Любимият архитектурен стил на българския соц – панелните кутийки, щяха да са основната форма на строителство, а известни певици, сериали и реалитита нямаше да ги има. Вече 28 години след падането на Тодор Живков у нас продължава да се говори за „бай-тошово време“ – една възвеличавана легенда за приказни времена на умерено изобилие, равенство, братство, работа за работниците, любов между хората и кавги между комшии. Човек може да се наслуша за това колко прекрасни са били онези времена и ако не е живял тогава и не е чел кой знае колко за онези времена, ще остане с впечатлението, че действително е било някаква форма на утопия, над която с топли очи и тежки ръце е бдяло едно голямо ДС. Да, тази последната част най-често я забравят в разказите, но всеки си знае, че я е имало. Какво обаче щеше да стане ако този велик лидер беше продължил да властва строго, но справедливо над пролетариата и верните другари? Как щеше да изглежда 2017 г. под управлението на БКП и наследниците на Тодор Живков?

Любимият архитектурен стил на българския соц – панелните кутийки, щяха да са основната форма на строителство. Популацията расте, жилищата също, а какъв по-лесен начин да намериш място за всички от това да ги навреш в така познатите сиви блокове. А и си носи посланието – всички са еднакви, всички са равни. Междувременно всички тези лъскави бизнес сгради щяха да са заменени от държавни ведомства – държавна компания за програмисти, държавна компания за колцентрове, за маркетингови изследвания. Ако си мислите, че сегашната корпоративна среда е суховато място, което те отнема от детските ти мечти, представете си само какъв бегемот ще е това, ако се слее с държавната администрация. За сметка на това всички ще са наети на работа. Фактът, че самата работа ще се върши с интензивността на петъчен ден в държавната администрация е друга тема. Важното е да кипи труд. Или поне кротко да къкри. 

В същото време младежите ще се шляят по хоремагове. Вярно, оттам няма да може да се купи кой знае какво, но ще ги има, а витрините им ще са пълни с лъскави неща… за очите на чужденците, децата на тираджиите и онези от партията. За сметка на това на самите млади няма да им пука много, защото ще са забили очи в смартфоните си „Правец“, таблетите си „Правец“ или лаптопите си „Правец“. Една марка за всички, за да няма сърдити. Разбира се, те може и да не са чааак толкова бързи, но пък за сметка на това ще издържат на всякакви удари. А като си вземеш една джаджа, я сменяш след около поне 10-15 години. Хем здрави, хем така или иначе ще ти се наложи да чакаш горе долу толкова, че да ти дойде пак ред за покупка. Но пък машинката ти ще си работи безотказно (с по някой друг удар в земята между другото). А и нали ти стига само да си разцъкваш профила във ВКонтакте, както и останалите руски версии на Snapchat, Twitter, Instagram и т.н. А има ли интернет (особено ако той е цели 20 мегабита) нещата са супер. Само трябва да внимаваш какво пишеш в социалките, че чичковците от ДС пазят и то много по-добре от родната полиция. Но не си ли отваряш устата за политика и такива работи, всичко е наред.

Виж, „Мелодия на годината“ е съвсем безопасна тема. Там няма да има Криско и Гери-Никол, но пък за сметка на това естрадата ще си има Кристиан Талев и Гергана Николаева Георгиева, гордо взели щафетата от Орлин Горанов и Силвия Кацарова. Самите формати няма да са мръднали кой знае колко от 70-те насам. А някъде тайно по мазетата хора ще слушат нелегално Бийонсе и Джъстин Бийбър. Телевизията пак ще е само една, с няколко програми, за да може да се наврат всички роднини на големите водещи и режисьори. По тях няма да върви Big Brother, че да не вземат да си помислят нещо зрителите, нито предавания от типа на „Фермата“, защото това така или иначе повечето хора ще си го изпитват и сами на село. За сметка на това „Минута е много“ ще се готви след няколко години да отпразнува 40 години на екран. Нямаше да има „Игра на тронове“, но и без това една камара хора така или иначе харесват повече руския „Кухня“. Щяхме да си имаме руски супергерои, руски фентъзита и руска фантастика, а от Москва току виж позволят и България да си направи собствени.   Въобще идилия. А най-доброто от страната ще се представя пред света по време на „Знаме на мира“ (под патронажа на Жени Живкова). Да видят всички как в България расне здрава, социалистическа младеж… Докато всичко наоколо си върви бавно и спокойно, донякъде зациклило в средата на 80-те. Петилетка след петилетка…

Източник: www.chr.bg


Не само че бе освободителка , и не само на България , ами на цяла централна и източна Европа и снимката която публикувах по долу го показва.  Германофилските агентурни мрежи продали се на германците за пари като Ал.Цанков избягал с тях накрая , Б.Филов , Н.Михов , Кирил княза, полк. Костов бившия началник на военното разузнаване до 1943г , Ан.Праматаров , Н.Гешев и др. от царската Държавна сигурност това са все национални предатели и ги осъди Народния съд на разстрел и ги убиха и то без гроб - там в сгурията общо ги заровиха с булдозер.Така че тея дърти дрисни не ставаха .

Англо-американофилите Константин Муравиев и компания искат да дадат България на САЩ и Великобритания да я окупират и да пуснат и турската армия да окупира южно българските предели , та кръвниците турчиля да откъснат още предели от страната , а англо-американците да подарят южна България и на гърчулята.За продажността на Муравиев на англо-американците свидетелстват два истоически докумнета които поведението му е преценено осъдително. Първия е от военнопрестъпника полк.Христо Тумбин който гледа да се присламчи на вече ясната военно-политическа обстановка в България , като същия пише до про-съветския генерал Иван Маринов - министъра на войната протест че с разрешение на премиера К.Муравиев английски и американски офицери , тайно пристигнали в София са им дадени всички карти на Генералния щаб да ги снимат и са разбрали всички военни тайни на Българската войска , които казва Тумбин в доклада дори на германците не сме ги давали и всичко това заради както казва той слугиндажеството на Муравиев.

Маринов споделя че това не правилно и забранява достъпа на англо-американски военни до картите на Генералния щаб и казва че ние трябва на СССР да се осланяме , а не на хора желаещи да ни дадат на Турция. Второ свидетелство го казва министъра без портфейл банкера - народняк Атанас Буров . Муравиев тръгва да му се репчи че Буров протестирал срещу разстрела на демострацията при Майчин дом на 6 септември 1944г , и му казал да внимава че той Муравиев бил в затвора 20 те години при Сговора , а Буров бил на власт и това нямало да се хареса особенно на руснаците като дойдат. Буров не се стърпява и му казва " Да ама после ти беше в царското разузнаване и предаваше другарите си земеделци на Обществена безопастност и Тета секция при Щаба на армията и това аз непременно ще го кажа на руснаците като дойдат и след това -тежко ти." Въобще Атанас Буров казва за Муравиев че е национален предател в полза на САЩ и Англия.Така на 9 септември 1944г по план обмислен няколко дни преди това ОФ -БКП , БЗНС "Пладне" , РП и СДП в сговор с генерал Иван Маринов - той и зет на Георги Кирков , поручик П.Вранчев , капитан Щерю Атанасов , капитан Петър Илиев - офицер началник секция в Министерство на войната и от 1934г насам член на БКП , капитан Димитър Попов - командир на Прожекторната група при ПВО на Софийския гарнизон и член на БКП , капитан Веселин Вълков - началник на учебната рота при Военното училище в София , подполковник Владимир Стойчев , полковник Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев , Общовойсковия камионен полк и Бронираната бригада вземат властта като старите министри от мурравиевото правителство са свалени и арестувани и на тяхно място идва правителството на ОФ на Кимон Георгиев .

Скоро след това националния предател К.Муравиев е осъден на доживотен затвор от Народния съд , а Хр. Тумбин - на смърт. България обявява война на нацистка Германия и Българската армия се бие на фронтовете против германците които разгромява ( хитлеристите не са очкавали че БНА ще им пробие отбраната ама става ) и освобождава Югославия , Унгария и част от Австрия. За това как се посрещната съветската армия и българската народна армия в Унгария доказва тази снимка на която дядо ми Алекси Иванов тогава ефрейтор от Първа българска армия в с.Драва- Чехи се радват на победата със съветски войници от Трети фронт и с български войници -1945г.. Унгарците пеят храбро , а съветските войници сиаят от радост, а българските войници са горди че съвместно с братята руси , през Отечествената война 1944-1945

Коментар на Алекси Иванов /без редакторска намеса/


Един позабравен мотив от едни позабравени години.
"Ранобудно петленце" е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и отиваха на училище.

В 6.40 по радиото пускаха „България- дела и документи“, а след десет минути прозвучаваше мелодията „Ранобудно петленце“, която всички, родени през онези години, помнят. После някой известен артист четеше приказка за децата. Закуска- обикновено попара, после ученическата чанта в ръка и на училище.

Чуйте го и почуствайте топлата вълна на носталгията по отминалите времена


Несметни богатства и купища злато се крият под скала до родопското село Малка Арда! Съкровището е прокълнато и убива всички, решили да се докопат до него, убедени са местните хора, пише столичен ежедневник, цитиран от Блиц.  Скъпоценностите са заровени под прочутия в района на община Баните Шилнест камък в местността Врапово. Златните кюлчета и накити са укрити в непристъпното тогава кътче от известен римски владетел. „Ако някога намерите имането ми, конете ще си подковавате със злато“, заявил пълководецът и отпрашил със свитата си от Родопите.

Легендата за богатствата се предава от уста на уста и до ден днешен в близките села Малка Арда, Белев дол и Кръстатица. За истинността на вековния мит свидетелства и 75-годишният Бойко Чолаков. Пенсионерът е бил кмет над 30 години на село Белев дол. век трима приятели от съседното село Оряховец тръгнали да търсят златото и не след дълго всички починали“, разказва Чолаков.  В местността се разказват и други случки за иманяри, застигнати от нелепа смърт само защото са се опитвали да търсят заровените жълтици. Пенсионираният кмет е убеден, че съкровищата са защитени със заклинания. Едно от тях например е, че е заровено въже, което ще се превърне в змия, която се появява и напада всеки, който копае, за да търси имането. Местните са категорични, че който намери заровено злато, умира.

„Най-вероятно тези, които някога са закопали богатствата, са ги посипвали с уранов прах, от който настъпва отравянето на иманярите“, разказва Чолаков. Разковничето за намиране на богатството на владетеля е скрито в подземна вода, за която всеки в района знае, че съществува, но все още не е открита. От нея тръгвал синджир, който води до мястото, където е зарито имането, споделят преданието местните.Но никой вече не смее да копае под скалата от страх да не умре като тримата иманяри от Оряховец.

Източник: ПЕТЕЛ


Точно два милиона лева струва намереното съкровище в Калиакра. Доцент Петрунова обясни, че това са изключително ценни находки, като сред тях има включително и венециански златни дукати!Думата дукат е от средновековния латински ducalis = „отнасящ се за херцог“ и първоначално означава „монета на херцога“.

В наши дни археолозите мислят как да опазят крепостта от посегателствата на иманярите. Предупреждават, че видеокамера следи постоянно кой какво прави там. Тепърва продължава описването и подготовката на съкровището, открито това лято.


На 5 август тази година, се навършиха 20 години от кончината на Тодор Живков. Това беше отбелязано със скромно възпоменание пред паметника му в родния град Правец.

Вече над четвърт век оценките за него и за социалистическото време са нееднозначни. Обаче клакьорите на управляващите ренегати ежедневно плюят и отричат постигнатото през 45- годишния период на съграждане. От моите 20-годишни контакти с него съм разбрал, че този човек нямаше никакви други интереси освен просперитета на държавата и добруването на народа. Не се лакомеше за нищо, не търсеше лукс и нямаше претенции за каквото и да било в личния живот. Умееше да води диалог както с обикновените хора, така и с държавници от цял свят. Често от ръководството на социалистическия лагер го изпращаха да решава международни въпроси, които те не можеха да решат.

Често казваше, че Чаушеску, когато не му изнася на международни заседания, ставал и излизал. От СССР бяха му наложили да се срещне с Чаушеску и да го убеди съветски войски да минат през Румъния, понеже отказвал. Тодор Живков го поканил и се качили на прословутата яхта на Живков, на която беше се качвал само два пъти. Движели се откъм нашия бряг на Дунав. По време на преговорите Чаушеску демонстративно станал и напуснал. Живков иронично подхвърлил: „Оставете го, нека изпусне въздуха и ще се върне”. Така и станало, въпросът бил решен. Чаушеску не можел да избяга от яхтата, нито от хитрините на Живков.

През 1985 г. седяхме и чакахме хеликоптера. Живков се вайкаше, че някои страни от соцлагера закъсват икономически – имат външни дългове. Аз несъобразително попитах: „Ами ние какъв борч имаме?” – „Нямаме нищо, имаме милиард и триста милиона долара задължения. Можем да ги изплатим със стоки за три дена. Нямаме интерес да ги плащаме, така както ти нямаш интерес да си изплатиш апартамента.” По-късно комисията по тези въпроси беше оглавена от Луканов, външния дълг нарасна до към 7 милиарда долара. Но пък арабски държави имаха дълг към нас, та почти се компенсираше.

1984 г. беше сушава. През месец юли се отбих при секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов. Той ровеше някакви книжа. Помайтапих се, че е станал архивар. „Сушава е годината, добили сме около 6 – 7 милиона тона зърно, та ще трябва да внесем жито. Благодарение на селската предвидливост на другаря Живков сме внесли пари в швейцарски банки. Уточнявам колко трябва да купим, докато е по-евтино.”

След Десети ноември вероятно някой „демократ” е дочул за тези пари и дълго ги търсиха и приписваха като лични на Живков. Но не намериха негови лични пари.
Големи са заслугите на Живков за просперитета на България. Но след 10 ноември 1989 г., когато напусна властта, го арестуваха, съдиха, гавриха се  с него и продължават да се гаврят. Един от виновниците за това е Андрей Луканов. Помня с какво раболепие стоеше пред Живков. След 10 ноември той оглави комисията по деформацията в БКП. От Политбюро му възлагат да сондира мнение с държавните глави на Европа следва ли да съдят Живков. Всички са били категорични да не бъде съден. Луканов обаче скрива това от ръководството на партията и под натиска на лумпените, които викаха по улиците, Живков е арестуван и срещу него е заведено дело. След години Живков бе оправдан изцяло. Самият Луканов беше умен човек с примитивно мислене и много подлост. Големи морални и материални щети нанесе на България.
Не е тайна, че през последните години Живков беше обърнал поглед и на запад. Интересуваше се от новите технологии и ги внасяхме и от Германия, и от Япония. Това пораждаше недоволство у някои съветски ръководители и най-вече у предателя Горбачов. Той спря помощите за България, разтури СИВ и икономиката ни рухна.
Мястото на Живков ще определи бъдещето и историята, защото той е човек – епоха!


Христо Христов-Референта, Правец
/РЕТРО.БГ/

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив