На 9 март 2001 г. писъци огласят оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в град Оранестад – столицата на остров Аруба в Карибско море. Секунди по-рано четири изстрела прогърмяват във фоайето, а 39-годишният Пантю Тотев Пантев се свлича и умира на място.

В България два дни се чува само за убит българин, без да се знае името му.


Босът на СИК е улучен с четирите куршума в главата.  Убиецът влязъл в препълненото фоайе на хотела с пистолет в ръка и хладнокръвно ликвидирал жертвата си. След това светкавично изчезнал. Показното убийство станало пред погледите на десетки гости в хотела, сред които и бременната приятелка на Пантев – манекенката Петя Райкова.

Очевидците описват стрелеца, като мъж на средна възраст, с кестенява коса и синьо-зелени очи.  Целият състав на полицията на Аруба е вдигнат на крак, но килърът така и не е открит. Оказва се, че минути след разстрела, от летището на острова, което е близко до хотел „Сонеста“, е имало полет за Колумбия.

Панев е роден на 6 септември 1961 г. в София.
Внук е на на известен фабрикант отпреди 1944 г. и след реституцията се сдобива с множество имоти в София. През 1994 г. той привлича вниманието на службите, като човекът, измислил ВИС-2, след отнемането на лиценза на ВИС-1. Пантев е и близък приятел с Васил Илиев, но малко преди убийството на боса на ВИС, пътищата им се разделят.Поли преминава към конкуренцията и става една от основните фигури в СИК.  Официално Пантев има девет фирми, чиято дейност основно е строителна и търговска. В няколко от тях той е съдружник с Николай Маринов – Малкия Маргин. Дялове във фирмите на Пантев имат и няколко италианци. Неофициално е сочен за един от основните наркотърговци в България.

„Кариерата му“ започва първоначално с контрола над хероина. Поли е близък до Пламен Иванов-Фалконети, който е убит от упор през 1997 г. пред ресторант „Олимп“ и който контролирал трафика на хероин през България.  Две години по-късно – до средата на 1999 г., Пантев вече владее поне половината пазар на кокаин у нас.

Разбира се, най-известната версия за разстрела на Поли Пантев са откраднати стотици килограми кокаин.Останалите подробности – като килограмите дрога и собствеността им, обаче доста се различават. Според едни слухове, кокаинът бил 600 кг и бил собственост на колумбийската мафия, чиято дълга ръка застигнала Пантев на Аруба.

Според други – наркотикът бил 400 кг и бил на Сретен Йосич, а босът на СИК не успял да събере парите, за да плати за изчезналия при транспортирането през България кокаин. Твърди се, че поне още 8 убийства са свързани с прословутия кокаин, всички приписани на Сретен Йосич. Първото е на близкия до Поли Пантев Иван Стоянов-Кубето през лятото на 2001 г. Следващият е считаният за наследник на Пантев и негова дясна ръка – Евгени Стефанов-Женята през 2003 г. През 2004 г. идва ред на бай Миле, в началото на 2006 г. изчезва завинаги Кирил Цветанов-Буята. Същата година е разстрелян Иван Тодоров-Доктора, а през декември 2003 г. в Амстердам е убит и Константин Димитров-Косьо Самоковеца.

Трета версия сочи, че разстрелът на Пантев е поръчан от италианската мафия, като отмъщение за убийството на италианеца Микеле Раниери на 15 юли 1997 г. в луксозния бар „Тримата мускетари“ срещу руската църква в София.  Чужденецът, който е брат на мафиотски бос в Италия, предизвиква скандал с група мъже от СИК, като дори прострелва в корема с пистолет един от тях. В последвалото меле той е убит. Задържани са всички от групичката на СИК, сред които и Поли Пантев. При разследването обаче от обвиняем той се превръща в свидетел и скоро е освободен.През юли 2000 г. неизвестен изстреля срещу Пантев снаряд с гранатомет. Опитът за покушението стана на бул. „Симеоновско шосе“. Тогава Пантев успя да се спаси, защото боеприпасът се оказа учебен. Това даде основания на криминалистите да предположат, че задачата на стрелеца е била само да сплаши боса на СИК.

На 15 ноември 2000 г. бомба с тротилов еквивалент между 10 и 12 килограма се взриви в стая 102 на хотел „Амбасадор“ в София. При взрива загиват руснакът Александър Романов и арменецът Арташес Суренович Тер Овсепян, като се счита, че Романов без да иска е активирал бомбата, докато пренастройва механизма й върху масата на хотелската стая. От спецслужбите тогава изказват предположение, че адската машина, разрушила „Амбасадор“, e била предназначена именно за Поли Пантев. Разследването на убийството на Пантев отдавна е спряно.

Източник:flashnews

От телевизионен репортаж в августовска сутрин разбрахме, че се е появила болест по доматите, за която е известно от няколко години, но никой не взима никакви мерки. И това на фона на отиващото си и очевидно обречено животновъдство. Миналата година масово избиване на кози и овце, тази - на свине. 

Както е тръгнало, догодина лятото е наред и птицевъдството. А нищо чудно да ни налегне и чума по доматите. След това за няколко години ще се ликвидира и растениевъдството и ще се свърши,пише /Ретро.бг/

Територия от консуматори, на които можеш да пробутваш говеждо от братска Америка, свинско и пилешко от обединена Европа. Това ни чака, за съжаление. Не така я мислехме, че ще стане едно време, когато веехме сините знамена и се радвахме на новопоявилата се и прохождаща уж демокрация. За да стигнем до ветеринарните шпицкоманди, дето миналата година избиваха кози и овце, тази година прасета, догодина я пилета, я говеда.

Дали ще дойде един ден, когато ще тръгват по дворовете да вадят колците и да изкореняват доматите. Или пък ще се строят бутафорни огради от наши фирми, които не могат да спрат и една котка, камо ли диви прасета. Нека управляващите да имат едно наум. След Търговския регистър, рухването на НАП, след гейтовете, дето гърмят регулярно всеки месец, започва едно  натрупване на скрито недоволство, което няма да доведе до  нищо хубаво. Можеш да допуснеш да откраднат личните данни на хората, ама да им се ровичкаш по дворовете и да им избиваш и загробваш стоката, е вече прекалено. Такова управление е обречено.

Светослав Коцев, Плевен

Според шефа на федерацията Илиана Раева, нашите момичета са играли без грешка

Ансамбълът на България в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова спечели сребро в многобоя на Световната купа в Минск.

Момичетата играха без грешка и в двата дни с огромна трудност в съчетанията си, но останаха недоволни от оценяването. Още в петък президентът на българската федерация Илиана Раева изригна срещу съдийството, пише dir.bg.

За съчетанието си с 5 топки вчера нашите момичета получиха оценка от 28.850, а на три обръча и 2 чифта бухалки бяха оценени с 28.800 и така със сбор от 57.650 т. се окичиха със сребърните медали.

Първи е отборът на Русия със сбор от 59.050 (29.200 и 29.850), трети са домакините от Беларус със сбор от 57.450 т. ( 28.750 и 28.700).

„Българките бяха единственият отбор, който изигра безгрешно своите композиции! – коментира във Фейсбук Илиана Раева. – Диамантите ни играха по-уверено отвсякога! Показаха невероятна класа, характер и зрелищен спектакъл!“

В индивидуалната надпревара Боряна Калейн се класира на шесто място в многобоя със сбор от 83.000 точки.

На бухалки тя получи оценка от 23.150 т. и се класира за финала в неделя с трета по сила оценка. На лента също игра много силно и вдъхновено и бе оценена с 19.850, което я праща на финала със седма по сила оценка.

Боряна изигра много добра топка и с оценка от 21.250 т. и намери място във финала с шеста по сила оценка на уреда.

На обръч Боряна допусна грешки и не можа да се класира за финалите.

Втората българка Невяна Владинова завърши на 13-то място в многобоя със сбор от 78.500 т(19.400 на обръч, 20.950 на топка, 19.050 на бухалки след изпускане на уред и 19.100 на лента).

Шампион в многобоя стана Дина Аверина от Русия със сбор от 93.450 т. сребърния медал спечели нейната страна – близначка Арина, която събра сбор от 91.950 т. а бронзовия медал отиде при Линой Ашрам от Израел със сбор от 86.650.

Преди Боряна Калейн са още – на 4-то място Александра Арджиуджикулезе от Италия със сбор от 84.750 т, а пета е втората представителка на Израел Никол Зеликман със сбор от 84.600.

Венчална халка, букет и църковен брак предвещават смъртоносната раздяла между двамата

Венчална халка и сватбен букет са знаци на съдбата, които никой не забелязва на сватбата на Георги и Мая Илиеви. Именно те показват непоправимата раздяла между двамата, но никой не ги е разчел в празничния ден. Или просто всичко е било начертано. 

Церемонията и купонът в митичния ресторант "Мираж" събират целият ъндърграунд на България през 1994 г. Всичко това е запечатано на касета, от сватбата на наследника на ВИС и бе излъчено в "Поверително от NL".

Когато в гражданското младоженците си поставят халките, тази на Жоро трудно е влязла на пръста му. Според народно поверие това предизвестява фаталния край на брака им. Но докато това се случи, август 2005 г., ще се изпие още много шампанско. Ще се пролеят много сълзи. Едни от радост и безпомощност или заради поредната жена, която се е засилила да завоюва сърцето на Жоро. А то винаги е принадлежало само на една жена - Мая.

Георги Илиев изнася Мая на ръце от гражданското и тя е готова да хвърля булченския букет. Той обаче се чупи и се разпада в ръцете на булката, което е следващият прокобен знак. "Айде да се махаме вече от тук, да отиваме да пием", изнервен от церемонията прошепва женихът на кума си - Румен Маринов - Нарциса. Всички се качват на лъскавите лимузини и тръгват към "Мираж", мястото, което по ирония на съдбата ще се превърне в лобното за по-големия брат - Васил Илиев.

Връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че единствено смъртта можела да ги раздели, свидетелстват техни приятели и близки. Около година преди разстрела на Жоро на Слънчев бряг, двамата с Мая сключват църковен брак. Без купони и аларми, без приятели и роднини те се венчават в храм-паметник "Свети Александър Невски", а обвързването им пред Бога извършва лично Българският патриарх Максим./БЛИЦ/


Васил Горчев-Кьоравия е убит посред бял ден пред хотел “Ален мак” в Благоеврград. Недосегаемият 46-годишен бизнесмен е застрелян показно с 1 куршум в главата в 13,20 ч пред очите на охранителите си. Никой от многобройните гардове не е чул изстрела, нито е видял килъра. В момента на стрелбата Горчев е бил с лице към към тях.

Според очевидци убийството е станало в 13.32 часа.Убитият е разговарял с няколко от охранителите си на около 7- 8 метра от входа на нощния бар на хотел "Ален мак".

Внезапно, без да се чуе изстрел или друг звук от огнестрелно оръжие, Горчев, който е бил прав, рухнал на земята и започнал да агонизира. Попадението, вероятно от снайпер, е било в челото му, между очите.

Простреляният веднага бил откаран от хората си в спешния медицински център, но починал още преди да стигнат до здравното заведение.

Свидетели на показния разстрел коментират, че изстрелът най-вероятно е дошъл от строяща се сграда, намираща на се бул. "Кирил и Методий", на около 50 метра от хотел "Ален мак", съобщава БНР.

48-годишният Горчев е родом от Перник, където е и адресната му регистрация, но от дълго време ползвал стая в хотела.

Въпреки, че местната преса нееднократно го е "набеждавала" като един от най-влиятелните наркопласьори, свързвайки името му като разпределител на жриците в югозападна България, срещу него никога не е имало повдигнато обвинение, нямало е заведено дело или влязла в сила присъда.

А и защо трябваше да трошим пари за път до морето, хотели за нощувки, шезлонги и чадъри, като си имаме край Габрово Жълтешката река и река Мечковица в района на село Гачевци. Водата в тези рекички през лятото е бистра като сълза и достатъчно топла, за да се къпем в нейните вирове. По бреговете им се намира и пясък за плаж.

Аз със съпругата ми и двете ни момченца ходехме в почивните дни през лятото да се печем и къпем в рекичката Мечковица. Установявахме се на брега и до една стара воденица, от която беше останал само дървеният ѝ улей, по който още течеше много вода. След като се напечахме на слънцето, заставахме под улея и се разхлаждахме. В близост до мястото, където, тъй да се рече, плажувахме, се намираше стара каменна чешма с голямо корито. Водата беше много студена. В един неделен ден през лятото, когато си почивахме на брега на реката, дойде един мъж и затвори отвора на коритото на чешмата. След като то се напълни със студена вода, сложи в него еднолитрова бутилка с габровска жълта сливовица да се изстудява. След това отиде край реката да се пече на пясъка. После на чешмата дойде друг мъж, вероятно негов приятел. Взе шишето с ракията от коритото и постави на негово място друго шише, пълно с жълта лимонада.

Стана ми интересно и реших да изчакам да видя развръзката на тази „приятелска” шега,пише ретро.бг

Надвечер мъжът, който остави бутилката с ракията да се изстудява, дойде с няколко свои приятели и седнаха на сянка край чешмата. Той извади шишето от коритото на чешмата и го подаде на най-възрастния от тях пръв да запие и да каже мнението си за неговата домашна сливовица. Човекът отвори бутилката и пийна малко. Поклати глава, усмихна се и му върна бутилката. Той също пийна малко от нея, намръщи се, грозно изпсува и хвърли шишето надалеч.
Е, всичко това си беше само една весела габровска шега, ама не съвсем. Изпиха му на човечеца студената сливова ракия други негови авери, а него направиха за смях.

Ангел Ангелов, Габрово

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив