Детето е от Перу, където живее и до днес, а българинът продължава към момента да покрива голяма част от разходите на многочленното семейство. Въпреки че никога не е оповестявал публично новината, запитан от местна медия, той потвърждава слуха. 


"Стана чрез една агенция в Испания, която се занимава с това и в която участват много бивши и настоящи играчи на Барселона. Момчето беше от много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, силно се разчувствах. Не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на него и близките му" - разкрива още футболният Христо (с).

Стоичков е обожаван от местните, а покрай коментаторските си ангажименти в последните години често посещаваше южноамериканската страна. Запитан за сумата, която месечно отделя, той отговаря: 

"Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото... С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, да се запознае с различни култури и националности".

Христо Стоичков определено е силно противоречива фигура в представите на много хора. Известен е със своя буен нрав, остър език и непримирим характер.  Каквото и да се говори за него обаче, той е явление, а тази му постъпка доказва голямото му сърце...

Източник: @Българолюбие



Историята се случила през 1952 г. в Калифорния, в едно училище. Огромен котарак влязал в една от стаите, по време на час. Спокойно седнал и започнал да си оправя тоалета. Бил доста слаб, затова учителката разрешила на децата да му дадат мляко. 

Поседял, поседял и излязал. На другия ден - пак. И така всеки ден... Станало ясно, че има намерение да гостува на децата всеки ден. Слушал внимателно уроците, не правил бели, децата свикнали с него. И име му дали - ROOM 8, в чест на класната стая, в която първо влязал. През лятото, през ваканцията, изчезнал. 

През септември отново се появил. Всички го обичали, а най-важният предмет за всяко дете бил: Да нахраня Room 8! Всеки, в училището, изпълнявал заповедта: Да не преча на Room 8! Той се разполагал, ядял спокойно, влизал и излизал от стая в стая. Историята станала известна, извън училището и, естествено, стигнала до централен вестник. 

Дошли журналисти, снимки правили, по телевизията го показали и така Room 8 станал легендарен. Като официален талисман на училището, за вечни времена, котаракът оставил отпечатъците на лапичките си върху мокър цимент, в присъствието на цялото училище и журналисти. 

Минало време... Остарял Room 8... Разболял се от пневмония. Взела го, една от учителките, в къщата си. Той, вече трудно се движел, затова тя го носила, през деня в училище, а вечер го връщала вкъщи. 

През 1968 г. котаракът починал. На 22 години! 

За смъртта му съобщили телевизии и вестници. Погребали го, паметниче му сложили, и всички много плакали ... В памет на легендарния котарак директорът на училището - Бевърли Мейсън, написал книга със заглавие:

КОТАРАКЪТ, С ИМЕТО, ROOM 8


 


Дали са имали по-добри хранителните навици или са спазвали някаква специална диета?

Тази статия не е провокирана от носталгията. Нито е възхвала на социализма. Тя е едно безпристрастно сравнение.Ако оставим настрана политиката, голяма част от хората, които живееха през 60-те, 70-те или 80-те години на миналия век, не само бяха по-слаби, но и здравето им беше по-добро. Все още има живи и с ума си граждани на Народната Република, които могат да потвърдят това.

Имаше малко като избор, но истинска храна. Излишно е да казваме, че „Книга за всеки ден и всеки дом“ можеше да се открие в почти всяко домакинство. В още две-три, подобни на нея книги, хората можеха да намерят интересни рецепти, и без помощта на интернет, да разберат енергийната стойност и ползите от всякакви продукти, а също така да получат препоръки за здравословно хранене.

И благодарение на какви други фактори българските граждани спечелиха борбата с излишните килограми? Тук на първо място заслужава да се отбележи редовната физическа активност, както и тогавашната диета, която съдържаше предимно естествени продукти, местно производство.

Режим на хранене и много движение

Съвременните хора не са свикнали да се движат много. А по време на карантината, когато дори стана възможно да се работи от вкъщи, мнозина си признаваха, че са ограничили физическата активност само до домакинската работа. А други дори не се срамуваха да кажат, че ги е „избило на мързел“ и дори не са правили упражнения вкъщи. Минимум движение, заседнал начин на живот, добре развита транспортна връзка наоколо… Всичко това не допринася мускулите на човек да са в добра форма.

И ако жителите на малките села все още извършват много физическа работа, това не може да се каже за онези, които живеят в градовете.Днес в градовете хората ценят времето повече от собственото си здраве

Следователно, ако човек е изправен пред избор: да ходи пеша или да използва транспорт, за да спести време и да не закъснява, тогава е малко вероятно той да избере първия вариант.

И все пак, ако разгледате старите снимки, може да забележите някои интересни неща. Почти всички мъже са стройни и в добра физическа форма. Закръглените форми на жените по-скоро говорят за прилично здраве и добър апетит. Имаше хора с наднормено тегло, но те не бяха толкова много.

По отношение на активността и храненето нещата бяха по-различни. Хората вършеха повече физическа работа и съответно изразходваха повече енергия. Налагаше им се да се движат повече и да се застояват по-малко.

Спомените от Народната република включват дума, позната и на съвременния човек – дефицит

Едно време имаше дефицит и на стоки, и на храна. Сега има стоки и храна в излишък, но хората страдат от дефицит на жизненоважни елементи, като витамини и минерали, които основно се доставят с храната.Отслабване и хранителни навици

В магазините почти нямаше готова храна. Разбира се, имаше колбаси и консерви, но те нямаха нищо общо с това, което се предлага сега. Доказателство са ретро сериите, които днес могат да се намерят по рафтовете на големите търговски вериги и хипермаркети. На хората им се налагаше да купуват прости и естествени продукти и след това самостоятелно да приготвят закуска, обяд или вечеря от тях. Храната беше обикновена, но и много по-здравословна и доста по-вкусна.

За разлика от сега, храненето е било начин да се набави енергия

Днес хората не трябва да прекарват много време в кухнята. Полуготови храни могат да бъдат закупени от всеки супермаркет и да се затоплят у дома. Или може да отидем до всяко заведение за хранене и да похапнем набързо там. Освен това, съдържанието на калории в такава храна може да бъде няколко пъти по-високо от реалната нужда на организма.

Лошо е и това, че съвременният човек често яде набързо. По време на хранене той поглежда повече към смартфона, отколкото към чинията или към човека до себе си. В резултат на това мозъкът дори няма време да разбере какво точно прави.

Такава храна се усвоява по-лошо и човек иска да яде отново и отново, след все по-кратко време. Затова всеки ден днешните граждани на демократична България използват все повече храна и изразходват по-малко енергия.

Хората купуват карти за фитнес, но често не намират време да тренират. Необходимо е да се промени цялата система, целият начин на живот. Сега консумираме много некачествена храна и почти не се движим. Преди хората бяха много по-активни.Извод

Преди около половин век хората са се хранили с по-качествена храна и са се движили повече. Не е имало кой знае какъв избор и изобилие, но за сметка на това са слагали в чиниите си онова, което днес наричаме „био“ храна. Днес трудно може да се спазва такава диета. Не заради друго, а заради отношението ни към храната. Храним се не защото трябва, а защото ни е скучно или за да демонстрираме покупателната си способност. Днес следваме инфлуенсъри, които ни казват кога, по колко и какво да ядем, а едно време хората следваха единствено традициите.



"Там се научих да не мрънкам за щяло и нещяло. Да се храня редовно и с каквото има в чинията. Да пера на ръка. Да шия. Да спя седнал, дори и прав. 

Да тичам през лятото с противогаз, без да се удавя, като за целта от време на време отлепвам гумата откъм брадичката, за да изтече потта навън. Да разчитам повече на себе си. Да не оплаквам грешките, а да се старая да ги поправям. 

Там научих по трудния начин колко важни всъщност са семейството, приятелите, домът, родният град – когато не си ги виждал една година, осъзнаваш истинската им емоционална стойност. Вече като стар войник, там установих, че новобранските кюфтета са еднакво вкусни, независимо дали са правени в Ябланица, Видин, Шабла или Петрич.

Там се запознах с интересни хора. Споделихме радости и несгоди. Възмъжахме заедно.

Знаете, че всеки автомат в казармата носи женско име. Моят беше Венета /прегърнал съм я на снимката/, защото номерът му започваше с ВЕ "

Стефан Минчев, Бургас



През 1977-78 г. „Москвич 408“ струваше 4500 лв. през 1888-89 г. „Лада 2105“ струваше 8000 лв. Мотоциклет „Ява-638 350“ в СССР през 1988 г. струваше 1260 рубли = 1259 лева, мотопед „Рига-22“ – 265 рубли през 1988 г.


През 1983-1986 г. „Ладата“ вървеше по 5000-6000 лева. По същото време в Западна Европа „Lada“ се продава за 10 000 западногермански марки.


Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария лек автомобил „Москвич-2140“ струва 6400 лева, „Трабант“ – 5660 лева, „Волга“ – 11 860 лева.


За нова лека кола на цена, дотирана от държавата, респективно продадена от СССР евтино по линия на СИВ, при социализма се чакаше с години. На пазарна цена (на която СССР продавал на западния пазар) кола можеше да се купи от „Кореком“ без чакане.


В Западна Германия (ГФР) според списание „Der Spiegel“ от 1988 г. „Mercedes 420 SE“ (колата на Тодор Живков) е струвал 80 028 DM.


При средна заплата 252 лева през 1988 г. една нова лека кола „Лада“ се купуваше с 32 месечни заплати.



Това става в началото на лятото през 1965 г. в курорта Златни пясъци, а до края на туристическия сезон,там са открити още няколко магазина, където се плаща с валута.

Идеята за тях идва от западногермански туроператори, които изтъкват оплакванията на своите туристи, че в България не могат да си купят плажни принадлежности, козметика и цигари. „Балкантурист“ и Министерството на туризма изготвят предложение, което е одобрено от Министерския съвет.

Зареждането на магазините се осъществява от 5 чужди фирми, повечето от които са от ФРГ. В началото те внасят единствено посочените стоки, но бързо разширяват асортимента и в Кореком започват да се продават бельо, дрехи, обувки, транзистори, магнетофони, часовници, фотоапарати, парфюмерия, бижутерия, очила.

Държавна сигурност следи изкъсо дейността на магазините, както и поведението на директорите и служителите на зареждащите фирми. Те прекарват много време в България и са подозирани, че изпълняват разузнавателни задачи. Самите магазини с чужди стоки службите определят като „удобна форма на идеологическа диверсия“, тъй като внесените количества очевидно не са предназначени за западните туристи, а за българите и летовниците от социалистическите страни.

„Едва ли ще се намери западен турист, който ще пристигне в нашата страна без часовник или риза. Това очевидно е ясно и на западните търговци, които вече не се занимават с кремове и масла, от които се печели по-малко. Някои от тези стоки, като например шушляците, вече нямат пазар в западните страни, защото не се носят. Внасяните стоки в повечето случаи са демоде, излезли от употреба, закупени от търговците на безценица, и затова те правят отстъпки на туристите“, пише в секретна справка на службите от 1967 г., изготвена от окръжния началник на ДС във Варна.

Анкета сред продавачките в магазините на „Златни пясъци“ разкрива, че само 10% от клиентите са западни туристи.

„Съвсем рядко немец купува някоя вещ за лична употреба, а англичанин или французин даже не се отбива в магазина, освен в случаите, когато е помолен да купи подарък на свой български приятел“, пише в същата справка. Според нея всеки втори клиент на Кореком е поляк. Гостите от социалистическата страна са особено изобретателни при снабдяването с валута и по време на почивката си въртят незаконна търговия. Те купуват стоки, които после препродават на българите с надценка. Така почивката им излизала безплатна, а някои дори се прибирали с печалба.

През първия туристически сезон стокооборотът на валутните магазини на „Златни пясъци“ е 330 000 валутни лева. 60% от сумата остават за фирмите доставчици, а останалата част прибира българската държава. Чистата печалба е преценена от ДС като незначителна, а службите сигнализират за негативния ефект върху приходите от обмен на валута. Неизпълнението на годишния план на държавното предприятие „Балкантурист“ за 1965 г. е 210 000 валутни лева, а посочените причини са възможността на чужденците да пазаруват с валута, както и уличният чейндж.

Западногерманските туристи имат изгода да обменят пари извън държавните бюра, а българите се стремят да се сдобият с валута и пазаруват в Кореком.

При отварянето на първите магазини през 1965 г. стоките се продават срещу валута без значение кой ги купува, тъй като се смята, че валута притежават само западните туристи. Тази практика обаче не просъществува дори до края на летния сезон. В МВР и ДС започват да валят сигнали за изключително голямо търсене на германски марки и щатски долари от страна на български граждани и на тях им е забранено да купуват от магазините.

За да се сдобие с валута, персоналът в курортните комплекси измисля всевъзможни схеми. „Сервитьори, бармани, служители в хотелите и др., на които е била предоставена възможност да събират валута от чужденците при плащане на консумации, не отчитаха валутата, а я възстановяваха в български пари, като същата ползваха за лични нужди. От друга страна, служители и граждани предлагаха на чужденци да купят от тях валута“, пише в секретна справка от 1965 г.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив