Името на Георги Димитров вече не значи нищо за младото поколение, още по-малко пък то знае коя е Нушка Григорова. За възрастните, които все още вярват в светлото бъдеще и в победата на комунизма, и двете имена значат много. Всъщност преди 1989 г. Нушка Григорова е смятана за легендарна личност, която била любимка на героя от Лайпциг.
Тя е онова усмихнато дете, прегърнало Георги Димитров на така популярната преди 10 ноември снимка, която е обезсмъртена и на плакат, и на стотици хиляди пощенски картички по онова време, пише „Всеки ден“


Историческото фото е направено навръх 1 януари 1947 г. в дома на комунистическия лидер в Княжево, когато бъдещата известна режисьорка и актриса е на 9 години. Всъщност само преди дни Нушка Григорова, която направи филмова и тв кариера благодарение на тази снимка от детството си, изпрати своята приятелка и колежка Мария Русалиева. Днес обаче няма и помен от онова малко усмихнато и безгрижно русо момиченце с плитки, облечено с бяла блузка със синя яка и червена панделка, което е в прегръдките на Георги Димитров и го гледа засмяно.
Самата Григорова, която днес е на 76 години, признава, че тази снимка и многобройните й срещи с вожда и учителя на българския народ са белязали целия й живот. Възрастните хора, които разпознаха режисьорката на погребението на Русалиева, бяха изненадани, че някога напетата телевизионерка се е запуснала, ходи раздърпана и с полузакопчана риза, която не е в тон с полата й. Нушка е родена на 28 септември 1938 г. в София в семейство на комунисти. Днес споделя, че още като съвсем малка родителите й, които били функционери в БКП, я учили, че Георги Димитров е герой и много светла личност. Затова и още на 5 години малката Нушка мечтаела да се запознае с вожда и да го прегърне.
Съдбата й се усмихва през 1946 г., когато героят от Лайпциг присъства на концерт с партизани във Военния клуб в столицата. 8-годишната Нушка е определена да поздрави другаря Димитров със стихотворението на Асен Босев „Цял народ те слави, чичко Димитров“. Коминтерновският деец толкова много се развълнувал от топлите думи, че станал, взел момиченцето на ръце и го прегърнал.


След това „чичко Димитров“ извикал родителите на Нушка и докрая на концерта тя седяла в скута му. От въпросното събитие обаче Григорова твърди, че няма запазени снимки, но тя и до днес пази топъл спомен от така желаната си първа среща с героя от Лайпциг. Оттогава обаче той канел момиченцето заедно с майка му и баща му на всяко партийно тържество, организирано в дома му.
Момичето е прието в хор „Бодра смяна“, който е избран да поздрави Георги Димитров за новата 1947 г. Куп деца, сред които и Нушка, отиват в къщата му в Княжево, играят, пеят, ядат и се веселят заедно с вожда, а точно в 12 часа през нощта го сурвакат за Честита Нова година. Министър-председателят и жена му Роза се радват от сърце на хлапетата. Димитрови тъкмо са осиновили малкия Бойко, след като губят сина си Митя.


Героят от Лайпциг проявява особено отношение към Нушка и отново, след като тя го поздравява със стихче, той я вдига на ръце. По традиция партийният фотограф запечатва историческия миг насред бурните аплодисменти на комунистическия елит. На следващия ден снимката се появява в официоза на БКП „Работническо дело“. След това фотото е използвано от редица художници, за да покажат любовта на вожда и учителя към децата на България. Снимката десетилетия наред виси в училищата и в държавните институции.
От този миг животът на Нушка Григорова тръгва стремително нагоре – завършва с отличие гимназия, следва актьорско майсторство и режисура у нас, после специализира в братския Съветски съюз. Работи като режисьор в БНТ, кореспондент е на телевизията в Москва. Григорова е една от най-видните русофилки, доскоро бе режисьор на партийните концерти и тържества на БСП. Дебютът й като актриса е в ролята на учителката в партизанския сериал „На всеки километър“.


Нушка Григорова има зад гърба си два брака. Първата й дъщеря загива трагично в Москва. От втората си щерка Рада има две внучета. Режисьорката винаги е смятала Димитров за светец и продължава да го тачи и днес, като носи цветя на гроба му на Централните софийски гробища, където бе препогребана мумията му, след като бе извадена от мавзолея през 1990 г. Нушка ходи и на паметни за нея места, свързани с комунистическия вожд.
/блиц/

В местния вестник "Септември", в бр. 109 от 16.09.1963 г., е поместена статия със заглавие "Завършено е още едно училище в Старозагорския квартал "Лозенец".

През учебната 1965/1966 училището става основно. Започва организиран училищен живот: парно отопление, павилион за закуски, основан е битов хор и танцов състав, стол за хранене на ученици, а в периода август-декември 1965 г. е направена пристройка с голяма спортна зала.

През учебната 1983/1984 година VIII Oсновно училище прераства в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ).
1988 г. - за активна учебно-възпитателна работа и по случай 25 години от основаването си, ЕСПУ "Христо Смирненски" е отличено с орден "Кирил и Методий" II степен.


Първите учебни часове в новооткритото училище




През годините училището оглавяват:

1. 1963 / 1966 г. – Кольо Петков
2. 1966 / 1970 г. – Иван Маринов Иванов
3. 1970 / 1985 г. – Иван Колев Колев
4. 1985 / 1990 г. – Иван Пенев Иванов
5. 1990 / 1991 г. – Галентин Караславов

Използвана е информация от сайта:souhssz

Мешаната скара по старозагорски е стара ресторантска рецепта, която като дете съм ял на култовия ресторант Мечи Кладенец.
Нещо ужасно вкусно - всякакви карначета, кебапчета, кюфтенца, с малко пържени картофки и полети със специален таен сос, задушени в гювече. Ммммм, ако има и топла питка с чубрица, изяждам поне две такива. После ми е лошо и се псувам за лакомията, ама няма как. Никъде другаде не съм ял такава както я правеха на ханче "Мечи кладенец" /днес фабрика "Дерони"/

Защо са в гювече ли? бихте попитали!  То си е пак мешана скара, но първо, приятно задушена и всичко е попило сосеца, второ, за любителите на топенето на къшейчета, сосчето е страхотно. Нека да ви предупредя, че не е много подходящо за хора, които не трябва да ядат мазно.Тайната на тази вкусотия е във соса.

Летата отминават едно след  едно,но споменът за тях остава завинаги.Лятото, най-светлият, безгрижният и влюбеният сезон. Летата по морето са  като лека, прозрачна обвивка, която ни прави по-щастливи, по-усмихнати, красиви, леки като перце.








Топлината, с която ни обгражда слънцето и ароматът на  морският бриз ни дават куража да преследваме мечтите си, да се отпуснем, да се влюбим. През лятото животът сякаш тече по-бавно и по-бързо едновременно. Лежерните следобеди минават толкова бавно, сякаш времето е спряло, а безоблачните, романтични вечери отлитат бързо, сякаш отвяни от морски бриз. Мислим само за хубави неща: разходки по парещия пясък, небе, изпълнено със звезди, лек бриз, галещ кожата, бронзов загар, безсънни нощи, изпълнени с емоции.  А спомените от изминалите лета ни сгряват през студените зимни дни....

През 70-те на входа на парк "Аязмото" е поставен паметник на Ленин и паркът е  преименуван на парк „Ленин“.

В началото на 90-те,паметникът на Ленин е демонтиран и е открит меден барелеф паметник на Старозагорския епископ и възрожденец Методий Кусев, в знак на благодарност към заслугите му. До параклиса „Свети Теодор Тирон“, застроен на мястото на древно езическо светилище се намира гробът му с огромна мраморна плоча.

История:

Паркът е създаден на 28 февруари 1895 година от митрополит Методий Кусев под името „Св. княз Борис-Михаил“ („Аязмото“). До началото на XIX-ти век на това място се е простирала дъбова гора, но е била изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм.

Делото на митрополит Методий Кусев:

Към края на XIX-ти век митрополит Методий Кусев се заема с нелеката задача да възроди парка. От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазираният Методий Кусев среща редица пречки в осъществяване на идеята си да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каруците с фиданки, някои от които пристигат от Бяло море и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи и до днес. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които осъзнават, че това ще доведе до загубване на пасищата на животните си. Повечето жители тогава считат, че залесяването и уреждането на таково безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. (Забележка: Според преданието, лично Методий Кусев се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете.) В крайна сметка митрополитът успява да създаде невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк и го превръща в една от гордостите на града.


С нас - мюсюлманите се заловиха през 1972 - 74 г. Не съм видял добро оттогава. Изселиха ни от Благоевградско. Там, в село Корница, имаше 6-7 души Застреляни. Докараха пожарни и караха хората да чистят кръвта с метли а след това никой не научи, къде са закопани труповете!

Със семейството си се заселих в Шейново и започнах работа в Завода за инструментално оборудване Казанлък. Мислехме, че тук поне ще ни остават па мира а то-цялото ръководство на предприятието се изреждаше да заплашва, че ще ме бият. Директор тогава беше Филип Димитров от Казанлък. Един ден  бях на работа и ме затвориха в постройката на управлението. Държаха ме 24 часа затворен и гладен. После ме пуснаха, но в Шейново, с пистолет на тила,ме вкараха в една от стаите на училището. "Ти ли си най-големият бабайт в селото, бе ?!" -ми викаше единият. Бяха много. Все от селото. Атанас Арнаудов, Тенчо Корумилев,Димитър Пинтев,Христо Конкулов,Филип Мартинов, ясеновският милиционер Ненко "Ако щете ме убийте - името си не сменям" - им казах. Единият си свали сакото и започна да ме бие с юмруци.

После ми държаха ръката да драсна чертичка в предварително подготвения паспорт.

Синът ми служеше в Пещера, в строителни войски. Началникът на поделението му казал, че може да си смени името, ако иска, ако не - няма да го закачат.Пуснали го 6 дни отпуск за награда. Когато отиде в кметството да му подпечатат книжката,кметът Кърпачев му казал да си смени името иначе ще го задържи. Синът ми излязъл от кметството и се прибра в къщи. Вечерта към 2 часа ,петнадесетина души наобиколиха къщата и крещяха, че ще разбият вратата. Казах им, че нямат право, но те не си отидоха.

Синът ми скочи през прозореца.Партийният секретар, Иво Геров стреля с пистолет след него и извика:Дайте ми пушката, тоя май е избягал от поделението си. И да го убием - няма загуба."

Синът ми избягал в Казанлък. Смениха името му, след като се уволни. Прибраха го в кметството и му смениха паспорта.

Седях на простичкия стол до него и слушах. Не посмях да го прекъсвам с въпроси. Виждах един улегнал, възрастен човек пред себе си. С тих, ясен говор и открито лице държеше напуканите си ръце върху коленете.Очите му излъчваха дълбока тъга, тъгата на онзи човек, когото в собствената родина са преследвали и унижавали безспир - само за това, че името му е по-различно от нашите. И от простичкия му разказ за това, което се беше случило с него и с хилядите като него, прозираше ужасът на чудовищното отдалечение между всички нас - толкова голямо, че не сме могли да усетим скритата рана, пълзяща отново по снагата на народа ни.

Димитър ВАСИЛЕВ-Вестник "Домино" 17 март,1992 г
Снимка:Интернет

За двехилядният колектив на обувния завод „Девети септември“ в столицата Празникът на свободата винаги съвпада с друго тържествено събитие — поредната годишнина от основаването на предприятието.

Минутите отмерват с лудешкия си бяг времето. А хората — основателите, които строиха завода, и младите — потомците, се научиха да вплитат в едно времето и песента на машините. Чудесна стана тази яка сплав — творческата биография на предприятието. Защото в нея те вплетоха съдбите на две поколения..четири трудово-производителни кооперации с около хиляда обущарски работници дадоха началото на първия обувен завод в страната, наречен с името на революцията. Възстановен през 1948 г. всъщност започва и първото машинно производство на обувки — 230 хиляди за една година. Тук станава и усвояването на новите технологични методи. Старите майстори се учеха да работят на машини, изпитваха серийната организация на про изводство, убеждаваха се в безспорните  предимства техниката.

Сега колективът на обувния завод „Девети септември“ изработва годишно по два и по ловина милиона чифта обувки от най-различни модели. А перспективата е в края на шестата петилетка производството да надхвърли три милиона. И докато обемът на общата промишлена продукция за 1971 г. е 17 милиона и 600 хиляди лева, през 1975 г. ще бъде пове че от двадесет и два милиона. При това производството ще се развива интензивно — производителността на труда ще нарасне с 34 на сто.

— Колективът ли постигна отлични резултати в съревнованието за Девети септември — разказва директорът на
предприятието Димитър Велков. — Сега ускорено внедряваме редица нови производства и технологични методи, подготвяме се още през следващата година да достигнем 16 на сто увеличение иа производителността на труда.

Анализът иа качествените показатели на плана показва, че този оптимизъм има реално покритие. През първото полугодие в завода са произведени в повече 19 хиляди чифта обувки. При това в по-голямата си част продукцията е първокачествена — един от резултатите на внедрената саратояска система. Успешно е изпълнен и планът за износа, като извън страната са продадени над 105 хиляди чифта обувки. Изпълнението на плана за месец юли е 106,9 на сто, а в дните преди празниха работническият колектив удвои усилията си и отново в тържествения рапорт постиженията са далече над предвидените.

Трудно е да се определи в кой участък на предприятието е било най-напрегнато. Затова  партийният секретар инж. Чавдар Чавдаров и председателят на профкомитета Цветан Галатииски се затрудниха при определянето на
първенците в социалистическото съревнование. Най-икономично изразходваха материалите работниците от цеха за разкрояване с ръководител Илия Атанасов, Само през първото шестмесечие те реализираха икономии в размер не 27 820 лева. Особено се отличиха Кирилка Йорданова, Мария Зашева, Невена Георгиева и др. Комплексен първенец по изпълнението на всички показатели са бригадите за конфеж-ционираие с ръководител Никола Лулов и за ушиване на саи, ръководена от Гина Николова, За празника са наградени и колективите, ръководени от Александър Лозанов, Атанас Любенов и др.

Дни на равносметка! 
Стана традиция в чест на Девети септември и годишнината от основаването на предприятието да бъдат отличавани работииците и служителите с двадесетгодишен стаж в този колектив. На сегашния празник ще бъдат наградени 55 човека — златният фонд на завода. Сред тях са първенците в изпълнението на плановите показатели — ръководителката на шивалня Теменужка Стоянова, работничката Екатерина Коньовска, орденоносецът Петър Григоров, контрольорът по качеството Ангел Комнтов и др. Хора, конто с трудовите си дела, с моралните си добродетели създават качествата на човека за бъдещото развитото социалистическо общество.

Няма никакво съмнение, че тружениците от този завод достойно ще изпълнят своята дума. Предпоставка" за това са разработените четири нови технологии.Търсенето на пътища за внедряване на по-ефективна организация на производството. Колектив от специалисти под ръководството на инж. Любомир Георгиев, главен технолог на предприятието, със собствени усилия монтира първите в страната машини за изработване на обувки с ходила от тер-мопластн по метода на леене под налягане. При новия начин цялата подготвителна обработка в монтажния цех сега се из вършва иаправо в конфекционият цех, при това автоматично и много по-качествено.

В началото на тази година започна първото производство на обувки по монтажния способ — също новост в световната практика. При неговото внедряване в един от основните цехове на завода конфекционния — значителни усилия положиха технолозите Георги Томов, Александър Коньовски и Тодор Кременски. С помощта на високопроизводителна техника сега става и едновременното разкрояване, щанцоване и заваряване с ток с висока че стота на детайли за дамски обувки. Методът позволява да се замени напълно работата на шивашкия цех.

Водещите усилия на специалистите от завода ще бъдат насочени към усъвършенстване на монтажния способ, към пълно конфекциониране на обувките с предварително подготвени детайли.
Ще бъде въведено и много-асортиментното производство на една и съща конвейерна верига. Предвижда се до края иа тази и началото на следващата година да бъдат пуснати на пазара новите артикули мокасини на леки спортни обувкн. Така нашата обувна промишленост ще задоволи порасналите потребности, повишените изисквания на трудещите се.

Заедно с това специалистите от предприятието търсят и нова, по-съвършена организация на производството. Колективите с ръководители инж. Красимир Златарев и инж, Илия Губеров са се заели е разработването на автоматизиранирани системи за управление и с комплексната автоматизация на производствените процеси.Новата организация на управлението ще се състои от осем подсистеми — на материално-техническото снабдяване. Окончателна всичко ще бъде внедрено през 1974 г.

... Сега завод „Девети септември“ не само задоволява част от потребностите ка нашия пазар, но и изнася продукция в социалистическите страни — Съветския съюз и Германската демократична република, в държави като Франция, Англия, ГФР.

Старите занаятчии, които строиха завода, предадоха на младите любовта към професията. А те, потомците, се научиха да управляват минутите — забързани, неспокойни, Вплетоха в едно времето и песента на машините. Между тях сложиха името на Революцията. И получиха яка сплав, събрала силата на две поколения...

Инж. Ангел БОНЕВ

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив