23:18
Винаги е умилително да разглеждаме снимки от онова време. В крайна сметка това са спомените ни, детството ни, животът ни.
Снимките, които ще ви покажем, ще ви умилят, натъжат, развеселят и ще ви върнат към спомени от вече отминало време.
Винаги е умилително да разглеждаме снимки от онова време. В крайна сметка това са спомените ни, детството ни, животът ни.
Снимките, които ще ви покажем, ще ви умилят, натъжат, развеселят и ще ви върнат към спомени от вече отминало време.
16:34
Admin
СТАТИИ
No comments
Домът, в който е родена и живяла като дете Людмила Живкова в самоковското село Говедарци, е разграбен в началото на 90-те и днес стои занемарен и заключен. По-възрастните още си спомнят как майка й – доктор Мара Малеева, лекувала местните в началото на 40-те години. По това време Тодор Живков бил партизанин и идвал в Говедарци нелегално. И днес в кметския кабинет виси голяма снимка на бившия Първи. Под нея е сложен следният надпис: „Българският народ по негово време благоденстваше“.
„Намерих този портрет, захвърлен в някакво мазе на общината, и го окачих на видно място, защото по негово време хората живееха добре – казва кметът Бойчо Шуманов. – Зарекъл съм се – ще го сваля тогава, когато стигнем стандарта на живот от 80-те години. Зад родната къща на Людмила имаше малък музей. Там бяха събрани снимки и вещи на нейното семейство. След като свалиха от власт Тодор Живков, всичко започна да се разграбва. Пред портата имаше малък барелеф на Мара Малеева. Изчезна безследно. Не знам кой го отмъкна и кому пречеше. Знам, че тази жена е лекувала хората в нашето село без пари. Сега, като отидеш на доктор, първо те питат дали имаш с какво да платиш. Искам къщата на Мара Малеева и Людмила да се стегне. Да се възстанови музейната сбирка. Историята трябва да се пази.“Оказва се, че това зависи не от друг, а тъкмо от общинарите в Самоков. Имотът сега е общинска собственост, но състоянието му е окаяно.
„Доколкото знам, е даден на семейство възрастни хора срещу символичен наем и ангажимент да се поддържа“, обяснява Шуманов.
Ето какво видяхме като надникнахме зад оградата на къщата на Людмила Живкова. От навеса пред някогашния мемориал стърчат само проядени греди. Носи се тежък дъх на застояло. Пред вратите са струпани купчини дърва. Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия.По всички прозорци са увиснали стари пердета. Изглеждат толкова вехти, че вероятно са били неми свидетели на срещите между Мара Малеева и нейния любим партизанин Тодор Живков. За дъщеря им Людмила, която може би е зачената там, още приживе се носят легенди.
„За мен демокрацията в България започна от Людмила Живкова – казва кметът на Говедарци. – Ако не беше умряла толкова млада, България можеше да има съвсем различна съдба.“
„Спомням си го Тодор Живков още когато идваше в селото като нелегален – казва Иван Крушарски от Говедарци. – Аз тогава бях още дете. Живков беше обикновен човек и обичаше да играе карти с местните. Партньор му беше бай Андон, на когото викаха Чарли.“Живков не забравя Говедарци и когато става първи в държавата.
„Веднъж покани част от местните на вечеря в резиденция „Бистрица“ – разказва бай Иван. – Аз ходих като председател на профсъюзна организация. Спомням си, че Живков каза: „Сега да идем да хапнем каквото Бог дал.“ Разправят, че бил атеист, но по негово време се правеха черкви и се поддържаха манастири.“
- 9:07
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
На 21 юли 1981 г. на обяд Българското национално радио прекъсва емисията си, за да съобщи изненадващата новина за смъртта на Людмила Живкова. Народът е стъписан и не може да повярва на чутото, а из страната тръгват всевъзможни слухове за кончината й. Официално 39-годишната Людмила е член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура, но като дъщеря на Тодор Живков е смятана за силния човек в ръководството и вероятен негов наследник. А Живков е на 70 години. Ето защо смъртта й, като всяка смърт на престолонаследник, има голямо значение за България. Спекулациите започват още тогава. Малцина вярват на официалната версия, говори се за самоубийство или убийство. Основания за това има предостатъчно. Часът и даже датата на смъртта са неверни. Направена е аутопсия, а резултатите от нея не са огласени. Лекарите, които са я извършили, млъкват завинаги. Самата тя неведнъж е казвала на хората около себе си, че я следят и краят й е близо. Но кой би посмял да посегне на дъщерята на Първия, както наричат тогава Тодор Живков? Вече 25 години той е на власт и е съсредоточил всичките й лостове в ръцете си. Ръководи управляващата компартия и едновременно с това е държавен глава. С бързото издигане на дъщеря си Живков слага основите на втората комунистическа династияв българската история. Само политически наивници могат да вярват, че диктаторите са всесилни. Те също трябва да се съобразяват с много неща – ако не с общественото мнение, поне с обкръжението си. Но главно – с Москва, която крепи техните режими политически и икономически. А по онова време Москва и част от обкръжението й са недоволни. Не от династическите кроежи на Живков, защото те са обичайни за комунистическите диктатури, които по същество са изборни монархии. А от инфантата Людмила, в чиято идеологическа вярност не са убедени. За да се разбере ситуацията, може би трябва да започнем от 12 ноември 1973 г., когато Тодор Живков заминава за чужбина. Людмила – по това време първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура, закъснява за официалното изпращане, затова мерцедесът й лети по околовръстното със скорост далеч над 100 километра в час. Насреща един “Москвич” тръгва да изпреварва голям камион с прицеп. Правителственият “Мерцедес” се блъска челно в него. Людмила Живкова получава тежка мозъчна травма и едва оживява. След катастрофата тя обръща гръб на официалната медицина и тръгва по лечители и екстрасенси. Сближава се с петричката врачка Ванга, с руския мистик Валентин Сидоров, особено я привличат индийските учения за медитацията. Пълна вегетарианка, тя внимава да не качи нито грам над своите 48 килограма. В същото време с протекциите на баща си Людмила Живкова продължава да върви нагоре по стълбата на властта. През 1975 г. става председател на Комитета за култура. Тогава за пръв път се получават сигнали, че животът й е заплашен и й дават охрана. Тъй като за разлика от Стамболовия Гунчо днешните телохранители прописаха книги, знаем много неща за бита й от спомените на нейния бодигард Димитър Мурджев. Индийската тема беше номер едно в живота й – пише той в книгата си “Така ги видях”. – Литературата за йоги, махатми, медитации и пр. беше заела постоянно място във всекидневието й. В официалните речи на Людмила започват да се прокрадват мистични нотки. Тя все по-често заменя шаблонния идеологически израз “комунистическо възпитание” с “естетическо възпитание”. Правеше почти антипартийни изказвания – свидетелства Мурджев. – За такива думи в моята служба щяха моментално да ме уволнят. Всичко това дразни правоверните комунисти, които като съвременна инквизиция бдят над чистота на своята вяра. Поетът Любомир Левчев, неин заместник и съмишленик, пише в своя “роман от спомени”: Всеки път, когато Людмила заменяше думата “революция” с “еволюция”, от пещерите на догмите долиташе ръмженето на раздразнения Минотавър. Но опозицията в комунистическата партия, дори когато е в ръководната върхушка, не може да направи нищо без съветска подкрепа. С неблагоразумието си Людмила дава на своите врагове коз срещу себе си. В Индия, която посещава често, тя се запознава със Светослав Рьорих, син на художника-мистик Николай Рьорих. В България е обявена година на Рьорих и е устроена негова изложба. В Москва това е възприето като антисъветски ход, тъй като бащата е белоемигрант.Тодор Живков не споделя възгледите на дъщеря си, даже е недоволен от общуването на дъщеря си с врачки и гадатели като Ванга. Но я обича и много разчита на нея, затова я защитава. Докато начело в Съветския съюз е Леонид Брежнев, Тодор Живков благодарение на близостта си с него успешно парира всички ходове на противниците си. Но Брежнев бързо отпада. В края на 70-те години той е вече жив труп, мумия. Публичните му прояви се разреждат дотолкова, че на няколко пъти плъзват слухове за смъртта му. Людмила Живкова усеща неодобрението на съветските ръководители по ред косвени признаци. Въпреки официалната й покана не дават на Сидоров да дойде в България. Тя започва да подозира, че я шпионират съветски агенти. Съмнява се в собствената си охрана. Малко преди да умре, на връщане от последното си посещение в Индия, Людмила вика Мурджев при себе си в самолета и му казва:
Хора от индийска страна ми казаха, че около мен постоянно се намира лице, за което е известно, че работи за тайните служби на Съветите. Ти си, според тях, един отличен съветски агент, внедрен в нашето семейство. И отсега нататък да се съобразяваш, че зная това.През 1981 г. опозицията срещу Людмила Живкова се окуражава дотолкова, че старата гвардия в партията, т. нар. “активни борци”, т. е. ветераните от антифашистката съпротива, изпраща на Тодор Живков изложение против дъщеря му.
Обвиненията са: отклонение от марксистко-ленинската идеология, поддаване на мистиката и най-страшното – разширяване на културните връзки със Запада. Един от приближените й, Живко Попов, е заподозрян в злоупотреби. Тя предотвратява съдебното преследване и успява да го настани като посланик в Чехословакия, но след едно посещение в Прага и дълъг разговор с него си излиза угрижена. Скоро след това срещу Живко Попов започва съдебен процес.Започва да се усеща, че тя губи битката. Предстои честването на 1300-годишнината на българската държава, за което още през 1979 г. Живков взема разрешение от Москва. Ръководител на подготовката е Людмила Живкова. Под предлог, че комисията трябва да е по-авторитетна, тя е преобразувана в комитет, а на председателското място е избран Тодор Живков. Така дъщерята тактично е отстранена, без бащата да може да възрази.
Според нейния заместник Емил Александров Людмила Живкова се готвела за генерално сражение с противниците си в партията. Наричала ги “силите”. С мен само обсъждаше, че трябва да докажем на “силите”, че не са прави – пише той. – Наред с това говореше, че ще разговаря сериозно с баща си по въпроса и все отлагаше този разговор. Вече близо година… Но изглежда в края на пролетта на 1981 година вече бе решила да има решителен разговор с баща си… Спорeд Иван Славков тя щяла да подготви нещата за отстраняването им през есента на 1981 година.
Само че тя не доживява тази есен. По това време здравето й рязко се влошава. Дотогава не е боледувала, но по време на посещението си в Индия припада. След това в Мексико й става толкова зле, че става нужда цялата програма да се отмени, а от София е изпратен да я прибере специален правителствен самолет. С него идва и мъжът й Иван Славков – очевидно състоянието й е било критично. Бяхме настанени в съседния до нея апартамент – разказва Мурджев. – През цялата нощ чувахме стенанията й.Никой не казва от какво точно е страдала и това само по себе си е подозрително. Но има безбройни свидетели, че от края на май до началото на юли 1981 г. тя постепенно се предава.
На 27 или 28 май казва на министъра на просветата Александър Фол, с когото е близка. – Всичко е свършено! Добавя, че са оклеветени и на дейността им ще бъде сложен край. И дава на него и на жена му бели кърпички, за да ги носят на нейното погребение. Съпрузите Фол са смаяни. Същото казва малко по-късно и на телохранителя си: – Всичко вече е свършено, Мурджев. Нищо няма смисъл.
Пак с такъв прощален патос говори с Любомир Левчев в Индия. И на него дава бяла кърпичка: – Вземи я за спомен. Тя също ще ти помага. Вътре в нея има сребрист прах. Внимавай да не го разпилееш… Всичко това дава основание на Фол и на Мурджев да лансират версията, че Живкова се е самоубила. Но Любомир Левчев твърди друго. Един факт се забоде в сърцето ми като спринцовка. Тюркоазен пръстен на Людмила малко преди смъртта й побелял, ми разказа една от домашните й прислужници. Според него свойството на тюркоаза да предсказва смъртта е известно от хилядолетия: той побелява, когато стопанинът му започва да поглъща отрова.
Людмила Живкова започва все по-често да отсъства от работа. Вече не се съпротивлява на традиционна медицина и в началото на юли се оставя да я изпратят на лечение в Боровец. Там с дни не излиза от стаята си. По същото време започва да унищожава архиви и магнетофонни записи, включително и разговорите с Ванга. На 20 юли 1981 г., неделя, Тодор Живков идва при нея и я кани да обядват заедно. Тя отказва, но след като той се оттегля да почине, вика внезапно Мурджев и му нарежда да я закара в резиденцията в Баяна. На въпроса кога ще се върнат отвръща: Към 18 часа. В това Мурджев по-късно вижда скрито предупреждение за намеренията й.Когато пристигат, тя го праща за две лекарства до Правителствена болница. Мурджев й ги донася и тя го отпраща. Той отива в портиерската къщичка, а тя остава сама.
Към 18 часа писъкът на камериерката го кара да се втурне към резиденцията:
Жената пищеше пред банята. Влязохме и занемяхме: в басейнчето плуваше тялото на Людмила Живкова. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса й. Беше мъртва. Оттук нататък започват мистериите. Въпреки че става дума за дъщерята на Първия, пред когото всички треперят, лекарят от Правителствената болница пристига след цял час. Линейката спукала гума (?!). Въпреки очевидната смърт лекарите остават при трупа няколко часа. Към десет вечерта пристигат Тодор Живков и началникът на охраната му ген. Илия Кашев (който по-късно се самоубива). Мурджев разказва: Живков… се остави да бъде убеден от лекарите да не влиза при дъщеря си в този момент, но му беше ясно всичко, ако можеше да се съди от разговора ми с него. Чак в 2 часа на 21 юли Людмила Живкова е обявена за мъртва и трупът е отнесен, а стаите й са запечатани. Но, както твърди Мурджев, много хора са влизали в тях. Медицинската сестра Ани Младенова, в която Живков имал голямо доверие, казала на телохранителя, че намерила изпразнена опаковка дормопан* и я сменила с нова, от която извадила само две хапчета. Това се нарича укриване на доказателства. Защо е било необходимо? Според Емил Александров по лицето на Людмила е имало следи от кръвоизливи. От какво са получени те? Любомир Левчев продължава списъка с въпроси: Лекувал ли я е някой и защо мълчи? Защо свидетелствата на очевидците не съвпадат с епикризата? От това, което все пак е знайно, може да се стигне до заключението, че Людмила се е самоубила. (Приемам свидетелствата на Мурджев). Но ако е тъй, какви са причините? Не е ли била принудена тя да стигне до това решение? Сократ и Сенека самоубийци ли са или са осъдени? И Левчев, и Мурджев питали Ванга защо не ги е предупредила за смъртта на Людмила.
На Левчев казала:
– Нямаше писана смърт, Любчо. И аз не бях предупредена.
След това и Левчев, и Ванга били предупредени от Държавна сигурност да не разпространяват “двусмислици”. Това не прилича ли на заличаване на следите?
Заключението на медицинската комисия под председателството на акад. проф. Атанас Малеев, шурей на Живков и вуйчо на Людмила, гласи, че тя е починала от мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. С една дума – инсулт. С това версиите за края й стават три: естествена смърт, самоубийство и убийство от агенти на Москва. Независимо от фактите пропагандната машина на тоталитарния режим не може да признае нито евентуално убийство, нито даже самоубийство. Според изградения от пропагандата стереотипен образ комунистите се самоубиват само за да не попаднат живи в ръцете на врага. При всички други случаи те са изпълнени с оптимизъм за светлото бъдеще. Самоубийството би означавало, че Людмила не е вярвала в утрешния ден, на който режимът, поради неспособността си да осигури сносно настояще на обикновените хора, възлагаше всичките си надежди. А ако дъщерята на вожда не вярва в това, как да вярват милионите трудещи се?
Със смъртта на Людмила Живкова нейните противници в партийната йерархия взимат връх. Сътрудниците й са разместени и понижени. Гриша Филипов, новият български министър-председател, който е роден в Съветския съюз и дори говори български с руски акцент, казва: Справихме се с групата на Людмила Живкова.На краткотрайното културно отваряне на България към Запада се слага край. Съветското влияние не е заплашвано повече от никого. Краят на Людмила Живкова си остава мистериозен като смъртта на царя. Разбира се Борис ІІІ е имал много по-голямо значение за България и е живял в по-съдбоносен момент. Дори да беше наследила баща си, Людмила едва ли щеше да промени външнополитическата ориентация на България.
Източник:www.krumblagov.com
- 7:55
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- No comments
 |
| Отличникът в дряновската гимназия Минчо /вляво/, на абитуриентския си бал. |
Минчо Празников витае в небето, но е здраво стъпил на земята. Легендарният синоптик е далеч от представата за средностатистически пенсионер. Не вярва, че стихиите в България идват от свръхсекретното климатично оръжие ХААРП. Не вярва и че са бич Божи, защото е сигурен, че всесилна е само природата. А тя има за какво да отмъщава. Стане ли дума за катаклизми, Празников винаги подчертава, че земята има много да си връща за отровите, които хората са излели в нея.
„Навремето Хрушчов беше казал, че съветският човек ще направи така, че реките да текат в обратна посока, Сибир да стане житница и т.н.
Това не се случи и сега природата отмъщава”, казва често той.
Макар и в пенсия след 50 години метеорологична служба, той продължава да ходи на работа, за да прогнозира какво е решила природата. Има поне дузина конкуренти в жанра „Дежурен тв синоптик”, но още никой не е успял да му отнеме венеца на властелин на атмосферните явления в тв ефира.
 |
| 6-годишният Минчо в детската градина в родното Дряново |
знае от опит Празников. Мерни единици в скалата на делника му са градусите и хектопаскалите, всичко останало се събира в графа „Семейство и други”.
- Като малък мислех, че в тази наука има голяма доза мистика. Нося името на дядо си - опълченец, на два пъти раняван на Шипка, фамилията идва от прозвище, лепнато на прадядо, който оправдавал отсъствията си от училище с църковни празници.
И аз обичам празниците и да съм радостен, страдам много, ако прогнозата ми не се сбъдне,
разказва човекът, който може да накара цяла България да излезе с чадъри.
През 50-те години учениците от местната гимназия отишли на екскурзия до Златни пясъци. По онова време ареалът се отличавал с щедра гориста местност. Походът на учениците стигнал до Аладжа манастир, където гъмжало от змии. Още на място решили да организират акция за събиране на таралежи в Дряново.
Бъдещият метеоролог счупил нормата и предал три ежа. В крайна сметка към морската ни столица потеглил цял вагон с дряновски таралежи.
Първата малка стъпка на Минчо към големия скок в облаците става като дете. „Имахме много добър преподавател по физика и под негово давление отидох да следвам физика. Исках да стана даскал като него, разказва Минчо Празников. - Завършихме шест души и всички заминахме на служба в армията, там ни разпределиха”.
След 22 г. под пагон във ВВС стига до звание полковник. Гледаше се сериозно на прогнозата за времето, защото планировките за утрешния ден се правят днес.
След като през 1986-а минава в запаса, оттогава гласът му звучи неизменно след края на новинарските емисии по радиото, а с Любка Кумчева се редуват пред картата на България със съобщения за времето след „По света и у нас”.
Проф. доктор Цвета Бошнакова прави празник живота на метеоролога от половин век
„Лошо време няма. Има лоши жени” - тази сентенция е на Минчо Празников. „Нямам богат опит с нежната половина от обществото, защото съм се оженил за първата си любов и съм й останал верен досега”, изповяда се преди години прогностикът не къде да е, а в мъжкото списание „Плейбой”. Дамата, която прави всеки ден в живота му празник, е Цанка Бошнакова - професор в Медицинската академия. „С нея са свързани най-хубавите ми моменти - голямата любов преди брака, сватбата ни, раждането на дъщеря ми, рождените дни”, разнежва се синоптикът.
 |
| Бригадирско лято |
- В метеорологията сте от 50 години, кога прогнозите са по-голямо предизвикателство – преди или сега?
- Естествено, че преди, сега имаме вече сведения от цял свят. Така че паралел не може да се направи, но в края на краищата всичко зависи от синоптика – тук вече идва субективният фактор, защото той трябва да прецени информацията и да я приземи в нашия район.
- Имате ли любим сезон?
- Есента. Пролетта също е любим, защото е сезонът на пробуждане на живота след тежката зима. Дърветата започват да цъфтят, пчелички да жужат, птиците се завръщат от южните страни. Така че животът започва да кипи през пролетта. Аз може би правя изключение, но много обичам есента с нейните багри, с тихия спокоен живот, с богатия пазар и т.н.
- Свидетели сме на аномалии във времето, защото сезоните се изместиха и почти няма пролет. Кои са според вас причините за тези катаклизми?
- Не съм привърженик на дълготрайните прогнози за времето, защото те са в повечето случаи неточни. Най-верните прогнози са до 36 часа, а прогнозите, които дават колегите, са до 10 дена.
Синоптиката е моята съдба. През целия си съзнателен живот съм се занимавал само със синоптична метеорология и съм надхитрял времето.
Така че ставам нощем, за да видя какво е времето навън - хората се интересуват най-много от валежите. Взирам се през прозорците в тъмнината - Боже, май вали. Ама дъжд. Аз пък съм предрекъл сняг. Лошо, сърцето ми се свива.
- През годините сте имали не една любопитна случка, а знам, че сте изгубили бас от ваш приятел за прогнозата за времето. Така ли е?
- Така е. Веднъж след едно дежурство в Института се уговорихме да се видим с Дицата (доц. д-р Стефан Дицов). От дума на дума стана въпрос и за времето, като той ми каза, че още вечерта ще завали силен дъжд, прогнозата му идва от неговия стаен барометър.
Казах му, че това е невъзможно и прогнозата е, че няма да вали, и така се хванахме на бас кой е прав. Наистина през нощта заваля силен дъжд, а на сутринта, когато отидох на работа, помолих колегите да не ме свързват с никого, особено ако се обади мъж на телефона. За беда, трябваше да поема едно дежурство и Дицата ми звънна.
 |
| Дамата, която прави всеки ден в живота му празник Цанка Бошнакова - професор в Медицинската академия. |
„Добре, ама и покривите са мокри!” – продължи наивно и подигравателно той. Така загубих баса с него и може би това е първото ми непознаване на времето за кратък период. Преди години сбъдването на прогнозите беше 65-70 процента, сега вече гоним 90-те процента. Но винаги съществува 10-процентовата вероятност да се сбърка.
Сега гледам красивите момичета с приятна визия, които представят прогнозата за времето, с удоволствие, признава известният метеоролог Минчо Празников. Но се страхувам, че като са на екран, мъжката половина от зрителите само гледат прогнозата, а не я чуват.
За тяхно сведение, не се очаква човекът да почне да „управлява” времето, а оптималната температура за секс била 17-20 градуса, тогава хората се стремели към ласки, подтиквани от желанието да се стоплят.
И на всички пожелавам: Бъдете усмихнати, весели и спокойни! Повече вярвайте в прогнозите за времето!
Паулина БОЯНОВА Източник: retro.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)
