Александър Хазаросян (81 г.) е инженер-химик, 33 години е управлявал химическия завод „Верила“. След продължителни изследвания в комбината са разработени и внедрени в производство много новости с голямо стопанско значение. Автор и съавтор е на препаратите „Алка-супер“, „Вело“, Веро“, Алва“, „Синтек“, „Арлон“, „Веритол Н“, „Верилон“, „Вераперд АН“ и др. Награждаван е с множество държавни отличия, но особено много цени званието „заслужил деятел на техниката“.
Посреща ме в дома си в столичния квартал „Младост“. Още живее със спомените за славното време на „Верила“ и пази огромна документация, свързана със завода. Разтваря пожълтелите листа, за да видя, че всичко, което ми говори, е вярно.
Някога комбинатът за перилни и миещи препарати „Верила“, който вие оглавявахте дълги години, беше гордост за химическата ни промишленост. А сега, както при повечето големи заводи, нищо не е останало. Будят ли ви често спомените за „Верила“, г-н Хазаросян?
„Верила“ е моят живот, там съм прекарал по-голямата част от него. Не е тайна, че съм участвал в създаването на всички мощности, защото през далечната 1963 г. в него се занимаваха с регенериране на отработени минерални масла. Имаше и престар цех за грес. Няма как да не си спомням с болка за огромния труд на хората тогава, за големите постижения, които имахме, за абсолютно конкурентната ни продукция с тази на фирмите от Запада. В някои компоненти нашите препарати дори бяха по-добри.
Не преувеличавате ли малко, кое ви дава повод да смятате така?
Ни най-малко не преувеличавам. Ще ви покажа проучванията и съпоставките на най-добрите ни препарати и прахове с тези на водещи световни фирми от Италия, Франция, ФРГ, Гърция (вади няколко папки с документация и ги отваря – б.а.). Ето, вижте – това са сравнителни таблици с показателите на нашите прахообразни перилни препарати от годините преди 1989-а „Алка супер“, „Бета“, „Ланда лукс“ и „Ланда супер“, а до тях са световноизвестните  производства „Омо“, „Хенкел“, „Проктър енд Гембъл“, „Престо Аполо“, „Персил“, „Ава“… По някои показатели нашите от „Верила“ дори са по-добри.Все пак по нещо може би сме им отстъпвали?
Отстъпвахме им само по едно – по опаковките, но не и по качеството. Имаше ли смисъл да оскъпяваме с 20% цената на препарата заради опаковката? Западът невинаги означава качествено. Спомням си, че през ноември 1996 г. бяхме решили проблема с ароматизиращите вещества, които внасяхме. Всички есенции бяха от Швейцария, Франция, Германия, Холандия. Имахме много силна промишленост, но за съжаление изнасяме растителните субстракти, чужди фирми ги преработват, стабилизират ги и после ги купувахме от тях.
Например?
 Да вземем българския прах „Липо Хеви“. Заявихме, че всеки, който иска, може да дойде при нас с пране, ще направим сравнителен анализ на нашия прах с някой от вносните, за да се убедят, че няма разлика. И те, и ние купуваха липосистемата от един и същ доставчик. Същото беше и с есенциите. Изоставахме, както ви казах, единствено в опаковките.Вие купували ли сте за вкъщи вносни препарати?
Не, в моята къща никога не са влизали вносни перилни препарати. И никога не съм искал, защото бях доволен от родното производство в завода, на който бях начело. Та аз знаех как се правят и нямах никакви притеснения за качеството им. Роден съм в Пловдив, започнах работа във „Верила“ през 1964 г., веднага след като завърших висшето си образование във ВХТИ. Първо като инженер-технолог, после създадохме базата за техническо развитие, по-късно ме направиха главен инженер, заместник-директор и накрая директор. В завода изкарах 33 години.
Вие бяхте уволнен по скандален начин. Помните ли събитията оттогава, как напуснахте?
Уволнявали са ме два пъти – през 1992 и в края на март 1997 г. (през 1995-а ме върнаха като управител на „Верила“ ЕООД) по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски. „Верила“ би била много по-напред, ако не бяха тези пагубни три години, в които бях извън завода. Не искам да ме разберете погрешно, че е заради мен. Просто тогава производствените мощности не се поддържаха, пазарите се разпиляха, загубихме бившия Съветски съюз, защото мощностите бяха създадени за интеграция в рамките на СИВ. А когато през 1992 г. ме уволниха, не исках да създавам излишни настроения. До връщането ми през 1995-а въобще не съм посещавал завода. Много хора идваха при мен. За разлика от доста бивши служители не съм се занимавал с частна фирма, свързана с дейността на „Верила“. Как съм се чувствал в изгнание, само аз си зная – след толкова години труд човек да е изгонен от живота.Всъщност защо ви уволниха втория път през 1997-а, какво си спомняте за онези драматични дни?
В края на март тогава служебното правителство на Софиянски поиска по политически причини да направи рокада в ръководството на завода, като замени мен с някогашния търговски директор Димитър Ангелов. Абсолютно всички работници – точната цифра е 631 и не всичките от тях бяха червени, като един се вдигнаха и обявиха гражданско неподчинение – искаха си моя милост.
Много от протестиращите изразиха мнението си и пред синята централа на „Раковски“ 134.
„Няма да им дадем Хари“ – така ме наричаха работниците.
Всъщност за две години, откакто пак поех завода, успях да извадя „Верила“ от блатото и да я доведа до печалба. Де факто от 1 юни 1996 г. всички задължения бяха върнати и тръгнахме начисто.В първите години след 1989-а се появиха много ментета. Вие имахте ли данни за производството на ваши ментета?
Разбира се, знаете ли, че в България се произвеждаха повече прахове с марката „Верила“, отколкото „Верила“ произвежда със собствената си марка. Ментетата бяха с опаковки, копие на нашите. Злонамерени „производители“ купуваха нашите прахове и добавяха към тях 70% готварска сол.
Нека да ви върна в първите години, когато сте във „Верила“, г-н Хазаросян. Какво всъщност произвеждаше още комбинатът?
„Верила“ е единственият производител в страната на текстилни и на кожаро-кожухарски спомагателни средства, пенообразуватели, емулгатори за пестициди, деемулгатори за нефтохимическата промишленост, смазочно-охлаждащи течности, автокозметика, шампоани, антифриз…Може ли да изредите имената на препаратите, които произвеждаше „Верила“?
А, ще трябва да напрегна паметта си, доста бяха. Но съм сигурен, че малко по-възрастните още си спомнят за тях. Ето – от прахообразните перилни препарати мога да изредя „Алка Супер“, „Бета“, „Гама“, „Биопон“, „Ланда супер“, „Ланда лукс“, „Алка“, „Биопон 81“, „Алфа“, „Ланда“, „Тесина I“, „Тесина II“… От течни перилни средства – „Синтек“, „Синтек супер“, „Делта“, „Антик“, „Вехо“, „Алва“.
Не е тайна вече, че за да започнем производството на тези препарати, голяма роля има и научно-техническото разузнаване (НТР).
 Права сте. Огромен е приносът на съответните служби на НТР, които за кратко време осигуриха необходимата документация от световни водещи фирми на технологии в областта на перилни и почистващи средства, автокозметика, спомагателни средства за промишлеността, смазочни масла и др. Внедряването на тези продукти допринесоха за спиране на вноса по Второ направление (западните страни) и организиране на активен износ по Първо (страните от Източния блок) и Второ направление.Може ли да кажем каква част и какви от технологиите сме успели да придобием чрез разузнаването?
Може би над 50 технологии от „Перил“ – Виена и „Лангман“, индустриални технологии от фабрика „Тестил“, технологии за цялостно консервиране на автомобили – като почистващи средства, обезмасляващи, консервиращи за премахване на ръжда и др. от „Щокхаузен“ – ГФР, „Колиозол“, „Хьост“, от Франция, от Италия и САЩ и др.
Покойният полк. Любчо Михайлов, който е последният зам.-началник на техническото разузнаване, ми е разказвал как сме взели формулата на верото – на салфетка. Кажете как се снабдявахте с тези „рецепти“?
С формули, както ви е казал Любчо. Но има неща, които не мога да ви кажа. Истина е, че рецептата на верото се взема в един ресторант в голяма западна държава. Чужденецът я написва на салфетка.
Всъщност ние имахме затруднение при създаването на детергенти, т.е. на продукти за чистене, пиене и пране. Този, които имаше продукта, искаше да ни продаде лиценза му за няколко милиона долара. Когато ми донесоха формулата, аз ги предупредих, че все още не мога да кажа нищо, защото имаме само рецептата, но не и технологията.И как се справихте?
Ооо, много бързо нашите учени успяха да направят технологията и за кратко време в началото на 70-те произвеждахме над 10 000 тона от препарата. Трябва да знаете, че развитието на „Верила“ е благодарение на западните страни – технологиите ни са от Италия, Великобритания, Германия. Нашето НТР в онези години беше водещо – признато бе за второто най-добро в света.
Разкажете някоя случка с вас.
