Войнишката партенка и нейните ползи и недостатъци

Партенките са парчета памучен плат за омотаване върху крака преди да се поставят ботушите. Традиционните армейски обувки - ботуши, са трудни за носене с чорапи. За разлика от обувките те не издържат на грубостта на материала на ботуша и бързо се разкъсват.

1.В процеса на продължително ходене или бягане в ботуши, чорапите се движат надолу по крака, но не и правилно намотаната партенка.

2.С навиване на допълнителен слой плат, с партенките могат да се носят и по-големи обувки.

3.Лесно е да се перат централизирано за голям екип безразборно по размер и сдвояване (като чорапи).

4.Може да се пере чрез кипване и всякакъв друг вид миене без увреждане.

5.Може да се направи от всякакъв вид плат, който имате под ръка.

6.Износва се по-малко от чорап и служи по-дълго.

7.Ако партенката се намокри, възможно е да се навие наопаки със сухия край на крака.

8.Краката в партенка са увити в два пласта тъкан, която запазва топлината по-добре.

Разбира се партенката има и недостатъци.

Партенката изисква умения за навиване на крака, без опит има вероятност за травми на крака и да се получат мазоли.

Размерите на обувките с патренки надвишават размера с чорапи.

Невъзможно е да се носят като чорап без обувка, партенките се размотават и кракът остава бос.

Обуването и отнема повече време.

Какво бихте добавили Вие и какви спомени имате?

Научете повече

Списък с необходимите документи за пътуване в чужбина през 80-те

Историческа справка:

Списък с необходимите документи за пътуване до социалистическите  страни въз основа, на които след разглеждане МВР решава дали можете да отидете на екскурзия

Приложение към паспорта (неделима част от него), в което се разписват евнтуалните разрешения

Ето как изглежда заветното разрешение. Годината е 1985-та

Пътували ли сте извън България по времето на  соца и какво помните от екскурзиите си извън страната през времето на соца в НРБ?

Научете повече

Почина италианската актриса Джина Лолобриджида

Италианската актриса Джина Лолобриджида почина на 95 години,предаде NOVA по информация от агенция ANSA.

Тя е родена на 4 юли 1927 г. в Субиако, разположен на разстояние 70 км от столицата на Италия. Израства в многодетно семейство - баща й прави мебели, а майка й ги продава и се грижи за 4-те дъщери Джина, Джулиана, Мария и Фернанда. 

През 1947 г. става трета на конкурса „Мис Италия“, а после започва да се снима в малки роли в киното. Славата я спохожда през 1952 г. с „Фанфан Лалето“, където играе Аделин. Неин партньор е френският актьор Жерар Филип, а лентата е отличена с две награди от филмовите фестивали в Кан и Берлин. След това затвърждава успеха с „Парижката Света Богородица“ (1956).

От края на 60-те Джина Лолобриджида започва много избирателно да снима в киното, затова и след големия бум изявите й са епизодични. Тя решава да се отдаде на нови професии като фотожурналистика, режисура и извайване на скулптури. 

Клиенти на снимките й стават Фидел Кастро и Салвадор Дали. 

Вождът на Куба дава уникално интервю на актрисата, което е включено в документалния филм за него. 

Скулптурните произведения от бронз и мрамор на Джина са били изложени многократно в световни музеи. През 2003 г. изложбата се проведе в Москва. Творбата многократно печели награди в различни конкурси. През 1973 г. тя издава албум със снимки My Italy. През 1999 г. стана член на партията на левите центристи и пробва да влезе в парламента, но не получи достатъчно гласове.Вижте още:Срещата на Джина Лолобриджида с Фидел Кастро и как остава 12 дни насаме с него

Научете повече

Когато бяхме деца и всичко беше някакси по-обикновено

"Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои . Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете вкъщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.

Сутрин излизахме навън с по една филия хляб, полята с олио и посипана с червен пипер. 

Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.

С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.

По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. 

Отивахме на училище без придружител. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. 

Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха."

Научете повече