Бургас,70-те
Природните бедствия в по-голямата си част не могат да се контролират от човека. Те застрашават здравето и живота на хората и водят до значителни материални щети. Типични примери за природни бедствия са наводнениета след проливни дъждове
Бургас,70-те

Същото бедствие сполетява и Самоков птерз 1957 година. В следствие на пролетното пълноводие реките Искър, Бистрица и Боклуджа излизат от коритата си, наводняват част от самоковските улици и квартали, нанесени са щети и на крайградските села Драгушиново, Злокучане, Доспей, Продановци, както и на други села в тогавашната Самоковска околия по поречието на Лакатица, Черни Искър, Палакария, Марица.
Старите Хали в Самоков,1954 г

По данни, поместени в бр. 27 на в. „Самоковска трибуна” от 6 юли 1957 г., в циганския квартал на града ни са отвлечени от водната стихия 56 къщи, а други 20 са станали необитаеми. Като по чудо не са дадени човешки жертви. Придошлите води на Искър и Боклуджа отнасят десетина моста. Големи щети са нанесени на фабрика „Рилски лен”, „Топливо”, Промкомбината, Рибовъдното стопанство, кооперация „Първи май”, Училището за трудови резерви /УТР/ и др. Напълно унищожени и затлачени са около 6300 дка ливади, 300 дка картофи, 330 дка житни култури, над 60 дка фасул, малини, ягоди, овощия. По неокончателни данни само щетите в района на Самоков и близките села възлизат на повече от 3 млн. лв.

КАРТОФЕНА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 100 г лук и го запържваме, дока-то се позадуши. Слагаме 1 кг картофи, нарязани на колела, и 30 г доматено пюре. Бъркаме около 10 минути, след което прибавяме сол на вкус и 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и варим на тих огън. По желание яхнията може да се запече и във фурна. Поднасяме я поръсена с маг * даноз.

ЯХНИЯ ОТ ПРАЗ

В 60 г горещо олио поставяме 700 г праз, който сме нарязали на дълги и тънки парчета. След като го позапържим, прибавяме 100 г ориз, малко по-късно 20 г доматено пюре, 2 чаени лъжички червен пипер и сол на вкус. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и оставяме яхнията да ври на тих огън. Изсипваме я в тавичка и печем в умерена фурна. Сервираме с лимонови резенчета.

ПОПСКА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 3 големи глави лук и 1 стрък праз и ги задушаваме в 60 г горещо олио. Прибавяме 20 г брашно и продължаваме задушаването. Слагаме 600 г малки главички лук, които предварително сваряваме, 10 скилидки чесън, сол, 2 дафинови листа, 10 зърна черен пипер и 20 г доматено пюре. Когато всичко се задуши, прибавяме 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 2 чаени чаши хладка вода и оставяме ястието да ври на тих огън.

КАРТОФИ С ЧЕСЪН

Изчистваме и нарязваме на тънки и дълги парчета
900 г картофи. Нареждаме ги в тавичка, в която предварително сме разтопили 100 г краве масло, и около 15 минути печем в гореща фурна, след което ги заливаме със следната смес: 30 г счукан чесън, 15 г оцет и щипка сол. Поръсваме ястието с 50 г ориз и заливаме с 2 чаени чаши хладка вода, за да уврат картофите и оризът.

КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ФУРНА

В 100 г нагорещена мазнина запържваме 1 кг нарязано на тънки ивички кисело зеле и 20 г брашно. Ако зелето е много кисело и солено, след като го нарежем, е добре да го изстискаме. Прибавяме 150 г червени домати от консерва (добре е да им махнем люспите), 2 чаени лъжички червен пипер, щипка сол и 1 дафинов лист. Заливаме ястието с 3 чаени чаши хладка вода и печем в умерена фурна. По желание можем да прибавим и 60 г ориз.