Ще се опитам поне с малко да задоволя любопитството ви. Веднъж ми беше възложена задача, за нея трябваше да имам покритие. За такъв взех един мой много близък приятел – беше генерален директор. Отиваме двамата в Лондон. Там имах уговорена среща с абсолютно непознат чужденец, женен за българка, но не беше англичанин. Срещата ни трябваше да стане в една градска тоалетна. Бяхме снабдени и двамата с едни и същи чанти, като в неговата имаше важна технология и формула за фармацевтичната промишленост. В тоалетната просто сменихме чантите, нищо друго. В посолството получихме съобщение, че има промяна на плана и няма да летим директно за София. Пътуването за България трябваше да стане през Брюксел. Там ни посрещнаха наши хора. Понеже ставаше дума за лекарство, трябваше да се действа много бързо и да се охлади в термос с лед. Трябва обаче изрично да подчертая, че ние вземахме чрез агентурен апарат формули и технологии, но нашите специалисти тук много бързо ги преобразуваха и модернизираха.Знам, че и пеницилинът е бил взет така?
Да, по същия начин се снабдихме и с пеницилина и после се внедри в завода в Разград. А той си беше революционно откритие тогава. Нашето НТР беше по-силно и от съветското, а това не е новина.
Къде пазехте секретната документация с „рецептите“?
Тя се намираше в едно специално помещение, а ключ за тази стая имахме само аз и човекът от разузнаването, който работеше там. Никой нямаше право да изнася нищо от тази секретна стая със секретни разработки. Беше точно над моята, кабинетът ми беше на първия надпартерен етаж, значи тя беше на втория, може би големината й беше около 30 квадрата.
Когато получите секретна разработка, какъв екип я внедряваше?
Екипът от инженери и технолози беше наш, на „Верила“. Те обаче нямаха достъп до стаята. Човекът от разузнаването даваше всичко на мен и за заместника ми и нещата се разпределяха.
За кои политици, имащи отношение към икономиката, имате добри спомени?
Огнян Дойнов беше много свестен човек. Но след 10 ноември 1989-а го нарочиха и той от притеснение замина за Виена и там почина. Той беше прекрасен министър, организира за първи път българските индустриалци, по негово време икономиката дръпна много напред. Много често идваше във „Верила“ да види от какво имаме нужда, но през 1988 г. го освободиха, не зная защо. Друг, от когото имам прекрасни спомени като голям професионалист, беше министърът на външната търговия Христо Христов. Той също винаги се интересуваше от какво имаме нужда.А Луканов що за човек беше?
 …(Замълчава и се усмихва.)
 Защо се усмихвате?
Защото лично го познавам… Той идваше също, бяхме в много добри отношения. Но впоследствие работата стана противоречива.
Защо?
Луканов дойде при мен някъде в първите години след 1990-а, още бях директор. Предложи ми да направим смесена фирма с някакъв руснак от Ленинград (сега Санкт Петербург – б.а.), забравил съм му името. Проучих нещата и разбрах, че този руснак е с чуждо име. Изглежда, че е бил агент на много високо ниво. След като го попитах, Луканов ми потвърди, че този бизнесмен е с чуждо име, били са близки приятели. Но вече бил освободен от разузнаването и се занимавал с търговия.
Как тръгна работата?
Трябваше да купуваме масла от руснака, съгласих се и взехме да работим по въпроса. За начало му поръчах 5000 тона масла и исках да ми прати оферта с цената. Малко преди да оформим документите по фирмата, получих факс от него с фантастична цена. Толкова висока, че свят ми се зави. Веднага му отговорих също по факса, че се отказвам заради високите цени.
Луканов разбра ли?
Разбира се и веднага ме извика. „Ти защо си отказал“, ме пита той. Бях много ядосан – казах му, че ако взема маслото на тази цена, въобще няма да мога да го продам никъде. Недоумявах как може такова нещо. А Луканов знаете ли какво ми каза: „Ама той ще ти плати на теб разликата.“ Направо се ужасих: „Как, аз толкова години работя тук и сега да правя такива работи!“ Оттогава спрях всички контакти с Луканов.С кои министри на химическата промишленост сте работили?
Започнах по времето на министъра на химията Георги Павлов, това е дядото на регионалния министър в кабинета „Борисов“ Лиляна Павлова. Той беше много решителен човек и голям професионалист. По негово време през 60-те години индустрията в България започна да се развива. Той беше от Етрополе, но доколкото си спомням, нещо се разболя и на негово място дойде Георги Панков.
Как гледаше семейството ви на работата?
От семейството ми само моята съпруга знаеше с какво се занимавам, къде ходя и т.н. Никой друг – нито майка ми, нито баща ми или брат ми. Съпругата беше моята опора, за което съм й много благодарен. А заводът бе моят живот.
Интервю: Мариела Балева
(в. Преса, печатно издание, брой 102 (453) от 13 април 2013)

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта