Предаването „Телевизионен неделник“ се появява на екран на 11 януари 1987 г. Това е типично магазинно предаване. Водещ е Бригита Чолакова. Телевизионният журнал бързо се превръща в любимо предаване на родните зрители и дори се сдобива със собствен химн в изпълнение на някои от най-популярните по това време родни музиканти – Тодор Върбанов, Чочо Владовски, Георги Христов, Кристина Димитрова, Румяна Коцева и Маргарита Горанова.
За лицето на предаването Бригита Чолакова в броя на в-к „Култура“ от 15 октомври 1999 г. Борислав Борисов пише: „За следващите поколения зрители Бригита се превърна в голямото телевизионно изключение: първото лице на екрана, което се еманципира от схематизма на медията и се превърна в личност. Пред очите на зрителите, на живо и безапелационно говорителката стана журналист – със свой стил, със собствено мнение, с несекваща енергия, но и с много женствена деликатност.
Бригита Чолакова не просто превърна професионалния ангажимент в граждански, но успя да наложи поне върху своята територия от медията диктатурата на високия вкус и на естетското отношение към всекидневието.“
Бригита Чолакова почина през 1999 г. на 66-годишна възраст.
Има едно малко схлупено селце в покрайнините на Радомирските полета. На пръв поглед изглежда най-обикновено село с няколко десетки баби и дядовци с бастунчета и гуменки по улиците, но далеч не е така. Даже самите те са участници в историите и тайните на това райско място - Гълъбник! Всички тези добри хора всъщност са баби и дядовци на мен, на вас, на децата на 80-те и 90-те години и благодарение на тях и техните деца, ние трябва да сме благодарни затова, което са ни подарили, а именно едно незабравимо детство, прекарано на село. Всеки един от нас е идвал поне за два, три месеца през лятната ваканция, ако не в останалия период от годината.
Аз имах възможността да ходя далеч по-често от някои, а пък някои си живееха там и все още не изневеряват на селото. Да започнем с главния актьор, разбира се, че това е ОУ “Христо Ботев” и неговото дворче с игрището, кошовете, стола и всичките му “изобилия”. В този двор има едно дърво и всеки без изключение е седял под неговите широки зелени листа и е люпил семки. На мен лично са ми се случили неща, които ще ме държат цял живот. Едни са вкусили алкохол за първи път или пък някой фас от земята, защото е нямал пари да си вземе кутия, а пък други са целунали момчето/момичето, което харесват от миналото лято и са нямали търпение да дойде пак.
Битките на стражари и апаши редовно се случваха около храстите и брезите, втори ритаха мач на вратите, докато не се мръкне, защото осветлението не стигаше да освети целия двор. Трети пък седяха на пейката и обсъждаха различни теми, като например къде може да се съберем да направим купон, да има силна музика и разбира се, девойки пред, които да се перчим. Ставаха доста интересни неща като цяло, имало е и случаи на караници и дори до физическа разправа, но все се намираше, някой който да разтърве и да сдобрява. Първите ни колела бяха "Балканчета", а някои се наслаждаваха на по-високич клас, като "Украйна" или "Школник", останал от някой чичо или близък роднина. Обикаляхме като луди из улиците, слагахме пластмасова чашка между рамката и гумата за да шуми повече като мотор...детска ни работа. Ходехме по Друганския рид на разходка по тъмно и се изпитвахме кой ще влезе по-навътре в горската тъмница. Обикаляхме по крайните къщи, за да крадем череши, но преди това обирахме джанките на баба Мирка - лека ѝ пръст на жената. Ахх, тази джанка,все още не съм по-сладка джанка от нея.
Отбивахме се от време на време до местността ”Дервено “.. до някоя чудна градина с розови домати и големи зелки към “Иванеш”. Лятото на всяка цена ходехме да се къпем в блатото, на което родителите ни бяха забранили, защото си беше мръсно, но ние не я спазвахме тая забрана. Когато дойдеше зимата, аз нямах търпение, защото ще падне сняг, съответно стягаме шейните за сезона, мажехме ги с парафин или свещ, за да се хлъзгат повече, но уви моята с каквото и да я мажех не искаше да върви, затова прибягвах до по-елементарно возило, което изисква да имаш здрав задник - стария найлон! Забравих да спомена и за самоделните колички, които правехме от дъска, две оси с по два лагера. Лагерницата си беше голяма забава, защото се спускаш по стръмните улички и нямаш спирачки, освен краката в асфалта. Еее.. Историите са безкрайни, но се надявам всеки да е открил нещо, дори и малко за себе си, което да му напомня колко е било хубаво времето прекарано на село. Там в този двор се сплотяваха деца и останаха приятели до гроб.. Те си знаят кои са!!!
Снимка:Веселин Велков
Автор: Георги Росенов
Източник:dama.bg
Дуо Котрулеви по-известни като дует "Южен Вятър" са емблематичнен български дует от началото на 90-те, поставил началото на поп-фолк ерата. За ценителите на жанра те са известни, но за новото поколение и чалга отрицателите "Южен вятър" могат да бъдат разпознати с рефрен от неоспоримия си хит "Батальона" - "батальона се строява за последен път... уволнение..."
Кирчо и Вили от Петрич са брат и сестра, придобили своята известност с хитовете „Батальона се строява”, „ Ай Лили” и „Как тихичко си капеха листата”. Дуетът е разплакал не едно и две войнишки сърца. И до ден-днешен песните им са актуални, макар те от години да са спрели публичните си професионални изяви. Съществува твърдението, че няма военно поделение, което да не е канило групата при уволнение. И до днес Кирчо не може да забрави сълзите в очите на младите момчета току-що отслужили едногодишна казарма, и сълзите в очите на онези, които се заклеват и тепърва очакват страшното, гледайки за сбогом плачещите отсреща момичета, които обещават да ги дочакат...
При Котрулеви всичко започнало още в ранно детство. Музикалната дарба на дуото е наследство от родителите и роднините им. Като малки баща им им купил акордеон, а чичо им синтезатор и микрофон. Това положило началото на трънливия им музикален път. Първоначално Кирчо бил инструменталист, а в , а сестра му вокалист, в последствие итой започва да пее. След като завършват училище, започват да свирят в заведения и стават много популярни в югозападния регион. Тогава за тях чул още неизвестния Володя Стоянов, който един ден дошъл при тях и казал, че иска да му направят албум. Албумът излязъл, докато Кирчо бил в казармата, този албум направил Володя популярен, а той и до ден днешен не почерпил благодеятелите си дори с едно кафе. В казармата Кирил се запознал и с Илия Луков, на който също направил няколко песни и отново не получил дори и едно „благодаря“. Това били плесници, които довели до осъзнаването и съзряването на войника - време му било да направи нещо самостоятелно. Заради такива негативи Кирчо и Вили Котрулеви се преименуват на дует „Южен Вятър".
Не е тайна, че песента „Батальона” не е измислена от дуото, просто те имали уникалния шанс да я изпеят първи. Влизайки в казармата, Кирил чува всяка божия вечер песента акапелно в изпълнение на старите войници. Направило му огромно впечтление настроението и еуфорията, примесена с лека тъга и трудно преглъщане, която тя създавала. И когато дошъл неговият ред да се уволни, като подарък за целия си набор съказарменици, той решил да аранжира култовото парче и да изпее песента. Променил в известна степен оригиналния текст, който според него звучал малко вулгарно за масовия вкус, но мелодията и поантата останали същите. Тогава Кирчо и представа си нямал, че тази песен е на група „Омега“. Мислел, че както текста така и музиката, са дело на войнишкия фолклор. Заедно със сестра си успели да запишат песента и тя се завъртяла по местното радио. "Батльона" станала хит на деня, след което хит на седмицата и хит на месеца. Не спирала да се върти. Това ентусиазирало Кирил и след неговото уволнение от казармата, той се заел с подготовката на първия самостоятелен албум на дуото - „Далавери, далавери“, в който включват и „Батальона”. Според Кирил Котрулев тази мелодия успяла да завладее сърцата на милиони и се е превърнала в най-големия попфолк хит за всички времена.
