Людмила Живкова и Любомир Стойчев
Живеехме на един етаж със семейството на моя тъст, споделя инж. Любомир Стойчев
Инж. Любомир Стойчев е роден е през 1935 г. във Враца. Завършил е ВМЕИ в София, докторант от Техническия университет в Магдебург, Германия. Заслужил деятел на спорта. Многократно е бил на дипломатическа работа в чужбина. През 1961 г. се жени за Людмила Живкова, от която е дъщеря им Евгения. Развеждат се през 1967 г.
- Какво бихте казали с днешна дата за непознатата страна на Людмила Живкова, за увлеченията й по източните философски учения и мистицизъм?- Много хора и сега свързват името на Людмила Живкова със света на окултното – сякаш едва ли не тя е отворила вратата на врачките у нас. Още приживе не са я разбирали, не са прониквали в смисъла на нейния интерес към източните философии. Моето мнение е, а такова е мнението и на уважавани български и чуждестранни учени, че тя се е опитвала чрез пропагандиране на високохуманни принципи от учения като „Жива етика” и „Асамблея Знаме на мира” да засили човешкия образ на социализма. Едно малко закъсняло, но убедително признание на нейния принос в развитието на българската култура в периода от края на 60-те до началото на 80-те години на 20-и век е изследването за приноса на българските космисти в изучаването на наносферата. Людмила Живкова успява да мобилизира разностранен, компетентен и авторитетен кръг и екип от сподвижници, партньори и сътрудници, които също дават своя принос в генерирането на идеи и в тяхното реализиране. Но и днес личността й продължава да бъде обект на противоречиви мнения и оценки?
- Интересът към Людмила Живкова през последните двайсетина години се насочва най-вече към кончината й. Да се поддържа такъв интерес към когото и да е било е противоестествено и неморално. Да си припомним, че някога „най-интересното” в биографията на Моцарт е била неговата смърт – кой го е отровил, защо го е направил… Никой ли не е забелязал, че се е задържал твърде дълго в света с начина си на живот и труд, който е имал? Разбрали са го късно. А никой ли не е забелязал огромната натовареност и чувство на отговорност на Людмила, която си отиде 39-годишна? Тя беше стожерът и двигателят на българската култура в пряк и в преносен смисъл, в национален и международен мащаб повече от десет години. Интересувала се била от окултизъм и езотерика и това станало опасно и фатално? Глупаво и недостойно един от нейните близки сътрудници (и служебни използвачи) заяви от екрана, че „тя няма много общо с комунизма, че била „лошото дете” на онова време..”? Реално тя не се занимаваше с политика, а с културно строителство, с културно творчество. Мога да твърдя, че Людмила Живкова бе другото лице, човешкото лице на социализма, на левите идеи.
- Как бихте описали жилището ви на улица “Оборище”, как изглеждаше?
Сватбата на Людмила Живкова
- С Мила се пренесохме в самостоятелно жилище на „Оборище“ 17. Цялата сграда беше нова, ведомствена на ЦК. В нея се нанесоха и семейството на Тодор Живков, включително майка му и баща му, Станко Тодоров, Живко Живков, Райко Дамянов, Лъчезар Аврамов, Гриrор Стоичков, генерал Попов. Народното остроумие не прощава на никого. Скоро след нанасянето на споменатите шефски семейства народната мълва прекръсти улица „Оборище“ на улица „Тодорище“. Казах го вкъщи и всички се смяха. Цялата охрана на сградата се състоеше от един милиционер, който стоеше във входа към улицата. Сградата обаче имаше вход и от задната част, където бяха и гаражите. При сегашната действителност още през първата нощ щяха да ни изнесат заедно с креватите! Моите плахи опити да получим съгласието на родителите да живеем извън такива ведомствени жилища нямаха успех. Жилището ни беше самостоятелно, двустайно, с хол и кухня и се намираше на същия етаж с това на родителите на Мила.- Докога живяхте там?
- Късметът ни да живеем в самостоятелен апартамент обаче не продължи дълго, само до Студентския празник на осми декември 1962 г. Както всяка година, на тази дата членовете на Политбюро начело с Тодор Живков се срещаха със студентството. На тази среща студентите попитали Живков вярно ли е, че семейството на дъщеря му живее в 100 квадрата ведомствено жилище? Неочакван и конфузен, но справедлив въпрос. Тодор Живков можал да отговори само, че жилището не е 100, а 65 кв.м. Върна се с развалено настроение. На следващата вечер се събрахме на семеен съвет. Както винаги елегантно любезно, но безапелационно, той предложи да решим – да се пренесем при тях и да освободим досегашното ни жилище. След кратки вътрешни преустройства се преместихме. Сега разполагахме само със самостоятелна спалня и тоалетни помещения, а кухнята и столовата ползвахме заедно с останалите членове на фамилията. Големият хол първоначално е бил предвиден и обзаведен и за официални поводи на Тодор Живков и Мара Малеева. Сега беше разделеи на две части с портал и голяма остьклена, двойна, плъзгаща врата. По-малката част ползвахме ние, а при определени поводи, след съгласуване с родителското тяло – и двете части. Откровено казано, това стесняване много не ни смущаваше. Така имахме възможност по-често да се срещаме с важни особи, посещаващи родителското тяло – най-често артиста Стефан Гецов, писателя-партизанин Веселин Андреев, „заешкия генерал“-партизанин Христо Русков. Това наше съжителство продължи и след раждането на дъщеря ни, та чак до развода ни.
Прави:Любомир Стойчев и Людмила Живкова
- Как ви приеха семейство Живкови, след като се оженихте с Людмила?
- През лятото на 1962 г. Тодор Живков се готвеше за посещение в СССР по покана на Никита Хрушчов. Една вечер той сподели вкъщи, че му предстои обиколка из страната, включително в Рило-Родопския край. Попита дали ние с Мила не бихме го придружили. Съгласихме се с удоволствие. Лично аз бях поласкан от доверието му към мен – нали само преди няколко месеца бях станал член на семейството му. Пътувахме по тесните и кривуличещи пътища през долините на притоците на Марица. Стигнахме до местността Чаира, над дефилето на река Чаирскар – прекрасна местност, на повече от 100 метра височина над дефилето, с почти отвесни склонове. Там, заедно с придружаващите го български специалисти, строители и енергетици се обсъждаха възможностите за събиране и оползотворяване на изворните води от Рило-Родопския масив, използването на енергията им за производство на ток. Тогава за пръв път чух, че това може да бъде един гигантски енергиен проект от Белмекен до Сестримо. Впечатлени от природното величие, с Мила направихме една колкото рискована, толкова и ефектна снимка – клекнахме буквално на ръба.- Как се държеше Тодор Живков в ежедневието извън протокола?
- През 1964 г. бай Младен Стоянов многократно канеше Тодор Живков да му гостува със семейството си във вилата на язовир Искър. Това беше малка, полупаянтова къща сред китна градина на самия бряг. Бай Младен беше голям рибар и сам приготвяше вкусни рибени ястия. Ние с Мила им бяхме гостували един-два пъти. Една неделя баща й се беше застоял в къщи и към 10 сутринта неочаквано предложи да отидем до язовира. Приготвихме се, но изведнъж той се сети и каза, че в неработен ден не е редно да се използва служебна кола за лични нужди. С Мила на шега предложихме да отидем с нашата кола, макар че не вярвахме той да се съгласи. Той се засмя и каза – хайде да опитаме. Обади се на охраната, но те бяха категорично против – имаше си определеии правила. Повъртяхме се малко и той им каза: ние тръгваме, пък вие решавайте! Те се смутиха, но ги видях, че изтичаха до охранителната кола, която беше паркирана пред вилата. Ние петимата – Мила, аз, брат й Володя, баща й и майка й се качихме в нашата кола и потеглихме. Охраната ни следваше. Не бях чувал за подобна постъпка на Живков. Беше явно нарушение на правилата за сигурност. Вероятно му  беше писнало от условности и е решил да се разтовари по необичаен начин.
- С какво сте запомнили хората от обкръжението му?
- Много лица от обкръжението на Тодор Живков го заобикаляха и прилагаха всякакви начини, за да го използват или злепоставят. През 1964 г. бях в командировка в Москва и посетих нашето посолство. Посланик беше Стоян Караджов, член на ЦК на БКП. Познавах се с него много добре от времето, когато беше председател на Комитета за технически прогрес. Той ме изведе в градината на посолството и ме помоли да кажа лично на Живков, че Андрей Луканов, Петър Младенов и някои други командировани български личности прескачат посолството и ходят директно в ЦК на КПСС. Оттам, обаче, се обаждат в посолството ни и информират посланика, защото начинът на общуване е друг, има определен дипломатически ред. Стоян Караджов не искал да информира Живков по служебен път, защото не знаел къде ще попадне информацията.- Какви бяха отношенията му с охраната?
- През 1962 г. беше организирано посещение в една новооткрита модерна фазанария в Пазарджишко. Задачата беше тя да бъде показана на rрупа членове на Политбюро и да се вземе решение за мултиплициране на този опит. Предвиждаше се развъждане за износ на расови фазани, nроизводство на висококачествени месни продукти и развитие на международен ловен туризъм. Пътувахме с леки коли и джипове по черен nът през пресечена местност. На едно място nътят се пресичаше от някаква пълноводна вада. Реши се да се премине само с джиповете. За пpобa минаха два джипа със сътрудници. Затъваха до някъде, но минаха безnрепятствено. Тогава се реши да мине джипът с Тодор Живков. За всеки случай, за да е по-лек, в неrо останаха само той и шофьорът. Джипът навлезе във водата и точно в най-дълбоката част забуксува, заседна и водата започна да навлиза през вратите. Угасна и моторът. Явно преминалите преди това автомобили бяxa разбъркали тинята на дъното и водата беше станала още по-дълбока. Настана паника. Във водата наскачака хора от охраната, водата беше над пoясa им и затъваха още. Искаха да изнесат на ръце до брега Тодор Живков. Той отказа и с типичния си хумор рече: спокойно, знам да плувам (което подлежеше на сьмнение), щом вие не се удавихте и аз няма да се удавя. Опитайте да изтеглите колата. Междувременно джипът продължаваше да се пълни с вода: шофьорът и Тодор Живков вече бяха до колене във вода. От задните коли хвърлиха въже на сътрудниците, които стояха във водата, и те го закачиха за задния теглич на джипа. Успяха да изтеглят потьващия джип назад. Всички се върнахме в сградата на ловното стопанство. Тодор Живков и друrите мокри до кости сътрудници се преоблякоха и подсушиха и когато всички мислехме, че одисеята е приключила и ще се връщаме в София, Живков ненадейно каза: задачата трябва да се изпълни, тьрсете друг път, не сме по-плашливи от фазаните.- Защо, според вас, Тодор Живков осинови Жени Живкова през 80-те години?
- Неправоподобни и изпълнени с инсинуации са и приказките около осиновяването на Жени. Когато майка й почина, тя беше на 15 и половина. Аз вече бях извън семейството и не можех да оказвам никакво влияние. Имах вече втори брак и втора дъщеря Десислава, която е 14 години по-малка от Жени. Изведнъж тя остана без фамилна подкрепа. Вторият съпруг на Людмила (Иван Славков) пък имаше вече един син от нея (Тодор Gлавков). Но оставайки вдовец, той е имал пълното морално право да продължи собствен живот. Може би Тодор Живков е преценил всички тези неща. И в една поредица от разговори по негова молба той ми каза, че иска да я осинови, за да й даде закрила. Живков ме убеди, а и самият аз прецених, че оставайки без майка си, това е най-добре за нея. След осиновяването Жени си създаде собствено домакинство в отделно жилище и заживя самостоятелен пълноценен живот. Един мит се разпространява, че може би Тодор Живков се е самозабравил и затова е осиновил Жени. В известна част от времето, след като дядо й осинови Жени, съм бил на работа в чужбина. Жени е придружавала дядо си в чужбина, но никога не е била представяна като негова дъщеря, а като негова внучка.- Каква характеристика бихте дали на Володя Живков?
- Както многократно съм споделял, към всеки член от семейство Живкови е имало нездрав интерес. Буйният нрав на Володя, брата на Людмила, често се преекспонираше. Спомням си как веднъж той влетя в хола, където имахме официални гости, и буквално заби главата си в корема ми. Паднах на пода пред смаяните погледи на гостите. Но по-късно Володя замина за Съветския съюз, постъпи в Суворовското училище и строгата дисциплина укроти буйния му нрав. След 10 ноември 1989 г. Володя Живков се оттегли достойно от обществено-политическия живот и не дава абсолютно никакви поводи за спекулации с личността си.
Интервю на Христо КУФОВ Източник:соцбг

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта