Някога през зимната ваканция при баба и дядо на село

Хубаво детство имахме. Ходехме при баба и дядо на село и сами си правехме пързалката.

После изсушавахме  дрехите и ботушите до запалената печка. Ухаеше на печени тиквени семки, чай от липа и бабини мекички ( Не знаехме, че са мазни и вредни ) А " софиянчетата" ни завиждаха.

Научете повече

Ако днешното общество вземе доброто от социализма, ще е добре за всички

Не бива да се поддаваме на настроенията, които битуват в сегашното общество, че всичко по времето на Тодор Живков е било много добро, тъй като това не е така. Това каза историкът професор Иска Баева пред "Фокус" по повод годишнината от смъртта му. „България е една затворена държава, която не осигурява свобода на движение на своето население“, каза Баева за България по времето на управлението на Тодор Живков.

Тя говори и за позитивите от това управление, а именно модернизационните процеси. „В социалистическия период, който продължава 45 години, има ускорена модернизация, вярно, извършена на висока човешка цена, защото не бива да забравяме, че модернизацията става за сметка на селото, на ускорената урбанизация, хората напускат селото и отиват да живеят в градовете. Но процесът на ускорена модернизация дава видими резултати“, добави професор Баева, като коментира, че голяма част от модернизираната индустрия е била унищожена.

„Голяма част от тази индустрия беше унищожена в годините на Прехода не защото беше неконкурентоспособна, а заради частни интереси, апетити и всичко, което познаваме в последните 30 години“, поясни тя. Искра Баева каза още, че живеем в общество, което се нуждае от доброто в Социализма. „Ако могат да вземат доброто от социализма и да го пренесат в сегашното ни демократично общество, това би било добре за всички“, обясни още тя.

Източник:actualno

Научете повече

По времето на соца в НРБ писатели, артисти, учени флиртуваха с Живков

Помните ли как в НРБ властта беше влязла в неписан договор с интелигенцията за размяна на лоялност срещу привилегии? Навремето флиртът на писатели, артисти, учени с Тодор Живков беше станал пословичен. А как е днес, пита медийният експерт Георги Лозанов в коментар за Deutsche Welle. 

Ако пишех учебник по политически пиар в български условия, щях задължително да препоръчам на кандидатите за власт никога да не мобилизират представителите на интелигенцията в своя подкрепа. Защото резултатът ще е неблагоприятен и за двете страни. Примерите за това през годините са много. А и от последните дни има достатъчно. Да вземем срещата на Мая Манолова с творци и интелектуалци. И защитата на единствения кандидат за главен прокурор в отворено писмо от 6 академици и 2-ма член-кореспонденти на БАН.

От срещата на Манолова няма да се запомнят предвидимите хвалби по неин адрес. Ще се запомни най-вече една фалшива новина: че в мероприятието е участвал и режисьорът Милко Лазаров, предизвикала сърдитото му опровержение. "За мен е изключително неприятно името ми и филмът "А?га" да се използват в такъв контекст и да се правят подвеждащи внушения, още повече че никога не съм заявявал подкрепа под каквато и да е форма за предизборната кампания на Мая Манолова", пише той. Извинението на щаба на кандидат-кметицата, че е станала "техническа грешка" само задълбочи гафа, защото показва липсата на реален интерес към поканените творци, свеждането им до поменик от имена за политическа употреба. Ако наистина е било грешка, а не съзнателно включване на нищо неподозиращия Лазаров с надеждата "да мине между капките", тя е по Фройд. Издава притеснение от липса на културни фигури със значими актуални постижения сред присъстващите на срещата с Манолова. Едно е зад теб да стои авторът на тазгодишното българско предложение за "Оскар", друго е да призовеш дежурни участници в обществено-политическите масовки на прехода.

Случаят с академиците беше още по-неуместен. Първо, защото ако прочетеш писмото им без подписите под него, няма как да познаеш, че е писано от учени. То прилича по-скоро на набързо скалъпен колаж от медийни клишета. И второ, защото по нищо не личи от написаното, че академиците имат компетентността да разберат кой става и кой не става за главен прокурор. И тя съвсем не може да бъде компенсирана от демонстрираната омраза към протестиращи и соросоиди. Въобще, неочакваната им намеса в казуса е напълно в духа на популярния израз "Нерде Ямбол, нерде Станбул". Не напразно се появи шеговитото подхвърляне, че ако кандидатът за главен прокурор има такава мощна академична подкрепа, може би ще е по-добре да го направят председател на БАН.

Ако очертаем общ политически профил на участниците и в двете акции, той несъмнено ще е ляв. Нещо повече - политическото използване на интелигенцията само по себе си е лява политика. Затова като друг куриоз в срещата с Мая Манолова се прие присъствието там на скулптора Велислав Минеков, който винаги се е заявявал като остър критик на лявото. Говоря за българското "ляво", генеалогично свързано с бившата комунистическа върхушка, която се представяше за лява, но това не ? попречи да се възпроизведе във видимите и задкулисните форми на местния посткомунистически капитализъм. До такава степен, че все повече заплашва с изчезване крехкото, появило се навремето като опозиция на БСП българско "дясно".

Научете повече

В доброто старо време първи машинист сред жепейците е бил не кой да е, а самият цар Борис ІІІ

Той оставял парфюмирания дворец, за да се потопи в неподправените аромати на смазка, пара и пушек.
Понеже е цар, Борис можел да кара влак и без документ. Монархът обаче спазва закона, изкарва редовния курс, взема изпита с отличен и получава диплома за машинист първа класа. Тапията му дава право да управлява пътнически влакове. Никога не е допускал инциденти!

В спомените си руският офицер Михаил Каратеев разказва за една неочаквана среща на гара Търново-Сеймен, сега Симеоновград:

“Една вечер някой пусна слуха в казармата, че на следващия ден с влак от София през Търново-Сеймен за Ямбол ще пристигне цар Борис. По нашето руско разбиране това беше изключително събитие. И понеже официално никой от местната власт нищо не ни съобщи, а и в града не се забелязваха никакви приготовления, помислихме, че това са празни приказки.” Каратеев и неколцина приятели решават да проверят. Влакът пристига и те виждат машиниста, облечен в кожена куртка, с каскет и гаечен ключ в ръката.“Неговото слабо лице и дълъг нос ми се сториха твърде познати”, отбелязва очевидецът.
“А, руские офицеры!”, обръща се към посрещачите човекът с каскета. “Ты тоже руский?”, пита го Каратеев.
“Нет, я болгар”, отвръща той...

В този момент се приближава началникът на гарата и сопнато казва: “Карай, защо още стоиш и кого чакаш. Разписание гониш, драги!” Машинистът изпълнява командата, качва се в кабината, надува свирката, маха с ръка и потегля. “Братцы, та това е самият цар!”, светва му на един от братушките. Началникът потвърждава, че това е Борис ІІІ, а те го питат защо го е смъмрил.

“На него това му харесва, знаем му вкуса”, казва жепеецът и добавя: “На нас началството ни е заповядало “да не го познаваме” и да се отнасяме така, както към редови машинист.”

Научете повече

Познахте ли тази българка? Тук позира през 1992 г. в "Гранд хотел София", а днес е още по-известна

Култовият "Гранд хотел София" през далечната 1992 г. На бала си позира млада българка, която печели и  конкурс за красота

Вярвате ли или не, но това е Венета Райкова. Изглежда различна на външен вид, но е запазила своите характер, амбиция и борбеност
Тогава била с тъмна коса. Такъв е естественият цвят. Днес е руса.

Станала носител на титлата „Мини Мис България 1992”. Конкурсът бил за момичета, чиято височина не надвишава 166 см. Днес носи само обувки с високи тънки токчета и изглежда страшно висока.

По това време вече започнала работа в БНТ. Водела вечерното предаване  „Цветовете на нощта” от 22:00 часа. Някои от вас може би все още си го спомнят./Снимка:lifestyle.bg/

Познахте ли я?

Коя е тя:

Родена е през 1974 година в град Попово. Едва 15-годишна, през 1989 г., печели първия конкурс за фотомодели и манекени. На 18-годишна възраст през 1992 година става първата победителка в конкурса „Mини Мис България“ за момичета до 1,66 м. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“.

Още 18-годишна постъпва на работа във вестник Хайлайф по темата „конкурс за журналисти“, който печели, докато се среща с главния редактор Георги Кузмов. Работи и като репортер и в БНТ – седем години в нощния блок и в Частен случай, а половин година като редактор в Наблюдател. Три години е модел в София и Виена.Снимала се е за българската версия на списание „Playboy“. Повечето хора свързват чаровната блондинка с Ексклузивно по Евроком, което тя води от 1999 г.Конкурсите са ѝ слабост.

През 2008 година е водеща на коментарната рубрика към Big Brother 4 – „Малката сестра“. През 2014 е част от Домсъвета към „ВИП Брадър: Образцов дом“, както и е водила „Голямата уста“ към шоуто. От 13 април 2015 до началото на 2016 води всекидневно едночасово шоу по ТВ7 „Дневникът на Венета“. От юни 2017 до септември 2017 е водеща на всекидневното предаване "Горещи срещи с Венета Райкова" по BIT. От 17 септември 2017 е водеща на " Папараци " по BTV.

Научете повече

ПИСМО-Ела да ме видиш сине,докато съм жива

Дано не намериш сине,

на гроба ми коприва.

Ела да ме видиш сине,

как сама живея.

Как за твоя татко сине

плача и жалея.

Дърва нямам вече сине

с какво да се грея.

Тока и водата скъпи,

сиротно живея.

Никой не се грижи сине,

днес за сиромаси.

Политиците си пълнят,

партийните каси.

Държавата се грижи сине

за роми и мигранти.

Българите днес живеят

като арестанти.

Ела да се видим сине,

много време мина.

Държавата Ви прогони ,

в пустата чужбина.

Пейо Пеев

Пейо Пеев е роден на 14 октомври 1947 г. в град Ямбол. 

Пише стихове от детските си години. Започва да пише текстове за песни през 1995 година с оркестър „Кристал“ с ръководител Красимир Христов и певица Тони Дачева. През годините е работил с много певци и певици: Славка Калчева, Мариана Калчева, Орхан Мурад, Нелина, Цветелина, Борис Дали, Десислава, Екстра Нина, Емилия, Милко Калайджиев, Галена и много други.

По негови текстове има издадени над 300 песни фолк и попфолк. Две от най-популярните му песни са "Бащината къща" на Тони Дачева и „Момина сълза“ на Славка Калчева.

Научете повече