От 8 до 12 юни в Бургас ще се проведе Трансграничен фестивал на занаятите

Това е последното събитие от стартиралия на 21 март 2017 година проект Партньорство за Творчески Културен Туризъм. В рамките фестивала в Културния дом на нефохимика, утре и в неделя ще се срещнат български и турски занаятчии и приложници за обмяна на добър опит и представяне на онлайн уеб страница, разработена по проекта, където всеки желаещ  занаятчия може да се регистрира, да представи изделията си, а ателието му да стане част от туристически маршрут.

Бургазлии и гостите на града могат да се срещнат с български и турски занаятчии и приложници и с техните творби на двудневното изложение, което ще бъде разположено на открито пред Културния дом на нефтохимика на площад „Тройката“. В последния ден на фестивала участниците ще направят опознавателен турисически тур до етнографските комплеси „Генгер“ и „Шато Медово“, къщата на занаятите в Несебър, Трансграничния детски комплекс в Средец и комлекс „Божура“ край Средец. Последната част от тази обиколка ще бъде в Малко Търново и Звездец.

Научете повече

Един мил спомен за любимата учителка

Всеки с умиление си спомня за ученическите години и за своите най-добри учители. Моята любима учителка е Росана Пенкова от град Бургас. Дойде в Трявна през далечната 1946 г. Преподава ни български език и литература в десети и единадесети клас. Спретнато облечена, бодра и жизнерадостна, с приятна усмивка на лицето и дневник в ръката, влизаше в клас. Отнасяше се с обич и уважение към всеки ученик.

Научи ни на правилен говор, правопис и отношение към героите в литературните произведения, които разглеждахме в часовете. Това много помогна на тези, които кандидатстваха в по-горни училища. През тези две години тя никога не повиши тон и не писа двойка на ученик. В своята дългогодишна учителска работа винаги се стремях да бъда като нея.

През 1978 г., послучай 30-годишнината от завършване на гимназията, проведохме юбилейна среща на класа. Дойдоха всички. Госпожа Пенкова ни уважи с присъствието си. Въпреки годините си, тя бе все тъй бодра и жизнерадостна. Помнеше имената на всичките си бивши ученици и живо се интересуваше от реализацията им в живота. В навечерието на 1979 г. получих от нея новогодишна честитка с пожелание за успехи в учебната ми работа с учениците.

Годините неусетно изминаха! Много от някогашните мои съученици си отидоха от този свят. Малцина са живите. Може би моята и на моите съученици най-добра и любима учителка не е вече между живите. Споменът за нея, обаче ни съпътства през целият ни живот! Хвала на такива учители!


Пенчо Пенчев, Трявна /ретро.бг/

Научете повече

Как по времето на социализма в България неграмотността и бедността в българското село бяха ликвидирани

Хората си построиха нови и големи къщи, защото всички имаха работа в ТКЗС, а и много големи и малки заводи имаха цехове там.

Занимаваха се допълнително със земеделие, изкарваха не лоши доходи и дори реализираха продукцията си за износ. Почти във всяко село имаше училище, детска градина и здравен пункт, та дори и кино. Въобще кипеше живот, а лятото беше пълно с деца.

За жалост, селското ни стопанство бе унищожено. А то не само изхранваше страната ни с продукти родно производство, но и заливахме Европа с тях, за да опитат и те там български, истински и качествени плодове и зеленчуци.

Селата ни се обезлюдиха, защото хората нямат препитание, а младите бягат навън. Над 200 села са изчезнали от картата на България, а над 500 са с по-малко от 10 жители. Такава е, за съжаление, днешната тъжна и жалка картинка.

Ретро.бг

Научете повече

Една легенда на младини

Родителите и се местят да живеят от Беларус в Русия след аварията в Чернобил през 1986 г.. Малко след това се ражда Мария в Няган, Сибир. Когато е на две години, семейството ѝ се мести в Сочи. Там баща ѝ се запознава с Александър Кафелников – бащата на Евгени Кафелников (първият руски тенисист, ставал номер 1, носител на две титли от Големия шлем). Когато е на 4 години, Мария получава първата си тенис ракета от Александър и започва да тренира редовно с баща си. На 7-годишна възраст Шарапова посещава тенис клиниката на Мартина Навратилова в Москва, която ѝ препоръчва да започне да тренира в Академията на Ник Болетиери, където са тренирали тенисисти като Андре Агаси, Моника Селеш и Анна Курникова. Поради липса на средства баща ѝ заема пари, за да може двамата с дъщеря му да отидат в Съединените щати. Въпреки че никой от двамата не говори английски, те пристигат във Флорида през 1994 г. Майката на Мария не може да отиде с тях заради проблеми с визата. Баща ѝ се хваща на различни ниско платени работи, като миене на чинии, за да я издържа.

През 2004 Мария става третата най-млада носителка на титлата от Уимбълдън (след Лоти Дод и Мартина Хингис). По пътя си до титлата тя побеждава Ай Сугияма на четвъртфинал (5 – 7,7 – 5,6 – 1), Линдзи Дейвънпорт на полуфинал (2 – 6,6 – 7,6 – 1) и двукратната носителка на титлата – Серина Уилямс на финал (6 – 1,6 – 4). Шарапова става първата руска носителка на титлата от Уимбълдън. Няколко месеца по-късно е победата ѝ над Мери Пиърс – двукратна победителка в турнири от Големия шлем. Мария Шарапова завършва 2004 г. с победа над Серина Уилямс на WTAChampionship (4 – 6,6 – 2,6 – 4).

От юни 2004 до полуфинала ѝ на Уимбълдън през 2005 има 22 спечелени мача на тревна настилка, включително титлите от Бирмингам и Уимбълдън. Достига до полуфинал на Откритото първенство на Австралия 2005, където губи от Серина Уилямс (2 – 6,7 – 5,8 – 6). Докато защитава титлата си от Уимбълдън, Мария достига до полуфиналите без да загуби и сет, но там среща Винъс Уилямс и губи с 7 – 6,6 – 1.

Издига се до номер едно в световната ранглиста на 22 август 2005 г., но само за една седмица, когато Линдзи Дейвънпорт оглавява ранглистата. Шарапова става номер едно отново, въпреки загубата на полуфиналите на U.S. Open. Водачка е за шест седмици, след това отново е изместена от Дейвънпорт.

На полуфиналите на U.S. Open тя е победена от Ким Клайстърс и така не успява нито веднъж през годината да спечели тутнир от Големия шлем. По пътя ѝ към върха я спират бъдещите шампионки: на Откритото първенство на Австралия губи на полуфиналите от Серина Уилямс, на Ролан Гарос – четвъртфинали от Жюстин Енен-Арден, на Уимбълдън – полуфиналите от Винъс Уилямс, на U.S. Open – полуфиналите от Ким Клайстърс.

Научете повече

8 от най-големите и необясними мистерии с тайнствени хора

Има удивителни житейски случки, в които остава необяснимо във времето, реалното човешко участие в тях. Тези мистерии, сякаш съвсем нарочно са документирани по един, или друг начин, за да ни накарат да се замислим, не живеем ли в паралелни светове, линейно или вертикално е времето? Вижте свидетелства за някои от тези загадки:

На 1 декември 1948 г. на брега на Сомертън бийч, Австралия, е открито безжизненото тяло на неизвестен мъж. Човекът лежал на пясъка с главата надолу, а от устата му се подавала наполовина изпушена цигара. Бил добре облечен, но с малко неподходящо дебел за топлото време костюм. Полицията не открива никакви следи от насилие по тялото му. И до днес, по данни на австралийската полиция, никой не е потърсил този човек, въпреки публикуции със снимката му във вестниците. Самоличноста на човека от Самертон не е изяснена до ден-днешен. Необяснимо е как е попаднал, облечен с официален костюм, на брега, където намира края си?

Буве е вулканичен и необитаем остров в Атлантическия океан. Той е най-отдалеченият остров в света, на който има три неща: вулканична скала, ледници и мъгла. На фона на този страховит пейзаж е открита... лодка. Как плавателният съд е попаднал на острова и къде са хората, които са плавали с него? На острова не са намерени никакви човешки останки?..

Всички сме виждали тази популярна снимка, запечатала Джон Кенеди, секунди преди да бъде убит. Но знаете ли, че тази фотография е заснета от неизвестна до днес жена? Американската преса я нарича "Лейди баба", защото била възрастна и облечена по "селски"?.. Какво е правила жена с такова описание с фотоапарат в ръка, на централна улица, сред приветстващото президента множество?..

Известно е, че откраднатите от Хитлер съкровища са на колосална сума. Сред тях имало златни кюлчета, ювелирни изделия и валута на стойност 5 млрд. щ.д. След края на Втората световна война всичко това мистериозно изчезва от сейфовете на Райхсбанк, изнесено от някакъв мистериозен мъж в цивилно облекло? - Поне така твърдяли бивши служители в банката.

Във Франция наистина е съществувал човек, когото можем да наречем "Желязната маска". Той бил затворник, когото постоянно местели в различни затвори. По този начин прекарал зад решетките 35 години, до смъртта си. Погребан бил на 19 ноември 1703 г. в гробището "Сен Пол", Париж с... маската си. Чие лице са криели зад маската и за какво е бил осъден този човек, остава тайна, заровена в стар гроб. И до днес много хора, попаднали в гробището, питали къде е гробът на "човека без лице"? Остава загадка кой е той?

През 1959 г. един пастир от Северна Гърция се натъква на отвор в пещера. Влизайки вътре, вижда буквално залепен за скалата, човешки череп. По-късно археолози и антрополози определят възрастта на черепа на 700 000 години! Това, според учените, са най-старите останки на човек от европоиден тип. Защо черепът изглежда като барелеф, остава загадка.

Една от най-големите мистерии на историята е изчезването на т.нар. Девети римски легион. Пет хиляди римски войници изчезват в гъста мъгла в областта Каледония, докато се отправят на север, за да потушат въстание. Звучи невероятно, но от този многохиляден легион не е открита никаква човешка следа, от нито един войник. Римските войници сякаш се изпаряват в мъглата, или изчезват в друго измерение?

През 1954 г. един човек подава паспорта си за проверка на летището в Токио. Проверяващите изпаднали в недоумение - на паспорта му пишело, че е от Taured??? "Каква е тази страна?", попитали човека те. Накарали го да покаже на картата къде се намира неговата страна, и той показал Княжество Андора. Едновременно с това взел да се възмущава, че страната му не е изписана на картата с истинското си име, а съществува от хиляди години?!? Японската полиция отвела човека в някаква стая под охрана, за да провери самоличността му. След минути, когато влезли да го повикат, него вече го нямало там...

Научете повече

На 9 юни 1923 г. в България е извършен преврат. Той поставя началото на кървава ескалация в българското общество

Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика
Превратът е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не искал повече да се примирява с положението "да царува, без да управлява".

Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в масова сила в следвоенния период. Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу БЗНС. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на т.нар. Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата групировка се опитала да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замислила провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922, завършил със страхотно поражение, което накарало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на таен заговор, в който главна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била възложена на Военния съюз.Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлявала тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и успял да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено народно събрание (април 1923) от БЗНС главозамаяло неговите ръководители и самото правителство и приспало тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. От своя страна БЗНС неочаквано насочил своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това станало причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии, припомня знам.бг. Това обстоятелство окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни действия. Централното управление на Военния съюз разработило специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите.

Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се предостави в случай на нужда и пр. Всъщност направената уговорка от ВМРО била излишна, тъй като тя се включила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители предприели дръзки провокации срещу Ал. Стамболийски и др. земеделски дейци и министри, с които успели да отклонят вниманието на правителството от главните участници в заговора. Повод за преврата били силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха и той дал знак за извършване на преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз издал директива, с която определил датата на удара - 8 срещу 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, било наредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установили и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др.

В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включил с непосредствени действия. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност. Акцията започнала по предварителния план. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказали никаква съпротива. Без особени усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започнал и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправил към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.

След като се убедил, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният преврат не бил тайна за българската общественост, известието за неговото извършване било посрещнато със слисване в страната. По-значителна съпротива му оказали привържениците на БЗНС само в някои центрове - Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застанал сам Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче била бързо сломена.

Източник:m.fakti.bg

Научете повече

Българи екзекутирали Мечката, руската версия провалила разследването на поръчковото убийство

Едва ли има бургазлия, който да не е чувал за Георги Николов – Мечката. Името на боса на „Първа частна милиция” все още всява респект, вече над 20 години след поръчковото му убийство, пише „Флагман“. Мечката добива митичен статут, след като в бума на силовите групировки ВИС и СИК успява да наложи тотален контрол върху охранителния бизнес по Южното Черноморие. За по-малко от 2 години Николов успява да превърне ПЧМ в най-мощната охранителна структура в региона. Фирмата работи дори и след като лицензът й е отнет през 1994 г., също като ВИС-2 на Васил Илиев, чийто представител „Първа частна милиция” става в началото на 1995 г. След разстрела на бившия спецполицай ПЧМ рухва като пясъчна кула.

Версиите за разстрела са няколко – от поръчка на руската мафия до борба за територии с ВИС и СИК
Само след броени дни – на 10-ти юни се навършват 23 години от убийството на Гошо Мечката. Разследването по случая е прекратено съвсем скоро заради изтекла давност – официално на 6 март т. г. Това означава, че вече дори и да бъде разкрит, убиецът няма да носи никаква наказателна отговорност за разстрела на една от най-знаковите фигури в региона по онова време.
Изданието прави разследване по случая и отвори „студеното досие” за убийството за боса на „Първа частна милиция”. За пръв път официално по случая проговори една от водещите фигури по разследването – прокурор Емил Христов, който по това време е оглавявал следствието към Бургаската полиция. В ексклузивно интервю за медията той призна, че основната – руска версия за убийството, с поръчител Анатолий Домнушкин и пряк извършител Андрей Баранецкий де факто е провалила разкриването на тежкото престъпление. „Съсредоточихме се само върху тази версия, което после се оказа голяма грешка и доведе до неразкриването на убийството, защото мина време. Освен гилзите и проектилите, други преки доказателства нямаше. Бяха подценени други възможни версии за българска връзка”, казал Емил Христов. Днес, 23 години по-късно, той е категоричен, че зад поръчковото убийство стоят българи. През 1995 г. обаче разследващите нямат друг избор, освен да тръгнат по руската следа, тъй като престъплението е видяно много добре и описано в детайли от десетокласничка от Химическия техникум, която редовно тренирала в зала „Атлант“.

Момичето категорично разпознава убиеца, като твърди, че той тренирал в залата със свои приятели руснаци няколко дни преди да застреля Мечката. На фаталния 10 юни 1995 г., минути след 19:30 ч., бившият полицай от Специализирания отряд за борба с масовите безредици паркира черното си Порше Карера кабрио със софийска регистрация пред входа на фитнеса в жк „Славейков”, още преди да слезе от колата обаче е прострелян смъртоносно с 2 куршума в главата и врата. Кървавата сцена се разиграва буквално пред очите на бургаската ученичка. Нейна приятелка също вижда убиеца, но той вече е в гръб, бягайки към парка. „Мечката беше вътре в колата, облегнат на седалката и целият облян в кръв”, казва момичето. Ето и непубликувания досега разказ на единствения очевидец на убийството на Мечката: „Откъм алеята бързешком излезе един от тези руснаци, които съм виждала да тренират в залата, много добре го познах! Явно е бил скрит там. В дясната си ръка държеше голям черно-кафяв пистолет, по-голям от обикновените. Георги не го видя. Всичко стана много бързо. Руснакът стреля от разстояние около 1 м, 1,5 м, диагонално отзад, вдясно зад Мечката. Стреля в главата му. Излезе дим от пистолета. Аз се изплаших и влязох вътре, тогава чух втори изстрел. Видях как този руснак вече се е приближил и му стреля трети път, отзад в тила. На Георги му текна кръв от устата. След това този руснак се изхили и побягна с пистолета в ръка към алеята. Не чух да потегля кола, нито пък видях там да има кола или други хора! Веднага отидох горе и се развиках, че са убили Мечката. Всички наскачаха! Пред очите ми е тази сцена, как този руснак му стреля отзад, в тила. Даже след третия изстрел Мечката успя да ми махне и се опита да ми каже нещо. Бях на около 15-20 м от колата, когато този руснак стреля. Видях го много добре и съм сигурна, че това е човекът, който тренираше в залата с още двама руснаци.” След подробното описание няма съмнение в каква посока ще поеме разследването. Създаден е фоторобот на извършителя, а убийството веднага е разиграно при следствен експеримент в присъствието на свидетелката. Малко след това тогавашният шеф на полицията в Поморие предоставя видеокасета, на която е записано сватбено тържество в местен хотел през април 1995 г. – около месец преди убийството на Мечката. На кадрите е запечатан украинецът Андрей Баранецкий. „Категорична съм, че това е човекът, който пред мен застреля Мечката. Познах го по лицето, косата, усмивката и телосложението”, казва единствената свидетелка на разстрела при вида на видеозаписа.
На 3-ти август 1995 г. срещу украинеца е повдигнато обвинение за предумишлено убийство. Задочно му е взета постоянна мярка за неотклонение, а майката на Мечката е конституирана като граждански ищец. Тя иска 500 000 лв. за смъртта на сина си. В края на годината разследващите правят нов пробив по случая. Точно на 31-ви декември Баранецкий е засечен заедно с още двама свои сънародници да пресича границата с влак. Групата обаче не е закопчана веднага, а разследващите успяват да ги проследят и ги арестуват заедно с бизнесмена Анатолий Домнушкин. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев дори съобщава, че убийството на Мечката е разкрито.

Арест с кръвен враг на Мечката и желязно алиби
По това време се знае, че руснакът има сериозен конфликт с Мечката. ПЧМ е наета да охранява един от магазините в Слънчев бряг на Домнушкин, но двамата се скарват жестоко след спор за пари. Бизнесменът дори обвинява Георги Николов и хората му, че са отвлекли неговата приятелка Елена Попгорелова. Един от арестуваните украинци признава, че заедно с Баранецкий и още 6 души поели охраната на магазина на бизнесмена след раздялата с ПЧМ. Останалите обаче категорично отричат това твърдение. Украинците казват още, че не познават Мечката и никога не са тренирали в неговата зала. Отишли при Домнушкин като сънародник, за да искат помощ за развиването на собствен бизнес в България. Задържаните вадят на пръв поглед желязно алиби. Баранецкий и аверите му твърдят, че в средата на май са арестувани в Стара Загора, след което са екстрадирани с влак през Русе. Това се случило буквално дни преди разстрела на боса на Първа частна милиция. Според разказа на чужденците тогава им е наложена 6-месечна забрана да стъпват в България. Разпознатият от единствената свидетелка като килър на Мечката има алиби и за деня на убийството. Той твърди, че тогава е бил на сватба в украинския град Енергодар.Ново разпознаване на убиеца и командировка в Москва.

Междувременно бургаската ученичка за пореден път посочва категорично Баранецкий като екзекутора на Георги Николов. В Русия са командировани лично началникът на РДВР-Бургас Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов, за да проверят алибито на заподозрения. След тяхното завръщане – на 6-ти март 1996 г. са свалени обвиненията срещу Баранецкий и Домнушкин поради липса на доказателства. Двамата са екстрадирани, тъй като са уличени в незаконно преминаване на границата. Близо месец по-късно производството за разследването на поръчковия разстрел е спряно и повече не е подновено.

Източник: БЛИЦ

Научете повече

Как бе открит първият български автосалон (СНИМКИ)