КАРФИОЛ С ДОМАТЕН СОС

Накъсваме 1 кг карфиол на китки и варим в подсолена вода. След това от-цеждаме водата и го задушаваме с 50 г краве масло. Заливаме карфиола с доматен сос, който приготвяме по следния начин: в 60 г краве масло задушаваме
70 г лук, прибавяме 30 г брашно и като стане златисто, поръсваме с 2 чаени лъжички червен пипер. Прибавяме 200 г червени домати от консерва, 1 дафинов лист, 5 скилидки чесън и черен пипер. След като всичко това се задуши, слагаме щипка захар и заливаме с водата, в която сме варили карфиола.

ФАСУЛ ПО ОВЧАРСКИ

Изчистваме и варим до омекване 200 г стар фасул. Нарязваме на дребно 4 средно големи глави лук и стриваме 4 стръкчета чубрица. След това в тавичка слагаме ред фасул, ред лук и чубрица. Най-отгоре — 100 г червени домати от консерва. Посоляваме и заливаме ястието с 60 г олио. Печем в умерена фурна.

ФАСУЛ ПЛАКИЯ

Варим 200 г стар фасул с 3 моркова, 2 малки главички лук и 2 стръкчета кере-виз. След като уври, го изсипваме с малко вода в тавичка и прибавяме 100 г червени домати от консерва, 10 скилидки счукан чесън, сол, 10 зърна черен пипер, 1 дафинов лист, магданоз и 3 резенчета лимон. Заливаме ястието със 70 г олио и го печем около 30 минути на умерена фурна.

КЮФТЕТА ОТ СТАР ЛУК

Настъргваме на едро ренде около 10 средно големи глави лук. Прибавяме 90 г брашно, 3 яйца, 50 г прясно мляко, 1 непълна чаена лъжичка сода бикарбонат, 150 г натрошено сирене, сол и магданоз. С лъжица сипваме на топки в силно сго-рещена мазнина. Сервираме с гарнитури по желание.


По силата на чл. 60 от Кодекса на труда след изтичането на отпуска по бременност и раждане, по време на който на майката се изплаща обезщетение в размер на 100% от трудовото възнаграждение, тя има право да вземе допълнителен платен отпуск за отглеждане на детето. При първо, второ и трето дете отпускът се ползва до навършване на двегодишната му възраст. Ако майката е родила близнаци, единият от който е второ или трето дете, тя има право на платен отпуск за гледане до тригодишната им възраст. При четвърто и всяко следващо дете размерът на отпуска е до шест месеца. Този отпуск се дава, ако малкото не е настанено в детски ясли или друго детско заведение.

Характерно за допълнителния платен отпуск за гледане на дете е, че той може да се ползва и от близките роднини на майката. Според разпоредбите на чл. 60, ал. 6 от Кодекса на труда и чл. 4 от Инструкция № 8 на Комитета по труда и социалното дело и ЦС на БПС от 1985 г. посоченият отпуск може да се вземе както от бащата, така и от бабата или дядото на детето, ако са на работа. За целта той (тя) трябва да подаде в своето предприятие молба, с която да поиска да ползва вместо майката пълния размер или останалата част от отпуска за гледане на детето. Към молбата се прилага декларация по специален образец, подписана от майката и от лицето, което ще гледа детето, и справка от предприятието на майката — за това колко дни отпуск има да ползва тя.

Декларацията и справката се написват в два екземпляра. Единият от тях се съхранява в предприятието или учреждението, където работи майката, а другият — в предприятието, където е на работа лицето, поело отглеждането на детето. Администрацията на това предприятие не може да откаже разрешаването на искания отпуск, ни-то да прекъсне ползването му без съгласието на лицето, което гледа детето. През време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето до две- или тригодишната възраст предприятието, учреждението или организацията заплаща на майката или на лицето, което го гледа (баща, баба или дядо), парично обезщетение в размер на минималната месечна заплата, установена за страната, съгласно чл. 156 от Кодекса на труда и чл. 6 от цитираната по-горе инструкция. От 1 октомври 1985 г. размерът на тази заплата е 120 лева месечно.

Изгубени в прехода... днес ще Ви предоставим кратък фото разказ на едно училище, което отдавна се е превърнало в руина. По ирония на съдбата две учреждения на духовността - образователната и религиозната, съжителстват ръка за ръка. И докато едното все още устоява на прехода, другото е погребано ...







Училището е в старозагорското село Ракитница.Преди промените през 1990 година,там учиха деца от Ракитница,Арнаутито,Калояновец и др...имаше общежитие, голям спортен салон а в близост и голямо опитно поле..

Снимка: Първият футболен отбор на Спортен клуб Автор на снимката: Държавен архив - Пловдив

Спортистите десетилетия наред носят слава на града. Пловдив обаче не е станал спортната столица на България с големите гребци, атлети, щангисти и гимнастици от 70-те години на миналия век, а много по-рано. Още след Съединението под тепетата започват да се създават първите спортни клубове. Представяме ви някои от най-уникалните кадри, запечатали историята на спорта в Пловдив. Незабравими остават фотографиите на първия футболен отбор на "Марица" и откриването на стадиона в Кършияка през 1943 г., юбилейната снимка за 20-годишнина на ФК "Ботев" през 1932 г., както и кадрите на спортния клуб "Тракийска слава".

Архивите пазят спомена и от строителството на най-големия стадион в България - "9 септември", днес „Пловдив“.  Той е с предвидени 55 000 седящи места, които са достроявани през годините. Макар и занемарен днес, в годините стадионът е бил домакин на огнени сблъсъци между пловдивските тимове. Ботев посреща на него отборите на Реал (Сарагоса), Цървена Звезда, Барселона, Байерн (Мюнхен), а Локото - Ювентус, Оксер и Лацио.  Стадионът е домакин и на европейска купа по лека атлетика, по време на която Ивет Лалова записва великолепното 10,77 сек. на 100 метра. Днес част от трибуните са се превърнали в руини, използват се единствено за тренировъчна база, като няма Акт 16 и тук не могат да се провеждат официални състезания.
/Марица.бг

Само на петнайсет километра от София по южния склон на Витоша, вляво от пътя за „Копитото" и „Златните мостове", красивата природа е дискретно допълнена от удобствата на комплекс „Тихият кът". 

Четирите планински вили хармонично се вписват в релефа на околността — в едната е ресторантът, а в останалите три — хотелските стаи. Когато говорим за ресторант, в съзнанието ни се появява онова типово правоъгълно помещение, в което масите са строени в няколко редици.

В "Тихият кът" шаблонът е нарушен — виждаме зала на три равнища, разчупена със сепарета. А приятното ни впечатление от вътрешната архитектура се допълва с щедрата зеленина на декоративни растения. И постоянните клиенти, и отбилите се случайно пътници се радват на внимание, от което вече започнахме да отвикваме. Независимо дали си спрял да се ободриш с едно кафе, отбил си се да изпиеш разхладителна напитка с приятели или си гост на хотела — ще те посрещнат с усмивка през всичките работни часове на деня,от 8.00 до 22.30 часа.



Освен студените закуски, предястията, аламинутите, шестнадесетте вида скара, специалитетите „Витошко кюфте" и „Тихият кът" (съблазнително съчетание от месо, гъби, шунка и кашкавал) неудържимо привличат приготвените на място топли питки и десертите — тригуна,саралия, палачинки, различни видове торти и сладоледи.

Особено приятни са  вечерите в „Тихият кът" с музикално-артистичната програма, в която има всичко — от народни песни през цигански романси до стари градски шлагери.

Главен директор: инж. ПЛАМЕН ВАЧКОВ, 36-годишен, завършил висшето си образование и защитил дисертация в Московския енергетичен институт в областта на промишлената електроника. Работил в Института по изчислителна техника — София, научен сътрудник в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. Ръководител на комбината от 29 октомври 1984 година.

ПЕТ ДЕЛНИЧНИ ЧАСА

Петък, 27 декември 1985 година.

9 часът.

— Другарят Вачков още не е дошъл — учтиво ни спират на портала. Наоколо — полуза-вършени сгради; хора и автомобили, суматоха. Влизаме в административната сграда. При секретарката — стълпотворенне.Зад вратата на директорския кабинет — хаос от гласове. Опе-ративка. Ръководи я... самият директор!

9.30 часът. Непрекъснато излизат и влизат хора със и за някакви справки, диктуват се данни, разнасят се писма. Звънят телефони. В пролуките между две заседания сядаме в каби-
нета. Обсъждат се производствени проблеми. Прецизират се клаузите на договор за 1986 година. Хората се сменят. Звънят телефоните. Купчината служебна кореспонденция застрашително расте.

10*00 часът. Разговор е банката, после — с представители на отговорно ведомство. Справки. Обяснения. Нови и нови настойчиви искания «“Организации, предприятия, ведомства от цялата страна опитват последния за годината си шанс да се снабдят с компютри — чрез официални заявки, телефонни обаждания, колегиални молби. Арсеналът на формите е впечатляващо изобретателен. За нас. За ръководството на комбината това си е един от многото делнични дим.

10.30 часът. Звънят телефоните. Внасят се и се изнасят все спешни писма. Търпението ни се изчерпва. Задаваме въпроси между два телефонни разговора, между две изключително важни информации, между две обсъждания в „оперативен порядък66.

1! часът. Технически съвет. Приема се прототипът па нов измервателен уред. Съображенията на авторите ш разработката, на дизайнерите, изисквания на поръчителя, нормативи на производителя, протоколи с резултати от изпитания, технически характеристики, срокове на доставка и изпълнение. Съгласуване. Решения.

11.30 часът. Главният технолог внася куп документи за подпис. Производствени въпроси. Административни разпоредби, вътрешни заповеди. Обсъждане. Съгласие. Решения.

12.00. На портала е спряна служебна кола със седем микрокомпютъра. Издирва се преписката им. Проверяват се дати и парафи.
Следва заповед: „В завода да не се пуска никой с кола, дори в пласмента"

12.30 часът. Звънят от провинцията. Увещават, питат, настояват. „Компютри само чрез „Техноснаб66! Звънят от сроден завод. Опасност от провал на доставки? Свиква се набързо съвет, изготвя се записка-доклад.

13 часът. В очакване на разговор с Москва директорът преглежда последната поща. Редом с нас един човек си пише автобиографията, втори — преглежда папка с документация, трети — изготвя списък на специалности за бъдеща квалификация. Потокът от хора не стихва! Възрастен мъж настоява за разговор „лично и насаме66. Млада специалистка желае да постъпи на работа. Заместникът по техническите въпроси пита дискретно: „От 14 часа ли започваше съветът?66

Един обикновен делничен ден. („От осем сутринта до 10 вечерта!66)

Измъкваме се, без да успеем да кажем „довиждане“. На портала — скандал. Една бариера недвусмислено възпира ентусиазма на неколцина напористи клиенти. Дежурният на пропуска не се поддава на молби. Клаксони. Заплахи, увещания. Искат хората компютри! И са дошли „на крака“, с едничката надежда да си ги набавят „по нашенски“.



МАЩАБИТЕ НА ПРОМЯНАТА

Инженер Пламен Вачков:

— През 1983 г. Приборостроителният завод в гр. Правец ( Научнопроизводствен комбинат по микропроцесорна техника с 4 завода по: микрокомпютри и системи; механична комплектация; за печатни платки и за инструментална екипировка и нестандартно оборудване и с две програмни къщи „Правец-програма“) произвежда първите 500 персонални компютъра. В края на 1985 година техният брой надхвърли 18 хиляди. Едно сравнение: за да придобиете реална представа за мащабите на промяната — през 1984 година по обем продукцията нарасна пет пъти спрямо 1983-а , а през 1985-а — се удвои спрямо 1984-а. При коренна промяна на номенклатурата, в условията на реконструкция и модернизация (комбинатът все още е строителна площадка!), с цената на свръхнапрежение и огромна мобилизация на усилията на целия почти еднохиляден колектив.

През тази година освен модернизирания вариант „Правец 8М“ и „Правец 16“ (и което е много важно — автоматизирани работни места и системи на тяхна основа) ще се произвеждат и домашните компютри „Правец 8Д“. Предвиждаме да разширим и дейността си по програмното осигуряване.

Другият голям проблем е качеството. По данни от сервизите в страната процентът на откази на микропроцесорната част сега е под 0,2 на сто. Но микропроцесорите на водещите фирми в света отказват толкова рядко, че вместо да ги поправят, те направо ги сменят. Ние още не сме достигнали този етап. За да гарантираме качеството, осъществяваме 100-процентов входящ и изходящ контрол. Организираме курсове за преквалификация на място, изпращаме хора да се обучават в сродни заводи в страната и във фирмите, от които
купуваме оборудване. С решение на Бюрото на Министерския съвет от учебната 1986 година тук се открива база на ВМЕИ „Ленин“ за третата степен на обучение по микропроцесорна техника и техникум по микропроцесорна техника. От първи януари т. г. Базата за развитие и внедряване се реорганизира като филиал на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) при БАН. Концепцията е максимално да се осигурят необходимите на комбината кадри със средно специално и виеше образование. Едновременно с това дейността на академичния филиал да се насочи така, че той да обслужва пряко технически и технологично комбината и се скъси цикълът за внедряване на новите изделия. Амбицията ни е: чрез организацията на производството, технологиите, развойната дейност и обслужването комбинатът максимално плътно да се доближи до водещите фирми в света. Продукцията ни — като конструкция, дизайн и възможности — да не отстъпва на най-добрите световни образци.

Фактът, че така бързо усвоихме 8-битовите компютри, ни дава увереност, че също така успешно ще се справим и с 16-битовите. За развойната дейност разчитаме на такъв мощен институт като ИТКР и аз смятам, че няма да имаме технически проблеми. А организационните и технологичните затруднения ще съумеем да преодолеем.

Главното е, че хората, които разработват новите модели микрокомпютри, имат много сериозни интереси в тази област и работят изключително интензивно. Нагласата им е да направят образци, които бързо да се възприемат, внедряват и произвеждат, Ние им осигу-
ряваме възможност да създават нов вид високоефективни изделия, работата по които и ги обогатява като специалисти.

Дистанцията между научното обслужване и производството непрестанно се скъсява и мисля, че в бъдеще все повече научни работници ще се включват в колективи, които на място осъществяват и научната, и внедрителската дейност. В този дух е и експериментът със създаването на първия в страната ни филиал на академичен институт на територията на научнопроизводствен комбинат. Това е пътят, чрез който технологиите най-бързо ще стигат до производството.

Убеден съм — научните работници трябва да отговарят пряко за обновяването и внедряването на изделията, за технологичното обслужване на комбинатите и заводите, а тяхното развитие в науката да зависи не само от количеството на теоретичните им трудове, а и от това доколко навреме и ефективо се внедряват изделията, които проектират. Така ще се избягва опасността от самоцелни изследвания, които развиват личността на научния работник и усилват интелектуалната му мощ, но не носят пряка полза за народното стопанство. Нужна е система, която да балансира правилно тези два интереса. Ако ме питате каква да бъде тя — не мога точно да ви отговоря, но по нея се мисли сега. Всички стимули; и материални, и морални, да са свързани с внедряването на научно-техническите постижения. За да е ефективно научното обслужване, трябва да стигне до самите производители. Едва тогава планът по научно-техническия прогрес действително ще стане план на предприятието.

Списание "Отечество"
28 януари,1986 г
Оригинално заглавие:"Денят на директора"
Редакция:www.bgspomen.com


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив