Звезда от българското кино си брои стотинките за храна днес, едва се движи с бастун!

Васил Михайлов в кадър от "Капитан Петко Воевода"

Актьорът легенда Васил Михайлов си брои стотинките за храна! Въпреки че е един от най-големите колоси на българското кино и театър, останал безсмъртен като Капитан Петко Войвода в едноименния сериал, той си прави старателно сметката за всеки похарчен лев.

И подобно на милиони пенсионери следи промоциите в магазините, преди да си купи каквото и да било, твърди "Уикенд". Днес 79-годишният Васил Михийлов се придвижва трудно с помощта на бастун. Носи чисти, но поовехтели от дългогодишна употреба дрехи, но е запазил гордата си осанка.

В понеделник по обяд ветеранът бе засечен от фотографите нa вестника да куцука с бастунчето си в квартала, в който живее. Като наближи махленската бакалия, актьорът се спря и се зачете в промоциите, табелите за които бяха закачени на витрината. Нищо от специалните предложения на магазина обаче не го изкуши, а вероятно и не можеше да си ги позволи с пенсията от няма и 300 лева. Затова бай Васил тръгна към близкия павилион за бързо хранене.

Витрината на този обект изобилстваше от всякакви мръвки, коя от коя по-апетитни. Капитан Петко избра най-евтиното от прясно изпечената скара. Той си поръча две сочни, още цвърчащи кюфтета и любезно помоли да му ги сложат в питка. Импровизираният набързо бургер му излезе точно 3 лева. Питката с двете кюфтета той изяде на няколко хапки. 79-годишният любимец на публиката очевидно бе доста гладен, защото похапна набързо. Вероятно за да не бъде разпознат, големия актьор бе нахлупил бейзболна шапка с козирка. Когато обядът му приключи, бай Васо се изправи и хвана пътя към дома.

Източник:Blitz.bg

Научете повече

Спомен за някогашните елитни ресторанти на "Балкантурист"

В някогашните елитни ресторанти се сервираха ястия, които  днес са класика

Повечето, родени през 80-те години и по-късно, едва ли си спомнят или знаят какво беше „Балкантурист“. Освен че марката обединяваше хотели, ресторанти, туристически агенции по времето на социализма, за обикновения човек „Балкантурист“ беше символ на „гурме“ /доколкото може да се говори за соц такова/ култура. Там се предлагаха най-качествените колбаси, сирена, напитки, можеше да се опитат произведенията на най-добрите готвачи или да се насладим на „екзотични“ блюда.

Сега, разбира се, цялата тази картина ни изглежда смешна , но до 90-те години, това беше царството на празничната кухня – не минаваше служебен банкет, тържество, личен празник, без резервация в „Балкантурист“. В най-елитните ресторанти на веригата сервитьорите бяха облечени с червени или черни сака, имаха папийонки и сервираха задължително с бели ръкавици по етикета на класическото френско обслужване.

Всеки ресторант имаше „емблема“ – специалитет, който задължително се поръчваше там. В софийският ресторант „България“ с голяма популярност се ползваше тортата „Гараш”, в „Унгарския“ задължително се започваше с „Рулца по чешки“ и „Домат шмеркезе“, а в „Рубин“ не се подминаваше „Котлет по киевски“. „Бьоф Строганов“ на хотел „София“ беше почти толкова добър, колкото руския оригинал, а в заведенията по морето неизменно присъстваше „Кавърма по воденичарски“. Малцина знаят, че класиките на българската кухня като „Снежанка“ и „Шопска салата“ са създадени точно в кухните на „Балкантурист“.

Вижте още:

Шопската салата е създадена от професионални готвачи на „Балкантурист“

Научете повече

Някокашните спортни постижения служеха и за пропаганда..

Спортното майсторство предизвиква възхищението на милиони, които са склонни да пренебрегнат основен негов аспект – политическите му функции. В периода между 1944 и 1989 БКП ръководи всички видими и много невидими страни на живота в България. Върховната роля на комунистическата партия не е просто незаобиколим факт. Тя трябва да се възхвалява. Обикновения човек помни голът на Стойчо Младенов, с който футболния ЦСКА елиминира английския Ливърпул през 1982 или еднометровия подскок от радост на щангиста ни Йордан Биков след като печели злато на Олимпийските игри в Мюнхен десет години по-рано.


Под моментите за снимки обаче стои огромна държавна машина, пропагандираща се с постиженията на своите спортисти.  Организираният спорт започва да се политизира от 30-те години на ХХ век, разказва спортният журналист Теодор Борисов.  Завършил „Съвременна история“ в Софийския университет, в докторантурата си той решава да комбинира поприщата си и изследва „Спортът като политика и пропаганда в социалистическа България“. През миналото столетие спортът лека полека започва да бъде част от многобройните съревнования на голямата политика. Хитлер легитимира режима си с Олимпийските игри в Берлин през 1936. Още преди това целият живот на младежите в Третия райх е организиран около създадените гимнастически дружества. Освен всичко, така германската младеж се подготвя физически и за приближаващата война, уточнява Борисов. Олимпийските принципи се превръщат в пропагандни инструменти.   Това няма да подмине социалистическа България. След 1944 на дотогава любителския спорт в България му предстои коренна промяна. „В България създаването на ръководен спортен орган е едно от първите неща, които се случва след 9 септември 1944г. Старите организации са забранени, клубовете са реорганизирани“, разказва Борисов. Както във всички сфери на живота, и в тази новата власт следва съветския модел. До началото на 50-те той предполага изолационизъм. Сталин не вижда смисъл от участие в капиталистическите състезания. Българският олимпийски комитет е обявен за фашистка организация. Гражданите са призовани да участват в масови движения като „Готов за труд и отбрана“. Идеята е всеки човек да може да покрива нормативи по тичане, плуване, по желание и стрелба. Организират се и различни първенства и спартакиади на национално ниво. В началото на следващото десетилетие курсът се променя. Комунистическите лидери решават, че големите спортни мероприятия могат да се използват с пропагандна цел. На игрите в Хелзинки през 1952г., България ще спечели първия си медал – бронз на Борис Георгиев-Моката в бокса. Умовете на милиони вече са насочени към спортния терен.

Стефка Костадинова преди да постави все още действащия световен рекорд във високия скок през 1987

 БСФС и постановленията на БКП - мегаструктурата на соцспорта В следващите десетилетия в България се развива мащабно спортно движение на всякакви нива – държавата влага огромни средства в създаването на шампиони, построяването едновременно на стадиони, басейни и обикновени площадки. Развиват се и международни връзки по спортна линия. Всичко това от 1958 е под шапката на една организация – Българският съюз за физкултура и спорт.  „Идеята на БСФС е да централизира всички спортни федерации и това да е органът, който да контролира всичко“, обяснява Борисов. Приходите от Спортния тотализатор и управлението на спортните имоти също са отговорност на съюза. „Периодично се появяват постановления и разпореждания на Министерски съвет, т.нар. Партийни директиви. Те засягат развитието на определени спортове. Например през 1969 излиза Постановление 48 за развитието на борбата. Оттам нататък този спорт, който и преди това се радва на популярност, реално се превръща в национален“, разказва журналистът. През годините на социалистическо управление българските борци донасят 14 златни, 27 сребърни и 15 бронзови медали от Олимпийски игри. Причината са целенасочените усилия на държавата. Повече или по-малко успешни постановления на Министерски съвет е имало също за художествената гимнастика, зимните спортове и в други дисциплини.  При проблеми, партията може да действа и твърдо и да налага нов курс. Така се случва след световното по футбол през 1970, след което "Работническо дело" излиза с прочутата програмна статия "Докога ще се търпят недъзите в българския футбол", довела до цялостна реорганизация в този спорт.   Директивит обаче са въпрос и на международни отношения.

Кои спортове ще са „българските“?

 „Макар и грубо, спортната организация в бившия соцлагер може да се сравни с разпределението на производствата в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ)“, смята Борисов. Лидерите на Източния блок имат идея страните им да вземат максимален брой олимпийски медали. Нужно е разделение на труда. В Полша и ГДР се развива лека атлетика, германците се специализират и в плуването. България се насочва към борбата и вдигането на тежести. Заедно с Румъния, влагаме много усилия и в художествената гимнастика. Мастодонта СССР се бори за отличия във всички дисциплини.  „Няма разпределение на медалите в проценти, но има обща идея социалистическите страни да вземат максимално много отличия и да прокарват обща политика в международните спортни организации“, разказва журналистът. По този начин определени спортове се превръщат в национален приоритет. Освен специалното отношение към развитието на треньорите и състезателите, внимание се обръща и на „задните пътеки“ - допингът, влиянието върху съдии и т.н. Естествено, българските спортни успехи през социализма не изключват леката атлетика или футбола. Партийните директиви обаче определят здравите мъже и изящните жени за националните ни емблеми.

„Златните момичета“ и злощастните момчета Подбраните „български“ дисциплини се радват на инвестиции в структурите и методиката им. 

Големите треньори като вече покойния Иван Абаджиев в щангите или Нешка Робева в гимнастиката не жалят усилия в развитието на „златните“ си състезатели. Още през социализма изплува обратната страна на медала. Златото означава психически тормоз, специални медикаменти, адски диети и пиене на вода от тоалетните казанчета. Целта оправдава средствата.  Националните политики обаче водят до ефект на доминото, обяснява Борисов. „Колкото повече се трупат успехи, толкова повече момичета и момчета ги записват на тренировки, а партията отделя още повече средства за подготовката им.“ Специално художествената гимнастика има особена пропагандна стойност. „От Исландия до Африка се търсят наши треньорки. Ансамбъла и индивидуалните състезателки получават покани за най-различни изяви зад граница. Така например в Япония те постепенно придобиват култов статут“, разкрива Борисов. Други спортисти обаче са ощетени от политическия характер на спорта. Борецът Александър Томов е многократен световен и европейски шампион. Очаква се през 1984г да се пребори и за олимпийско злато. България обаче бойкотира игрите в Лос Анджелис, САЩ. Подготовката на Томов и още много български спортисти, съобразена изцяло с олимпийския цикъл, остава напразна. През 80-те с пълна сила тече и Възродителният процес. „Боксьорът Исмаил Мустаков става Ивайло Маринов. Така става известен по света и след 90-та решава да запази българското си име“ Наим Сюлейманов обаче отказва да е Наум Шаламанов. Така България губи един от най-големите си щангисти, който под името Наим Сюлейманоглу печели 3 златни олимпийски медала за Турция между 1988 и 1996. Първото му отличие е и първа олимпийска титла за Турция изобщо.

Атлетът-аматьор Спортистът трябва да се вписва в критериите на политическата идеология. Самите клубове се развиват на ведомствен принцип. 

Народната армия осигурява условията за състезателите на ЦСКА в различните спортове, милицията тези на „Спартак“ (София) и по-късно Левски-Спартак, мините и заводите в Перник се грижат за местните „Миньор“ и „Металург“ и т.н. „Спортистите са аматьори. Те се водят на работа в предприятията като инструктори по физкултура. Имат съответните за ведомството чинове и заплати, но реално са спортисти. Нямаш случаи, в които състезател на „Левски-Спартак“ е първа смяна в милицията и след това отива да тренира“, разказва Борисов. Това има различни плюсове. Състезателите в софийски клубове се ползват с преференции за получаване на апартаменти. „В „Миньор“ се водиш на работа в съответната мина, на която си виждал само външния вход. Това обаче е първа категория труд, с по-ранно и по-добре платено пенсиониране“, допълва журналистът. Атлетът-аматьор на хартия се вписва в официалната идеологическа линия – това са хора, ангажирани наравно в спорта и прогреса на обществото. Хора като легендата на футболния „Левски“ Георги Аспарухов-Гунди властта превръща в емблема на добродетелите - едновременно спортни майстори и "синове на партията и народа", както го определя една от главите на биографичната му книга.  Реалността обаче е друга. От една страна аматьорския спорт е източник на привилегии, а част от спортистите съвсем не са изтъкани само от добродетели. Колеги на Гунди, еднакво обичани от публиката, като Никола Котков или Георги Соколов са неизменна част от нощния живот на София. Корупцията в спорта също не съответства на „социалистическия морал“, но е налична. Противно на очакванията на много хора, цели национални състезания не са се „нареждали“ на високо партийно ниво, твърди Борисов. Има обаче доказателства в стенограми от различни конгреси на спортните федерации за уговорени срещи дори в спортове като борба и шахмат. Причините са много. Ведомственият принцип може да доведе до това определено предприятие да се бори за субсидии чрез спортния си отбор. „Колкото по-висок е статута на съответния клуб или ведомство, толкова повече той може да влияе на съдии или други отговорни фактори“, смята още Теодор Борисов. На регионално ниво, особено във футболът, ситуацията не е по-различна от днешната. "Домакинството в "Б" групите е определящо и ако не свири за домакините, съдията може и да си тръгне набит", разказва за документирани случаи Борисов. През 80-те тогавашният ръководител на българския футбол Димитър Николов - Мобуто дори влиза в затвора заради повсеместно уреждане на мачове.   Георги Аспарухов вдига титлата на "Левски" през 1965г.Източник: YouTube Футболът – опиум за масите „Царят на спортовете“ има по-особен статут. Той се развива  извън системата за подготовка на важните олимпийски медалисти. По-голямата му атрактивност обаче пълни стадионите. „Това не е спорт, а социален феномен“, изтъква Борисов. Популярно е възприятието на столичния ЦСКА като футболна „емблема“ на социалистическия режим. „Армейците“ имат достъп до най-добрите футболисти в България, които рано или късно трябва да преминат през наборна военна служба. Наред с това са захранвани и от други „военни“ отбори“.  „Те действително играят ролята на витрина на прохождащия социалистически спорт“, защото играят в големите турнири, обяснява Борисов. Доминиращата функция на „червените“ обаче е преувеличена, а вечният враг „Левски“ и други отбори също се радват на ведомствени привилегии, смята Борисов.  Затворената социалистическа система има и плюсове. „Един провинциален отбор може да запази ядро от играчи в продължение на 10 години“, поради липсата на трансфери. Добър пример е Марек (Станке Димитров), по-късно Дупница. В средата на 70-те отборът не само е фактор в националното първенство, а постига победи на международната сцена, включително срещу шотландския Абърдийн на легендарния треньор сър Алекс Фъргюсън и германския колос Байерн (Мюнхен). Баварците са победени с 2:0 в драматичен мач на ст. „Бончук“ през 1977. Трудно е да си представим съвременния Марек да достигне до изиграване на такъв спектакъл.

Оправдана ли е соцносталгията в спорта? 

„Изобщо не би трябвало да се чуват негативни нотки за спортната система през социализма“, смята Борисов. Той дава пример със сегашната методика, по която Великобритания подготвя олимпийците си и която не се различава от тази в социалистическите държави. „След 90-та година в България се тръгва изцяло по линия на отрицанието, както се е случило и след 1944. Системата се разрушава. Борците, част от „Олимпийски надежди“, се превръщат в основните престъпници в страната. Стигаме до днешния момент, в който 2 или 3 медала на Олимпиада се възприемат като успех“, смята журналистът. Що се отнася до другата страна на спорта, тя не се е изменила. „Винаги е имало допинг или влияние върху съдии. Както в България, така и в СССР или САЩ. Не трябва изцяло да се отрича тази спортна система. Нужно е да се даде балансирана оценка и не пречи положителните страни от нея да се възприемат наново.“

Източник: Vesti.bg.

Научете повече

На 30 юли,1943 г. жандармеристи убиват и режат ръката на ятака Борис Иванов

Безсилна да се справи с партизаните, жандармерията решава да се разплати с ятаците.

На 30 юли,1943 година  — в малкото планинско селце Къшле нахлуват жандармеристи. Те се отправят към къщата на Борис Иванов, за когото имали сведения, че е ятак.Нахлуват вътре и още непрескочили прага, заповядали да им се приготви обед.

