Здравей, Балкане! Сини ми скали!
Здравей, ти моя, "левова"Родино!

Завръщам се.Крещя със глас..
-Сбогом Рим, Мадрид, Чикаго.
Завръщам се.Горял съм като фас.
Здравей, Българийо! И ми е драго!

Не бях простил на никой досега.
Душата молеше.С душевна воля.
И в първа черква влязох на мига.
Да паля свещи.Богу да се моля.

Видях го сам.До църквата.Да проси.
Брадясъл.Стискаше в ръка салам.
Защо живот? За бедните какво си?..
О Боже! Моят татко просеше ей там...

Той беше прашен.Тъжен и унесен.
Помнете, просякът човек е горд.
И слушаше прекрасна птича песен,
псувня му подари един костюмен лорд.

О, Боже мили, аз пари му пращах.
С такава пенсия и честен ще краде.
Мизерна светлина във нощ неясна,
той миличкият с просяци яде..

Парите си на църквата дарявал.
На дечицата.На хората със пот.
За мен се молил.С мене остарявал,
с мен искал да е цял живот...

Целувал е иконите...За здраве.
Сълзите горди стискал си в юмрук.
А после с просяците изиграни,
предъвквал хляб и сухичкият лук.

Родино мила! Теб в сърцата носим.
Но в теб нечисто е сега.Вертеп.
Навън от тебе ние просим..
Родителите ни пък просят в теб...

Красимир Димитров/Кресто Миров/
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации:

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