Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

Вижте още:Заплати за периода 1960-1977

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Научете повече

Спомен за големият Български Генерал Желязко Желязков-Първи Командир на Чешнегирово и първият усвоил МИГ-19

Роден в с. Рупките, Чирпанско на 30 май 1926 г. Завършва местната прогимназия и после – средно земеделско училище в Садово, според информация на Пан.бг
През 1946 г. постъпва във военновъздушното училище, което завършва след две години, през май, с редовния 68-и или Първи Димитровски випуск. Произведен е подпоручик и е оставен за пилот-инструктор и преподавател по аеродинамика в училището. Тук практически обучава млади летци на самолетите, на повечето от които сам доскоро е летял – “Врабче”, “Врана”, “Чучулига”, “Синигер”, “Сойка” – цяло птиче ято.

През месец март 1950 г. е изпратен на курс в Съветския съюз да изучава реактивни самолети. Лети на Як-23. След пет месеца се завръща в родината и е назначен за командир на 25-и изтребителен полк – Добрич. През есента е произведен в приравненото ново офицерско звание “старши лейтенант”. Същата есен става капитан, а през другата година – 1952-а, е вече майор.
От 1953 г. до май на следващата е заместник-командир на 1-а изтребителна авиодивизия в Добрич. После е преместен на същата длъжност в 10-а иад и през 1955 г. става командир на тази дивизия. На този пост служи пет години като през това време е произведен в чин полковник. Звание подполковник получава като зам.-командир на дивизията в “столицата” на добружанската ни житница.

През 1960 г. полковник Желязков е назначен за началник на изтребителната авиация и същевременно е началник на “Бойна подготовка” на ПВО и ВВС. Две години по-късно със заповед на министъра на отбраната постъпва направо във втори курс на ВА “Г.С.Раковски”. Полага успешно всички предвидени за следването си изпити и през 1963 г. завършва академията.

След дипломирането си става началник на ВНВВУ “Георги Бенковски”. В Долна Митрополия преминава доста от авиационната му служба – чак до август 1970 г. По това време, през 1969 г., е произведен генерал-майор. Тогава, след успешно представяне във военния парад, при прелетяването им от столицата към района на училището, над с. Сгалево, той чува новината, че е произведен по радиото, а на земята го посрещат с първите му генералски пагони.
През 1970 г. е издигнат в длъжност – командващ авиацията, а през 1975 г. става заместник-командващ на ПВО и ВВС. Тогава командващ е генерал Симеонов. Най-голямо морално удовлетворение му носи произвеждането в чин генерал-лейтенант през 1974 г. – не заради новата звезда, а защото то му е дадено заради безаварийно използване на авиацията през продължителен период от време.

В пенсия излиза през 1991 г. – на 65-годишна възраст и с 45 години летателен стаж.
Генерал Желязков е семеен, с две деца - син и дъщеря. Синът му – Наньо, е роден през 1949 г. Завършва военновъздушното училище като инженер-пилот и вече също е пенсиониран летец.
Воинът-въздушен ветеран е летял на почти всички типове самолети у нас до МиГ-21. той извършва първия полет със свръхзвуковия самолет МиГ-19. Общият му нальот е 5300 часа, през които няма авария или катастрофа допуснати по негова вина. 

Научете повече

Спомен за новобранските от едно време

За новобранската вечер на мегдана опъваха огромни софри, даряваха младежа с пари и хавлии.

Изпращането на войник по времето на социализма беше важно и грандиозно събитие. Това бе моментът, когато младежите трябваше „да отбият войнишката си служба” и да станат мъже.

Тогава родителите на момчето организираха пищно тържество – „изпращане”, което беше едновременно весело и тъжно. Поне в селата и малките градове, където близостта с народните традиции бе значително по-голяма. А и съобразяването с общественото мнение си казва думата – беше въпрос на чест за всяко семейство да опъне колкото се може по-отрупана софра. Тя се разполагаше у дома, в ресторант или на селския площад. Печаха се кебапчета, наливаха се ракии и бири.

Помня, че когато ме изпращаха, на нашата трапеза имаше курбан, който беше задължителен за случая. Събираше се цялата рода, а за да е пълен празникът, той преминаваше под звуците на жива народна музика. Както често се шегуваха, изпращането на войник е като сватба, само дето липсва булката.
Спазваха се някои специални ритуали. На първо място беше подстригването на момчето – на самия празник или ден след това, и закичването му със здравец.

Прическа „гола глава” беше едно от изискванията към младите войници по съвсем други съображения. Китка здравец с червен конец новобранецът получаваше и при раздялата с родителите, отправяйки се към „родната казарма”.

Друг важен момент бяха даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари, хавлии, джобни ножчета, партенки.
По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата.
Но поне ставахме мъже и се калявахме. Тогава не ходехме на коламаска, маникюр и педикюр както днешните младежи, за някои от които не е ясно дали са и мъже.

Ивайло Коцев, Сливен retro.bg

Научете повече

Бомбардировките над София (ВИДЕО)

Бомбардировките над София през Втората световна война са едно от най-големите нещастия, сполетели града през цялата му история. Между есента на 1943 г. и пролетта на 1944 г. повече от 2000 души загиват, централната част на българската столица е разрушена, а някои исторически сгради и улици се изгубват завинаги.

ВИДЕО:

Научете повече

Естрадната легенда Константин Драгнев – Графа

Константин Драгнев е роден на 5 май 1931 г., завършва музикалната академия с тромбон през 1955 г.

Свири в „Джаза на младите“ (1949-55 г.), оркестър „Оптимистите“ (1955-61 г.) и оркестър „София) (1961-68 г.). Между 1968 и 1985 г, е главен редактор и заместник-директор на музикалния гигант „Балкантон“. През това време негов началник е композиторът Александър Йосифов, който почина преди година. Двамата са творчески тандем в стотици песни, изпълнени от най-ярките звезди в естрадата.

Драгнев създава новото студио на „Балкантон“ през 1976 г. и инициира началото на ФСБ, като назначава във фирмата Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров. Главен секретар на Съюза на българските композитори (1985-89 г.). Председател на Управителния съвет ба „Музикаутор“ от неговото основаване (1994-97 г.) и заместник – председател (1997 – 2001 г.).

Основната творческа дейност на Константин Драгнев е свързана с аранжимента: повече от 1000 песни, оркестрации на телевизионни мюзикали, балетни сюити, мюзикали, филмова музика и др. Като познавач на старата градска песен, той е сред създателите на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и обработва и продукциите на стари шлагери. Синът му Асен Драгнев също е известен композитор и аранжор, музикант в групите „Спринт“. „Импулс“, „Аплас“, „Кози рог“ и други.

Научете повече

ЕСПУ „Васил Левски“ – Правец. Открито на 16.09.1981 г.в снимки от 80-те

Икономическото развитие на Правец през 70-те години на миналия век поставя въпрос за построяване на нова, по-голяма и модерна сграда на училището в селото. Новото училище е открито на 16.ХІ.1981г. от Тодор Живков, едновременно с обявяване на Правец за град. ЕСПУ „Васил Левски“ има една от най-добрите материални бази в цяла България. Специализирано е в изучаването на английски, френски и руски език. 

Гимназията е една от най-модерните за времето си в страната. Вътрешните дворове на училището за първи път са устроени така, че да се използват за открити класни стаи, в които учениците на въздух да провеждат часовете си. Звънецът бива заменен от радиоточки, вградени във всяка стая, които, с внимателно подбрана музика, оповестяват началото и края на часа. С усилията на много хора сградата изпълнява всички изисквания на тогавашното образование и се превръща в една от най-съвременните по това време, не само в архитектурно, а и в техническо отношение.

През 1986 г. с постановление на МС там е създаден и учебният квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ). То се превръща в най-доброто средно училище в България обучаващо компютърни специалисти в сферата на системното програмиране и хардуера. Целта е била обучение на специалисти в областта на информационните технологии, необходими за произвежданите в град Правец 8 и 16 битови персонални компютри. То е влизало в структурата на Държавното обединение “Микропроцесорни системи”.

Научете повече

Съветски зенитно-ракетен комплекс "Стрела-10" (ВИДЕО)

9К35 Стрела-10 е съветски зенитно-ракетен комплекс (по класификация на НАТО: SA-13 „Gopher“), предназначен за визуално наблюдение и унищожаване на въздушни цели на малка височина (самолети, хеликоптери).

ВИДЕО:

24 юли 1969 г., в съответствие с решение на Централния комитет на КПСС и Съвета на министрите на СССР, започва изграждането на комплекса 9K35 Strela-10SV. Комплексът е създаден в Проектното бюро за прецизна техника чрез последователна модернизация и модификация на 9K31 "Стрела-1" система за противовъздушна отбрана.

Научете повече

Ветроходната база на ВМЕИ.Язовир Пчелина,80-те

Пчелина (Лобош) е язовир в Западна България, построен през 70-те години. Преди това на негово място е имало село Пчелинци, от където произлиза и името му.

Години по-късно, на мястото на това село е останал само параклисът му св. „Йоан Летни”, тъй като се издига на скалите над язовира и сякаш бди над него.

Легендата разказва:

Параклисът е построен през 1350 г., а така е написано и на входа му, на един камък. В него се намират (за съжаление почти унищожени) стенописи от ХVI в., а легенда говори, че който му посегне, го застига зло. Хората там разказват, как в миналото момче е решило да катурне камък от входа му по склона към минаващата от там река Струма (язовирът не бил построен все още). Веднага след това момчето изчезнало безследно. Известно време след това, когато негови близки намерили камъкът и го върнали на мястото му, тялото на момчето изплувало от водата, за да бъде погребано според обичаите.

Снимка:Петър Ненков

Научете повече