и

ВПЕЧАТЛЕНИЯТА НА „НОВОСЕЛЦИТЕ“,

както ги нарича тук местното население.

Цветанка ТОДОРОВА е една от тях, | майка на три деца. „Ние дойдохме от Преслав, там работех като плетачка на трикотажни изделия. Съпругът ми е шофьор. Не ни беше лесна издръжката на три деца. Бяхме решили да иДем в Коми, когато излезе постановлението. Рекохме си с мъжа ми, вместо да се делим, по-добре всички да идем в Странджа—Сакар. Хората тук ни приеха добре, дадоха ни обширна къща с всички удобства; наема' и част от тока плаща общината. Свикнахме и с хората, и с работата, на децата също им харесва. След откриването на стола към училището и те ще получават безплатен обяд като нас.“
работничките от цеха за пластмасови изделия. Седемчасов работен ден, безплатен обяд, кисело мляко, минерална вода, |! шест дни допълнителен платен отпуск за вредни условия на труд, тридесет лева допълнително месечно възнаграждение. Решен е и въпросът с категоризацията — всички са втора категория.

Анастасия ХАЙДУТОВА също е майка на три деца. И тя като Цветанка е една от добрите производственички в цеха. „Веднага щом научихме за постановлението, взехме решение със съпруга ми да дойдем тук. Имахме ведомствено жилище в Сливен, тесничко ни беше. Двете ми по-малки деца бяха приети веднага в детската градина. Не мога да се оплача,  добре се грижат за тях, а и престоят им там е безплатен. Големият ходи на училище, спокойни растат децата ми. Дори сме решили къща да си построим, хората пари ни дадоха, а и местата се отпускат безвъзмездно. Но голяма грижа имам — селото е малко, децата ще отраснат и изхвръкнат. И аз ли ще прекарам старините си като баба Марийка, комшийката отсреща? Самотна е старата жена, челядта й е по градовете. А дойде ли празник, тя все на прага чака и към пътя гледа.

И никой не идва при старата жена, децата й и те в работа увлечени. Ето от туй, от самотата най ме е страх. А иначе защо да не останем тук . .

Неумолима е логиката на живота, той следва свои закони на развитие, дори и в най-отдалечените кътчета на Странджа планина!

Разказът ни за трудовия делник на работничките от цеха за пластмасови изделия няма да бъде пълен, ако не споменем за наследената от баби и майки любов на странджанката към земята. Въпреки урбанизацията жителките на село Кости не са потомствени работнички. И след честно изпълнявания работнически дълг трудовият им делник не свършва. Ще ги видите в градините, на лозето — да плевят, да копаят, да поливат. Не можем да търсим аргументите на тези проявления само в стремежа за самозадоволяване. Анка Градева, една от дългогодишните работнички в цеха, дава отговор: „У нас домакинята по двора се познава. Така е на село, всяко нещо труд иска. Със скръстени ръце да стоиш, нищо няма да спечелиш. А златна земя имаме, щедро се отплаща на ръцете ни.“

Вечер, когато и последните слънчеви лъчи се разбият във върховете на Странджа, село Кости притихва. Дого- | рял е още един ден, изтъркулил се е още един трудов делник. И всеки новодошъл | остава пленник на причудливите звуци. Отвикнало е ухото и от свирката на щу- | реца, и от кукуригането на петела, и от I блеенето на агне. Някъде подхващат песен . . . Пеят тихичко, а мелодията се разлива плавно като Велека, разкъсва тишината. Това е то сърце човешко — | умората поражда песента. А утре огромното огнено зарево ще разбуди тези истински стопанки, първите му посланици ще оповестят началото на нов ден. Защото и пластмасите, и земята, и животните ръка човешка искат . . .

Научете повече

Пропадналият коварен план на германското военно командуване срещу България през 1944 година

НА 26 АВГУСТ 1944 Г. съветските войски достигат до бреговете на река Дунав.
В резултат на Яшко-Кишиневската операция чокойска Румъния е напълно разгромена и излиза от немско-фашистката коалиция. Активизирането на антифашистките сили в България и общата неблагоприятна обстановка за хитлеристка Германия в Европа и света принуждават монархо-фашисткото правителство у нас да излезе от Тристранния пакт.

На този ден командуващият Вермахта на Балканите фелдмаршал фон Вайкс строго предупреждава началника на германската военна мисия в София генерал Шнекенбургер, че фюрерът ще го държи лично отговорен! Всички военнослужещи на Вермахта в България (и всички германци) да оказват докрай съпротива в случай на враждебни действия от страна на българската войска. По това време на българска територия се намират около 27 000 немски военни лица, които по специално разработен план са приведени в пълна бойна готовност и започват да се съсредоточават в шест опорни гарнизона.Варна, Русе, Пловдив, София, Видин и Дупница.

НА 27 АВГУСТ 1944 Г. в София пристига подполковник Колин, командир на диверсионен батальон от дивизията за специални задачи на Абвера „Бранденбург 800“ на гарнизон в Ниш. Той е получил от Абвера специална задача: с мълниеносна акция да унищожи или плени българските танкове (88 броя „тип IV“), щурмовите оръдия (общо 50 броя) и сравнително по-модерните самолети на българските въздушни войски — Ме-109 и Ю-87. Мотивът е, че българите могат да ги използуват успешно срещу германските войски в страната. А крайната цел, разбира се, е по-сложна — да се подпомогне един нов прогермански фашистки преврат в България. Разработен е специален план за осъществяването на операцията, но в крайна сметка надеждите на германците една след друга пропадат поради развиващите се в страната революционни събития.

НА 3 СЕПТЕМВРИ 1944 Г, Хитлер разпорежда на фелдмаршал фон Вайкс, а той от своя страна заповядва на генерал Шнекенбургер да разгъне на широк фронт репресивни и диверсионни действия срещу България. Целта е да не се позволи изтеглянето на българските войски от Сърбия, Македония и Гърция в боеспособен вид (начало на операцията по парола „Елефант“ — „Слон“); немските войски в България да си пробият с оръжие път към Сърбия; в 22.00 часа на 4 септември да започне операция „Унтервелд“ („Ад“) по унищожаването на германското и българското военно имущество, след което немските военни части от Пловдив и Горна Джумая да се съсредоточат в София за организиране на отбрана.

НА 6 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. генерал Шнекенбургер докладва, че реализирането на операция „Ад“ е неосъществимо, тъй като казармите, летищата, складовете и военните ешелони се охраняват от поставени в пълна бойна готовност дружини, а дори при отделни камиони има  тежко въоръжени часовои. Така пропада един коварен план на германското военно командуване срещу България.
В същото време съветското правителство обявява война на България и отправя на българското монархо-фашистко правителство историческата нота останала и до днес в историята.

Вижте какво се случва на 9 септември 1944 година >>>

Научете повече

За времето когато дневният ни бюджет беше 20 стотинки и ученическият стол беше безплатен

Като малко дете първолак, си спомням, че майка ме изпращаше на училище с 0,20 ст. Всеки ден това бе моят бюджет. С тях си купувах баничка с масло,кифла с мармалад или един  сандвич с кренвирш,така се казваше не хот- дог, с хубав бял, вкусен хляб, чубрица и истински сварен кренвирш.

През голямото междучасие ни сипваха какао с мляко, всеки си носеше своята чаша, а на обяд за 0,35 ст. имаше вкусен обяд в ученическият стол...тъй като ходех и на занималня ни се полагаше следобедна закуска от кекс, кифла с мармалад от шипки, макова кифла или тутманик....имаше и рогче.Тези вкусове от детството ми вече никъде ги няма...а най важното е , че майка ми е взимала 120 лв. заплата тогава и всичко имаше, нищо не липсваше, даже родителите ми са спестявали....

По-късно вече в СПТУ по ПС в гр.Стара Загора,ученическият стол беше напълно безплатен.Всеки месец ни се даваха купони за закуска,обяд и вечеря,които трябваше да заверяваме за всеки следващ ден.Общежитието към училището беше също напълно безплатно.

Научете повече

Тежкият живот на селянина в Царство България (Снимки)

Селското стопанство в Царство България е примитивно развито. То е било основен източник на прехрана за милиони българи, но и една от основните причини за тежкия им  живот. Не е тайна, че по-голяма част от населението на страната е живеело в селата и се е прехранвало основно от земеделие.

Нека само си спомним разказите „На браздата“ и „Андрешко“, както и много от другите произведения на значимия ни писател Елин Пелин. Те описват трудния живот на българския селянин, изпълнен с бедност и отчаяние. Преди 9 септември 1944 година земята е раздробена на над 12 000 000 парчета (ниви) със среден размер 3,7 декара.

През 1934 година – според тогавашно преброяване, 63% от селяните владеят 30% от поземлената площ с имот до 50 декара, а 11 на сто – 33% с имот над 100 декара. Дървеното рало е главно средство за обработка, но около 38% от стопаните въобще не го притежават. 32% разполагат с железни плугове, 4% – с резачки за царевица, 1,1% – с конски редосеялки, 1,2% – с конски жетварки. Цели 25% от стопаните нямат работен добитък, а 12% разполагат само с по едно животно. Скритата безработица е твърде висока, както личи от регистрирания процент на заетите – той е само 52% от наличните човешки ресурси.
Източник:cherveno.bg

Научете повече

На 8 юни 1992 г. новобранец от Плевен става жертва на нечувана гавра.Двама стари войници го надуват с компресор...

На 8 юни 1992 г. новобранецът от Плевен Цветан Булиев стана жертва на нечувана гавра от двама пияни стари войници от ромски произход. „Ветераните“ хващат и го надуват с компресор... през ануса!!! Тази гавра обаче не е единствената. 

Днес редник Булиев отново е жертва. На бездушни чиновници! След надуването с компресор Цветан е закаран полужив във ВМА в София с разкъсани черва, множество вътрешни кръвоизливи и увредени органи. Лекарите са в шок, защото за първи път виждат така разкъсан отвътре човек!

Като по чудо момчето оцелява след няколко тежки операции, но последиците за здравословното му състояние са необратими, а случката го бележи за цял живот. Редник Булиев развива редица заболявания, а след епилептичен припадък се наложило да му правят и черепно-мозъчна операция. Покосен бил от диабет и хроничен гастрит. Посегнал и към чашката, с което окончателно показал, че кошмарът от казармата го е сринал психически.Репортер на blitz.bg разбира, че преди няколко седмици плевенската ТЕЛК е намалила с 12 на сто (от 92 на 80%) военната инвалидност на Цветан.

Заради проточени административни процедури, той от няколко месеца не е получавал и пенсията си, която е била в размер на… 198 лв.! Решението на лекарската комисия в Плевен означава, че тя ще бъде намалена още. От 2012 година Булиев живее в село Загражден заедно с родителите си, които се принудили да продадат апартамента си в Плевен и да се посветят изцяло на грижите за него.

Вижте още:Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г

Цветан пие по шепа хапчета на ден, а от няколко години често му се налага да пребивава и в психиатрични клиники. Близки на изстрадалото семейство споделиха пред „ШОУ“, че най-тежкото наказание е дошло от държавата – обрекла го на пълна забрава... Армията опитала да прикрие случая, извергите са на свобода Случаят с редник Цветан Булиев от 1992 година си остава едно от най-срамните петна в историята на българската армия.

Скандалът е разкрит от вестник „Нощен труд“, който получава информацията от медицински лица. Хората с бели престилки останали като гръмнати, разбирайки, че униформените имат намерение да прикрият гаврата с 18-годишния тогава Цветан и да я представят като „трудов инцидент“. Старшини и полковници били убедени в това, че обществото ще се върже на версията, че „маркучът на компресора сам се е втъкнал в задника на войничето“. Гнусното извращение обаче става достояние на цялата държава. Йоско Николов и Георги Стоев са извергите, съсипали живота на Цветан. Те са предадени на военна прокуратура, осъдени са на по три години затвор, след което са пуснати на свобода. „Прощавам им... Не искам отмъщение. Искам да оздравея...”, казва Цветан преди 22 години, без да подозира, че ще се окаже безсилен пред стреса от ужасяващата случка. И пред държавата мащеха…

/В статията е използвана илюстративна снимка от интернет/
Плевен, Георги СТОЯНОВ
Източник:www.blitz.bg

Научете повече

Как вървях по улиците с касетофон на рамо през 80-те и слушах „Accept“ включително „Убий руснака“.

Когато веднъж ме „прибраха“ беше за половин или най-много час, проверка дали не е краден касетофона. А той ли? Беше купен от „Quelle“ Харманли. С долари от виетнамците, срещу които бонове от нашите тираджии и така… „Стършел“ беше пълен с вицове за Тодор Живков, а можеше човек да кара такси или да има частна сладкарница, също заведение, или друг някакъв бизнес.

Комшията Али фланелки печаташе например. И други не малко различни бизнеси имаха. Пред очите ми дядо купи на внука си „Мерцедес“ От Пловдив – панаира го купи. Тридесет хиляди лева. Дядото беше гледал животни. В пловдивските села не те брояха за човек ако нямаш в банка няколко десетки хиляди лева – зеленчуци гледаха там. Да, бил съм на опашки. Най-големите опашки, на които съм чакал бяха за книги.

Вторник и четвъртък ги пускаха. И не защото бяха в малки тиражи. Отгърнете коя да е книга след 1975 година и вижте тиража. Днес в такъв тираж не излизат дори учебниците… Това помня! А нека ви кажа какво не помня… Не помня просяци. Не помня страх от ограбване (чистачка някоя може и да ти вземат, но за истински грабежи над хора говоря обаче) Не помня бедност. Не помня и неграмотност! Това е, което не помня!

Христо Христов,Facebook

Научете повече