Куршумите, убили Васил Илиев и Илия Павлов, са подобни. Черепът на Карамански бил два пъти по-дебел от нормалното, каза доц. Станислав Христов
Знаковите убйства по време на прехода в България на ключови фигури, които са извършени с един-единствен изстрел, са много добре подготвени. Тази подготовка е можела да отнеме месеци наред. Това каза в предаването „Насреща Люба Кулезич” по TV7 доц. д-р Станислав Христов – един от асовете на съдебната медицина у нас

Той е участвал лично при извършването на аутопсиите на труповете на редица ключови фигури – Андрей Луканов, Иво Карамански, Илия Павлов, Васил Илиев, прокурора Николай Колев, Шинка Манова, Йорданка Запрянова и др.

Помня почти всички аутопсии, каза доц. Христов.

Убийството на бившия премиер Андрей Луканов е обикновено поръчково убийство – добре подготвено, „класика в жанра”, разказа той. Стреляно е в гръб, с бързо напускане на местопроизшествието, никакви следи от извършителя, довери доц. Христов.

Луканов имал затлъстяване, предразполагащо към тежка коронаро склероза, високо кръвно, както и обща психическа натовареност, която е имал в своя живот. От такава болест може да се умре във всеки момент, но не изключва човек да бъде разстрелян, каза медикът.

Полицията не предприе съответните мерки. Явно е имало протекция. Обикновено така стават нещата, коментира той по повод скандала около появилите се в печата снимки на трупа на Луканов след аутопсията. Христов каза, че тялото било изнесено от хладилната камера от санитар по нареждане на асистент от катедрата по съдебна медицина.

Това било установен, след като тогавашният шеф на катедрата - покойният вече проф. Стойчо Раданов, направил анкета сред персонала.

Перфектен изстрел – така доц. Христов определи случилото се с Илия Павлов. Точно попадение в сърдечната област, един единствен подходящ куршум, който е с нарушена водеща цялост, върхът му е с нарушена цялост и има способността да се разкъса тъканите. При такъв куршум отделно действат ядката и ризницата на куршума и се нанасят огромни поражения и шансовете да се оцелее след стрелба са такъв куршум са минимални. Според мен е професионален изстрел, каза още доц. Христов.

Охраната на Павлов била отзад и на практика бизнесменът е бил оголен за мишена. Бил е закаран в „Пирогов” след стрелбата, но той е умрял на место и не е разбрал за какво става дума, обясни доц. Христов.

По думите му подобни куршуми били използвани и при убийството на шефа на ВИС Васил Илиев. Неговият автомобил беше с множество пробойни от оръжие, един изстрел е смъртоносният – в дясното слепоочие – само ядка, а не цял куршуим, обясни доцентът.

При убийствата на Шинка Манова и Димата Руснака става въпрос за по един изстрел, точно премерено. Това значи добра подготовка.И месеци може да продължи подготовката, каза Христов.

При убийството на Йорданка Запрянова – майката на Костадин Дишлиев, имало един изстрел от упор в челото и последващи – почти цял пълнител, в главата и шията.

При горяма част от многократно простреляните, освен че се касае за т.нар. сигнални изстрели, изстрелите обикновено са от близко разстояние, което поне предполага да се обсъжда, че жертвите са познавали своите извършители. Много често се използва този вариент – близък човек притъпява твоята бдителност.

Доц. Христов лично е прегледал и заподозрения като убиец на Иво Карамански Стефан Въжаров, който имал увреждания – имал отпечатък на челото – кръвонасядане, което наподобява подметка на обувка – към него е упражнено насилие и това трябва да се изясни, смята Христов. Не ми беше поръчана такава експертиза – има данни че Карамански го е ритал, но да се направи такава експертиза, зависи от разследващия орган. Може да са неглижирани определи данни, въпросът е с каква насоченост се прави, обясни медикът.

При Карамански имало много интересен момент – изключително плътен череп, два пъти над нормата надвишавала тази плътност на на черепните му кости, особено в тила, дебела глава, както се казва по народному, анатомична особеност, разказа Христов. За първи път виждам такова огнестрелно нарянаве, куршумът разкъсва мозъка, удря в тила и рикошира, като ние го намерихме в челните дялове, смъртта настъпва моментално, уточни той.

Прокурорът Николай Колев бил с множество огнестпелни наранявания в областта на главата, шията и тялото. При него има входни рани както по предната, така ипо страничните повърхностни на тялото, има въртене на тялото – това означава че в момента на изстрелитете тялото се завърта и различни негови области застават към стрелящия. Възможно е да е познавал убиеца си. Първоначалният изстрел е възможно да е бил при разминаване и е стреляно изпод дрехата, използват се джобовете, поясни доцентът.

Върху мен лично никога не е имало и най-малкия натиск да изкривявам ексепртизи, категоричен бе той и увери, че подобни опити не биха довели до успех, ако бъдат направени спрямо него.

Мен не могат да ме натиснат, нито да ме пречупят, категоричен бе той.

За Чората имаше изкривена експертиза, потвърди Христов. Експертизата има съществени пропуски и неправилни интерпретации. Дали е умишлено, няма как и кого да попитаме, коментира той.

Около 2000 г. имаше разместване на пластовете в силовите структури, превалираха огнестрелните наранявания, поръчковите убийства и поръчковите взривове

Сега преобладават битовите убийства – най-ярките са между близки, роднини, все още се срещат и такива от ревност, но те засягат повече хомосексуалистите – поне 3-4 подобни случая през последните години има на базата на такъв елемент – любовни убийства. Някой от тях губи любовника или любовницата си, уточни доцентът.

Мразим се навсякъде – и в къщи, и на улицата, и на работа, ние сме станали агресивни, ескалира физическото насилие на улицата, сред децата, домашното насилие е изключително грозно, води до тежки психични травми, коментира той.

Когато се трудим повече, ще станем по-добри, заключи доц. Христов.
blitz.bg

Още една дузина основания за утвърждаването на българския произход на Охеда

През 1938 г. немският учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на тази статия в разгара на Гражданската война успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта Мапа Мунди и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство с подправяне на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак Конетцки издава единственото неподправено факсимиле в в своята “Голяма история на света" издадена в Лайпциг през 1939 г. На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Изследователят Иван Димитров през 1982 г., пише: “Ние разполагаме с копие от нефалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 г., направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда

отива на доклад в испанския двор.

 Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.
Искам да представя и други доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя със съкращения: място.
1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.
2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и земя. Но Алонсо де Охеда се отказва.

Възниква въпросът - защо?

Някои изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва за освобожде­нието на България.
3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?
4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".
5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизицията на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.
6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират,

защото знаят, че Охеда е чужденец.

7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конъл през XV век, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.
8.Двете имена Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.
9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж – желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия, злато. А за България остава стремежът му да накара Западът да воюва срещу Османската империя.
10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо­дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим.
11. Нито един от съвременниците му не съобщава той да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда

не пожелава да умре в Испания.

12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида". Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри" и “хри” потъмняват, губят буквата „р" и се преобразуват на сричките „фе" и ,,хе". По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”
Петър НАНЕВ Наборе.бг

От 1980 година бял ден не видях. Осъден съм за 5-6 изнасилвания. Преди това пиех много, може и да съм изнасилил някого, може и да не съм, не помня. Но сега не съм виновен. Това каза в „Съдебен спор” по Нова телевизия рецидивистът Методи Стоилков, който в момента излежава присъда за сексуално посегателство.
Мъжът от село Крайници е завел иск за 500 000 лева срещу сестра си и срещу жената, заради която е лежал за изнасилване. До момента той има 30 години зад решетките за доказани 6 изнасилвания на възрастни жени. Методи разказа, че първият случай, по който е бил съден, е през 1977 година. „Тогава пиех много, бях 19-20 годишен. Отидох в един приятел, напихме се и не помня. Обвиниха ме в изнасилване на бабичка, която живеела сама. Намериха ме с нея сам към 12 през нощта. Изглеждаше на 60 години. Полицията дойде и ме намери там, аз бях пиян, на земята, съм съблечен от кръста надолу. Явно съседи са извикали полиция. Бях много пиян и нищо не помня”, каза още осъденият за деянието. Според него, вторият случай е станал, след като излязъл от затвора през 1980 година след излежани 2,5 години. "През март отивам в мината да работя, идва полиция и ми казват: "Методи, ела с нас". Казаха ми, че вечерта съм бил изнасилил една моя роднина на 70 години. Тя е свекърва на леля ми. Осъдиха ме без да има експертизи, без да са ме хванали на място. Вкараха ме за 5 години и отново излежах 2-3 години”, разказа той. Според Стоилков синът на потърпевшата и леля му са свидетели по делото. Той разказа, че тръгнал на работа в мините, правило му удоволствие да работи там и взимал хубави пари. "На 30 години бях, когато за трети път ме вкараха в затвора. Бях си вкъщи и бяхме решихме да колим прасе с баща ми. Пак дойдоха полицаи... Бил съм изнасилил мащехата на майка ми. Леля ми е била подала сигнала, дадоха ми 7,5 години”, разказа Стоилков. Според осъденият, причина за неговите нещастия е сестра му, която го е наклеветила, за да лежи в затвора. Последното изнасилване, за което лежи, е на 77 годишна жена. Той каза, че е поискал да се направи експертиза с негов ДНК материал, за да се види, че е невинен. „но това не се случи”, заяви изнасилвачът.
Източник: crimes

Свикнали сме в днешния ден на дигитална фотография да виждаме всякакви щури и странни снимки. Нещо повече – мнозина предпочитат да качват именно такива смешни фотоси в личните си профили в социалните мрежи.
Преди близо 70-80 години или преди век, нещата са били доста по-различни. Тогава снимките са били такава рядкост за обикновените хора, че те са отделяли понякога и часове.
В следващата галерия може да разгледате някои ретро снимки, които ни представят миналото такова, каквото не сме го виждали.

Време е за прическа. В домашни условия някъде през 60-те години на XX век.
Строителство на жилищен блок в Москва през 1962 година.
Всеки чака своя ред в салон за красота в Москва.
Дискета за компютър през 1966 година с памет едва 2.2 MB.
Легендарният космонавт Юрий Гагарин капитан на хокеен отбор.
Жени и съпруги против консумацията на алкохол в САЩ.
Колелото е мъжка работа! Членове на местен клуб се готвят за състезание през 1897 година.

Не че и сега няма битаци покрай всички по-големи български градове, но тържищата от този тип избуяха във времето на социализма. Някои мурафети ги копирахме от Ориента, други – от Полша. Битаците бяха народният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата икономика, където и с трън да се завъртиш, нямаше да закачиш много стока. Класика на класиките, разбира се, беше битакът в Димитровград. Там клиентът, който често бе и продавач, можеше да намери всичко – от игленика на бай Мюмюн от Розино до тунингованата лада седмица на старшина Рядков от Трудовец.

„Тука, бате, не е магазин. Нема етикети, нема чорбаджии. Ти си казваш цената, аз си казвам цената. И че се разбереме като братя. Ти си българин, аз съм циганин, голема работа. Важното е да се върнем вкъщи с пари в джеба. А и ти да си доволен. Дай си лапата. А така…”. Това е типичният мухабет от алъш-веришния разговор пред сергията върху походно легло или върху чердже, опнато направо върху разкаляната земя.

Битпазарът всъщност носи името си от „битата“ цена. Много преди да се появят вносните стоки от СССР, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше предимно със стоки втора употреба или със стегнати и отремонтирани ВиК, елчасти и уреди, които бяха дефицит.

Помня като ученик как се прехласвах по дънките „Леви Щраус“ и „Райфъл“. Тях човек можеше да ги придобие от някой роднина в западната чужбина или ако намери долари, за да влезе в магазините на „Кореком“. Трудна работа. На битака до КАТ в Пловдив обаче един тарикат, шивач от местната Аджисан махала, взе да вади копия на оригиналите, които си бяха суперменте. Меря аз едни такива гащи, а байчото вика: „Купувай бе, момче – ориджинал джинс, сам съм ги шил“.

Софийският битак пък открай време си е в квартал „Малашевци”. Столичаните с по-дълъг стаж помнят обаче, че по време на реалния социализъм, преди да се определи това място в „Малашевци”, битакът се събираше между новата сграда на театър „София” в парка „Заимов” и булевард „Сливница”.

По всички родни битаци открай време има и регламентирани наеми на сергии. Те са обикновено по 2 лева уж за поддръжка на района. Над 70 процента от идващите на битака са роми, като понякога пристигат и сръбски цигани с по една кола стока. Сред множеството винаги обикаля възрастна ромка със забрадка и тика количка с термоси с кафе, чай, семки, фъстъци. Продава още кюфтета, които боде с вилица от една голяма тенджера. По кьошетата има и бира – за фон на чалгата.

Ако искаш да си разчистиш мазето или тавана, товари и право на битака. Книги, картини, стари велосипеди, фенери, обувки, чанти.

Откакто избухна демокрацията обаче, пазарната икономика взе да се опитва да естетизира и тия пространства. Така оригиналният битакаджия е изтикан в ъгъла за сметка на вкарания в схема с отчисления търгаш, на когото се предлага тенекиено-алуминиева стъклена барака. А ширпотребата от Чайна и Капалъ чарши съвсем удуши родната стока.

Стоките и преди, и сега условно могат да се разделят на няколко големи групи. Първата – това са вехториите. Например железни кревати, чамово черчеве, посуда. Втората група са инструментите. Има стари и ръждясали дрелки, флексове, режещи дискове, триони, комплекти с гаечни ключове. Цени – от 4-5 до 10, най-много 15 лева. Наред с тях обаче се продават и неупотребявани инструменти.
Електрониката е отделна група. Има си и техника на пазаруването. Ако забележиш нещо интересно, отмини поне на 10 крачки, а после леко-леко се върни. Загледай стоката пак, после пак отмини на 5-6 крачки. Така привличаш вниманието на продавача. Не бързай да го заговаряш. Отначало са важни жестът и физиономията на лицето ти. Чакай, докато шаранът налапа куката!

Станимир НЕСТОРОВ, Димитровград  retro.bg

Третото поколение от фамилията на Тодор Живков, който падна от власт на 10 ноември 1989 г., е разпръснато по света и у нас. Въпреки че живеят на различни континенти, младите наследници на бившия Първи поддържат връзка помежду си. Те са се отдали на две призвания – модата и покера.

Двете пораснали правнучки на Тато – Андреа и Людмила, дъщери на Евгения Живкова, уверено са се насочили към модата. „Талантливи са“, казват за тях в бранша.

Най-малката Катерина, която е единствената щерка на Тодор Славков, е само на 10 г. Към модата се е ориентирала и Елизабет – дъщеря на Владимир Живков. Брат й Тодор от ранните си детски години живее в Америка. Идва си поне веднъж годишно в България и също се вижда с братовчедките си. Последното голямо събиране на наследниците е миналата година в Правец за 100-годишнината от рождението на Тодор Живков. Тогава се събират всички и прекарват няколко дни заедно.

Най-популярна от внуците на Тодор Живков е дъщерята на Людмила и Любомир Стойчев – Евгения. Още като ученичка и студентка Жени кара бял мерцедес – рядкост за София по онова време. Живее в кокетна нискоетажна къща с ограда на улица „Сан Стефано“ срещу Докторската градина. Брат й Владимир кара спортно БВМ и други коли, като успява да потроши някои от тях в катастрофи. Тогава се носят легенди за неговите пиянски изпълнения.

След внезапната смърт на Людмила Живкова през лятото на 1981 г. заради дъщеря й Евгения е направен законодателен прецедент. Законът по онова време не позволявал дядо да осинови внучето си. Затова в парламента са гласувани спешно промени в закона, специално в тази му част, за да може Жени да стане освен внучка на Живков, едновременно и негова дъщеря. Така Евгения е осиновена от дядо си и променя името си на Евгения Тодорова Живкова. Тато поема всички грижи за нея.

Жени завършва националното експериментално училище в Горна баня и история в СУ „Св. Климент Охридски“.

След 10 ноември 1989 г. осиновената внучка на Тато става модна дизайнерка. Първоначално бизнесът й стартира с плетени пуловери, които плетат няколко жени от Самоков, а Жени изнася част от продукцията в Япония, Италия и Австрия. Неотдавна внучката на Тато впрегна и двете си дъщери Людмила и Андреа Стефанови на работа в собствената си фирма, за да им покаже откъде идва хлябът.И двете сестри са завършили Италианския лицей в Горна баня. Националният учебен комплекс по култура навремето бе създаден по идея на Людмила Живкова, тогава е асоцииран към ЮНЕСКО. Известен по времето на соца като „училището за даровити деца“, където обаче случайни дарования не попадаха. Комплекса са завършили и самата Евгения Живкова, и брат й Тодор Славков. След 7-и клас по-голямата Людмила била приета в Американския колеж, завършила го с отличен и станала студентка в едно от най-престижните висши училища за дизайн и мода – институт ПРАД в Ню Йорк