—Няма какво да ви приготвя — отвърнал Борис. — Тук в нашето село земята е неплодородна и почти нищо не  ражда.

—Каквото даваш на шумкарите, това ще дадеш и на нас! — заповядал настървеният жандармерист.

—Нито съм виждал шумкари, нито съм им давал нещо, и вие ако сте гладни, жената може да ви направи качамак — това ядем и ние.

—Качамак ядат само свинете, а ние не сме свине — ревнал жандармеристът и се заканил на стопанина, че ще му плати скъпо за тази своя дързост.

—Тръгвай да ни покажеш пътя за Горна Мелна! — раздразнено заповядал друг жандармерист и тласнал пред себе си невинния селянин.

Борис бил безсилен да се съпротивява и тръгнал покорно. Като ги завел до Горна Мелна, той упорито настоявал да го ос вободят.

—Ти войник служил ли си ? — креснал най-главният от жандармеристите

—Служил съм — рекъл Борис, — но сега не съм войник.

—Сега си мобилизиран и ще вървиш  с нас — добавил сопнато жандармерийският началник.

—Вие ме взехте да ви покажа пътя до Горна Мелна и аз ви показах. Сега ме пуснете да се върна. Децата ми ще се безпокоят — умолително настоял Борис.

Освободили го,но само до вечерта 

Вечерта жандармеристите го арестували отново и го откарали в едно мазе в селото, където го били, за да признае за връзките си  с партизаните, а сутринта пак го взели със себе си да ги отведе към Вълча поляна.

Наближили Вълча поляна. Борис размислил, че може да стане неволно виновник за откриването на партизаните, и настоял повторно да го освободят. Неговата настойчивост вбесила още повече жандармеристите, те го съборили в храстите и го разстреляли. Но и това не било достатъчно за извергите. Отрязали му едната ръка и го намушкали на четири места с нож.

Още същия ден, изпаднала в тревога за съдбата на мъжа си, съпругата на Борис тръгнала по следите на жандармерията. Ходила тя, заглеждала по храстите и долините, взирала се във всяка трънка, но нищо не намерила. Отишла в Горочевци, където квартирува тогава жандармерията.Там я изгонват грубо и отказали да й дадат сведения. Жандармеристите не само че не й дали сведения, но дори се престрували, че нищо не знаят. Върнала се тя отново в село. Плакала, скубала си косите, разпитвала къде кого срещне и най-после, на третия ден, овчарчета и съобщили, че видели мъжа й обезобразен и захвърлен в една долина.

/В статията е използвана илюстративна снимка/

Научете повече

Запазиш ли детското в себе си, значи си запазил всичко !

"Да пораснеш е нещо много трудно. Далеч по-лесно е да го пропуснеш и да прескачаш от едно детство на друго"./ Франсис Скот Фицджералд "Знаете ли, че детството е единственото време от живота ни, когато лудостта е не само разрешена, но и се очаква?"/ Луис де Берниер "Всички сме продукти на детството си".

 / Майкъл Джексън “Някои хора изхвърлят детството си като стара шапка. Забравят за него като за телефонен номер, който вече не е валиден. Били са деца, после са станали възрастни, но какво са сега? Единствено тези, които порастват, но продължават да бъдат деца, са хора".

 / Ерих Кестнер   "Детето не се ражда изпълнено с горчивина. Не соча с пръст кой замърси чистия басейн на моето детство. Да кажем само, че когато осъзнах, че не искам да пораствам, щетите вече бяха нанесени". / Хироми Гото "Ами, човек не може да надмогне навика да бъде малко момиченце просто така изведнъж!". / Л. М. Монтгомъри “Усещане за сигурност, за здраве, за лятна топлина превзема паметта ми. Тази енергична реалност създава призрак в настоящето. Рамките на огледалото са от светлина. Бръмбар е влязъл в стаята и се удря в тавана. Всичко е такова, каквото трябва да бъде, нищо никога няма да се промени, никой никога няма да умре".

/ Владимир Набоков   "- Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано? - Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."

/ Астрид Линдгрен "Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно и по-благотворно и добро за живота в бъдещето от куп добри сомени, особено спомени за детството, за дома. Хората ни говорят много за образованието, но един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование".

/ Фьодор Достоевски   „Когато най-накрая се върнеш в стария си дом, ще разбереш, че не той ти е липсвал, а детството.” Сам Юинг   "Всички деца са артисти. Въпросът е как да останат артисти, когато пораснат" – Пабло Пикасо   "Детството е последният ти шанс за щастие. След това знаеш твъде много." – Том Стопард   "Децата обикновено не се самообвиняват, че са се изгубили." – Анна Фрейд   "Как става така, че малките деца са толкова интелигентни, а възрастните са толкова глупави? Сигурно причината е в образованието." – Александър Дюма   "Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват." - Антоан дьо Сент Екзюпери

Източник: dama.bg.

Научете повече

Тайните военни подземни бази в България

Снимка:Даниел Янев-tupekc.blogspot.bg

В един обикновен есенен ден Митко Манолов от родопския град Неделино събирал шума и внезапно греблото му попаднало на дънер. След като го премахнал внимателно, под него зейнала огромна дупка. Озадъчен, той извикал кмета, полицая и най-добрия алпинист в местността, а малко по-късно на мястото се стекли националните медии, които искали проверят с очите си дали наистина тя е дълбока 20 метра, широка 2 и стените ? били "гладки като огледало".
От времената, когато "Царичина" бе централна на националната телевизия, българите са болни на тема дупки, които хипотетично водят към таен подземен свят. Подобна е и асоциацията на гражданите на Неделино. Като изключим шеговития коментар, че за дупката са виновни софиянците, които с копаенето на метрото стигнали чак до Родопите, повечето мнения са, че странното образувание води към тайна база на военните, прокопана е от извънземните или е причинена от скрити проучвания за шистов газ.

Преди дни пък, уфологът Стамен Стаменов заяви по TV7, че пришълците са прокопали 15 километра подземни тунели под Витоша.
"Тези тунели и до днес се използват от враждебни на човечеството космически цивилизации. Те имат апаратура и генератори, с които облъчват София. Изпълняват специална програма по ликвидация на човечеството и ни влияят пагубно", с абсолютна категоричност каза той.

По правило у нас темата за подземния свят стана все по-актуална с наближаването на изборите. Същото важи за популярността врачките и възраждането на "стари" предсказания на Ванга и Дънов, повечето, от които изобщо не са били изричани от тях. Каква обаче е истината за всичките тайните локации, възбудили въображението на медии, екстрасенси и немалка част от българския народ. В последните дни на светло отново излезе темата за или строгосекретната военна база край Лесидрен, където преди около 10 години се беше озовал не кой да е, а самият Соломон Паси.

Именно край мистериозния "Обект 17" беше арестуван Соломон Паси, който наскоро обяви, че трябва да се готвим за среща с извънземни. Бившият министър на външните работи призова в ефир някои от тайните на Варшавския договор да станат обществено достояние, след което разказа и някои подробности от неговата прелюбопитна случка:

"Преди 10 години се разхождахме със семейството и с приятели край Лесидрен. Попаднахме край една ограда, влязохме и бяхме арестувани. Моят най-голям син, който тогава беше на 10 години, ме попита дали военните няма да ни разстрелят. Не само, че не ни разстреляха, но ни дадоха камион и ни казаха да се махаме. Поинтересувах се какво се крие в тези тунели, а отговорът беше - документи. Не мога да спекулирам какво има там. Често ми се е случвало да ме прибират в погранични бази".
Според него тайните на Варшавския договор са много интересни и трябва да бъдат изнесени на всяка цена. Той посъветва властите у нас да се поучат от опита на САЩ, където много ясно се знае кое може да е тайна и кое не.

Подземен тунел 

Оказва се обаче, че никой не може да каже какво се крие зад базата край Лесидрен. Мистериозните тунели са една от най-добре пазените тайни на България. Знае се още, че цели подземни градове има край Ловеч, Плевен, Етрополе, Самоков и Лесидрен. От институциите отказват да дадат информация за "Обект 17", а на мястото не се допускат случайни минувачи или медии.
Местните легенди разказват, че зад оградата има пещера, в която са излети тонове бетон. Изградена е верига от тунели, които имат стратегически център - нещо като мини "Пентагон", който се намира на около 30 км от "Обект 17".

Подземният ад 

В друго телевизионно интервю военният репортер Пламен Григоров стига още по-далеч в тълкуванието на мистерията, казвайки, че в подземните градове се правят "чудовищни експерименти с хора". Самите градове пък били захранвани с атомни генератори и били снабдени с летища, гари и заводи.
В следващите си реплики Григоров е по-умерен, "Дали във военните подземни бази е имало ракети с ядрени бойни глави, не мога да твърдя, но при всички случаи там са изградени командни центрове, средства за подслушване, складове, бази за специална продукция, оръжия за масово поразяване. След 10 ноември някои от тези обекти прекратиха своята дейност или преминаха под друго управление. Нормално е тези обекти да са свързани с националната сигурност", добавя авторът на книгата "Подземна академия на КГБ".

Под всяка дупка - извънземно 

За подземния роден свят са изписани много книги като "Тайните подземия на България", дело на бившия случител на МВР Милан Миланов, която излиза в цели 10 тома. Неговият сборник обаче прилича много повече на фантастична поредица, отколкото на научен труд.
Там можете да прочетете, че Троя се намира в неговия роден град Царево, някъде на о-в Св. Иван е заровена първата Библия, а на о-в Св. Анастасия до Бургас се намира част от книгите на изгорялата Александрийска библиотека.


Но да се върнем на т.нар. подземни градове. "Те са много. Подземните бази са строени да бъдат секретни щабове на армейските части на тогавашната българска армия, която на практика е била филиал на съветската. Днес обаче те не представляват тайна нито за НАТО, нито за противниците му", пише в свой коментар по темата Николай Колев - Босия.

Той посочва и някои от най-важните подземия, ползвано от родната армия. "Етрополе – с. Бойковец (основен команден пункт на Върховното командване), до гр. Елин Пелин (запасен пункт на Върховното командване), до Копривщица (тилов пункт за управление на Върховното командване), Сливенски минерални бани – С. Гаврилово (команден пункт на Варшавския договор), с. Едрево, Казанлъшко (команден пункт на КСВ), проходът Витиня (команден пункт на министъра на отбраната), кв Бояна (команден пункт на ВВС), Варна-Бяла-Галата (команден пункт на ВМФ), Горна Малина -Чаралица, (команден пункт на Генералния щаб) и кв "Хладилника" в София, команден пункт на НСО и НСС.

"През 1978 г. се създава "Генерална дирекция Опазване на държавните ценности и съкровища" към Министерския съвет. По заръка на Политбюро и Държавния съвет дирекцията чрез поделенията 18720 и 46320 се построяват за нуждите на комунистическата върхушка подземни градове за оцеляването и. Разбира се, там трябва да бъдат и националните ценности", твърди още Босия.

Според него луксозни подземни градове за комунистическата върхушка има под връх Баба край Копривщица, край с. Бойковец, Етрополско и до Сливенските минерални бани. Става ясно, че е бил планиран огромен подземен град край с. Рибарица, Тетевенско. Там дори е работено под връх Вежен в продължение на две години и след това поради липса на средства обектът е бил замразен, а по-късно и закрит. Той трябвало да бъде най – големият и на целия Балкански полуостров.


Въпреки различните мнения по темата за "подземния свят" на България, които често граничат с конспирацията и въображението на някои автори, факт е, че липсва държавна политика по разкриване на засекретените обекти. В Германия например подземните градове на бившите ФРГ и ГДР излезоха наяве и те се превърнаха в туристически обекти.

Божидар Димитров: "Царичина" е чудовищна измама 

Експериментът "Царичина" е най-голямото мошеничество, което съм наблюдавал в съзнателния си живот, твърди директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров, който е бил част от държавната комисия, назначена от правителството, за да разследва разкопките. Димитров добави, че техният доклад не е бил огласен, а е останал за ползване в Министерството на отбраната.
"Самата операция започва в нарушение на българското законодателство, по-специално на Закона за културно-историческото наследство", категоричен е директорът на НИМ. По думите му копането започва след докладване от Кекеменов - екстрасенс от Пловдив, който е имал връзки с властта.
"Не намират нищо, разбира се. Разкарват Кекеменов, сядат и започват да мислят какво да правят. А жената на един от офицерите - Елена Логинова, изведнъж започнала да получава съобщения от извънземна цивилизация. Въпросната цивилизация съобщила, че Вселената се управлява от българи, а самите ние сме едно семе, пръснато на Земята, на определена територия и нещо като спяща клетка на тази извънземна българска цивилизация", спомня си Божидар Димитров.
Това не е всичко. Директорът на НИМ добави, че според разказа на Логинова е трябвало да ни събудят, за да се справим в голяма опасност - без да е уточнено каква точно, но ние, българите, сме призвани да спасим планетата. "За целта трябва да копаем на Царичина дупка, защото неизвестно на колко метра дълбочина там има заровен кристал с формата на пирамида, който е натъпкан с технологична информация за нови машини и военно оборудване", каза още Божидар Димитров.
По думите му пророчеството е казало, че трябва да се копае само на ръка и само от четирима офицери, които обаче не са копали, а са възложили тежката работа на "трудоваци".
"Трима министри щедро субсидираха тази операция "Слава". Общо с 16,5 млн. лв., което са много пари. Доколкото разбрах офицерите са приключили проекта с много добри придобивки", твърди Димитров. Той цитира професори по геология, според които скалите са били с шисти, които се копаят много леко - "почти като кашкавал".
"Това е чудовищна измама. Беше уволнен само един полковник. Умът ми не побира как може да се случи такова нещо", завърши Божидар Димитров.

Източник:pan.bg
Снимки:airgroup2000

Научете повече

Данка Янакиева - Една забравена звезда (СТАТИЯ+СНИМКИ)

Родена на 24.09.1912 година в София.
Като дете постъпва в първото балетно училище в София на Пешо Радоев. Едва започнала своите занимания, тя привлича вниманието на своите учители, които я насочват и към театралното дело.

По тяхно настояване тя постъпва в драматичната школа на К. Сараев.

За усъвършенстване на балетното изскуство тя заминава за Берлин около 1930г., където учи при Елена Николаева, а по-късно в школата на Вяра Карли. По време на своите турнета и гастроли, за да поддържа техниката си и да обогатява своя репертоар с нови танци, тя се подготвяла при френската балерина Майер, при Туманова, а голяма част от своите танци е подготвяла с прочутата филмова балетмайсторка Ида Рубинщайн.

В Кабаре-театър Скала Берлин, тя е известна под псевдонима Данченка, Също и дуетната двойка, в която участва се е казвала така.

Със солови танцови роли и дивертисментни танци, тя става известна. Гостува с успех във Франция, Белгия, Португалия, Холандия, Унгария, Германия и Египет.
В България балерината е танцувала в столичните театри на П.К. Стойчев, театър " Сладкаров", Свободния театър, театър "Ренесанс", "Одеон" и Кооперативния оперен театър.
През 1948 година Данка Янакиева е соло балерина във Варненската опера.

Там тя играе в следните опери и балети "Бахчисарайски фонтан", "Болеро", "Шехерезада", "Татари", "Съперници", "Продадена невеста", "травиата", "Кармен", "Хубавата Елена", "Имало едно време".

За www.bgspomen.com-Зюза Казанова

Научете повече

Москва, 1980г. Най-успешната Олимпиада за България

Олимпийски игри, Москва, 1980г. 

"Това е най-успешната Олимпиада за България. Българският олимпийски отбор успява да спечели 41 медала, което е най-голямото ни постижение на Олимпийски игри изобщо. В общото класиране по медали България се класира на престижното трето място задмината само от отборите на Източна Германия и Съветския Съюз, които водят пред всички останали участниси със смазваща преднина. Само в Сеул 1988 България печели повече златни медали 10 спрямо 8 от Москва."

Научете повече