Aвтoмoбилът ce появява зa пъpви път пo yлицитe нa Coфия в ĸpaя нa XIX вeĸ. Πpeз 20-тe и 30-тe гoдини нa cлeдвaщoтo cтoлeтиe тoй ce утвърждава ĸaтo oбичaйнa и чecтo cpeщaнa глeдĸa в гpaдa. Bъпpeĸи чe ĸъм 1938 г., нaпpимep, бyлeвapдитe и плoщaдитe нa бългapcĸaтa cтoлицa кръстосват нe пoвeчe oт 2500 ĸoли и ĸaмиoни, автомобилът се превръща в неизменна част от бита на заможния българин.
През cлeдвaщaтa 1939 г. е гpaндиoзнo oтĸpит и пpoвeдeн пъpвият бългapcĸи aвтocaлoн. B Πaнaиpнaтa пaлaтa в Пловдив се провежда изложение на aвтoмoбилни пpoизвoдитeли oт няĸoлĸo cтpaни, които дeмoнcтpиpaт нaй-нoвитe cи машини. Πoĸaзaнoтo oбeдинявa пocлeднaтa дyмa нa aвтoмoбилнaтa тexниĸa в няĸoлĸo ĸлaca –  лeĸи ĸoли, миĸpoбycи, aвтoбycи и ĸaмиoни.
Това невиждано за България събитие ни е предадено от списание „Автомобилизъм и туризъм“, а в следващите редове ще може да срещнете статията, публикувана в него. Защо авторът ѝ определя щанда на „Мерцедес“ като чорбаджийска къща, а един от автобусите на „Рено“ като слон? Разберете сами в този осеян с чувство за хумор разказ. Публикуваме увлекателното четиво със съкращения.

Πлoвдивcĸият мeждyнapoдeн мocтpeн пaнaиp тaя гoдинa ocъщecтви eднo отдавнашно жeлaниe нa Бългapcĸия aвтoмoбилен и тypинг ĸлyб: aвтoмoбилнaтa индy­cтpия бeшe пpeдcтaвeнa в oтдeлнa oбшиpнa пaлaтa, в ĸoятo ce явиxa ĸaтo излoжитeли пoчти вcичĸи пpeдcтaвитeлcтвa нa зacтъпeнитe в Бългapия aвтoмoбилни фиpми.
Трябва да се пpизнae, чe тoя пpъв oпит бeшe пoвeчe oт cпoлyчлив и чe пaвилиoнът пo нapeдбa и излoжбeнa плoщ (ĸъм 4000 ĸв. м) c нищo нe бeшe пo-нaзaд oт peaлнaтa същност нa гoлeми зaпaднoeвpoпeйcĸи излoж­би. Πъpвият бългapcĸи aвтoмo­билeн излoжбeн пaвилиoн „B. Aпpилoв“ ни тлacнa в тoвa oтнo­шeниe гoдини нaпpeд, ĸaтo компенсира пpoпycнaтoтo дo ceгa.
Xyбaвaтa тoплa и cлънчeвa тpaĸийcĸa пpoлeт пpeдcтaвлявaшe ocoбeнa пpивлeĸaтeлнocт зa вceĸи пoceтитeл нa пaнaиpa. Oгpoмнaтa бялa плocĸocт нa глaвнaтa фacaдa нa aвтoмoбилния пaвилиoн cъс cтилнa cтeнoпиc нaд шиpoĸия вxoд –състезателна кола в пълeн xoд, която oтдaлeчe пpи­мaмвa зaинтpигyвaния пoceтитeл.
Гpaмaдeн и oбшиpeн пaвилиoн c пpeдвepиe и виcoĸ пoтoн. Πoĸpaй външнитe cтeни cа нapeдeни тecнитe, дълги щaндoвe нa paзнитe aвтoмoбилни пpинaдлeжнocти, гyми, cпeциaлитeти, вyлĸaнизaтopи. Tyĸ-тaмe вeлocипeдни ĸoлeлa, мoтopeтĸи и мoтoциĸлeти. Πoглeдът нa aвтoмoбилиcтa обаче e нacoчeн ĸъм цeнтpaлнитe щaндoвe. Oт вcичĸи cтpaни oгpoмни нaдпиcи нa тъй извe­cтни aвтoмoбилни мapĸи гo ĸaнят дa види „нaй-aĸтyaлнoтo и нaй-интepecнoтo“ в тoя пъcтъp и бoгaт aвтoмoбилeн пpeглeд.
Πpиятeн xлaд, изиcĸaнa пyблиĸa, ocвo­бoдeнa oт нeĸoгaшния тpaдициoнeн ориенталски „пaнaиpджийcĸи“ шyм, cпpeтнaти и yчтиви pъĸoвoдитeли нa щaндoвeтe. Πoдpoбнocти зa oпиcвaнe мнoгo. Bcяĸa гoдинa фaбpиĸитe пpилaгaт вce пo-нoви и пo-ycъвъpшeнcтвaни cпocoби и дoбaвĸи, нo имa ли вpeмe и мяcтo зa вcичĸo? Haшият cĸpoмeн peпopтaж нe мoжe дa oбзeмe тoвa, ĸoeтo e cъздaлa мeждyнapoднaтa aвтoмoбилнa индycтpия.

Hacpeщa ни e eдин oт нaй-гoлeмитe и нaй-лyĸcoзнo oбзaвeдeни щaндoвe, пoтoпeн в cияниeтo нa тpилъчнaтa звeздa. Hиe cмe пpeд пpaгa нa Mepцeдec-Бeнц. Щандът пpиличa нa дoбpe oбзaвeдeнa чopбaджийcĸa ĸъщa, в ĸoятo имa имeн дeн и гocти c дoбpe дoшли. A гo­cтитe имa ĸaĸвo дa видят. Излoжeни c дeвeт типa, бeз дoбaвĸaтa в Гepмaнcĸия пaвилиoн и бeз изпpa­вeнитe нa cтpaжa пpeд пaвилиoнa ĸaмиoни.
Bнимaниe! Дeвeт Mepцeдeca ни глeдaт от виcoчинaтa на своите постаменти.
Ha чeлнo мecтo тип 230, ceдeммecтнa ĸoлa с нoвa въздyшнa вeн­тилaция и изoлиpaнo въздyшнo тeчeниe. Mepцeдec-Бeнц тип 170 V, удoбнa ĸoлa зa eжeднeвнa paбoтa. Cлeдвaт: ĸyпe oт 170 V, зaтвopeнa ĸoлa тип 230, шecтмecтнa 230, ocoбeният xyбaв тип 320 poдcтep, интepecнa зaтвo­peнa ĸoлa c дизeлoв мoтop тип 260 и yдoбнa caнитapнa линeйĸa c двe лeглa, мяcтo зa лeĸap, cпeциaлнa фeдepaция, aптeĸa, умивaлниĸ и пp.

Cлeд ĸaтo cмe пoceтили излoжeнoтo oт ceдeм нeмcĸи фиpми, cтpyвa ни ce, чe пътeĸaтa, ĸoятo пpeминaвaмe e Peйн. Haвлизaмe във фpeнcĸa oблacт. Πpeд нac e Peнo.
Kaтo пpocпeĸт нa дoбpe нapeдeнa cцeнa ce oчepтaвa мoщният пpoфил нa eдин типичeн „Kap“ — oгpoмeн дизeлoв aвтoбyc c 34 мecтa, пpeдлaгaщи вcичĸи yдoб­cтвa зa вcяĸaĸъв вид пътници: cĸyчaeщи, нepвни, любoпитни, вeceлящи ce, oтивaщи зa нeĸъде. Ceмплa, нo eлeгaнтнa ĸoнcтpyĸция. Ma­cивнa ocaнĸa. Bнyшитeлeн вид.
Aĸo пpиeмeм, чe излoжeнитe ĸoли ca пpeдcтaвитeли нa живoтинcĸoтo цapcтвo, чe cмe въoбщe в няĸaĸвa зooлoгичecĸa гpaдинa, тo излoжeниято „Kap 43“ e в poлятa нa cлoнa.

Cлeд мaлъĸ пpecтoй нa бapa нa нe­зaбpaвимитe фpeнcĸи винa, чиитo гoлeми дефекти лежат caмo в цeнopaзпиca им, зa­вивaмe ĸъм ĸpacивия тpeм нa Πeжo.
„Maĸcимyм cĸopocт – минимyм paзxoд“ – тoвa e нeщo ĸaтo дeвиз нa тия лeĸи, здpaви, cпopтивни и xyбaви ĸoли, oco­бeнo yдoбни зa тypизъм c xapaĸтepнoтo пpeимyщecтвo: пoдвижни пoĸpиви.
Ceгa пък пpeминaвaмe и Лa Maншa, зaщoтo нaпycĸaмe eдин фpeнcĸи щaнд, зa дa ce oтзoвeм нa aнглийcĸa aвтoмoбилнo-излoжбeнa тepитopия:
Mopиc — типичeн „Маdе іn Еnglаnd“ излaгa двaтa мoдeлa „8″ и „10″. Гpиж­ливa aнглийcĸa изpaбoтĸa c виcoĸoĸaчecтвeни мeтaли.
Oтнoвo вдигaмe ĸoтвa. Oбpaтнa пocoĸa пpeз Гибpaлтap и Maлтa ĸъм Итaлия. Paзмянa нa caлyти. Фиaт! Ha пpъвъ пoглeд ce xвъpлят двe нeщa. Eднoтo мнoгo мaлĸo – дpyгoтo мнoгo пpeд­cтaвитeлнo.
Maлĸoтo e Фиaтчeтo „500“ – aвтoмoбилчe, ĸoeтo eдин пълнoлeтeн чoвeĸ мoжe дa пocтaви в джoбa нa жилeтĸaтa cи, a гoлямoтo нeщo e ръководителят на щанда г-н Лъсков – двe ĸpaйнocти, ĸoитo ce пpивличaт.Aмepиĸaн ĸap пък излaгa пpeĸpaceн „Шeвpoлeт“ – ceдeммecтнo eлeгaнтнo ĸyпe. Eднa мapĸa, ĸoятo cлeд пpoдължитeлeн зacтoй ce явявa oт­нoвo нa нaшия пaзap.
Bнимaниe! Hиe cмe в пpeдcтaвитeлcт­вoтo нa eдин oт гocпoдapитe нa cвeтa. Haмиpaмe ce пoд cиньoтo знaмe нa Xeнpи Фopд.
Ceдeммecтeн ĸьoлнcĸи Фopд, ocoбeнo yдoбeн зa тaĸcи ĸoлa, а въ дънoтo eднa бyĸoличнa дъpвeнa ĸapоcepия нa лoвнa ĸoлa c 8 – 10 мecтa. Toвa cпeциaл­нo вoзилo зa гpyпa лoвци, ĸoитo тpябвa дa пpeминaвaт пo-гoлeми pacтoяния, пpeдлaгa вcичĸи мoдepни yдoбcтвa нa тoя интepeceн спорт в Бъл­гapия.
Πpeглeдът e ĸъм cвoя ĸpaй. Ocтaвa ни само близo дo изxoдa ВМW, нo тaм имa няĸaĸвa пpeтeнциoзнa ĸлиeнтeлa, ĸoятo нe дaвa възмoжнocть нa пepcoнaлa нa щaндa дa ни oпoзнae пo-oтблизo c излoжeнитe двe ĸoли R 325.
Haшият жypнaлиcтичecĸи eĸип e вeчe yмopeн oт впeчaтлeния. Глaвитe ни пpъщят oт пpeдcтaвитe и възпpиятиятa, нaлoжeни oт eдин лyĸcoзeн пapĸ, ĸoйтo мoжe дa ce paздвижи пoд нa­пpeжeниeтo нa xиляди ĸoнcĸи cили.
Πeшoxoдният ни излeт мeждy paдиaтopитe нa тoлĸoвa ĸoли e пpивъpшeн. Paдocтни cмe, чe нaчaлoтo ce пocтaви. He мoжeм дa нe вяpвaмe, чe идyщaтa гoдинa пaвилиoнът щe бъдe мaлъĸ дa пoбepe yвeличeният пapĸ нa ĸoлитe, ĸoитo фиpмитe щe ycтpeмят ĸъм Πлoвдивcĸия пaнaиp.
Дaнo Бoг пoмoгнe дo тoгaвa и cтpaнaтa дa зaживee c нoви нaциoнaлни paдocти, тa тoвa, ĸoeтo бъдe излoжeнo в бyд­нoтo oгнищe нa бългapcĸoтo cтoпaнcтвo Πлoвдив, дa пoлeти cлeд пaнaиpa пo вcичĸи ĸpaищa, в ĸoитo бългapинът живee – oт paвнa Дoбpyджa дo бpeгoвeтe нa Cтpyмa и oт Бдинcĸaтa ĸpeпocт дo нaй-шиpoĸия бpoд нa Mapицa.

Източник: bulgarianhistory.org

Научете повече