През 1912 г. Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда (Статия)

На 30 януари, през 1912 година, шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
Поради преждевременната смърт на Славейков (28 май 1912 г.), предложението на шведския професор и преводач на „Кървава песен“
не е разгледано от Нобеловия комитет. Пенчо Славейков е български поет. Един от дейците на кръга „Мисъл“, наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.
Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга – „Момини сълзи“ е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Следват публикации на поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. През 1896 г. излизат сборникът „Епически песни“ и стихосбирката „Сън за щастие“. От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на „Кървава песен“ и подготвя антологията „Немски поети“. На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.
През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.
Автор:Величка Ачева peshterainfo.com
ВИЖТЕ ОЩЕ:
СПОДЕЛЕТЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации