В миналото Русе е бил единственият град, който е имал 4 жп гари.

Първата е  гара Русе, построена от Мидхад паша заедно с линията Русе-Варна, втората е гара Халта или Русе-юг, третата е ЖП Гара Пристанище - централната,  а четвъртата е гара Русе-товарна (по-късно Русе-запад).

ЖП Гара Русе е първата железопътна гара в днешните български земи, построена и открита заедно с железопътната линия Русе – Варна през 1866 г. През 1900 г., след влизането в експлоатация на линията Русе — Търново, започва изграждането на железопътен възел Русе.За обслужване на пътниците от южните райони на града по линията за Горна Оряховица се открива втора гара — Русе Халта (Русе-юг), с два коловоза с полезна дължина 220 m.

ЖП Гара Пристанище е така нар. централна гара.

Железопътна гара Русе-товарна (по-късно Русе-запад) е създадена през 1928 г. Гарата е свързана, освен с Русе-изток, и с линията в посока Горна Оряховица след моста над р. Русенски Лом чрез новият Разделен пост „Доростол“, пише Roustchouk.BG. Гарата обслужва двата района на пристанището и от нея започват и завършват движението си всички товарни влакове от и за Горна Оряховица и Каспичан. Обслужват се и намиращите се в района промишлени предприятия, корабостроителницата, а от 1935 г. и ферибота Русе – Гюргево.

Може би сте чували за ясновидката Каролина Мария Гамбия, която е известна и под името Мария Дювал. Тя често е достигала медиите със своите пророчества. Сега е получила ново скандално видение.

През 2019 година светът ще бъде ударен от най-голямата икономическа криза в историята. Според нея ни чака срив, който до сега не сме виждали и преживявали. Повечето страни по света ще бъдат посечени. Болшинството страни от Америка и Западна Европа ще претърпят пълен колапс на икономиката си.

Френската гадателка твърди, че единици страни ще се разминат, едно от които е Русия, предават от Флагман, цитирайки esoreiter.ru.

Навръх студентския празник – 8 декември, от архивите изплуват уникални снимки на днешните политици от най-хубавите им младежки години. Много от тях имат кетапи за професии, които никога не са практикували, но пък пазят умилителни и куриозни спомени от студентските си години. Най-емблематичната история на Корнелия Нинова от времената, в които следвала право в Софийския университет, е свързана с една студентска бригада.

Физическият труд не се опъвал на амбициозната девойка от Крушовица, дошла да търси късмета си в столицата, но когато я разпределили по задължение в прословутия консервен завод в Айтос, ѝ се плачело от недостижимите норми, които началниците поставяли на студентите. Купоните след работа обаче компенсирали изтощението, а Корнелия все още се гордеела, че дала своя принос за производството на най-вкусните компоти у нас.

Университетските години бележат съдбата ѝ и по любовна линия, защото именно като студенти с настоящия ѝ съпруг Митко решили да се вземат на скромна сватба с малко роднини и приятели.

Източник:Ретро

снимка Павлин Даскалов

Преди 120 години – на 28 ноември 1898 година, е открито първото голямо индустриално предприятие в България – Захарната фабрика в София. Тя е изградена на 2,5 километра извън границите на тогавашната столица край ж.п. линията София-Кюстендил върху площ от 14 000 кв.м. Фабриката е собственост на белгийската компания „Български захарни фабрики и рафинерии“ с основен акционер групата „Ернест Солвей“. 

Три години по-рано – през март 1895 г., белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия – освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.Новооткритата Захарна фабрика е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на заетите в нея е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души. 

По инициатива на ръководството на фабриката започва и строителството на пътя за Банкя, което подпомага развитието на курорта. През 1916 г. след влизането на България в Първата световна война, белгийските инвеститори се изтеглят от страната. Фабриката обаче продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе. Според архивните данни, през 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. След това постройката е използвана за складове, като е била собственост на няколко държавни предприятия. От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се намира целият архив на Българската национална телевизия – ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.
снимка Павлин Даскалов

Малко преди приватизацията на „София мел“ сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата „Крапс Мел“ през 1998 г. Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис. През 2006 г. той продава фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 000 кв.м на компанията „ЛЛИ Юромилс ГмбХ“ като част от по-голяма сделка за производствено предприятие. 

Три години по-късно Захарната фабрика става собственост на „Ти Ей Би риъл естейт“. Така за десетилетие официално обявената за паметник на културата от национално значение сграда сменя редица собственици. Но отдавна изглежда като декор на филм за бомбардировките на София. Заради това предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. През 2016 г. собствеността на бившата Захарна фабрика отново е сменена. През август т.г. на свой ред и новият собственик получава покана от Столична община да започне реставрация на комплекса. От фирмата обаче са помолили за отсрочка до Нова година.

Захарна фабрика дава името и на софийски квартал
През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб. На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя.

На снимките в материала: Първият кадър е от началото на ХХ век – 1900 година, другите са от края на второто десетилетие на ХХI век.

Източник:dnes.dir.bg

В държавните предприятия навремето имаше разпределение на фонд СБКМ, който се заделяше ежемесечно от печалбата (социално-битови и културни мероприятия). Имаше и друга група трудещи се занаятчии, които се организираха в трудово-производителни кооперации (ТПК) по браншове - шивашки, обущарски, мебелни, ремонтстрой, бръснарски. Имаше и инвалидни кооперации, на които държавата отпускаше субсидии.

Ръководствата на всички предприятия много помагаха за образованието и културата на работниците си. Например в ТПК „Освобождение” в Горна Оряховица се провеждаха четения и обсъждания на произведения на наши поети и писатели.

За работещите с вредни вещества ежедневно се даваха бурканче кисело мляко безплатно и се осигуряваха карти за балнеолечение. Всички кооператори получаваха по желание карти за отдих в почивните домове във Варна, Обзор, Несебър, Вършец, Банкя, Бяла и др. А за децата им се набавяха карти за пионерски лагери.

Чрез създадена взаимоспомагателна каса много кооператори си помогнаха и си построиха жилища.

А когато се изготвеше годишният баланс и се начисляха дивидентите след одобрение на Централния кооперативен съюз, което ставаше обикновено около 1 март, се устройваше голямо осмомартенско тържество в луксозния ресторант на града. А кооператорите можеха както усърдно да работят, така и от сърце да се веселят.

Елена Димитрова, Асеновград
/Ретро.бг/

Бащите ни от изринатия сняг ни правеха пързалка.Трупаха снега и го оформяха като улеи,след което го поливаха с вода и то се превръщаше във една вълшебна за нас пързалка....Е. ..там понякога ставаха и контузии,ама весело си беше...

Цял ден игра навън със найлони на пързалката защото някои нямахме шейни.Бузките и нослето ни бяха  зачервени от студът,но бяхме здрави .

И най важното е,че имахме ДЕТСТВО,и истински,реални  приятели ! 

По информация на българското посолство в Киев, от 09.00 ч. на 28.11.2018 г. до 09.00 ч. на 28.12.2018 г. в Украйна е въведено военно положение, се казва в съобщение на МВнР.То обхваща следните области: Виницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска.

Възможно е ограничаване правата и свободите на гражданите, а именно правото на свободно придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията, включително телефонна и електронна, изразяване на убеждения и др. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна и особено в областите, за които е обявено военно положение.

Правомощията на военното командване в условията на военно положение включват:

- организиране на блок-постове и контрол на автомобилния транспорт по всички пътища на територията;- засилен контрол по всички гранични контролно-пропускателни пунктове;

- евакуация на населението и предприятията от опасни райони;

- въвеждане на комендантски час;

- въвеждане на контрол върху средства за масова информация;

- възможно е изземване за временно ползване имущество на физически и юридически лица за нуждата на армията;

- използване на помещения и оборудвания на заводи, офиси и др. за целите на отбраната.

Министерството на външните работи на Република България съветва българските граждани пребиваващи на територията на Украйна или пътуващи за страната да предприемат следните мерки:

- да се регистрират на сайта на МВнР или в българските дипломатически представителства като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят актуален телефон за връзка;

- да избягват райони, в които се провеждат демонстрации и протестни действия, както и участие в такива;

- да следят за актуална информация в медиите;

- да следват инструкциите на местните власти, в това число полиция и военни патрули, като проявяват спокойствие и търпение.

При необходимост сънародниците ни могат да се свържат с българското посолство в Киев на следните телефони: +380 44 246 72 37 и +380 44 246 76 72, както и с българското Генерално консулство в Одеса на телефон +380 68 293 00 48.
/dunavmost/

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив