Два сериала,които си гледал, ако си бил дете през 90-те

Детството през 90-те имаше своите вълшебни мигове. Хем играехме много навън, хем бързахме да се приберем вкъщи навреме, за да не изпуснем любимия си сериал
Всеки делничен ден по тогавашния „Канал 1“ на БНТ се излъчваше „Спасители на плажа“. Началният му час го помня добре и до днес - бе точно 18:40 ч. Приключенията на спасителите и спасителките в яркооранжеви бански бяха хит както сред първолаците, така и сред техните баби и дядовци.
Във всеки епизод спасителите рискуваха собствения си живот, за да спасят някого от бурните морски води. Тяхната работа често се преплиташе с личния им живот. Влюбваха се, караха се, сприятеляваха се...
Главната роля в сериала бе на спасителя Мич Бюканън, изигран от актьора Дейвид Хаселхоф. Той бе шефът на другите по-млади спасители, които идваха и си тръгваха през различните сезони.

...................................................................................................................................................................

Кечистът Тери Хълк Хоугън изигра главната роля в сериала „Гръм в рая“, от създателите на „Спасители на плажа“. Сериалът се излъчва в САЩ през 1994 г. и малко след това започнаха да го дават и в България по тогавашната телевизия „7 дни“.

Това бе сериал за двама бивши служители на морски военни сили, живеещи в тропически курорт във Флорида. Използвайки своята високотехнологична лодка, те пътуваха по света, преследвайки и борейки се с жестоки престъпници. Но им се налагаше да балансират опасната си работа под прикритие с отговорностите за дъщеричката на Спенсър – Джесика, която живееше с тях. Бившият модел Кели, която притежаваше плажен ресторант в курорта, се грижеше за нея, докато Спенсър и Бру бяха на мисия. Сериалът съчетаваше хем истински екшън сцени, хем моменти, в които се заливахме от смях. Именно той превърна Хълк Хоугън в най-популярния кечист у нас.

Научете повече

Да съхраним БЪЛГАРСКОТО:На хорото в старозагорската Градска градина (ВИДЕО)

Емоцията да чуеш българска народна музика в центъра на  някое село или град е прекрасно усещане! А когато видиш как като привлечени от магия хора от всякакви възрасти се стичат с игрив блясък в очите, чувството е неописуемо.

ВИДЕО:

Научете повече

Апокалипсисът на 1 май 1966 година: 118 трупа след потоп край Враца

Над 310 семейства остават без дом от катастрофалното наводнение!
156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 семейства, покривите на 1000 къщи отнесени от водната стихия – това е черната равносметка от ужасяващото наводнение, сполетяло Враца тъкмо на 1 май 1966 г.

Точно в часа, когато тръгва празничната манифестация в града!

Причината за този незапомнен апокалипсис, дошъл в дефилето на скалния масив Вратцата, е скъсан бент на хвостохранилището към оловно-цинковата фабрика в близкия рудник.

След скъсването на бента

мътните талази на тонове отровна тиня хукват от високото към града и помитат всичко по пътя си. По коритото на река Лева се носят заедно човешки тела, животни, покъщнина, мебели, тухли, дървета...

Само за 20 минути водната стихия превръща местността в тъжен лунен пейзаж.

Докато трае ужасното бедствие, въздухът се оглася от крясъци и викове на помощ. По тротоарите на града оловно-цинковата стихия запокитва трупове на хора и животни.

Очевидците и днес твърдят, че чак на главната улица на Враца откриват трупче на дете!

Спешно екипи от Гражданска отбрана откарват с камиони десетки мъртви на стадиона, където пожарни маркучи ги мият, за да бъдат разпознати от обезумелите роднини.

По обед градът е потънал в сълзи – вече приблизително се знае, че жертвите са над 100.

Виновните са строго наказани – за „гибелна безстопанственост” им лепват различни години „строг тъмничен затвор”.

Присъдите дълго се коментираха

в града: главният инженер на комбината в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на „Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков получиха по 12 години, началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев – 10, директорът на рудника Краю Сираков – 5.

И днес край Вратцата огромен многотонен скален монолит лежи непоклатим в коритото на река Лева.

Очевидците твърдят, че в апокалипсиса на 1 май 1966 г. стихията го е влачила надолу и подмятала като кибритена кутийка.

Георги КАРДАНОВ
Наборе.бг

Научете повече

Който не работи, не трябва да яде: Честит празник на труда!

Село Мало Конаре,70-те

На 1 май голяма част от света отбелязва Деня на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Денят е един от официалните празници в България. За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 година от Топографското дружество.

През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма. Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни. През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

Източник: БЛИЦ

Научете повече

Първият българин, изкачил най-високия връх в света

На 20 април, 1984 година в 18:15 часа, Христо Проданов влиза в историята като първия българин, изкачил най-високия връх в света Еверест. Успешната атака е извършена по Западния гребен, известен още като "Жестокия път".Проданов е първият човек в света , който изкачва върха по западната стена и то без кислородна маска.Христо остава на върха 33 минути.
Поклон пред този велик българин!!!!

Научете повече

Кой не знае Индже войвода, кой не е чувал за него ?

На 17 април 1821 легендарният Индже Войвода загива геройски в сражение с турците край град Скулени на река Прут. След смъртта му остава споменът за един славен кърджалия, който давал мило и драго за своите братя българи.
Поклон пред паметта му!

Историята на Индже ни връща в годините от края на 18 век. Истинското му име е Стоян, родом от селата на север от Бакърджика. Съвсем малък остава сирак, но майка му се омъжва повторно в Сливен. Едва 7-годишен Стоян е прогонен от дома на втория си баща, който го дава в школата за еничари в Цариград. Заради стройната му фигура получава прякора “Индже” (от турски "ince", "тънък"). Като човек с изключителни способности е включен във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България смелчагата убива турския военен ръководител и е избран за кърджалийски главатар. След време се разделя с кърджалийството. Запазил спомена за род и принадлежност, повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е Кара Кольо Омарчалията. Силен по дух и изключителен организатор Индже прави опит да организира бунт срещу турците в началото на 19 век, завършил безславно. Буйният му нрав не му дава мира и заминава за Молдова през 1806 г., където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., където загива геройски в сражение с турците край град Скулени на река Прут.

От тогава народът ни разказва предания и и пее песни за този безстрашен поборник, закрилник и спасител на своите събратя по съдба. Светлият му образ вдъхновява разказвачи и текстописци. А една от най-вълнуващите истории ни е оставил големият Йордан Йовков - разказът му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди", за да имаме памет за този легендарен герой, който не трябва да бъде забравен.

Научете повече