После завършила бакалавърската си степен по вътрешен дизайн в „Юнивърсити оф ди артс“ в Лондон.По-малката й сестра Андреа още от съвсем малка била категорична, че ще учи моден дизайн. Днес 20-годишната синеока красавица все още учи в Лондон. „Не мисля, че фамилията Живкови тежи“, казва и по-малката руса и синеока правнучка на Тато. Разсъждава, че е по-скоро задължение да не изложиш името. „Не искам да живея в чужбина, независимо че знам руски и английски език. Тук учих в италианския лицей и завърших основното си образование. След това завърших гимназия в Англия, където изучавах графичен дизайн, руски език и история на изкуството“, споделя Андреа.Жени Живкова пък е доволна от избора на дъщерите си да останат да живеят в България. „Не искам да живеят навън. И те не искат, но не можеш да предвидиш накъде ще те отведе животът“, коментира избора на децата си да останат тук Жени. По-голямата й дъщеря Людмила е натоварена да скицира част от моделите в колекциите на „Жени стил“.

„Не мисля, че фамилията е чак от толкова голямо значение“, казва 25-годишната Людмила. Тя носи името на баба си Людмила Живкова, която познава само от снимките. Неприятно й е само, когато я гледат осъдително заради това, че е правнучка на Тодор Живков. Андреа пък често е гвоздеят сред моделите на модните ревюта на майка си. Тя дефилира с тоалети, ушити специално за нея. Самата Жени единствена от наследниците на Живков се реализира в политиката след 10 ноември. Изкарва два успешни мандата като депутат от левицата, заема постове и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.Малък Тошко няма нито един работен ден

С оригиналното си чувство за хумор и пословичната си страст към красивите жени Славков-младши е живото доказателство, че кръвта вода не става. Той се компрометира още когато е на 17 години и се забърква в изнасилването на бившата манекенка Мила Гешева. Съдебният процес срещу Малък Тошко и още двама негови приятели започва едва след 10-ти. След 13 месеца престой зад решетките съдът променя мярката за неотклонение на Славков-младши от задържане под стража в домашен арест. Няколко месеца по-късно съдът отново променя мярката в парична гаранция от 150 000 стари лева. По време на епичния процес за изнасилването, който продължава, 10 години, Малък Тошко получава присъда на първа съдебна инстанция. Софийският районен съд го осъжда на година затвор за участие в груповото изнасилване. Съдът приспада времето, през което Славков-младши е бил в ареста и така той отървава решетките.В кориците на делото се появява най-големият коз, който решава съдбата на Малък Тошко. Това е една снимка, на която той лежи в креват с гипсиран крак чак до слабините. Медицинската експертиза, която придружава снимката, гласи, че по времето, в което младежът е лежал с гипсиран крак, се е случило изнасилването. Тодор Славков не би могъл да изнасили момичето, тъй като в подобно състояние той не може да стори това. Втората съдебна инстанция – Софийски градски съд оправда през 2000 г. и тримата замесени. Едва през 2002 г. Върховният касационен съд се произнесе окончателно по делото: Тодор Славков е невинен, изнасилване не е имало. Така приключва съдебната сага на внука на Тодор Живков, която обаче не му спестява престоя в килията.

„Целият ми живот се преобърна като на всеки друг, разбира се. Крих се. Започнаха да съдят цялото ни семейство. След което ни оправдаха всички, но кел файда. Въпреки че тогава бях на такива години, на които всичко мина като на шега. Разбиха ни семейството. Добре, че се съвзехме бързо“, споделя Малък Тошко.

Слуховете за пиянските му изцепки се затвърдиха с участието му във „ВИП Брадър“ през 2009 г. Всички опити на сестра му Евгения да го убеди да не влиза в риалитито ударили на камък. „Известен съм с едно нещо и това са мо¬ите роднини. Върнете ми държавата, не ме гледайте тъпо!“, често натякваше от малкия екран на зрителите Тодор и въпреки опасени¬ята на цялата му рода, че фамилията ще бъде орезилена, Малък Тошко се превърна във всенароден любимец.

Престоят му във „ВИП Брадър“ се оказа фатален за връзката му със Силвия. След излизането си от шоуто Славков така и не успял да загърби бохемския живот и най-големия си порок – пиенето, и да стане мъж за пример.

Макар че малката Катерина е най-голямата радост и най-смисленото нещо в живота му, Малък Тошко се зарекъл пред баща си, че ще продължи рода Славкови със син. Малката Катя вече е излизала в ревютата на леля си Евгения и нищо чудно някой ден да тръгне по нейните стъпки, както своите братовчедки. Тя поразително прилича на баба си Людмила Живкова.

Любовната приказка на Малък Тошко с майката на 6-годишната му дъщеря Катерина започнала преди 11 г. По онова време Славков-младши имал славата на разюздан столичен плейбой, а Силвия била в брачните окови с подземния бос Поли Пантев.Тошко обаче се влюбил до полуда в нея и с риск за живота си заживява със Силвия и детето й от Поли Пантев Ралица.

Преди 2 години Малък Тошко попадна сред участниците в „Биг Брадър Ол Старс“ и грабна голямата награда – лъскав джип. „Тази носталгия – 55% от хората, дето искали време¬то на дядо ми да се върне, е съвсем нормална. Човек, като мине покрай първата кофа за боклук, и вижда как се редят на опашка хората. Това е трагедия. Нужно е, разбира се, внукът на Тодор Живков да работи. Ако не беше нужно, щяха да са намерили на дядо ми въображаемите пари. Но никой не ги е намерил, а ги търсиха навсякъде – по целия свят. Днес пак имам бизнес, който и тогава съм имал. Той не е мой, имам партньори и сме много хора, тоест не съм аз водещата фигура“, споделя за заниманията си Малък Тошко. И не коментира обвиненията, че няма нито един работен ден в живота си.
Той обаче вече страни от светския живот и може да бъде забелязан само на мрените ревюта на сестра си Жени. Спрял е алкохола и не пие. Говори се, че в последните месеци има осезаеми финансови проблеми и разпродава ценни вещи, оставени от баща му Иван Славков.

Синът на Владимир Живков вади парите си от покер. Владко вече е редови пенсионер, отрича слуховете, че си е палил цигарата с банкнота от 20 лева.

Владко, синът на татко. Така е известен в годините на соца Владимир Живков. Слуховете за буйната му младост обхождат цялата страна, раждат се дори легенди като този, че си пали цигарата с банкнота от 20 лева. Владимир Живков се смее на тази история и отсича, че не е достоверна.

Неотдавна синът на Тодор Живков влезе в редиците на българските пенсионери. Противно на слуховете, че ще взима тавана от 840 лева, се оказа, че пенсията му е около 420 лева. „Не че се оплаквам. Каквото за народа, това и за мен“, коментира той.

Владимир е минавал под венчило два пъти. За разлика от сестра си Людмила, която не създава никакви главоболия на фамилията, Владко растял буен и неорганизиран. Още като дете бил изпратен в Суворовското училище, за да се научи на войнишки ред и дисциплина.

Владимир се оженил за красивата плевенчанка Маруся Мирчевска, от която има син – Тодор Живков II, а по-късно се оженил за Валентина, от която има дъщеря Елизабет. За официалните доходи на Владимир Живков днес няма много информация. Знае се, че вече е пенсионер, а със съпругата му Валентина имат магазин за козметика. В първите годи¬ни на демокрацията върти бизнес с видеокасети. Днес тази далавера е отдавна замряла.

По-малко известни са децата му. Синът на Маруся и Владимир Живков е професионален покерджия и живее недалеч от Лос Анджелис. Роденият точно преди 36 години Тодор Живков II в САЩ се подвизава под името Тед Влад Живков. За внука на Тато у нас се знае твърде малко. Момчето е родено на 10 ноември 1979 г. – точно 10 години преди прочутият му дядо да падне от власт. До 1982 г. внукът живее с красивата си майка Маруся Мирчевска и баща си Владимир Живков. Скоро след развода им обаче в МВР се получава сигнал, че Мирчевска иска да изведе детето от България.

Дали сигналът е основателен, не е ясно, но малкият Тодор е взет от майка си и близо 10 години живее с баща си Владимир. Тъй като след развода на родителите си Тодор и майка му Маруся емигрират в Щатите, Тодор Живков-младши вече е американец.

Днес внукът на бившия Първи печели стотици хиляди долари от игри на покер й е сред най-успешните играчи зад океана.

За втората си съпруга Валентина Владко Живков е женен от есента на 1989 г. Тя също като Маруся е красавица. Петричанка е, а на младини е била манекенка. Дъщеря им Елизабет също като двете си братовчедки Андреа и Людмила, се е насочила към модата. Бети завършва моден дизайн в лондонския филиал на институт „Марангони“ и вече има в биографията си престижен стаж в прочутата британска модна къща „Аликзандър Макуин“. При идванията си в България ходи и в „Жени Стил“, където получава ценни напътствия и възможност да се обучава допълнително.

