През 1915 г. със заповед на кмета Станчо Савов е приет единен „Ценоразпис за ресторантите, гостилниците, бирариите, хотелите и кафенетата в гр. Варна“, според който кафето и чаят се продавали с 50% по-скъпо от 100 г ракия
Колкото и да спорят днес историците дали и колко национални катастрофи е имало в България, истината е, че след Междусъюзническата война през 1913 г. страната ни изпада в тежко положение. По времето на Балканските войни стопанството на страната е почти изцяло разрушено. По-голямата част от мъжете в активна трудова възраст са мобилизирани, а хиляди загиват по фронтовете, с което се нарушава балансът на основни за икономическото развитие на страната фактори - работната сила и пазара. По политически причини е нарушена и външната търговия, а инфлацията и гладът достигат огромни размери. Варна усеща още по-силно кризата, защото е загубила след войните своя естествен хинтерланд Южна Добруджа. (Хинтерланд е термин от немския език, означаващ "земята отзад". В по-широк смисъл хинтерландът е селската територия, която има икономически връзки с градската система на по-големите градове или агломерации. Големината на хинтерланда зависи от географски фактори, но също и от лекотата, скоростта и цената за транспорта между пристанището и хинтерланда. Според употребата в превозите хинтерландът на пристанището е територията, за която то се грижи, както за вноса, така и за износа. Южна Добруджа по това време е естествен хинтерланд за Варна.)
Това е изключително труден период за морския град, който довежда до смяна на модела на мислене в общинската икономика и управата на града насочва усилията си да развие града като национален и международен курортен и лечебен център.
Въпреки кризата са предприети редица мерки за благоустрояването на града
Общинският съвет приема и поредица от наредби, целта на които била да се научат варненци да пазят града си чист. Но на дневен ред продължавал да стои един много важен и сериозен въпрос, решението на който не търпяло отлагане, за да може да бъдат привлечени повече туристи в града. Това бил въпросът за цените в ресторантите, бюфетите, кафетата и изобщо всички обществени места, в които гостите на града имали възможност да се хранят.
През 1914 г. е приет „Закон за определяне продажната цена на съестните и други предмети от първа необходимост през време на кризи и бедствия“, който имал за цел да ограничи възможностите за спекулация със стоки от първа необходимост и най-вече с храни по време на кризата, който обаче дълго време след публикуването му в “Държавен вестник” не се прилагал, защото, както разяснява в бр. 46 от същата година редакторът на вестник „Свободен глас“, нямало обявена от правителството „Обществена криза“: „Съгласно чл.7 от закона за съестните продукти и за да може последният да се приложи в изпълнение, правителството трябва със специален указ да обяви страната в обществена криза или бедствие, въз основа на която да се дава право на общинските и държавни органи да установяват и контролират цените при които трябва да се продават съестните продукти в царството“. Но дори и след подписването на този указ цените в заведенията за обществено хранене останали извън обхвата на закона и съответно без контрол.
Назначената от варненския Общински съвет комисия за определяне на продажните цени на „брашното, хляба, захарта, газта, дървеното масло, солта, оризът и др. стоки“ установява, че съдържателите на заведения за хранене масово спекулират с цените на хранителните продукти и дава препоръка на общинските съветници и кмета Александър Василев да предприемат мерки за контрол върху тях. Макар че кметът Василев бил изключително прогресивен човек, който през мандата си направил много не само за електрификацията и благоустрояването на града, но и предложил сериозни социални реформи (Настоявал пред Министерството на железниците да се разреши на безработните да пътуват безплатно до населеното място, където се търсят работници. Убеждавал индустриалците и занаятчиите да обсъдят въпроса за въвеждане на двусменен режим на работа, за да се ангажират повече хора. Предложил да се сключи заем от 500 000 лв., който да се използва за откриване на нови работни места. Той е и инициатор за създаване на Бюро на безработните, като такива бюра да се открият и в "съседните по-големи градове", с обмен на информация за работните места.), едва през 1916 г. неговият наследник на кметския стол Станчо Савов успява да се справи с този проблем. Причината за забавянето била не в липсата на желание у управниците на града, а в една промяна в „Закона за градските общини“, приемането на която им дала право да бъде изготвена и да влезе в сила „Заповед“, с която да се задължат собствениците на заведения в града да работят по единен ценоразпис.
/ЗАПОВЕДТА Е ПУБЛИКУВАНА в бр. 1, 28.І.1916 г., на „Варненски общински вестник“./
„Ценоразпис за ресторантите, гостилниците, бирариите, хотелите и кафенетата в гр. Варна“
Според въпросната „Заповед №71“ всяка порция, „съдържаща най-малко 200 грама месо, говеждо, телешко или овнешко, сготвено с картофи, боб, зеле, целина и други зарзавати, сливи и пр.“, трябвало да бъде предлагана на клиента на цена от 60 ст., със свинско месо за 70 ст., а от „пиле, гъска, мисирка, юрдечка“ за 80 ст. На същата цена трябвало да се предлагат и готвените ястия от дивеч и риба. Постният боб вървял между 50 и 40 ст. в зависимост от това дали е приготвен с дървено масло (зехтин), или без него, а едно карначе (най-евтината храна в менюто) се предлагало за 10 ст. Десет стотинки стрували стограмките от всички видове ракия - „джибровица, сливовица, амер, мастика, ликьор“, както и местния коняк. С 50% по-скъпо вървели кафето и чаят – те се предлагали за цели 15 ст. чашката, а чай с две кифли вървял за 25 ст.
Това били фиксираните цени за заведенията от І категория, за „ІІ-ро разредните“ цените трябвало да бъдат намалени с 30%, а за тези от ІІІ категория с 50% за ястията и 10% за бирата. Така по-непретенциозните клиенти имали възможност да хапнат постна супа на цената на едно кафе или печено прасенце на цената на постната боб яхния в луксозните заведения. Карначето в такива гостилници било 5 ст., колкото струвала и стограмка джибровица.
Според наредбата било задължително още всеки „съдържател на ресторант и гостилница да си напечата на български и немски листове на ястията си и напитките, които се консумират в заведението му, и всеки ден преди яденето да поставя срещу всяко готвено ястие цената“.
В заповедта изрично се подчертавало, че храната трябва да се приготвя от най-качествените продукти, предлагани на пазара, „порциите да са пълни и да се поднасят в чисти съдини.
Прислугата да е бърза, внимателна и вежлива“
За ресторантите от І и ІІ категория имало изискване поне един от келнерите да знае немски език. Те трябвало да са „чисто облечени и при получаване на бакшиши вежливо да благодарят“.
Собствениците на заведения били длъжни да разполагат винаги с дребни монети, за да могат да връщат точно ресто, както и да се „укаже и курса на австрийските и германски книжни и звонкови пари“.
За неизпълнение на заповедта били предвидени глоби, а за нейното изпълнение освен общинските агенти трябвало да следят и агенти на „доброволческия спомагателен комитет за обществена предвидливост“.
Така Станчо Савов, виден варненски адвокат, обществен и стопански деец, който почти двадесет години непрекъснато е избиран за общински съветник, още в първите дни на кметуването си поема инициативата за издигане на обслужването в заведенията за обществено хранене във Варна на европейско ниво.
Освен с важния въпрос за контрола на цените на хранителните продукти и стоките от първа необходимост в годините на Първата световна война Савов и общинските съветници трябвало да осигурят помощи на нуждаещите се граждани, както и да предприемат строги мерки за подобряване хигиената в града с цел да се предпази войската от заразни болести.
За втори път Станчо Савов заема кметския стол след преврата на 19 май 1934 г. И през двата си мандата той има амбицията да направи всичко възможно за по-нататъшното издигане на Варна в стопанско, курортно, културно-просветно и здравно отношение. Оказва активно съдействие за изграждането на Аспаруховия парк и влиза в комитета, който поема инициативата за изграждане на Парк-мавзолея "Владислав Варненчик". През 1935 г. по решение на общинските съветници за първи път се обявява конкурс за построяването на модерен хотел във втората част на Морската градина, на който се поканват за участие чужди фирми. Конкурсът се печели от чехословашка фирма, но поради политическата обстановка в Европа проектът не се осъществява.
МАРИЦА ГЪРДЕВА Източник:
chernomore.bg
17:36
