Жената на Григор Вачков Силвия в откровено интервю: Гришата ми каза, че ще умре млад

Коя е тя:

Силвия Вачкова е съпруга на големия наш актьор Григор Вачков и майка на талантливата актриса Мартина Вачкова. Силвия е завършила българска филология, владее няколко езика. Дълги години работи за немска телевизия като журналист, а после и като продуцент, мениджър и презентатор на рекламни филми. Тези дни се откри изложба в памет на Григор Вачков и пред „България Днес“ журналистката разказа спомени, неизричани преди.– Г-жо Вачкова, как ви понесоха годините самота без Григор Вачков?
– Много, много трудно! Сега се навършиха 37 години, откакто Григор го няма. На 26 май щеше да навърши 85 години. В началото много го сънувах, постоянно нещо си говорехме на сън, сега вече не толкова. Най-често се присънва на моята приятелка Валя, той много я обичаше. Не се приемам за вдовицата на Гришата, а за жена му. Той не е умрял в моето съзнание! Помня как бях на 15 години, когато се запознахме. Каза ми: „Аз тебе много те обичам и ще се оженя за теб. Но трябва да знаеш, че ще умра млад.“ Не му вярвах. Като се прибрах у нас, викам на баща ми: „Гриша ще се ожени за мен“, а той беше от основателите на Софийската филхармония, казва: „Ще има да гладувате много“. После постави условие да уча, да завърша.

– Как се запознахте?
– Първата ни среща бе в Двореца на пионерите. Играех в кукления театър, но правихме жива пиеса с участието на Вачков. Само като се покажеше, залата избухваше в ръкопляскания. В същото време беше страхотен кавалер, невероятно мил. Ставаше да ми отстъпи място зад кулисите – на мен, пиклата. Подаваше ми ръка. Не знам какво се е случвало в душата му. После замина да играе във Враца, пишеше ми писма. И аз му пишех. Така година и половина. Когато Сърчаджиев извика обратно тук любимите си ученици и създаде Сатиричния театър, станахме гаджета. Но виж, никога не съм била влюбена в Гриша, просто много го обичах. Толкова добър беше, толкова благ. Безкрайно мил и много беден. На сватбената ни снимка е с чужд балтон, чужд панталон и чужд шал. Аз съм с черна рокля, която си ших за Нова година, и три проскубани хризантеми. Нямаше къде да живеем, прибра ни един от чичовците ми. Заживяхме в тяхната кухня, хората си готвеха в спалнята. Там родих. Без баня, без хладилник, без печка, без парно. При това на 17 години. Колегите на Вачков дори се майтапеха с него и му викаха „педофил“, защото бях много малка, когато родих Мартина. Но понеже следвах редовно, трябваше да извърша „големия си грях“ спрямо Мартина – на две години я дадох на седмични ясли. Само събота и неделя бяхме с детето. Мартина все гледаше тъжно. Все нещо въздишаше, трепереше. Да ти се скъса сърцето! Тя и сега ми казва, че няма как да ми го прости. Ходехме с Гриша и се криехме, гледахме от терасата как вътре децата танцуват. И нашата уж танцува, ама една тъжна, унила…

– Много сте се обичали, вярно ли е, че сте го ревнували?
– Абсурд, не! Страшно хубаво живяхме. С много топлота и грижовност. С ръка не сърцето казвам, че никога не съм го ревнувала. До степен, че когато тръгваха някъде на снимки, слагах в джоба му презерватив. Той се ядосваше, ама аз казвах, че знам какво е на снимки. Викам му: „Е, сега, като ти влезе някоя в стаята, няма да я изпъдиш!“. Голяма работа беше Гришата, толкова висока летва, че нито аз, нито Мартина случихме на мъже след него.

– Той си отива едва на 47 години, имаше ли предчувствие?
– Не знам. Една вечер с негови колеги от „Мъжки времена“ дойдохме вкъщи. И той, който никога не пиеше, цяла нощ си сипваше бира в чаша, пълна с лед. Да е ледено, ледено, ледено. В полунощ се оплака, че го боли главата. После каза, че му минава. Не пи аналгин. Отидох да спя в стаята на Мартина, да не го безпокоя, да си почине добре. На другия ден тръгвах на работа, но се върнах от вратата. Влязох в стаята – пердетата пуснати, мрак. А той хърка. Гришата, който цял живот спеше като агънце, сега хъркаше с полуотворени очи. И тогава разбрах: „Ето, стана нещото, заради което живях в страх! Пъхнах му в устата един нитроглицерин, той ми прехапа пръста.“ После извикахме лекар. Той така и не дойде на себе си, издъхна след осем дни.
– Не се ли сетихте за заръката на баба Ванга да не пие студени неща?
– Едва ли точно в този момент за това сме си мислили. Макар че когато последно той отиде при нея, тя му каза: „Носи си новите дрехи, Гриша, и си живей живота“. Всички знаем колко деликатна беше Ванга, може би не искаше да му каже, че нещо ще се случи с него. Никога няма да забравя, когато Мартина, вече 20-годишна, преживя погребението на баща си. Тогава й помогнаха най-близките. Взеха я, водиха я нагоре-надолу. Венчето, Невена Коканова, ни хвана двете за ръце. Днес тя е през един гроб от Гриша и каза: „Спокойно!“ – това ни повтаряше и ни стискаше ръцете, аха да ги счупи.
– Имали сте много приятели. Вярно ли е, че след Мартина сте забременели още веднъж?
– Да, с момиченце, а Григор мислеше, че ще е момче. До седмия месец всичко беше наред, после се появиха проблемите. През това време Гришата беше на снимки. Няма как да кажа, че тази драма не ни съсипа. Но той пред мен се държеше сякаш нищо не се е случило. Опитваше да ме развлича, появи се в болницата с букет цветя. Държеше се така, сякаш съм му родила син. Все повтаряше: „Всяко зло за добро“.
– Разбирам. След Гришата ви е било трудно да не сравнявате всички с него.
– Да, защото кой е тоя мъж, който ще има самочувствието да бъде с жената на Григор Вачков? Да, имаше един човек, с когото бяхме заедно почти 30 години, на периоди. Но живеехме отделно, а аз не смеех никъде да отида с него. Това мачкаше самочувствието му. Така и не се получи нищо.

– Внучката доколко прилича на дядо си?
– Много! Хвалят таланта й да рисува. Сега са й възложили да направи пощенска марка на дядо си, да я нарисува. И тя е много притеснена дали ще й се получи. Но е много скромно детенцето ни.

– На вас не ви ли се работи още?
– От 1990 г. бях стрингер за немска телевизия. Това е човекът, който организира снимачния процес, който трябва да може да е всичко – хем предлагам темите, хем ги снимам. Малко съм уморена, но обичам работата си. 37 години работих за немците. Няма да забравя как снимахме възродителния процес. Първи снимахме в Момчилград, най-тежките райони, интервюирала съм край танковете Лютви Местан и кой ли не. Но най впечатлена съм от Ахмед Доган. На него му симпатизирам изключително. И знаете ли, никой от политиците ни, никой от известните ни хора не ми отказваше да го снимам. Защото бях „жената на Гришата Вачков“. И днес съм така, не вдовицата, а жената на Гришата!

Източник:www.bgdnes.bg

Научете повече

Разказ за времето когато в града ни имаше само един автомобил

Краят на 50-те години на миналия век. Тогава се появи в Кърджали, град, забравен от Бога, първото ауто – Москвич 408, истински руски звяр. На ул. „Отец Паисий”, пред дома на художника към Киноразпространение Кръстьо Черешев, който прерисуваше на бяло платно афишите от предстоящите за прожекция филми.Бил съм 6-7-годишен. С апапите от махалата се юрнахме да гледаме туй чудо на техниката, зверим се в него като индианци пишеща машина, не смеем да го докоснем. А бачо Кръстьо като запали и двигателя му, се разбягахме като пилци. От вълнение три нощи не успяхме да заспим – та това си беше неописуема емоция.

Две петилетки по-късно те ти го и първият светофар в града, на бул. „Беломорски”, до Пътно управление. Хайде пак юруш. Седим, гледаме го и мигаме на парцали. Сегашните деца със свръхмодерните си смартфони и таблети какво ли знаят, но пък ние бяхме по-щастливи от тях, така си мисля. После се появи и чутовната реплика: „Къде живееш?”. „До светофарите!”.

