На 7 февруари, преди 117 години издъхва скоропостижно легендарният защитник на българщината през робството в Родопите и Беломорието, капитан Петко войвода.

Той е един от най-колоритните и прославените поборници за народна свобода, шетали през турското робство с чета в Родопите и Беломорска Тракия. Дълги години е крило на клетите сиромаси и страшилище за народните изедници. Името му се предава от уста на уста като легенда и се споменава с упование и надежда от унизените и оскърбените.

Роден на 6 декември 1844 г. в голямото тракийско село Доган хисар, Дедеагачка околия. Майка му Груда е от съседното село Тахтаджик, от рода на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Имал е осем братя и сестри. Бил е висок и пъргав и обичал да пее родопски песни. Първоначално учи в родното си село при даскал Лефтер.

Едва седемнайсетгодишен, на 6 май-Гергьовден 1861 г. хваща хайдушките пътеки и става войвода на малка чета от седем хайдути, за да отмъсти за смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния турски бей. Не след дълго успява да ликвидира Мехмед Кеседжи бей и неговите джелати.

На 16 юни 1861 г., при село Бахшибей неговите хайдути разбиват турската потеря, като убиват двама и тежко раняват още няколко турци. След още няколко успешни боя четата на Петко войвода става легендарна.На 6 януари 1863 г. една потеря от 130 души открива и обгражда четата край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Петко войвода заедно с трима свои другари са ранени, пленени и хвърлени в затвора в Гелибол. Те не се отчайват и организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле".

Там са подложени на жестоки инквизиции, но не издават останалите си другари. Турците решават да ги прехвърлят в затвора в Драма. По пътя хайдутите успяват да избягат, но попадат на турска засада и всички, освен Петко Киряков са пленени.

През 1864 г. Петко сформира нова чета. През юни същата година води тежки боеве с турските потери при крепостта на Момчил Буруград, при езерото Буругьол, Ксантийско и в планината Саръкая, Маронийско.

Одринският Вали паша изпраща срещу четата прочутият кърагасъ Осман ага, който победил преди това четата на Ангел войвода. Въпреки, че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е победен, заловен и опозорен от Петко войвода.

През есента на 1864 г. българският войвода е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Той заминава в Атина, където постъпва във Военното училище. След това предприема революционна агитационна обиколка в Македония.

Прелом в неговия живот изиграва срещата му през 1865 г. с легендарния борец за свободата на Италия, Джузепе Гарибалди. През 1866 г. двамата организират дружина от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

При пристигането си на остров Крит, на Петко Киряков е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа срещу турците в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява, като храбър и смел ръководител. Въпреки че проявяват лъвска смелост в боевете с турците, волонтирите на Гарибалди не могат да спрат настъплението на турските войски и въстанието е удавено в огън и кръв.

Капитан Петко войвода прикрива с дружината си, беззащитните жени, деца и старци от развихрилата се дива вакханалия от животински страсти на турците. След въстанието живее за кратко в Александрия, Марсилия, Италия, в Македония и в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождението на целокупното отечество.

Запознава се с редица известни революционери. Самообразова се и чете вестника на Георги Раковски “Дунавски лебед” и вестник “Свобода” на Любен Каравелов. Мирогледът му постепенно се променя. От хайдутин става съзнателен борец за свободата на своя народ.На 12 май 1869 г. капитан Петко войвода събира четата от 82 души и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом, преоблечени като низами, "правят инспекция" на турският гарнизон в крепостта Сир, остров Митилин /Лесбос/ и благополучно на 3 юни 1869 г. пристигат в Енос, при устието на река Марица в Бяло море

През лятото на 1869 г. четата му пет пъти влиза в бой с турски потери в Дедеагачка, Еноска и Кешанска околии и успява да ги отблъсне. През 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата на Петко войвода Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу условието всички задържани по затворите Петкови помагачи да бъдат освободени.

Пашата в Одрин, само двадесет и четири часа след това осовобождава Петковите ятаци от затвора. На 30 юли 1872 г. каймакаминът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири!

Народът го боготвори. По тъмни нощи капитан Петко войвода създава революционни комитети по селата и заклева съзаклятниците над кръстосаните кама, револвер и светото евангелие. Петко Киряков написва Устав на създадените от него революционни комитети и поръчва печат за тях.

Апостолът на свободата Васил Левски високо цени неговата революционна дейност в Тракия. Постепенно дружината на Петко войвода нараства. Тя се структурира, какато следва: бойна част - "четници", тилова част -"ятаци", разузнаване -"шпиони", счетоводство-"каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки.

През 1873 г. дружината му достига до петстотин души. Петко войвода й създава устав и печат с надпис „Тракийска революционна българска дружина”.

През Руско турската Освободителна война 1877 - 1878г., капитан Петко войвода с четата си води девет героични боеве с турската войска в Родопите, брани местното население от издевателствата на башибозука и черкезите и дезертьори от аскера, като всява паника всред врага с внезапните си набези. Постепенно изтласква турците и създава свободна територия с център, град Марония.

Участвал с четата си в разгрома на въстанието на башибозука в Родопите, организирано от английския шпионин и полковник на турска военна служба, граф Сен Клер, нарекъл се Хидает бей. В тези боеве получава тежка рана и само благодарение на усилията на руските военни лекари, оживява. Руското командване е във възторг от неговите подвизи и го награждава с орден за храброст.

След Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Свободата изгрява над измъченаната след пет века робство, българска земя. Възторгът на българите е неописуем. Много скоро обаче, след Берлинския конгрес на Великите сили и подписания от тях договор от 1/13 юли 1878 г., се ревизират клаузите на Санстефанския мирен договор.

Голяма част от Тракия и Родопите остават отново под турско робство. Покруса ляга в душите на местните българи. Напразно са отишли стотиците, хиляди жертви.

След войната, "белият" генерал Михаил Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. След разпускането на четата войводaтa заминава за великата славянска страна.

Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

Установява с във Варна, където минава под венчило за втори път за Рада Кравкова, която е сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.Голяма е ролята на капитан Петко войвода за развитието на тракийската организация. На 12 май 1896 г. по негова инициатива във Варна се основава емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите - бежанци от Тракия, ратуваща за единна и целокупна България. Освен това, Петко Киряков става един от основателите на Демократическата партия във Варна.

След като остро критикува разбойническите методи на управление на Стефан Стамболов и неговата партия, срещу него се подема яростна кампания от властта. През 1891 г. той е оклеветен и обвинен, като русофил, че е участвал в опит за убийство на диктатора!

Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът на Варна Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си.

Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), където е изтезаван най-брутално в продължение на 140 денонощия от джелатите на варненския градоначалник Спас Турчев.

И става чудо, което го потриса до дъното на душата! Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна, а турците, срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си стъпи на краката.

Те се отнасят към него с почитание, защото знаят, че през робството той не е воювал срещу бедните и малоимотни турци, които наравно с българите, са делили тежестите на данъчното бреме, а срещу българските чорбаджии и турските бейове, свалящи и последната кожа от гърба на народа.

Огорчен до дъното на своята душа, той издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила и стамболовистка клика: "ТЕ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!”

Интерниран е за няколко години в Трявна. След падането от власт на диктатора Стефан Стамболов, на 18 май 1894 г. той се завръща отново във Варна, но с разклатено здраве.

На 7/19 февруари 1900 г. Този, който участва в повече от триста боя и има 33 рани от огнестрелно и хладно оръжие, умира скоропостижно, едва на 55 години. Със своя героичен живот той остава завинаги в паметта на народа, като един от най-доблестните и смели защитници на българщината през робството в Беломорска Тракия и Родопите!

Погребан е във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад "Тракия" пред сградата на тракийските дружества.
desant
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670