Една трета от трудовата ми дейност премина в транспортни войски. Много набори посрещнах и изпратих. Виждах как идват плахи, слабички момчета, а си тръгваха възмъжали, хубави, достойни момци. В казармата те усвояваха и жп професии, каляваха нервната си система, ставаха дисциплинирани и привикваха да въздържат моментните си изблици в тежки ситуации. Самата аз имам двама синове, които служиха в армията и които се върнаха у дома „мъже“. Големият – по-плах, по-свитичък – беше поканен да остане на служба в жп войски, впоследствие стана технически ръководител на новостроящата се линия „Златарица-Елена“ и бе удостоен с Орден на труда.

Малкият ми син, поразглезен, недисциплиниран, се върна от казармата по-кротък, възмъжал, а командирът му дойде у дома в Горна Оряховица лично да изкаже благодарността си от отличната му служба и добро поведение. В армията се развиват и много добродетели: обич, отзивчивост, другарство, признателност…
Няма да забравя как в поделение 52500 едно войниче намери баща си. Дойде от една свинеферма край София, където работела майката. Беше слабо, уплашено, неграмотно. Още на втория ден му изчезнаха официалните обувки (нашите войничета имаха официално и работно облекло). Момчетата от взвода, подпомогнати от взводния старшина школник, събраха пари и ги внесоха за нови обувки. Взводният обаче, като прочел автобиографията на войника, разбрал, че не познава баща си и че е роден в с. Риш.

Извика ме като кореспондент на в. „Железопътен войн“ и започнахме издирването. Намерихме селото, писахме до общината да искаме данни за таткото. Решихме да го поканим на предстоящата войнишка клетва. Вместо отговор пристигна лелята на войничето. Объркана, разплакана. От нея разбрахме, че таткото дори не подозира, че има жив син. Навремето служил като милиционер и веднъж, връщайки се вкъщи, заварил жена си с чужд мъж в леглото. Афектиран, го убил и се предал. Осъдили го, лежал в затвора и когато го освободили, отишъл да потърси сина си. Майката в това време се развеждала, оплаквала се, че бившият ѝ съпруг я безпокои и нали е „престъпник“, дали правата на майката и му забранили да вижда детето, което вече било около 5-годишно. След време хитрата майка му съобщила, че детето е починало. След това той създал ново семейство, преместил се на работа в Стъкларския завод в Разград, имал две дъщери. Направил си къща на три етажа – за дъщерите и него.

Това ни разказа лелята с молба да не го казваме на момчето. Нека таткото сам да прецени какво да му каже. Тя се срещна с момчето, донесе му много домашни вкуснотии и обеща да изпрати таткото на клетвата. Но той не се стърпя и дойде по-рано. От вълнение не можеше да се съсредоточи за разговор, само повтаряше: „Ние живеем толкова добре, а ти, сине, да нямаш 13 лева да си платиш обувките“. Помоли началника на политотдела да го пуснат с него в отпуск. Каза, че съпругата му и сестричките го чакат с нетърпение. Не пуснаха момчето, защото още не беше минала клетвата. Но след това му дадоха 5 дни домашен отпуск и отиде с баща си в Разград. Майка му не дойде на клетвата.

На срещата с таткото полковник Иванов ни извика нас, инициаторите на това дело – взводния, ротния и мен, да си направим снимка за нашия вестник, която съм запазила и ви изпращам.Много хубави неща сме преживели в поделението. Имаше едно момче – Велико Великов, кръгъл сирак, на издръжка на брат си и снаха си. Когато дойде време да се уволнява, от целия личен състав дадохме доброволни вноски кой колкото желае, купихме му съвсем нови дрехи и обувки и му дадохме доста пари „за дребни нужди”. Дълги години след това, като минеше през Горна Оряховица, ми се обаждаше. Опитайте се, уважаеми читатели, да съпоставите възпитанието в казармата с възпитанието на казината и баровете, където израстват днешните ни младежи.

Елена Димитрова, Асеновград

На снимката от ляво надясно: полк. Иванов, войничето с баща си, старшина школник Захариев, взводен командир, майор Конакчиев, ротен командир, и Елена Димитрова
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
loading...
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