Георги Андонов,Кърджали

Научете повече

Как Партията от времето на НРБ изобрети „родопската раса“

Нова, „родопска“ раса „открива“ за световната наука антропологическо изследване през 1980-1981 г. Целта е да се докаже българският произход на помаците и турците. Органите на БКП и на държавата трябва да се въоръжат „с нови средства и методи за по-нататъшното укрепване на морално-политическото единство и социалистическа съзнателност на родопското население“. На това служи Националната комплексна програма „Родопи“ в Благоевградски и Смолянски окръг, в рамките на която е направен въпросният принос.В края на 70-те и началото на 80-те години т.нар. възродителен процес сред помашкото население в двата окръга вече е минал и започва подготовка за промяната на имената и доказване на българския произход на турското малцинство. Това са и години на възход на комунистическия държавен националистичен проект, чиято кулминация са големите чествания на 1300 годишнината на българската държава и науката е ангажирана пряко в „доказването“ на хомогенността на нацията.

Програмата „Родопи“ започва по решение на ЦК на БКП през 1970 г. и пряко ангажира редица институти от Българската академия на науките с доказване на произхода на общности, които комунистическият режим припознава като заплаха за единната българска нация. На археолози, езиковеди, етнографи, историци, икономисти и др. е възложено „да изяснят проблемите на етногенезиса, културното, политическото и икономическото развитие на родопското население“ от древността до наши дни.

Програмата има и антропологически компонент. Палеоантропологичните данни показват заселване на прабългари в планината още от 9-10 в., което според твърдения на изпълнителите на проекта, е нещо ново и особено важно за науката до този момент. Предвидени са и антропологични изследвания „върху живото население от двата окръга – Благоевградски и Смолянски (Западната му част)“. Перспективата е проучването да се разрасне до централната и източната част на Смолянски окръг, както и да обхване Кърджалийски окръг.

През 1980 г. е сключен договор между Института по морфология – БАН, Секция по етническа антропология и местните исторически музеи. Изследователската група от Българската академия на науките се състои от 7 души с ръководител ст. н. с. д-р Петър Боев. За целта са осигурени 5 400 лв. за проучването в Благоевградски окръг (4000 лв. отпуска ОНС, а 1400 – Дирекция „Културно-историческо наследство), а за Смолянски окръг – 20 000 лева.

Научете повече

Морето на Народната република – рай за туристите от ГДР

През социализма българското Черноморие беше любима туристическа дестинация за много граждани на ГДР. По време на Студената война нашето море беше и място, където си устройват срещи роднини, близки, приятели и познати от ГДР и ФРГ, тъй като режимът на пътуванията между тях беше сложен.
Докато западногерманците ходеха на почивки в Италия, Испания, Гърция или Дания, източногерманците имаха по-малък избор. Близкото Балтийско море или разходка из горите на Тюрингия са много хубави, но широкият свят привлича по-силно. Той пък за гражданите на ГДР се изразяваше в почивка в братската социалистическа страна България.На почиващите от „страната на работниците и селяните”, както е известна ГДР в соцлагера, българското Черноморие предлагаше слънце, плажове и екзотична храна. Картичките, които летят към Източен Берлин, Дрезден и Ерфурт, са с „поздрави от юг”. За западняците югът са Италия и Испания, в източното географско съзнание обаче НРБ е най-южната точка, долчевитата на Варшавския договор. Западът е затворен, но на Изток могат да пътуват когато и както решат.

Някои пристигаха със самолет, други със собствените си трабанти, а трети дори на автостоп. Жените си позволяваха летни флиртове, което бе добре дошло за родните гларуси, а мъжете германци се отърсваха от „стреса в завода” и се заглеждаха по другарките в бански костюми.

Съзнанието, че са втора класа хора, преследваше източногерманците дори в България. За тях страната съвсем не е евтино място. „Тук ние от ГДР можем да си позволим само най-необходимото”, пише в стари картички от Черно море. Онова, което радва окото на селянина от покрайнините на Карлмарксщат, е изобилието от местни зеленчуци и плодове, което компенсира донякъде винаги липсващите банани. А и България им предлагаше слънце, пясък и екзотична храна.

Научете повече

Ето какво точно се крие в миналото на дядото на Лиляна Павлова и защо Тодор Живков обичал да го представя

За Лиляна Павлова се знае, че е момиче от сой. Фамилията Павлови не e от случайните в родния политически пейзаж. Бащата Павел Георгиев Павлов е завършил и защитил аспирантура в Московския енергетичен институт. Работил е в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник–ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. По времето на Жан Виденов е главен съветник и заместник – началник-отдел в Министерския съвет. А майката на Лили Павлова, която е рускиня, дълги години работи в БНТ.

Несъмнено стремежът към властта на Лиляна Павлова е заложен дълбоко в родовите й корени. Дядо й – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на Централния комитет), министър на химическата промишленост и металургията още от 1966 г. когато правителството се оглавява от Тодор Живков. Близостта му до Тато идва още от партизанските години – Павлов-старши е участник в съпротивата като член на легендарната бригада „Чавдар”. Като нелегален функционер на РМС и БКП е осъден задочно на смърт през 1941 г.

Когато дядото на Лили Павлова умира на 1 ноември 1989 г. /само 9 дни преди „фаталния” 10 ноември/ Тодор Живков отива на погребението му – а той рядко стъпвал на Орландовци, даже за да се прости с най-близките си съратници. Павлов-старши е един от 10-те гласа на Априлския пленум през 1956 г., който натежава за да падне от власт Вълко Червенков и Тато да вземе цялата власт в ЦК. Георги Павлов е създател и първи директор на Химкомбината в Димитровград. След това десетилетия наред ръководи тежката промишленост, химията и металургията в НРБ.

В началото на 80-те години на Живков му идва авангардната идея да сложи Павлов-дядо начело на новосъздадения (с ранг на министерство) Комитет за опазване на природната среда. Там дотогавашния химик и металург №1 на страната трябвало да се заеме с мисия, коренно противоположна на това, което е вършил години наред – да чисти България от боклуците на тежката индустрия. Така Павлов-старши станал нещо като първи еколог и „Мистър Клийн” на соца. Самият Живков на официални срещи обичал шеговито да го представя:

– А това е другарят Георги Павлов, който години наред като министър на химията и металургията замърсяваше България, а сега Партията му възложи нова важна задача – да я почисти като шеф на Комитета за опазване на природната среда. Ние в ЦК знаем, че той ще се справи и с тази задача. Ха-ха-ха!

Източник: socbg.com

Научете повече

Продават килим с образа на Николае и Елена Чаушеску, цената му ще ви смае

Килим с портрет на Николае и Елена Чаушеску се продава в онлайн платформата за безплатни обяви OLX.ro за рекордните 45 000 евро. Обявата е от 15 януари т.г. и е на частно лице. Придружена е освен с няколко снимки на изделието и с удостоверение за автентичност. Изображенията на диктаторската двойка са на сиво-син фон в овална рамка. Размерите на килима, който е от вълна, са 2,95 м/2,60 м. Посочва се също, че изделието е ръчна изработка и за направата му са били необходими приблизително две години.

Изпълнението е дело на жени от Националния съюз на занаятчийските кооперации в Румъния UCECOM.Обявата за килима е публикувана и в други сайтове за безплатни съобщения в Румъния. Изделието се предлага за продажба още през 2015 г., но вероятно заради високата цена кандидати да го притежават не се намират. Наскоро румънска аукционна къща продаде на търг вещи на Николае и Елена Чаушеску. Сред тях бяха и два вълнени килима, обявени на първоначална цена по 1000 евро и продадени за по 1600 евро. На единия двойката е с родителите на Николае, а на другия – румънският диктатор е сам. Продадени са също ловният му костюм, шапка, обувки и чанта на Елена, две нейни снимки от плажа, всяка от които бе купена за 450 евро, и още много други вещи.

Николае Чаушеску е роден преди 100 години – на 26 януари 1918 г. Застава начело на комунистическа Румъния през 1965 г. след смъртта на Георге Георгиу – Деж, и управлява до падането на режима през декември 1989 г. Екзекутиран е заедно с Елена на 25 декември 1989 г. в казармите в румънския град Търговище.

Източник: monitor.bg

Научете повече

Как в Коми работехме при –52˚ студ а замръзналата река беше станала автомагистрала

Знаете ли какво е при минус 52 градуса студ..? Не знаете! Това е опасно за живота на над 14 хиляди българи в Коми. Годината беше 1987-а. Тогава беше достатъчно пароцентралата да аварира и да спре работа за повече от един час и половина и селището замръзва, разказват в сайта komi-bg.com. Следва евакуация на населението. А това ще рече, че чак през лятото може да се пристъпи към размразяване и ремонт.Може да изглежда парадоксално, но в Коми най-доброто време за работа в гората е зимата. Представете си около минус 20-25 градуса студ. Река Вашка е замръзнала с над метър и половина лед. Което ще рече, че е станала автомагистрала за натоварените с трупи лесовози. Блатата – и те замръзнали, станали проходими. Всяка сутрин от топлите гаражи излизат рейсчетата и карат секачите на над 80 километра до сечищата. При повече от минус 20 градуса даже страничните клони на дърветата замръзват.

Ето част от технологията в секаческата бригада. По екологични причини и за правилното възстановяване на гората изискването е дърветата да се режат до дъно. Тайгата се самовъзстановява за 15-20 години. За да не затисне падащото дърво резача, има до него двама, които с дълги вилки насочват с бутане падащото дърво в безопасна посока. Тогава се заемат секачите, които го окастрят и го докарват до вид, годен за товарене в лесовоза. Там стволовете се обвързват със стоманени въжета и се откарват в селището, където ги нарязват на необходимия за товарене във вагоните размер. Та така, докато се стигне до милионите кубици ценна дървесина, пристигащи с жп вагоните по ферибота Варна-Иличовск.А ако можехте да усетите заряда на статичното електричество, предизвикано от големия студ? При докосване до предмети, при ръкуване, при целувка даже усещате как токът ви удря. Знаете ли какво е устните ви да искрят? А за магнитните аномалии, за това, че с моя WPW сърдечен синдром беше абсолютно противопоказно да ходя на работа в Коми, въобще няма да отварям дума. Е, бях с чужда електрокардиограма, пък там напук на всякаква логика се чувствах сто пъти по добре. Студът голям, но не се чувства. Няма вятър. Въздухът сух и чист. Особено здравословен за алергии и дихателни заболявания. Често съм си мислел: Може би именно тежките природни условия мобилизираха човешкия организъм и се стигаше дотам, та в повечето случаи и бездетните жени раждаха… А най-важното си остава: колкото по-голям е студът в природата, толкова по-голяма става топлината в човешките взаимоотношения.

Научете повече

Едно от най-значимите събития на 20-и век – първият полет на човек в космоса

Годината е 1961. Едно от най-значимите събития и през нея, и през целия ХХ век, е първият полет на човек в космоса. Името му е Юрий Гагарин. Още същата година той идва на посещение в България, посрещнат възторжено от хората и с държавни почести лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
„Скъпи Юрий Алексеевич Гагарин, за нас, българите, днес е необичайно щастлив ден – се обръща към него Живков. – Вестта за Вашето пристигане на българска земя, развълнува дълбоко мало и голямо по нашите градове и села. Вие извършихте в името на мира и за благото на цялото човечество чутовен подвиг. Велико дело, което предизвиква възхищение и гордост за могъществото на човека по всички краища на нашата планета. Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце. Позволете ми, драги Юрий Алексеевич, от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия, президиума на Народното събрание и Министерския съвет на Народна Република България, от името на целия наш народ горещо да ви приветствам по случай пристигането ви в нашата родина.Във ваше лице ние поздравяваме славните труженици на съветската наука и техника, хилядите съветски учени-специалисти, които в условията на съветската власт и от позициите на марксистко-ленинското материалистическо учение, оставиха далеч зад себе си науката и техниката в капиталистическото общество, успешно овладяват най-дълбоките тайни на природата. Подчиняват нейните неизчерпаеми сили в служба на човечеството, създадоха условията за постепенно проникване на човека в незнайните простори на Вселената.”

Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса.  На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути  от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той.  След два дни стотици хиляди хора го посрещат  на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва  околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас  Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и  други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.

Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това  са изпратени  първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите  програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.

След разпадането на социалистическия блок България продължи сътрудничеството си в развитието на космически технологии с отделни държави. Но не можа да използва големия си потенциал в областта на космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии, апаратури и системи, тъй като поради липса на средства за членски внос до тази година нямаше членство в  Европейската космическа агенция. Така или иначе, България продължава да работи в областта на космическите технологии вече близо половин век, от 1969 г. Една година по-рано – през 1968-ма, първият  човек, летял в Космоса, Юрий Гагарин, загива при тренировъчен полет на самолет МиГ-15… И отново може да гледа Земята отгоре.

Източник:БНР

Научете повече