13:42
и завършва с Първа програма"
За всички, които искат да си спомнят и за тези, които се чудят какви филми са давали по кината и каква е била телевизионната програма преди повече от 30 години...
13:42
Admin
ЛЮБОПИТНО
No comments
и завършва с Първа програма"
За всички, които искат да си спомнят и за тези, които се чудят какви филми са давали по кината и каква е била телевизионната програма преди повече от 30 години...
Кръстю Берберов
"...Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи... Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен... Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове... Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души... Из цялото пространство се носеше ужасна смрад...
Ахмед ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши..."
(Юджийн Скайлър - американски учен, писател и дипломат, разказва за турските зверства в Батак)
След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата.
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър - Кръстю Асенов.
Дядо ми - Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е най-големият - на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството.
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов - брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази.
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака.
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава: "Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!..."
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър. Те отиват да се бият за Македония.
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир. Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов.
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите:
"Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!"
И добавя:
"За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание - смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!"
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше:
"Някои от тях сега получават поборнически пенсии..."
В Пирин планина по онова време действали І и ІІ въстанически дружини. Една от целите била ІІІ дружина да се съедини с тях.
Преминали границата при с. Якоруда и веднага започнали сражения с редовна армия и башибозуци. Не могли да отидат до Пирин и затова свърнали към Родопите и една сутрин на зазоряване стигнали Доспат - селото на Ахмед ага Барутанлията и на ордата башибозуци, които изклали през 1876 г. със зверска жестокост цялото село Батак. Съсекли и изгорили живи според едни историци 3000, а според други - 5000 души!
Заграждат Доспат и го подпалват с бомби. Дядо ги определяше като "много ефикасни, с формата на половин кирпич". Къщите пламват веднага, защото са без керемиди, покрити само с чамови дъски. Войводата заповядва да пропускат жените и децата, които бягат от огъня, и да стрелят само по мъжете. (Тук дядо винаги добавяше: "А те в Батак клаха всички наред!...")
Селото изгаря напълно за броени минути. Остава да стърчи само тухлената джамия.
В дружината имало и двама калугери от Рилския манастир, които поискали разрешение от войводата да се върнат и да разрушат джамията. Бомбардират я и като се явили сетне пред войводата, казали, че в селото не е останала никаква живинка.
Така на 27 юни 1895 г. възмездието настига Ахмед ага Барутанлията и неговите башибозуци-главорези.
Всичко това съм узнал от разказите на дядо ми и от неговата собственоръчно написана биография с дата 12.VІ.1958 г., която се съхранява в Окръжния исторически музей в Сливен. Написана е, когато е кандидатствал за поборническа пенсия.
Източник:Дума
- 8:30
- Admin
- ЛЮБОПИТНО
- No comments
Във войната ще измрат между 50 и 550 милиона души! Aрабинът 666 от Сирия ще загине и войната ще свърши! Учителят Беинса Дуно предрича с изключителна точност ставащото днес в книгата си „ Живия хляб “, написана от него през 1933 г. „…Остава още една война да има в далечно бъдеще. Ако народите не поумнеят и се отвори нова велика война, ще остане само една трета от човечеството. Ако се отвoри една война, ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души… Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства, ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, както и с бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води и Aрабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора.”
Слава Севрюкова:
До 2025 г. всеки българин зад граница да се прибира в България! “ Когато светът тръгне на зле, ние ще сме малко настрани от това, което го чака!”, казва пред своя ученик – доц. Лозенски пророчицата. Друг неин изследовател и биограф – Христо Нанев, предава още от казаното от нея: „Започват световни катаклизми. 20 правителства в България ще се сменят, преди да дойде доброто за българския народ. Дете, родено някъде около 1981 г., ще поведе България на добро”. Според Севрюкова детето е от женски пол. За жена, която ще изведе България по пътя на Доброто, говори и Ванга , както и руската предсказателка Тамара Глоба . Севрюкова казва следното: „Преди да дойде жената, държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде тази жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз. Но предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 година всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя. Хората ще оцелеят по високото. А те да се връщат в България, защото тя е защитена свише територия от тези катаклизми. От народа ни ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните. Помнете, ще удивим Човечеството. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Страната ни ще стане повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис. Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат, един ден горчиво ще съжаляват.“ Казаното от Севрюкова влиза в удивителна релация с предсказанията на Нострадамус . Според четиристишията, отнасящи се за войната, той прогнозира, че славяните ще съберат армия. Той също така свързва войната с обединение между „орела“ /Съединените щати ?/ и „петела“ /Франция?/. В едно от четиристишията си прави намек за съюз между Англия, Полша и Чехословакия. Нострадамус прогнозира, че съюзниците ще спечелят и че мирът ще надделее за дълго време след това.
Ванга:
След войната ще настъпи 1000-годишен мир! Твърди се, че Ванга е пророкувала събитията, на които сме свидетели днес, като дори е назовала годината на войната – 2016-а. Пророчицата „видяла” войната в Сирия. Предсказала глобален и гибелен конфликт между народите, който щял да приключи с падането на Сирия. Според описанието, което направила петричката пророчица, очевидно става дума за ядрена война , защото щели да загинат много хора. „Земята ке се обезлюди”, казвала Ванга. За сметка на това оцелелите щели да започнат да живеят в мирно разбирателство помежду си и да обединят дори религиите си. Хепиендът – хиляда години мир!
Източник:zarata.info
- 23:48
- Admin
- ЛЮБОПИТНО
- No comments
ГЕНКА ШИКЕРОВА
- 8:48
- Admin
- ЛЮБОПИТНО
- No comments
Важен факт от живота на Кардинале е, че тя е посланик за жените и околната среда на ЮНЕСКО в Африка.
highviewar са подбрали 13 мисли на една от легендите на италианското кино.
1. "Трябва да си много силен, за да не изгубиш своята идентичност."
2. "Със страст и отдаденост ще бъда внимателна към нуждите на жените и ще се боря безмилостно за техните права."
3. "С "вчера" живеят само неудачниците – тези, на които в главата им се върти миризмата на пепел. Мен ме интересува настоящето, никога не искам да ставам експонат в музей."
4. "Никога не съм чувствала, че скандалът или изповедта са нужни, за да бъдеш актриса. Никога не съм разкрила себе си или тялото си във филм. Тайнствеността е много важна."
5. "Обичам тези, които са готови да се сражават, а дали ще победиш или не, не е толкова важно."
6. "Бракът функционира най-добре, когато и двамата партньори останат някак си неженени."
7. "Рожденото ми име е Кло – както за момче, така и за момиче. Затова съм мъжкарана."
8. "Ако не си англичанин, то ти си чужденец, значи трябва да бъдеш секси. Това е старо английско клише."
9. "В моя живот няма драма. Това е съдбата, аз съм оптимист, а не песимист, винаги виждам добрите неща, не лошите."
10. "За мое щастие, никога не ми се е налагало да търся работа."
11. "За да вършиш този тип работа, трябва да бъдеш много силна, в противен случай губиш своята индивидуалност, своята идентичност. Не знаеш кой си. Фантастично е, защото аз живях живота на хиляди хора, а не само моя живот."
12. "С Ален Делон вероятно можехме да имаме любовна история, но се превърнахме в митична двойка. А Мастрояни цял живот флиртуваше с мен, но никога не му се дадох. Просто оставях мъжете да ме обожават."
13. "Не е важно да си красива. Важно е да даваш емоция на хората, които гледат филмите ти. А и аз не смятам, че съм красива, по-скоро съм фотогенична."
- 8:42
- Admin
- ЛЮБОПИТНО
- No comments
- Ние с теб бяхме забележителна двойка. Ти си прекрасна, аз още повече.
***
- Извинете, ние с вас познаваме ли се?
- Не, но бих искала да се запознаем.
- Не, твърде много са познанствата ми за този месец.
***
- Ало, любими, ти ли си?
- Да, кой е?
***
- Ти винаги ли си толкова самоуверен?
- Само във вторниците. Или ако си имам работа с красавица.
- Значи смяташ, че съм красива?
- Всъщност, днес е вторник.
***
- Ако се съглася с теб, то тогава и двамата няма да бъдем прави.
***
- Вече се изморих, на никой не съм нужна и никой не ме обича.
- А ти сигурна ли си, че попита всички?
***
- Обичам те.
- Благодаря.
- Очаквах друг отговор.
- Много благодаря.
***
- Любима моя, престани да плачеш. Какво толкова се е случило?
- Родителите ми са против нашата сватба.
- Това ли било?! Глупавото ми момиче, не се безпокой, ще си намеря друга годеница.
***
- Коя е причината за всички тези грехове?
- Жените. Те просто много ми харесват. Но по-лошото знаеш ли кое е?
- Кое?
- И аз много им харесвам.
***
- Какво правиш?
- Преструвам се, че оглеждам краката ти, а всъщност проверявам дали можеш да танцуваш.
***
- Кога ще кажем на татко? След сватбата?
- По-скоро след третото дете.
***
- След 20 години ти ще бъдеш на 40, но ще се опитам някак да го преживея.
***
- Ти не можеш ли да измъчваш някой друг?
- Не. Теб избрах.
***
- Някога страхувал ли си се да ме изгубиш?
- Разбира се. Когато тръгнахме към автобуса и аз не се качих, а парите останаха в теб.
***
- Дори не съм си и представяла, че си такъв забележителен джентълмен.
- Трябваше да ме попиташ, щях да ти кажа.
***
- Много си красива, но аз съм по-красив.
***
- Обичш ли ме?
- Да, разбира се.
- Колко?
- Докато смъртта ни раздели.
- Мислех си, че държиш повече на мен.
- 8:53
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Любимото творение на Живков е „мултипликационният подход“. Той трудно произнасяше първата дума, но въобще не се срамуваше да говори за този подход като лично негова идея. Той толкова е повярвал в него, че се опитва да шашне дори германците с възможностите му.
От 24 до 28 ноември 1975 г. като председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков прави първото си официално посещение във Федерална република Германия по покана на федералния канлер Хелмут Шмит. Живков приема тази покана като признание и за неговото особено внимание към германския бизнес. След установяването на дипломатическите отношения с ФРГ той си изгражда не само държавни, но и лични контакти и отношения с шефовете на големите западногермански фирми и концерни. На срещите си с тях в България той обича да казва, че България исторически е свързана с два народа – руския и германския. Припомня им, че като съюзник на Германия България участва в две войни. Е, и двете завършват с поражения, но приятелството между двата народа винаги е съществувало. И точно това приятелство трябва да се използва в икономическите връзки между двете страни.
Именно при първото си посещение в Германия Тодор Живков се опитва да впечатли немците с „мултикационния подход“. Той започва да говори за своята „най-голяма и най-значима разработка“ още на срещата с федералния канцлер Хелмут Шмит. Германецът обаче не проявява почти никакво внимание на идеята. Налага се съветниците да успокояват огорчения Живков, че Шмит не е икономист и не може да вникне в дълбочината на идеята, а и тя не е съвсем приложима за капиталистическата система. Все пак тя е създадена за „по-прогресивния строй“ – социализма. Това амбицира Живков и той решава да впечатли с „мултипликационния подход“ на срещата си с ръководителите на „Мерцедес“, с които българската делегация има среща на следващия ден. Нашите хора разглеждат цеховете, оборудвани с най-модерната техника, слушат обясненията и негласно ахкат, само Живков изглежда някак напрегнат. После сядат в залата за разговори. Първия веднага вади от джоба си флумастер и заявява, че ще запознае домакините с най-новата научна разработка, която масово се внедрява в неговата страна. Един от съветниците успява да каже, че разработката е лично на другаря Живков. Това сервилно уточнение предизвиква лек гаф, защото един от немците пита Живков инженер ли е или икономист. Следва неловка пауза и без да уточни точно какъв е, българският ръководител смело се хвърля в разяснения.
Ръкомаха, говори бързо и преводачът едва смогва да следи обърканите му обяснения и да ги превежда. Немците седят с учудени лица и както се казваше в оня руски виц, „даже вопросов не задавали“.
Изглежда, в един момент Живков решава, че немците може би не могат да вникнат в смисъла на разработката му и иска листове, на които да нарчертае схемата на „мултипликационния подход“. Докато донесат хартията обаче, той поглежда бялата покривка на масата и започва да чертае върху нея квадратчета и кръгчета, които свързва със стрелки. От време – на време пита домакините дали го разбират. Те кимат любезно – „Я- я…“ и смутено клатят с глави. С поведението и вдъхновените си обяснения председателят на Държавния съвет успява да удиви дори членовете на българската делегация, повечето от които си мислят, че го познават много добре и знаят всичките му трикове и политически номера.
В крайна сметка обаче ръководителите на „Мерцедес“ и немските специалисти не оценяват по достойнство гениалните прозрения на българския ръководител, защото по време на това посещение е подписан само петгодшен договор за културно сътрудничество.
Нямам информация дали по време на подписването на договора Живков не се е развихрил да говори на немците за своите артистични и театрални заложби, демонстрирани в пиесата „Хан Татар“ и други самодейни постановки по време на „полунелегалния“ му живот в селата Говедарци и Лесичово.
Второто официлно посещение на Тодор Живков в Германия е от 2 до 5 юни 1987 г. Подписано е споразумение за избягване на двойното данъчно облагане.
Тогава „мултипликационният подход“ е останал забравен в историята, на мода е „новият икономически механизъм“. Моят познат обаче не е бил в състава на тази делегация и няма сведения дали Живков не е опитал да шашне немците с новата си идея.
„Щом е механизъм, нема начин он да се не развали. Я че чекам!“, така гласеше шопският виц за онова време. Механизмът заскърца силно през 1988 г. и на следващата също отиде в историята.
В началото на 1989 г. в България идва Рихард фон Вайцзекер – за първи път страната ни е посетена от западногермански президент. За разлика от своя български колега, чиито визити във ФРГ траят по 4-5 дни, Вайцзекер е в България само няколко часа. Въпреки това визитата преминава при пълен блясък – приеми, срещи, концерти.
В България вече зреят новите промени, заложени от „перестройката“ на Горбачов. Старата дреха на Европа, съшита след Втората световна война, започва да се пука по шевовете. Живков още си мисли, че ще приклекне, докато отмине бурята, и ще оцелее. Но само след десетина месеца е издухан от всичките си постове, както и всички други ръководители на соцлагера.
Малко след 10 ноември 1989 г. в България пристига външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер. Той е първият западен министър, който посещава страната ни след промените. Но държавен глава на България вече е Петър Младенов – бивш външен министър и близък приятел с Геншер. Тодор Живков вече е на „заслужен отдих“ и го очаква затворническата килия…
Автор: Пенчо Ковачев, в-к „24 часа”
Абонамент за:
Публикации (Atom)