Днес „Батальонът се строява“ се спряга за любима на министър-председателя Бойко Борисов. Този факт ласкае дуото, a се оказва, че чувствата са взаимни - Кирчо и Вили също са големи фенове на премиера. Скоро прочели някъде в интернет пространството, че лично Бойко Борисов искал да се свърже с тях и да ги ангажира на миналите избори да изпълняват на живо песента „Батальона“, за да може тя да се превърне в химн на ГЕРБ и да бъде посветена на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ, които ще получат своето „уволнение“ съвсем скоро. За съжаление музикантите не са имали възможността да му изпеят песента си лично, но се надяват един ден и това да се случи.
„Батальона” не е единственият войнишки хит на дуото, те се гордеят още с парчетата „Повиквателна получих“ или така наречената „Батальона 2″, „Войник отивам“, „Как тихичко си капеха листата“ и „Батальона 3″. Те самите не могат да обяснят защо казарменият живот така е повлиял на творчестовто им. Имат обаче и хитове, които са извън войнишката тематика като: „Плаче ми душата“, „Чуй ме ти“ и много др.
През 90-те дуото посещавало редовно казармите в Плевен, Банско, и Долна Митрополия. Тези времена музикантите няма забравят никога, защото всяко тяхно посещение и участие при войниците се превръщало в истински празник и повод за неописуеми настроения и неспирни веселия. Няма да забравят и веселите, и същевременно разплакани мъжки лица по време на концертите си, породени от изпълненията и посланията е техните песни.
Днес обаче в България вече няма класическа казарма, няма батальони и уволнения. Днес дует "Южен вятър" се ядосват, че живеят в най-прекрасната страна на света, която политиците ни превръщат в „Рай“ за себе си и „Ад“ за народа. Днес Кирчо и Лили не слушат съвременна чалга и смятат, че тя трябва да се забрани със закон, защото " трябва да започнат да се композират и издават само качествени и авторски песни, за да имат и българите лице пред света". Кирил лично се срамува от случващото се в страната, защото има приятели от Гърция и Кипър, които го питали защо българските музикални канали приличат на еротични програми, в които актрисите пеят.
И въпреки разочарованието от настоящето "Южен вятър" имат много нови авторски песни, които чакат появата си на бял свят, но „нека дойдат по-добри времена“, казва Кирчо. Той се е отказал да търси продуценти и спонсори отдавна, но знае, че хората не са ги забравили, че още си припяват "Батальона" и че има смисъл да продължи да прави музика. Оказва се, че дори през 90-те Котрулеви не са успели да спечелят нищо от 4-те си албума и от славата си. Нищо материално, само любовта на хората. Затова им се е наложило да се пренасoчат. Вили живее в Гърция, където е омъжена и отглежда децата си и няма намерение да се връща в България, защото там семейството й живее добре. Кирил също заработва в чужбина като корабен музикант. Там обаче не може да изпълнява авторските си парчета. И двамата не се оплакват, но и не спират да мечтаят. Разочарованието от българския развлекателен и музикален бизнес не може да се сравни с любовта на публиката. Затова дуо Котрулеви мечтаят и си пожелават да дойде ден, в който пак ще докоснат сърцата на хората с нова смислена и мелодична песен.
Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Така те следват предупреждението на Иисус Христос:
"Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви". В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или бутурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата на която има специална дупка за да се закрепи успоредно на пръчката и по-голямо дърво или сопа с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате". "Просто да ти е, Господ да прощава" пък е задължителният отговор.
Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан "хаджия", и "кукерска булка" или "баба" - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за "последно облажаване". За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието.
В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост. На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. Православната църква почита паметта на Света мъченица Галина.
Имен ден празнуват: Галина, Галя, Галин, Галена и производните им.
Според някои от вярванията името Галина произхожда от старинното "гал", което означава мургав и здрав. В древността мургавите хора са били по-тачени, защото бледността била смятана за болестно състояние. Някои източници посочват, че името има гръцки произход - Galini означава тишина, а старобългарската му версия означава покой, безветрие. Съществува и версия, че Галина произлиза от глагола "галя". Което пък води към версията, че "галя" идва от символа за майчината любов и закрила. Независимо от произхода обаче, според народните вярвания, всеки който носи това име, ще бъде обичан./БЛИЦ/
9:43
