Как обикаляхме с майка ми да търсим бели гуменки за физическо и навсякъде продаваха само сини

Купихме, естествено сини и на физическо само аз и  едно момче бяхме със сини гуменки. Всички останали с бели...

Учителката ни изкара пред строя и ни попита само нашите майки ли са толкова загубени, че не са открили белите гуменки в магазина и момчето като ревна...не може да спре. А другарката продължава "Не стига че майка ти е загубена, ами възпитала мъж да реве..."

На лагер съм била в едно старо училище и тоалетните бяха на етажа само едни общи. Някой се беше из@кал точно в преддверието на тоалетната и мен ме беше гнус да влизам и тайно с приятелка се измъквахме през прозореца и ходихме на една полянка.

 Обаче ни видели, докладвали и една сутрин се проведе разпит защо сме ходили на полянката. Аз мълча като комунист, но приятелката ми каза за лайното в тоалетната и как никой не го е изчистил и затова ни е гнус да влезем. А другарката ни обясни, че като истински пионери трябва да изчистим ла@ното. И ни наказаха нас двете да го чистим.

В.Атанасова

Научете повече

Спомени от СОЦА: Някога това беше най-вкусният хляб на света

Помня задължителните почивки - 2 седмици на лагер на море, 2 седмици ски-лагер, 2 седмици на палатки на язовир. Помня как всички къмпинг-принадлежности се набавяха от заминаващи си чехи, поляци, германци или с връзки.
Летата при баба, когато се събирахме родата и ме пращаха за хляб - изяждаха се 3 хляба на ден, но беше най-вкусния хляб на света. Помня баба на печката, пържи кюфтета на 2 котлона, защото големите ще се приберат от сено гладни и няма време. Млякото на баба помня - най-вкусното.

Връзките за всичко и навсякъде. Особено впечатление ми правеше купуването на книги с връзки, защото често ме пращаха до близката книжарница да получа нещо под щанда.
Опашките помня, особено една опашка за кайсии, на която беше толкова топло, че със сестра ми припаднахме една след друга.
Купуването, за "да има", а не защото трябва.

"Пуснали са" или "ще пускат" - магически думи.

Пълните магазини с никакъв избор. Например обувки - 2 вида за целия сезон и всички деца са с еднакви сандали или гуменки.
Кореком - един друг свят зад стъклото. Каталозите на Некерман.
Пионерско поръчение, отряден председател, сбор-проверка, патрон на отряда, седемте ястребинчета, Ковачевци, тимуровска команда ... Помня как гледахме в училище на живо по телевизията погребението на някакъв съветски лидер, даже май двама. Дружинната ни беше луда пренавита кака, престараваше се яко.
Началото на септември със задължителното бране на шипки и билки - сериозна норма килограми, които всеки трябва да предаде в училище.
Бригади помня няколко - за картофи и за грозде, беше много весело.

Големия глад и нищото по магазините беше в началото на прехода.

В.Апостолов

Научете повече

Спомени от СОЦА:По моето време кока- колата я имаше само вечер в барчетата

Баба ми ходеше да чисти едно заведение и собственика ми пускаше Кинг Конг на видео и ме черпеше с кола. Обожавах шоколада Кума Лиса, в зелена опаковка. Кореком не съм помирисвала. Завиждах на децата със шушлякови анцузи.

И ние с дядо сме се редили по опашки. Той беше много серт, редовно ни пререждаше някоя бабичка, той се ядосваше и се прибирахме след дългото чакане без нищо. Принципен беше.

Обожавах режима на тока- не ме карат да уча, нашите отиваха в другия край на града, където има ток да гледат нещо по телевизията, печката бумти, аз съм се сгушила в дядо.

Още помня как майка се прибра на 10.11. от работа и каза че Живков е свален. Не разбрах точно, но се усети една еуфория.

Мисля че преди по ми харесва от сега.

В.Апостолова

Научете повече

Ето с какво запомних живота през социализма

Запомних го с прекрасното  детство , с лагерите  в планината , всички играехме заедно и бяхме задружни.
Да, чакаше се за кренвирши в магазините , но поне бяха вкусни . В сладкарниците се продаваха дъвки идеал по 10ст, кока кола -40 ст , лимонада -7 ст . За бонбоните Русалка и тези с Розите . Всичко в магазините беше ПРОИЗВЕДЕНО в БГ.  Един ориз , един боб , едно олио ... Сега стоиш пред рафта за ориз и си губиш времето опитвайки се да сортираш артикулите по качество , цена , производител . И така за всяко нещо.
Станахме непукисти и егоисти.

Не ми е липсвал  " запада " , защото не знаехме много за него . Сега живея и отглеждам детето си  на запад и осъзнавам колко по-добро е било  моето детството.

А.Николова

Научете повече

И до днес помня в 7:15 по радио Хоризонт "дела и документи"

Никога няма да забравя как ставах в 6 часа сутринта и отивах да се редя на опашка за мляко, баба ми също, само че на друг магазин. Запомнила съм порциона 2 пресни и 4 кисели, после стана изведнъж по 1 прясно и 2 кисели. Но това беше всъщност Лукановата зима, не баш социализма.

Няма да забравя шоколадовите яйца в Корекома, чиято цена от 60 цента, помня до ден днешен. Няма да забравя сивотата и грозотията. Няма да забравя как баба ми все ми казваше да внимавам това, което си говорим вкъщи никога да не го чува друг, че отвсякъде ни следели и ако разберели, че вярвала в Бог, лошо ни се пишело.

Няма да забравя в 7:15 по радио Хоризонт "дела и документи".
Няма да забравя колко скучна и тъпа беше телевизията.
Абе малка съм била, то ясно, ама тия изброените са ми се набили в главата, та до ден днешен.

А.Николова

Научете повече

През социализма в НРБ се живееше простичко и семпло, но безгрижно, весело и щастливо!

Напоследък, когато попадна на подобна тема, сякаш е модерно да се плюе и да се изтъкват негативи! Аз съм израснала и изучила по онова време, точно завършвах висше образование, когато станаха промените. Така че спомените ми са много ясни и не са от препредаване от уста на уста.
Опашките и спирането на тока бяха, да не кажа, последната една година преди промените. Тогава имахме купони и си спомням, че като студентка в София се знаеше, че днес ще пускат яйца в магазин на ул. "Иван Асен", утре ще пускат тоалетна хартия в РУМ-а на студентски град и т.н.

Студентските ми години минаха изключително хубаво и спокойно. Живяла съм в общежитие, където имаше ред и дисциплина, в следствие на което цареше спокойствие! Живели сме задружно и безпроблемно. Няма да правя сравнение със сегашните студенти!!!

Живота ми като дете е бил прекрасен. Живея в малък град, който сега върви към упадък, а е бил ГРАД, бивш околийски център и град с история и дух. Беше пълно с хора, работеха фабрики и заводи и магазините бяха пълни със стока! ДА! Бяха пълни със стока! Храната беше истинска!

ДА, имало е прослойка от семейства на партийни величия, които са се ползвали с привилегии, но те бяха много по-малко в сравнение със сегашните "величия"! Да не говорим, че в такива малки населени места тези хора не са и имали кой знае и какви привилегии!

Ходело се е на почивки - ми така беше. Вярно не е било в луксозни хотели /то тогава нямаше и чак толкова луксозни хотели/, но е било в приветливи почивни бази, пионерски лагери и т.н.
Разказвам всичко това, не с цел да влизам с някого в дебати, а защото така се живееше - простичко, семпло, но безгрижно, весело и щастливо!

И.Димова

Научете повече