През СОЦА плащахме ергенски данък, да си разведен беше срамно

Не вярвайте, че при социализма България е била прекрасна страна, а хората са си живеели най-щастливо. Ще разкажа някои неща, за да не вярват младите на старите:

. В България се строеше грозно и некачествено. Липсваха всякакви инструменти, машини и материали, липсваха и нормални кадри. Не се спазваха никакви норми. Липсата на качество е видно и до днес. Говореше се, че в София има само един пътен участък, който е построен според нормите. Той се намира между Орлов мост и Университета.

. Немарливостта беше повсеместна. Млякото прокисваше поради липса на хигиена и хладилни камиони, а не защото беше истинско.

. Стая в курорт със санитарен възел се смяташе за нечовешки лукс.

. Външните тоалетни бяха във всеки двор, а населението ги смяташе за удобно предимство.

. Населението се насърчаваше да доносничи. Морални изроди донасяха на милицията за съседи, приятели, съпрузи и родители.

. Набор 66-69, започнаха да пият и пушат от прогимназията. Обяснявам на какво ниво беше „моралът“ на пионерите и комсомолците.

. През лятото ходех да бачкам в ТКЗС и децата от селото пушеха още във втори-трети клас.

. Мизерията в ТКЗС-то беше епична. Такава смрад вероятно няма и в третия свят.

. Всички крадяха от държавата, а тия, които не крадяха, си мечтаеха да имат достъп до ресурс, който да откраднат.

. Доченото работно облекло и брезентовите шуби се носеха и в ежедневието, а баба ми обръщаше яките на ризите на дядо ми, като се протриеха. Мизерия.

. Телефонните услуги, токът и нафтата за отопление бяха скъпи спрямо заплатите.

. Рушвети се даваха за всичко, защото нямаше нищо.

. Връзкарството беше норма. Без връзки си заникъде.

. В болниците имаше специални отделения за чужденци, за да не гледат мизерията в останалата част. Така събираха и по малко долари от тях.

. Лятото се крадяха дрехите от просторите на чужденците по морето. Дънки, шарени кърпи, бански…. абе, лукс.

. Храната в столовете на почивните станции беше отвратителна. Тая смрад на паприкаш няма да ми излезе никога от носа.

. Градският транспорт беше ужас. Влаковете си бяха мръсни, като сега.

. Да си разведен беше срамно. Наричаха жените, които не можеха да имат деца, ялови и ги презираха. Който не можеше да има деца, плащаше ергенски данък, за да му напомнят всеки месец за драмата му.

. Терминът незаконно дете е оттогава. Мигар има незаконен човек?!

. Нямало престъпност? Я гледайте „Оркестър без име“ и репликата: „Айде да слизаме, че долу съм оставил колата отключена“.

. Крадяха се чистачките на колите.

. Хората се събираха да си разказват какъв е животът на Запад. Ако някой беше излизал, то гарантирано можеше да е център на внимание във всяка компания. Всички го слушаха и попиваха. Част от същите тези сега ви разправят колко хубаво е било зад завесата.

 В. Христов/Ретро.бг/

Научете повече

Велики артисти,незабравими и един прекрасен сериал-"На всеки километър"

Даже да минат още много години този сериал ще си остане легенда ." На всеки километър" 

Сценаристи на сериала са Свобода Бъчварова, Павел Вежинов, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов и писателят Георги Марков, чието име обаче е заличено от надписите, след като напуска България през 1969 година.

Именно той създава образа на полицая Велински, в който умело преплита факти и легенди от биографията на прочутия началник на тайните служби Никола Гешев. Ролята изиграва блестящо актьорът Георги Черкелов.

Във филма има сцена на Митко Бомбата с питон и дълго хората мислеха, че уплаха от влечугото е виновна за смъртта на актьора. Това не е истина, но в действителност има момент когато питона го е стиснал здраво и момчето, което се е грижило за змията скача да помага на Григор Вачков.

Питонът се казвал Мери.

Много от най-смешните реплики  актьорът Григор Вачков си измисля сам на снимачната площадка. Всъщност за ролята на Митко Бомбата е гласен Георги Калоянчев. По онова време никой не можел да му оспорва палмата на комедиен ас №1. Калата обаче се снима в ролята на Езоп в едноименния филм на Рангел Вълчанов и режисьорът Шарланджиев предлага Григор Вачков за негов заместник.

Част от епизода на тв сериала “На всеки километър”, в който Гришата като Митко Бомбов произнася знаменитата си фраза: “Но петелът е женски, господине!”, е сниман в Париж.

Писателят Найден Вълчев забравил мелодията на песента към филма „На всеки километър“, докато мислел текста за нея. Това разказва той самият. Вълчев имал една нощ, за да измисли текста, в противен случай филмът щял да тръгне с оркестрово изпълнение.

„Настъпи една мъчителна нощ. Аз забравих мелодията. Изтри се от паметта ми. На разсъмване се събуди и мелодията. Написах една строфичка. Още ме е яд, че строфата имаше два варианта – „Нас родиха ни бури и ветри, нас не ще ни уплаши смъртта, ние сме на всеки километър“ и другия вариант – „Нас червеното знаме роди ни“, разказва писателят.

Истински екшън обаче се разиграл при  снимките на филма в  село Лясково, което се намира в Родопите, на десетина километра от Асеновград. Трябвало да заснемат кадри с взривяване на сграда, обаче пиротехниците пийнали малко повечко и не премерили точно взрива.

Гърмели и снимали до среднощ, а на  другата сутрин  селското кметство осъмнало с паднал балкон и изпотрошени прозорци. Никой не посмял да влезе в стаите, било опасно за обитаване. Кметът на селото дотолкова се ошашавил, че  насред августовските жеги хукнал към Асеновград.

Нахлул морен и потен в градския комитет на партията и докладвал, заеквайки: "Другарю секретар, в Лясково вече няма народна власт! Кметството падна!". После падна голям смях, спомня си Крум Марков.  В крайна сметка решили, че парите за  възстановяването на сградата ще са от бюджета за филма.

Първият телевизор в Бачковския манастир бил закупен от екипа на "На всеки километър",за да могат монасите да гледат филма.

„На всеки километър“ ще остане в историята и с един от най-големите гафове в киното ни. В девета серия е онзи кадър, с който започва всеки епизод: Ученика (в ролята е Коста Карагеоргиев) пада убит край един километричен камък, успявайки със сетни сили да извика: „Ние сме на всеки километър…“ В последната серия – „Първият ден“, в партизанската колона, която отива да завземе властта в София, отново виждаме Ученика с пушка на рамо.

Научете повече

Учениците ходеха на лагер, на планина и море за по 14 дни, заплащайки символична такса

Храната там беше качествена, а престоят им забавен. Студентите не знаеха какво е семестриална такса и платено обучение. Учебници и книги – евтини. В ученическите и студентските столове храната беше евтина и здравословна.

В болниците 20-дневен престой беше безплатен и с включена храна. Нямаше „пътеки“, доплащане, потребителски такси и операциите бяха безплатни. Лекарствата в аптеките – стотинки.

Заводите имаха ведомствени почивни станции, ведомствени столове и всичко за работниците беше почти безплатно. Строяха се жилищни кооперации за бездомните. Може още много да се каже, но за съжаление, хората, които го помнят, намаляват, а младите са облъчени от манипулации и неверни неща.

Знам, заклетите „демократи“ и отрицатели ще ме „Изгорят и разпънат“ за мнението ми. Съгласен съм, че този строй е имал и минуси, но те не са били от съществена важност за развитието ни.

Накрая да попитам – откъде е имало пари за гореизброените придобивки? Отговорът отдавна се знае! Тогава не се крадеше или поне не в сегашните мащаби.

Розин Илиев, Павликени

Научете повече

Детство мое, реално и вълшебно,детство мое, така си ми потребно

Толкова отдавна бях дете, а толкова често се връщам в спомените си от детството  неповторимо!

Усещам дори мириса на липата ,до бабината ми къща и смокините вкусни на отсрещния тротоар.

Сякаш все още чувам звънките смеховете   на децата , на мойте  скъпи приятели,вечно готови за  безбройни игри!

Спомням си ,колко бързо отлитаха часовете и все не ни се прибираше в къщи

Как ни пращаха да купуваме хляб от кварталната фурна,как  ядяхме от него  тайничко и колко неповторим беше неговият вкус.

Колко прекрасни бяха филийте ,намазани от баба с домашна лютеница или с ароматното масло и наръсени със шарената сол или със захар.

Имахме детство безгрижно!

Имахме волност безкрайна!

Имахме само детски проблеми!

Събирахме пощенски марки, играехме на държави и градове!

Скачахме на въже и рисувахме когато нямахме тебешир даже с парче керемида на пътя.

Имахме карамел Му и кръц -кръц ,лакта бонбони в различни станьоли, а после от тях си    правехме  пръстени !

Нямахме  лакомства най-различни ,но бяхме щастливи!

Събирахме си  стотинки за кино, за сок и за сладолед във фунийка.

Бяхме скромни и игриви  деца  .Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън

Имахме  детство свободно ,нямахме страх от кражби,убийства ,агресия ,насилия ,отвличания и  измами.

Имахме си пари от листа,а родителите  ни даваха стотинки за марципани с боза

Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки

с братовчеди и с  братовчедки.

Ходехме скромно облечени .

С плетените жилетки ,елечета и блузки

от бабите и майките  ни изплетени  с много любов .

Бяхме красиви ,радостни и засмени!

Бяхме волни  деца!

Зная,отдавна  било е всичко това,но било е истинско и прекрасно  !

Затова и до днеска ,  пазя го в себе си с много  любов!

Искам да извикам с най-силният  глас който имам:

-Мили деца ,играйте ,играйте на воля  ,не на игри от компютри ,а на вън с топки ,с въжета ,на криеница , на мач ,на дама ,на ластик.......

Просто имайте истинско детство!

Меги Дупаринова

Научете повече

Благоевград в снимки 70-те

Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.

Ето как е изглеждал Благоевград през 70-те години на миналия век:

Снимки:Бисер Костадинов

Сред забележителностите на Благоевград,особен интерес представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. 

На 200 м. западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2,5-километровата алея са разположени заведения, детски площадки, „Аквапарк Благоевград“ и закрит басейн. В края на алеята се намира изкуствено езеро с дълбочина между 2 и 4 метра, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плават водни колела направени под формата на лебеди. На 30 км от града е ски курортът Картала в близост до местността Бодрост.

Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.

Научете повече