7:40
През 1961 г. „сини“ легенди са осъдени за контрабанда и валутни престъпления
Шест кръга преди края на футболния сезон 1960-1961 г. „Левски“ е на второ място в класирането на „А“ група и все още има реални шансове да се пребори за шампионската титла. „Сините“ са си разменили по една победа в директните двубои с лидера ЦСКА. Наистина те изостават с точките, но отборът е в подем и има относително по-лека програма.
Мечтите за титла обаче завършват в Дирекцията на народната милиция на Лъвов мост, малко след едно гостуване в Гърция...
Куфарен туризъм
В началото на май 1961 г. „Левски“ излиза в Атина срещу „Олимпиакос“ в мач за Балканската купа. По традиция такива воаяжи се използват от българските спортисти за „шопинг“. По онова време вносът на луксозни стоки в страната е строго ограничен и редките излизания зад граница са сред малкото възможности за набавяне на дефицитни артикули. Но тъй като държавата контролира с желязна ръка и обмяната на валута, легалните възможности са сведени до минимум. Онези, които имат привилегията да пътуват в чужбина, могат да обменят съвсем скромни суми, а да се купят пари „на черно“ е престъпление,пише epicenter.bg
Един от най-разпространените способи за заобикаляне на всички тези забрани е куфарната търговия. Идеята е от България да се изнесат стоки, да се продадат в чужбина и оборотът от тях да се реинвестира на място. Футболистите в никакъв случай не са изключение. Така правят почти всички.
В конкретния случай с „Левски“ набелязан за „износ“ е нивалинът. Това е българското чудо - лекарство, приготвено от кокиче, което спомага за възстановяването на механични увреждания в нервните окончания. Според слуховете за него има пазар в Гърция, защото помагало при детски паралич. Проблемът е, че подобни действия са незаконни, а когато участват повече хора, тайната трудно може да се опази. Точно това се случва със „сините“. В операцията участват половината титуляри и някои от резервите и ако нещо се обърка, всеки подозира другия, че го е натопил.
Арести и обиски
Едва ли някога ще се разбере дали е имало донос (макар мнозина да твърдят, че случаят е точно такъв), но при проверката на границата (б.р. - отборът пътува с автобус за Гърция) нивалинът е открит. Цялата история вероятно е щяла да се размине, защото всеки от футболистите бил заловен с единични бройки, но една чанта се оказва пълна догоре с ампули, а всички отричат да знаят нещо за тях. Машината на правосъдието се задейства и връщане назад няма...
Започват разпити на самия граничен пункт. В крайна сметка се установява, че най-голям дял от контрабандната стока имат титулярният вратар Иван Дервентски и централният защитник Благой Филипов. В крайна сметка двамата са задържани, а останалите са пуснати да влязат в Гърция, обзети от мрачни предчувствия. При тези условия едва ли е особена изненада, че „Олимпиакос“ печели с 1:0, докато левскарите мислят не толкова за мача, а какво ги чака след него.
А то не е никак приятно. На влизане в София в района на Княжево автобусът на отбора е спрян и в него се качват цивилни агенти на Държавна сигурност. Возилото е откарано направо в Дирекцията на милицията на Лъвов мост и всички играчи са разпитани поотделно. Тогава следователите разбират, че освен аферата с нивалина през границата е била пренеса и валута. Именно този факт докарва големите неприятности на „сините“.
Първоначално, след като са им снети показания, футболистите са освободени. Следователите вече се фокусират върху въпроса какъв е произходът на доларите и кой ги е продал. Работата отива към съд. Установено е, че валутата е осигурена от домакина на „Левски“. От него са пазарували няколко играчи - Иван Вуцов, Димитър Йорданов-Кукуша, Стефан Абаджиев-Теко, но сумите са дребни. Десетина дни след мача с „Олимпиакос“ жилищата на футболистите са обискирани. Вуцов, който е пренесъл най-много през границата – 150 долара, е задържан в ареста. Останалите чакат процеса на свобода.
Притиснати от следователите, те правят нови разкрития. Така например за Александър Др. Костов-Фанфана, който изобщо не пътува за Гърция, защото е наказан, са събрани показания, че преди време е купувал валута при други задгранични турнета. Той също е включен в списъка с обвиняемите и заедно с Вуцов е прибран зад решетките - първо в Дирекция на милицията, после в следствения отдел на Софийския централен затвор.
Има грешка,има и прошка
Междувременно без половината си титуляри „Левски“ тотално се срива в първенството. В първия мач след завръщането от Гърция „сините“ печелят с 3:2 срещу „Славия“. След повдигането на обвиненията обаче правата на всички замесени са спрени. Това става много повече заради валутните престъпления, отколкото заради нивалина. Показателно е, че срещу „Славия“ играят „контрабандистите“, докато следователите все още се ориентират в обстановката. После всички са включени в общия кюп. И тъй като пейката на „сините“ не е особено дълга, отборът на практика е обречен.
„Левски“ губи всичките си мачове без изключение - домакинството с „Миньор“ (0:3), гостуванията на „Марек“ (0:1) и „Берое“ (0:2) и накрая градското дерби със „Спартак“ София (1:4). Въпреки това тимът успява да запази второто си място в крайното класиране, макар шампионът ЦСКА да се е откъснал безнадеждно напред.
Сезонът в „А“ група приключва в началото на юли, а на 14 август делото за нивалина влиза в съда. Процесът е кратък, а присъдите относително леки - от 6 до 18 месеца условно плюс доста солени глоби. Дори онези, които са оправдани, като Александър Др. Костов, също са глобени по един или друг параграф. Правата на играчите обаче не са възстановени и те остават изключени от физкултурното движение. Забранено им е дори да тренират с отбора и са принудени да поддържат форма самостоятелно. Всички пропускат целия есенен дял на следващия сезон 1961-1962 г. Без тях „Левски“ се превръща в типичен средняк. На полусезона тимът е на 6-о място в „А“ група при състав от 14 отбора, а разликата с водача ЦСКА е колосална - 11 точки, и то при положение че според тогавашния регламент за победа се дават само 2 точки.
В крайна сметка, както обикновено се случва в подобни ситуации, въпросът е решен по партийна линия с намесата на прочутия „син“ застъпник Борис Велчев - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Както описва Иван Вуцов в мемоарите си, вторият човек в държавата след Тодор Живков отсякъл: „Има грешка, има и прошка“, и състезателните права на грешниците били възстановени.
Един от задържаните се жени зад решетките
Следствието срещу пишман-контрабандистите не минава без някои комични моменти. Александър Др. Костов например е пуснат за два дни от ареста, за да се... ожени. Това става, след като нападателят е преместен от Дирекцията на милицията в Софийския централен затвор, където чака делото да влезе в съдебна фаза. Бъдещата му съпруга, която е в напреднала бременност, успява да убеди директора на затвора да разреши отпуск за бащата на детето й. Така двамата узаконяват връзката си още преди процеса.
Съдбата на „аферистите“
Иван Дервентски – Вратарят никога повече не играе за „Левски“, но причините са изцяло спортно-технически. Дервентски е в конфликт с шефовете на клуба още от предния сезон (1960-1961) и упорито му се търси заместник. Когато през есента на 1961 г. треньорите започват да налагат Бисер Михайлов под рамката, за Дервентски в отбора вече просто няма място. Впоследствие играе за „Добруджа“ и „Академик“ София.
Александър Божилов – Привлечен е от „Шумен“ като резерва на Дервентски. Остава в клуба и след процеса. Играе за „Левски“ до 1965 г., но през 1961-1962 г. не записва нито един мач.
Благой Филипов – През втората половина на 50-те години е твърд титуляр в центъра на „синята“ защита. Изключително стабилен футболист, но когато избухва скандалът вече е на 33 години и новопривлеченият Иван Вуцов започва да го измества от състава. Все пак Филипов остава в „Левски“ до 1963 г.
Иван Вуцов – Пристига в „Левски“ точно в „сезона на нивалина“. Процесът не повлиява на кариерата му, която тепърва тръгва нагоре и ще го превърне в една от най-влиятелните фигури в българския футбол за десетилетия напред.
Димитър Йорданов – През 1961 г. е водещият голмайстор на „сините“ и основен нападател на тима. Фактът, че получава условна присъда, не променя статута му. Играе за „Левски“ до сезон 1964-1965 г., когато вече е на 36 години.
Стефан Абаджиев – Крилото е един от най-дълго задържалите се футболисти в „Левски“ за цялата история на клуба. Играе за „сините“ в продължение на 16 сезона до 1968 г. Впоследствие емигрира в Германия.
Георги Соколов – За мнозина е талант №1 на България за всички времена, но потенциалът му не е реализиран напълно. Аферата с нивалина е само кратък епизод от безкрайните неприятности с всевъзможни началници, в които се забърква. В този случай за Соколов няма никакви последствия. Дори е взет в националния отбор за световното първенство през 1962 г. Остава в „Левски“ до обединението със „Спартак“ през 1969 г.
Александър Др. Костов – „Левски“ го взема в последния момент преди старта на сезон 1960 1961, след като е освободен от „Славия“. Записва общо 7 мача за „сините“ в „А“ група, като само в 3 от тях е титуляр. След скандала повече не играе за клуба, но причините, както и при Дервентски, са изцяло спортно-технически. По онова време Костов вече е на 28 години, но все пак записва два сезона в „Марек“, преди окончателно да прекрати кариерата си.
Източник:epicenter.bg
