С точен мерник спечелихме туристически ножчета и прожектор

От 1951 до 1954 г. отбивах редовната си военна служба в новосъздаденото военно поделение 45 590 в Кюстендил. Настаниха ни в голямата сграда на гимназията, оборудвана за казарма. След едномесечна начална подготовка ни изведоха на летен лагер в Осоговската планина. Разпределиха ни по роти, взводове и отделения към двата батальона. След няколко седмици отидохме на стрелковия полигон, за да проведем първата стрелба. Взводният командир ни раздаде по пет патрона и без обяснения ни призова да стреляме, като се мерим в мишените. Телефонният взвод се отправи към огневата линия. Няколко души стреляха, но куршум в целта нямаше. Настъпи паника.

В това време съвсем неочаквано при взвода спря легендарният партизански командир полковник Стойо Неделчев-Чочоолу, който в момента изпълняваше длъжността заместник-командир на дивизията, чийто щаб се намираше в Дупница. Вероятно отговаряше за нашия полк. Той разбра нашето смущение. Поуспокои ни и ни обясни как да стреляме, като съчетаваме мерник и мушка. После взе карабината на един от нас и изстреля с лявата ръка три патрона. Всичките бяха попаднали в центъра на мишената. Пожела ни успешна стрелба и си замина.

Започнахме стрелбата. Изредихме се всички от взвода. Всички куршуми бяха в целта. После научихме, че в едно сражение с полицията вражески куршум пронизва рамото му и дясната ръка остава неподвижна. Затова стреля и козирува с лявата ръка. Той е единственият български офицер, който козирува с лявата ръка. И в следващите стрелби постигнахме много добри резултати.

За награда един неделен ден ни пуснаха в градска отпуска. Седем-осем момчета от взвода потеглихме заедно за града. Спряхме пред едно панаирджийско стрелбище и решихме да изпробваме стрелковите си умения. Избрахме да стреляме в малката точка, която при уцелване даваше право на избор от наредените на масата предмети. Трима души стреляха точно. Първите двама си избраха туристически ножчета. Третият, моя милост, си взе прожектор, който по-късно използвах в телефонната централа, монтирана в една офицерска палатка. Урокът на Чочоолу даде своите резултати.

След време през един хубав зимен ден полковник Чочоолу отново бе наш гост и проведе среща с всички бойци от поделението. В своя почти двучасов разказ ни запозна със славния си и героичен живот. Роден е през 1908 г. в с Калояновец, Старозагорска област. Остава от малък сирак. Завършил четвърто отделение. Става чобан (овчар) и чирак в родното си село. Работи в тухларска фабрика. Става член на БКП. Минава в нелегалност и участва в партизанска чета. През 1937 г. емигрира в Съветския съюз. Завръща се в България с още седем души. Скача с парашут в Трявна върху ламаринения покрив на къщата на поп Георги. По време на разказа си полковник Чочоолу попита: „Има ли някой от Трявна , жив ли е попът, който ме видя на покрива и много се изплаши?". След няколко седмици скитане из Балкана и срещи с полицията пристига в родното си село.

Става командир на партизанския отряд „Христо Ботев". По-късно е командир на бригада „Георги Димитров" и Пета въстаническа оперативна зона. Води редица сражения с полицията и жандармерията. След Девети септември взема участие като командир в Отечествената война. За проявен героизъм във войната получава много ордени и медали.

Това беше последното ми виждане с Чочоолу. Не се появи вече в поделението. По късно научих, че заминал за Съветския съюз. Завършил генералщабна академия и се завърнал в България като генерал.

Генерал Стойо Неделчев-Чочоолу е един от най-славните партизански и военни командири в България. Неговото име във войската се предаваше от уста на уста като легенда! Той беше един от най-обичаните от воините български офицер!


Пенчо Пенчев, Трявна
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