Хасково,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

София-Централна гара в 3 снимки от 80-те




СПОДЕЛЕТЕ

Сключване на църковен брак през 1981 година


СПОДЕЛЕТЕ

Великден през комунизма (Статия)

Тодор Живков на посещение в Троянския манастир, 1980 г.
Покрай Великден във Фейсбук припламнаха спорове как и дали са преследвали вярващите по време на комунизма.

Едни казват, че никой не е забранявал козунаците, даже напротив, произвеждали са и продавали повече за празника, всички са боядисвали яйца, празнували са Великден и т. н. Други се възмущават от носталгията по комунизма, как преследвали хората, че ходят на църква.

В сблъсъка има голяма доза неразбиране.

Пишещият тези редове се осмели да каже, че никакво преследване на вярващи на Великден не е имало, поне през 70-те и 80-те години. Имало е страх по инерция от 50-те години или страх, защото някой просто си е бил страхлив. “Не ходи там, може да си имаш неприятности”… Но в резултат на това избухна остър спор.
И въобще в споровете за комунизма има едно

смесване на времената

Поставят знак за равенство между 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години.
В последните 15-ина години на комунизма в софийски църкви не е имало никакво преследване и забрани хората да ходят, казват повечето свидетели от онова време, лично съм свидетел и аз. За преди това не мога да твърдя, но има хора, които свидетелстват, че се били кръстени и са ходили на църква и през 60-те.

От любопитство, още като ученик в началното училище, обикалях по църквите в София на Великден. Беше навалица, нямаше места, едвам се вреждаш да влезеш. След служба хората се прибираха по улиците със запалени свещи в ръце. Обикалял съм и по три църкви на нощ - Св. Седмочисленици, Св. Неделя, Руската църква, Св. Петка и др. Проблем бяха гамени, които вдигаха шум в църквите по време на служба. На една от последните служби преди да падне режимът, си спомням, че накрая свещеникът в “Св. Неделя” произнесе сърдито слово - “Какво да кажем за младежите, които вдигаха шум и се подиграваха по време на службата…”

В храма “Св. Ал. Невски” не пускаха, само с пропуски от Светия Синод за избрани. Храмът беше ограден отдалеч, но не да попречат на вярващите, а защото там имаше дипломати и туристи от Гърция, за тях осигуряваха места. На Великден в София се изсипваха автобуси с гръцки туристи. Гранд хотел “София” (сега “Радисън”) се напълваше. Затова след 10 ноември 1989 г. най-голям наплив на Великден беше в храма “Св. Ал. Невски”. После обаче поспадна, няма такъв интерес, като в началото на 90-те.

Сега има драматизации колко било страшно при комунизма, но то сега има и купища закъснели антикомунисти, които се борят с комунизма след дъжд качулка.
Когато се опиташ да кажеш нещо такова - нямаше преследване,

веднага те обявяват за носталгик,

комунист, доказваш, че било хубаво тогава. Не. Просто някой трябва да реагира на толкова много драматизации колко е било страшно.

Преди време чух с потрес в новините по телевизията за първия концерт на “Дийп пърпъл” у нас, как идвали тези, които били забранени и учениците ги слушали тайно по мазета. Нямаше такова нещо.
Това не е идеализация на Тошово време, а реалност. От това Тошовото време няма да стане по-красиво или по-хубаво от сегашното. А като го нарисуваш, че са били страшни репресии на Великден и “Дийп пърпъл” са били забранени, какво?
Всеки може да има някаква случка, някои привеждат свидетелство, че през седемдесет и някоя си година в Казанлък или някъде си учител бил уволнен, че ходил на църква по Великден, на друг му взели пионерската връзка за същото, на трети му чели конско и т. н. Но това са по-скоро изключения, винаги е имало натегачи партийци, партийни секретари, милиционери, които си позволяваха да издевателстват по незначителен повод.

Режимът имаше друга политика да отклонява хората от църквата на Великден. Същата вечер пускаха по телевизията американски филми или концерти на западни групи - практика в последните 20-ина години на комунизма.

Като цяло у повечето хора нямаше страх да ходят на църква. Който е искал - ходил е. По “Оборище” и “Шипка” чак до канала хората се прибираха със запалени свещи, имаше един случай милиционер да каже на едно момче от махалата да загаси свещта, ама той не я загаси (случка от края на 70-те).

Страхът у някои е вътрешно състояние, за някого може да са били страшни репресии, защото е разправял вицове за Тато на жена си на ухо в кухнята. Някои си ги разправяха открито сред приятели.
Всеки има някакви лични впечатления, понякога откъслечни, но ги екстраполира върху цялата държава, казва - аз съм свидетел, страшно беше. Но от дискусията из интернет си личи, че преобладават тези, които са ходили безпроблемно на църква, че масово са боядисвани яйца и са разменяни козунаци.

Покрай споровете за църквата, се намесват и тези за


ограниченията на западната музика

по онова време. Не можело да слушаш това и онова. Всичко се слушаше, всеки си намираше плочи, записи. Вървяха на черно по 20 лева плоча на “Пърпъл”, “Ролинг Стоунс” и т. н. Предприемчиви музикални маниаци през 80-те въртяха бизнес - продаваха записани касети с хай-фи звук на каквото си пожелаеш.

В споровете някой припомня, че бил забранен например “Пинк Флойд”, защото във “Файнъл кат” се казва: “Рейгън взе Бейрут, Брежнев взе Афганистан…”. Да, ама други припомнят, че са си пускали “Пинк Флойд” в софийска гимназия по училищната си радиоуредба, в началото на 80-те години. А после, през 1989 г., “Балкантон” издаде плоча на “Пинк Флойд” - “А моментари лапс ъф ризън”.
Както и да е, за музиката е цяла отделна тема.

Един кратък коментар на проф. Ивайло Дичев в споровете във Фейсбук като че ли най-добре описва ситуацията:
“…Поне след 75-а година (Хелзинкската конференция) религията не беше притеснявана. Идеолозите искат да превърнат целия период в едно - едните, за да го демонизират, другите, за да го възвеличат. Но комунизмът има история - не само се развива, но и сам се “свали”. Което прави мисленето за него по-трудно.”
Наистина е трудно да се опитваш да описваш обективно какво е било, когато едните искат да демонизират, а другите идеализират.

Преди време написах един коментар във Фейсбук, че

лютеницата при соца е била по-хубава,

по-вкусна, имало е повече видове. Леле, като ме нападнаха - как може да хваля онази лютеница, как сме ходили на бригада в мръсни консервни комбинати, имало плъхове и т. н.

Ама може ли малко обективност? Не става дума за идеология, комунизъм, а за домати. При комунизма нямаше пластмасови домати, технологиите не ги бяха измислили още. Тогава имаше 170 консервни комбината, хората си харесваха лютеница от един или друг. Сега има работещи под 10 консервни комбината, дали там няма плъхове, приемаме, че няма. Но използват други сортове домати, безвкусни, използват и китайско доматено пюре. Това е. Не е до комунизма.
Автор:Иван Бакалов
e-vestnik.bg
СПОДЕЛЕТЕ

Пловдив-ДЕТМАГ „Снежанка“,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Сливен,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Детски обувки и техните цени в 4 снимки от 80-те





СПОДЕЛЕТЕ

Плюсовете и минусите на предсрочното погасяване на кредит


Банките се отнасят крайно негативно към просрочените задължения по кредити, но също така те не приветстват  предсрочното изплащане на дълговете, защото така те се лишават от допълнителен приход. Но и кредитополучателят не винаги може да спечели при закриване на договора за кредит по-рано от дадения срок. Изгодно ли е предсрочното погасяване на кредит?! Счита ли се стремежът за предсрочното погасяване на кредит като черта от манталитета ни ?! Българинът все още не е свикнал да живее на кредит. Причината е съвсем различна.
За кого е изгодно предсрочното погасяване на кредита
Може да плащате ежемесечно  дължимата сума на банката, която включва погасяване на основния дълг и лихвите.Повечето банки предпочитат този начин на плащане, защото така могат да заработят повече от лихвата, в този случай дължимата сума се погасява по-бавно.Този начин на плащане се отличава със занижено финансово натоварване в първия етап и позволява да вземете по-голяма сума на кредит. Ако поискате да погасите кредита, преди всичко банките ще ви предложат два варианта:да съкратите месечните плащания или срока на кредита.В първият случай ползата е в това, че ще понижите ежемесечното натоварване на вашия бюджет и при това срокът на кредита ще остане същия. Вторият вариант ви позволява по-бързо да се избавите от кредита.
При диференциалните плащания основният дълг се изплаща на равни части, а лихвата се начинаслява върху остатъка от задълженията по кредита. Месечната вноска постепенно намалява, защото лихвата се начислява на все по-намаляващия дълг. При този вид изплащания предсрочното погасяване на дълг няма да имате наказателна лихва. Кредитотът не може да откаже да приеме предсрочно погасяване на кредита от потребителя.Ако имате стабилна заплата, предсрочното погасяване ще ви позволи да съкратите срока на кредита, а това означава, че ще спестите пари.
За банките предсрочното погасяване не е изгодно. За кредитните организация е много по-добре, когато заемателят плаща точно в срок, не закъснява и не подранява,така внася в банката запланирания доход. Ако изведнъж парите се върнат по-рано от предвидения срок, банката се сблъсква с необходимостта отново  да преструктурира плановете си и не е факт, че ще ги отдаде със същата лихва. Ето защо е трудно да се планира кредита,Повече информация :http://burzi-krediti.com/krediti-s-mesechni-vnsoki .Банките се стараят максимално да затруднят предсрочните изплащания, а също така и се стараят да компенсират загубите си за сметка на твърде прибързаните кредитополучатели.

Уловки на банките

Предсрочното погасяване на кредита грози банките от загуба на приходи,затова те прибягват към различни уловки и ограничения, за да попречат на кредитополучателя да закрие договора за кредит преди срока. По-рано имаше наказателни лихви за неспазване на условията за кредитиране, които са покривали неполучената част приход. От 2014 г. е в сила отпадането на наказателните лихви при предсрочно погасяване на дълга. Изискване към кредитополучателя е задължително да предупреди кредитора за своите намерения, при това трябва да го направя месец по-рано. За да усложнят живота  на заемателя, който желае да върне цялата сума по-рано, кредитните организации могат да поставят уловка като например: определяне от банките минимална възможна сума за предсрочно погасяване. Освен това в договора за кредит може да се забрани частично погасяване на кредита( например, ако кредитът е взет за срок от 3 месеца). За големи кредити, като апартамент или кола, банката може да забрани частичното погасяване на дълга, като изисква или ежемесечно да се изплаща кредита по график или да се внесе остатъка от дълга с лихвите,събрали се до датата предсрочното погасяване на кредита.

Съвети към кредитополучателите :

1. Разберете по-рано правата си за предсрочно погасяване на кредита от избраната от вас банка, има ли ограничения в срока и минималната сума за изплащане.

1. Когато избирате начин за предрочно изплащане на кредита, решете за себе си кое е по-важно: съкращаване на сумата за предплащане или намаляване на дълга.Помнете, че намаляването на срока на кредита е икономически по-изгодно в сравнение с намаляне на размера на ежемесечните вноски.

1. Ако планирате предсрочно да изплатите цялата сума от задълженията по кредита, по-добре отидете в банката, поискайте документ, който потвърждава какъв е остатъка от задълженията ви с лихвите към текущия период, и след това погасете кредита. Не звънете по телефона, за да разберете какъв е остатъка по дълга ви и не погасявайте кредита си чрез терминал, без да получите писмено потвърждение- не забравяйте, че не всички банки са доброжелателни.

1. Пазете всички документи, които потвърждавата окончателното погасяване по кредита.

1. По време на криза не е задължително да се стремите по-скотро да се избавите от кредита, особено ако се налага да дадете послените си пари. Логиката е съвсем проста: ако дадете на банката повече отколкото реално можете да дадете- рискувате да се окажете в ситуация отново да вземете кредит.

 Информационен партньор —http://burzi-krediti.com/

СПОДЕЛЕТЕ

Старозагорски музиканти,1986 г


СПОДЕЛЕТЕ

Спомен за уборката пред блока (Статия)

Откога не сте почиствали пред вашия блок? Помните ли последния път, когато правихте уборка? Така, по собствено желание без някой да ви кара и без да участвате в широко рекламирана телевизионна инициатива… Аз помня добре детските си години, когато всеки месец, дори по-често правихме уборки. Всички деца от „нашия блок”. А той е голям, на 7 етажа и с 3 входа и отпред имаше много хубава градинка. Зелена с много дървета – орехи, круши, ябълки, дори дюли. Редовно се катерехме по тях и никой не ни викаше: „Внимавай ще паднеш!”.
Но да се върна на уборката. През няколко седмици всички деца се събирахме по собствено желание и започваше едно жестоко почистване на градинката – хартийки, боклуци, семки и каквото там има.Прибирахме всичко в големи метални кофи, метяхме и чистехме съвестно. Никой не крънкаше от задълженията си, всеки гледаше да е по-напред и да събере, колкото се може повече боклук. Не мислете, че сме го правили просто така, от любов към чистенето. И ние като всички деца предпочитахме да играем на ластик, на жмичка или просто да се гоним. Причината беше в голямата бутилка оранжада. Да! Имаше награда за добре свършената работа. След като уборката приключи, винаги се намираше някой възрастен, който да ни даде по 10 стотинки, за да си купим голяма стъклена бутилка жълта оранжада портокал. Имаше и такава с лимон, но повечето деца не я харесваха и затова портокалът беше предпочитан. Сега, като се замисля, изборът беше само портокал или лимон. У дома никога не сме пиели безалкохолно с обяда или вечерята, както сега правим. Затова тази оранжада ми се виждаше като невероятна награда за добре свършената работа. Уборката пък никак не беше тежка, дори напротив – лесно занимание с приятен край. А днес близо 30 години по-късно още си спомням вкусът на онзи истински портокал…
Ивелина Николова
СПОДЕЛЕТЕ

На път с влак в 2 снимки от 80-те



СПОДЕЛЕТЕ

26 април 1986 г,атомната авария в Чернобил (Статия)

На 26 април 2016 година се навършват 31 години след аварията в Чернобил.  Въпреки  преживения ужас, множеството доклади и публикации,  местните жители, които останаха в близост до забранената зона, продължават да приемат радиоактивна храна, показва изследване на природозащитната организация „Грийнпийс“ за района около Чернобилската АЕЦ и Фукушима.Сериозни здравни последици са наблюдавани в засегнатите общности и на двете места. В замърсените зони около Чернобил нивата на смъртност са по-високи, раждаемостта е по-ниска, раковите заболявания са нарастнали, а психичните проблеми са широко разпространени. Във Фукушима се наблюдава нарастване на случаите на рак на щитовидната жлеза при децата, който не може да бъде напълно обяснен.
Една трета от майките, живеещи в близост до реакторите страдат от депресия, се казва в новия доклад на „Грийнпийс” – „Ядрени белези: дълготрайното наследство на Чернобил и Фукушима”.
В документа се казва, че ядрените катастрофи в Чернобил и Фукушима продължават да имат сериозно влияние върху ежедневието на милиони хора.
„За общностите във Фукушима (аварията стана през март 2011 година – б.р.) краят на това бедствие не се вижда – близо 100 000 души не са се завърнали по домовете си, а много от тях няма и да могат да се завърнат”- каза Юничи Сато, изпълнителен директор на „Грийнпийс”-Япония. „Ядрената индустрия и правителствата по света разпространяват мита, че хората могат да се завърнат към обичайния си живот след ядрена авария. Но реалността показва, че това е политическа реторика, а не факт.”Правителствата намаляват защитните мерки срещу радиацията и в Япония, и в страните, които се намират в близост до Чернобил. Програмите за мониторинг на околната среда и на храната около Чернобил са съкратени. В Япония правителството иска мнозинството от евакуираните хора да се завърнат по домовете си до 2017 г., дори и ако районите са все още замърсени.
„Милиони животи се промениха след Фукушима и Чернобил. Не бива да забравяме огромното страдание тези катастрофи продължават да причиняват. Трябва спешно да прекратим използването на ядрена енергия и да преминем на чисти и безопасни енергийни алтернативи”, призовават от Грийнпийс.5 години след Фукушима около 100 000 души все още не са се върнали по домовете си. 30 години след Чернобил около 5 милиона души живеят в замърсени с радиация райони.
Заради икономическата криза в Русия, Украйна и Беларус изследванията в засегнатите от бедствието райони са или ограничени, или напълно преустановени, а хората продължават да
консумират храна с опасно високи нива на радиация, предупреждава организацията.
Научните тестове показват, че замърсяването с радиоактивни изотопи като цезий 137 и стронций 90 до известна степен е намаляло, но се запазва, особено в места като горите. Хората в засегнатите райони все още са в ежедневен контакт с опасно високи нива на радиация след аварията в атомната централа през април 1986 г.
„Тя (радиацията) е в това, което ядат и което пият. Тя е в дървата, които използват за строителство и които палят, за да се греят“, се посочва в доклада на световната екоорганизация. Документът е озаглавен „Ядрени белези: Трайното наследство на Чернобил и Фукушима“.
Според доклада, с чието съдържание агенцията се е запознала преди публикуването му, Украйна не разполага с достатъчно средства, за да финансира програмите, необходими за адекватна защита на населението, а това значи, че „излагането на радиация на хората, които продължават да живеят в замърсените райони, е вероятно да се увеличи“.
Според доклада, в някои случаи, като например в зърното, нивата на радиация в засегнатите райони, където според оценките живеят около 5 милиона души, всъщност са нараснали.
„Хиляди деца, дори такива, родени 30 години след Чернобил, все още са принудени да пият заразено радиоактивно мляко“, пише в документа.
„Грийнпийс“ е изследвала и районите, засегнати от бедствието през 2011 г. във Фукушима, при които е установено, че както и при Чернобил, околните гори са се превърнали в източник на радиоактивно замърсяване, „който ще представлява заплаха за населението десетилетия или дори векове напред“./news.bg/
СПОДЕЛЕТЕ

На бригада през 80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Тодор Живков на гроба на дъщеря си Людмила


СПОДЕЛЕТЕ

Къмпинг "Веселие" в 3 снимки от 80-те



СПОДЕЛЕТЕ

Хасково в 2 снимки от 80-те



СПОДЕЛЕТЕ

София-Култовият ресторант "Хавана" на бул. "Витоша"


СПОДЕЛЕТЕ

Примата на българската естрада Лили Иванова през годините (Статия)

Примата на българската естрада Лили Иванова празнува рожден ден днес.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Завършила е медицински техникум във Варна, а по-късно работи като медицинска сестра в родния си гр. Кубрат.

През 1961 г. е одобрена за прослушване в "Концертна дирекция”, София, която организира първото задгранично турне заедно с Емил Димитров, Ирина Чмихова и Мария Косева в Румъния.

През 1963 г. тя участва в програмата на хотел "Амбасадор” и театър "Танасе”  в Букурещ. Блестящото й представяне е отразено в четири директни предавания по румънската държавна
телевизия.

Първия си албум Лили Иванова издава по предложение на румънската фирма Electrecord през 1963 г., която е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител.

Първата й песен е "Витоша”, следва "Адажио”, която става първият голям хит на звездата.

Първият си концерт в България Лили Иванова изнася през 1964 г. в зала Универсиада заедно с Джейн Сверт и рок група "Северните тигри".

Следващият й албум "Море на младостта" е издаден от Балкантон през 1967 г.

Третият й албум е издаден в Москва през 1968 г.).

Албумът "Камино" е издаден от Балкантон през 1968 г. Едноименната песен в изпълнение на Лили Иванова с аранжимент на Иван Пеев има дълга история, свързана с началото на кариерата й.

През 2005 г. песента "Камино” в изпълнение на Лили Иванова е класирана на 40 място в престижната класация на вечните световни хитове на "Сони Ериксон”.

Първата си награда "Златен ключ" Лили печели през 1966 г. в Братислава. Следват още десет награди от цял свят като Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), "Златна плоча" за най-много продадени плочи в собствената си държава от MIDEM в Кан, Франция (1969 г.), "Златна плоча" от "Olimpiada de Musica Pop" в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента "Панаири" в Токио (1973 г.).

През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда "Златен Орфей" за цялостен принос. През 1997 г. международната асоциация на жените я номинира за една от най-прочутите жени на XX век. През 1998 г. Лили получава най-високия орден на фондация "Св. Никола Чудотворец" за принос за доброто на света.

През 1999 г. президентът Петър Стоянов връчва на Лили Иванова орден "Стара планина" за заслуги към българската поп музика.

В досегашната си кариера Лили Иванова е реализирала у нас и по света над 10 хиляди концерта.
СПОДЕЛЕТЕ

София,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Слънчев бряг в 2 снимки от 70-те и 80-те



СПОДЕЛЕТЕ

Плажът на Балчик 1965 г


СПОДЕЛЕТЕ

Авторотата в Чешнегирово 1986-1988 г

За далечното минало на селото е известно много малко. На територията на землището на Чешнегирово е било разкрито славянско селище от периода 7 – 8 век. В селски двор в самото Чешнегирово е била намерена бронзова монета на гръцкия град Маронея, сечена в периода 2 – 1 в.пр.н.е. Също в самото село е бил намерен и железен връх на стрела. В землището на селото е бил открит и почти изцяло повреден римски крайпътен надпис, вероятно съставен на старогръцки език. В местността „Кемера“ в чешнегировско землище е била случайно намерена продупчена сребърна средновековна венецианска монета – грош, сечен от дожа Джовани Соранцо (1312 – 1328). Намерени са и сребърен талер от времето на австрийската императрица Мария Терезия (1740 – 1780), с емисия 1771 г., както и продупчена медна османска монета – мангър на султан Ахмед III (1703 – 1730) от 1704 г., а също така и друга османска монета – златен алтън с голям номинал, сечен от султан Абдул Хамид I (1774 – 1789), емисия 1774 г., също продупчена.

Днес Чешнегирово е едно от големите села, както в община Садово в частност, така и в Пловдивска област като цяло. До началото на 21 век край селото функционира военно летище известно с високата си товароносимост и новобрански център на ВВС. На това летище са използвани самолети МИГ-17, МИГ-23, Л-29 и Л-39.
СПОДЕЛЕТЕ

Детската железница в Пловдив и билетчето за нея в 3 снимки от 80-те

Детска железница "Знаме на мира" се намира в подножието на Младежки хълм. За първи път открита на 23/09/1979 г., железницата е истинска атракция както за децата, така и за техните родители, за жителите на града и посетителите му. Хиляди деца от Пловдив и околността пазят спомена за първото си качване на влак именно на Младежки хълм.

През 2007г. железницата е изцяло реконструирана, с което придобива настоящия си облик. Влакчето, съставено от локомотив и три вагона, започва пътуването си от гара Пионер, на която има перон, два коловоза и сфетофар. Продължителността на разходката е около 25 минути.


СПОДЕЛЕТЕ

Популярни публикации