 |
| Свръхзвуковият МиГ-21 преди полет от военното летище Узунджово |
За пореден път членове на Съюза на офицерите, сержантите от запаса и резерва от страната посетиха лобното място на летците капитан инж. Дойчин Бояджиев /Баджо/ и инструктора капитан инж. Емил Тодоров, загинали със самолет МиГ-21 в зверска катастрофа край кърджалийското село Калоянци. За поклонението бе пристигнала и майката на Дойчин – Мария Бояджиева, както и близки на бивши военни, служили на летище Узунджово, Хасковско. Те прекосиха с лодка яз. „Студен кладенец”, за да стигнат до мястото на трагедията. Старите кримки от резерва си спомниха за загиналите си колеги, част от създателите на легия „Раковски” – първата организация на военни извън държавните структури, на която Дойчин бе и първият й председател.
Жертвите на фаталния полет днес щяха да бъдат на 57 години, ако съдбата ги бе пощадила. „Те сега сигурно ни гледат отгоре. Излетяха и никога повече не кацнаха на грешната ни земя. Броят на кацанията не беше равен на броя на излитанията им”, просълзи се на лобното място офицерът от запаса Тодоров.
Всъщност какво се случва на 28 януари 1992-а?!
Началото на фаталното излитане е в 18,42 часа, военното летище Узунджово край Хасково. За нощен тренировъчен полет в мрачното зимно небе се устремяват 33-годишният тогава старши лейтенант Емил Тодоров и връстникът му със същия чин Дойчин Бояджиев, наричан заради благия си характер Баджо. Облачността е възможно най-плътна – 10/10, най-ниската й граница е 500 метра. Асовете обаче не са притеснени - те летят на новия за времето си руски учебен самолет в българските ВВС. Двигателят му е едва на 34 часа. Пилотите се чувстват полубогове. Не само заради свръхмодерната свръхзвукова машина, заради своя висок професионализъм, но и заради това, че само преди шест месеца са регистрирали революционната за времето си от най-новата ни история офицерска легия „Раковски”, но за това ще стане дума по-късно.
На 17-ата минута след началото на полета „МиГ”-ът е вече над язовир „Студен кладенец”, изпълнява задачата си по план. Трябва да лети между 2500-3000 метра височина в този квадрант. Инструкторът Емил Тодоров трябва да усложни летателната ситуация, като изключи част от навигационните уреди. Допълнително трябва да „спусне перде” пред предния илюминатор. В тази извънредна и напрегната ситуация Дойчин пък трябва да овладее самолета и да преодолее навигационната криза. И на теория, и на практика е добре обучен, със сигурност не се е паникьосал, поддържа радиовръзката концентриран и бодър. Изведнъж обаче реактивният звяр
изчезва от обхвата на радарите
Сякаш се е гмурнал в изкуствения огромен водоем. По инструкция са включени всички локатори, пистата на военното летище е осветена, което означава, че пилотите би трябвало да се завърнат. В този миг обаче изтребителят вероятно докосва огледалната повърхност на язовира. По-късно военните следователи ще обявят, че вероятно грешка в техниката на пилотиране е снишила „МиГ”-а фатално близо до земната повърхност. Разследващите ще нищят още, че в момента на сблъсъка в почти отвесния склон на „Студен кладенец” вероятно изтребителят е бил форсиран, за да се издигне, и даже вече е бил в подем. Но няколко метра не са му достигнали да „обръсне” земята. И да оцелее. Установено е още, че опит за катапултиране не е бил извършван. Което говори, че асовете дори не са имали време да реагират подобаващо. „Но дори и да бяха катапултирали, те щяха да се приводнят в язовира, а вероятността да изплуват от ледените води на повърхността му и да достигнат до брега е била нищожна”, твърди техен колега.
„Преди изпепеляващото зарево видяхме огнена следа. Сякаш падна звезда, огромен метеорит от небето. Язовирът се освети целият. Чак след това последва взрив, а най-близките къщи до трагедията, макар и на другия бряг, се разлюляха сякаш като при земетресение”, спомнят си все още селяни от Калоянци.
Започва разследване. Следа от черната кутия обаче няма - сякаш се е изпарила, което е извън правилата на подобни ситуации в авиацията. Титаничните усилия на разследващите и помощният им персонал отиват за изкопаване на машината, която е издълбала кратер в скалистата местност. Нещо невероятно! Изтребителят е буквално раздробен, разпарчетосан. Няма оцеляла здрава система от него –
все едно е бил взривен отвътре
В скалите от плътта на асовете са намерени само част от длан и устни! ДНК-експертизата ще установи по-късно, че това са единствените тленни останки на летците, „погребани” с военни почести на лобното им място. Старши лейтенантите са повишени посмъртно в капитани. В тяхна памет днес тук се издига импозантен 5-метров кръст и паметник.
Веднага плъзват хипотези за саботаж, за терористичен акт, дори за предумишлено убийство, но нито една от тях тогава не е потвърдена. До ден-днешен!
Най-спряганата версия по онова време, когато министър на отбраната е Димитър Луджев, стигнал до високия пост с подкрепата на СДС, е, че смъртта на двамата летци не е случайна. Стари военни разведки са на мнение, че консервативната номенклатура в армията е „спомогнала” за смъртта на Дойчин и Емил. И с основание! Шест месеца преди фаталния полет, в средата на 1991 г., старши лейтенант Бояджиев създава устава на офицерска легия „Раковски” и я регистрира в Хасковския окръжен съд. Не се плаши и да поеме поста на неин пръв председател. Предизвикателството е невероятно, най-вече неудобно за старите генерали, които все още се смятат за непоклатими. А това е ерес за застаряващата система на родната войска, по-скоро за висшия й ешелон, който нито иска да се прости с облагите си, нито да се раздели с миналото, камо ли да приеме новите предизвикателства на времето. През есента на същата година Дойчин е издигнат и като кандидат за независим народен представител, но не влиза в парламента. Но не се отказва от мисията си да бъде „гражданин в униформа”. Работи по утвърждаването на легията, като основава клубове и в най-затънтените поделения на страната. Заради това е разнищван от военното разузнаване. Месец преди трагедията му спретват компромат за… кражба на керосин. Разследват го – нищо. И след смъртта му го разследват – пак нищо. Покрай новата му мисия летателните часове намаляват, още повече че по това време горивото за изтребилите не достига, но не се отказва от рискования тренировъчен полет на 28 януари 1992 г. Последният…
Репортерът на народното издание се свърза и с авиомеханика от аеропорт „София” Петко Георгиев, вече пенсионер, който да коментира към днешна дата всичките съмнения, че
смъртта на двамата асове не е случайна, а е била предизвестена
Ето и откровения му: „Пилотът може да е ас във въздуха, но преди машината да се издигне над облаците, както е известно, поне двама-трима преглеждаме най-внимателно с часове летателния апарат, проверяваме годността й. Фактите, които ми цитирате, откровено ме навеждат на мисълта, че трагедията с пилотите не е случайна, но нищо не мога да твърдя със сигурност. Няма да изпадам в технически детайли, но най-уязвими са елероните, които поддържат баланса. Така се случи и със самолета, в който загина певицата Паша Христова. И най-малкото отклонение в навигационната система също би могло да доведе до „разбалансиране”, така да го наречем, на машината. Да не ви говоря за хилядите кабелчета, които отчитат в пилотската кабина параметрите. Само ако едно е прекъснато, трагедията е неминуема. Така че саботаж винаги е възможен, особено ако един от колегите е… продажен. Не мога да твърдя със сигурност, но предполагам, че неудобните пилоти от летище Узунджово са били „разбити” умишлено в скалите край язовир „Студен кладенец”. А това не е чак толкова трудно…”.
Георги АНДОНОВ,
Кърджали
ДОСИЕ
* МИГ-21 е най-масовият боен реактивен самолет в света. От разработването му през 1956 година до средата на 90-те са произведени повече от 8000 машини, които са на въоръжение в над 30 страни по света. Неговите недостатъци са малката далечина на обзор на радиолокационната станция, неясното изображение на целта върху дисплея и силното димене на двигателя.
* Една от последните катастрофи с МиГ-21 у нас бе на 16 май 2003 г. Тогава майор Анатолий Поляков се разби на 35 км северно от Панагюрище по време на учебен полет. Останките на изтребителя му се бяха пръснали в радиус на близо 2 км, а като причина за нещастието бе посочен ниският полет. Бащата на Анатоли, полк. Тодор Полянков, беше командир на 21.и изтребителен полк в Узунджаво.
* Чавдар Джуров и Венцислав Йотов загинаха трагично край ловешкото село Крушовене на 14 юни 1972 г. Двамата пилоти не успяват да катапултират и се забиват стръмно в земята.
blitz.bg
11:31