Също като братовчедките си Людмила и Андреа, и Елизабет се включва с идеи при разработването на част от моделите за колекциите на Жени Живкова.

Източник: dailypress.bg

Мотопедът  Балкан МК50-3 е предназначен за сравнително тежък режим на експлоатация, близък до този на мотоциклетите. Както се вижда от техническата харктеристика, той може да се движи със значителна скорост, да бъде язден от двама души (товар около 150 kgf), да изкачва наклони, далеч превишаващи наклоните по шосейната мрежа, може да се дви­жи по пътища със всякакъв вид настилка, а така също по ка­менисти терени без път и т. н. Затова конструкцията на мото­педа е нагодена да удовлетворява няколко основни (често про­тиворечиви) изисквания, гарантиращи експлоатационната си­гурност на изделието:  достатъчна якост при малко собствено тегло, маневреност и добра управляемост, устойчивост и комфорт за пътуващите, достатъчно мощен и сигурен двигател, надеждни спирачки и т. н.

Към 1975 г. мотопедът МК50-3 е последната и най-съвършена модификация на мотопедите Бал­кан и се прозизвежда във Велосипедния и мотоциклетен завод Балкан Ловеч. Предишните модели (Балкан 50ПМ с двигател с мощ­ност 2,2 к. с., с педали и гумени пръстени на предното окачване; Балкан 50МП2 със същия двигател, но с телескопична пред­на вилка; Балкан 50МПС с двигател 2,2 к. с., но с манивела за първоначално пускане в ход и Балкан 50МПМ с нов двигател с мощност 3,3 к. с. и тръбна рама) по времето, когато той се появява, са вече спрени от производство. Изброените модели обаче дават възможност да се натрупа значителен опит, да се отстранят редица слабости в койструкцията на мотопеда, за да се стигне до модела Балкан МК50-3, който по техникоексплоатационни качества съперничи на редица световно из­вестни мотопеди.Двигателят на мотопеда е двутактов и се охлажда от въз­душната струя, образувана при движението на мотопеда. Опитът е показал, че за мотопеди и мотоциклети с малък ходов обем не е оправдано използуването на четиритактови двигатели, конто, освен че са по-скъпи, изискват и много повече грижи за поддържането им по време па експлоатация. По тази причина над 95% от моделите мотопеди и леки мотоциклети в света са с двутактови двигатели.

Максималната мощност от 3,4 к. с. на Балкан МК50-3 позволява достигането на скорост 65 km/h, както и висока средна експлоата­ционна скорост при езда с двама човека. Първоначалното пус­кане на двигателя в ход се извършва крачно с манивела (кикстартер) мотоциклетен тип.

В двигателя в общ блок са разположени динамомагнетът, съединителят и тристепенната предавателна кутия. Превключ­ването на предавките става крачно чрез лост, разположен пред лявата стъпенка на водача.

Двигателят е захванат към рамата в три точки посредством болтови съединения.Рамата е тръбна, отворен тип, неразглобяема. Стоманените тръби, съответно усилени в най-натоварените зони, са захвана­ти една към друга чрез заварка.

Предното и задното колело на мотопеда са взаимозаменяе­ми. Имат стоманени капли 1,50А-19, захванати към главината с по 36 стоманени спици. Предната и задната гума са еднакви и имат размер 23 х 2,50?. Произвеждани са били в ДКЗ К. Русинов — Пазарджик.

В главините на колелата са монтирани челюстни спирачки с размери: диаметър на барабана 130 mm и широчина на феродовите накладки 25 mm. Добре регулирани, спирачките осигуряват спирачно закъснение около 6,5—7,0 m/s2. Спирачката на предното колело се задейства ръчно посредством лост, раз­положен в дясната част на кормилото и жило, пренасящо уси­лието от лоста до спирачния механизъм. Спирачката на задно­то колело се задействува крачно чрез лост, разположен непо­средствено пред дясната стъпенка на водача и чрез щанги свързващи лоста със спирачния механизъм на задното колело.

Окачването на метопеда Балкан МК50-3 е еластично, пружинно. Предното окачване представлява телескопична вилка с вградени цилин­дрични пружини без амортисьор. Ходът на вилката е 95 mm. Задното окачване се осъществява от два сухи пружинни теле­скопа, монтирани на люлееща се вилка, захваната шарнирно- към рамата. Тук също няма амортисьор. Ходът на задните те­лескопи 36 mm. Захващането им както към вилката, така и към рамата е еластично, осъществено чрез гумени втулки.Седалката е от микропореста гума върху ламаринена осно­ва, обшита с изкуствена кожа. Размерите на седалката са съобразени с ергономичните изисквания за удобен . стоеж на двама възрастни хора върху нея.

Резервоарът е с вместимост 8,5 литра, което осигурява про­бег около 350 km с едно зареждане. Резервното гориво е 1,5 л (за пробег около 40—45 km) и се включва чрез завъртане на бензиновия кран на положение резерва.

Електрическата уредба на Балкан МК50-3 е 6-волтова. Единстве­ният токоизточник е динамомагнет с мощност 30 вата. Бобина за ниско напрежение от магнета подава ток към бобината за високо напрежение, която е монтирана в седловината на резер­воара към основната тръба на рамата. Оттук към свещта се подава ток с високо напрежение, предизвикващо прескачане на искра между електродите на свещта.

Осветлението на мотопеда е осигурено по следния начин: отпред в отражателя на фара е монтирана една билуксова лам­па за къси и дълги светлини с мощност съответно 14 и 15 вата, а отзад в комбинирано осветлително тяло на задния калник са монтирани лампа за стоп-сигнала с мощност 15 вата и лампа за габаритно осветление с мощност 5 вата. Включвателят за стоп лампата е монтиран в главината на задното колело. При задействването на задната спирачка той включва на маса и за­тваря веригата на стоп-лампата, в резултат на което тя светва.Включването на осветлението при Балкан МК50-3 става от централния включвател, разположен на фара, а превключването на късите и дъл­ги светлини — от комбинирания ключ, разположен на кормилото до лявата ръкохватка. В този ключ е вграден и бутонът за включване на клаксона.

Както осветлението, така и звуковият сигнал могат да дей­стват само когато работи двигателят, т. е. когато се върти ро­торът на дицамомагнета, за да произвежда ток.

Изгорелите газове от двигателя се отвеждат в атмосферата от една изпускателна тръба, свързана с шумонамалителното гърне. За намаляване общия шум при работа на двигателя в средната дясна част на мотопеда под седалката е монтирана шумонамалителна кутия, в която е поместен въздушният фил­тър. Въздухът, засмукван от двигателя за образуване на горив­ната смес, е принуден да премине през сравнително големия обем на кутията, филтриращия хартиен елемент и през гумена тръба да навлезе в карбуратора. По този начин се намалява шумът, предизвикван от въздуха, навлизащ направо в откри­тия филтър.Непосредствено пред кутията е разположен карбураторът на Балкан МК50-3. Нарочно освободен от декоративни капаци, той е леснодостъпен за извършване на регулировки и почистване.

Предният и задният калник са изработени от стоманена ламарина, съответно профилирана. Предният калник е значи­телно по-тесен и плитък, което позволява насрещният въздух добре да обдухва и охлажда главата и цилиндъра на двига­теля.

Кормилото е от стоманена тръба, на двата края на която са набити пластмасови ръкохватки. Широчината му е съобра­зена с изискванията за леко и удобно кормуване. Към него се монтира и огледало за обратно виждане.

Мотопедът Балкан МК50-3 има инструментална кутия, разположена от ля­вата му страна симетрично на шумонамалителната кутия. Ин­струменталната кутия има достатъчен обем, за да побере ком­плекта инструменти и най-необходимите резервни части. Вър­ху подседалищната тръба на рамата и задния калник се мон­тира малък багажник, на който може да се вози багаж до 10 kg.
sandacite.bg

Следният текст е от 1966 г. и ни дава представа как са се формирали и какви са били цените на таксиметровите услуги преди 50 години.

,,При ползуването на таксиметровите автомобили от пътниците се заплаща за всеки изминат километър и за всяка минута престой. Та­кава тарифна система се нарича комбинирано заплащане. Същността на този начин на заплащане се състои в това, че при спиранията (при светофарите, на кръстопътищата, при спирания по искане на път­ника) или при движение с много малка скорост заплащането става в зависимост от времето. При движение на таксиметровия автомобил заплащането става в зависимост от изминатите километри. За авто­мобили, които не са снабдени с таксиметров апарат, изминатото раз­стояние се отчита по километража на автомобила. При автомобили, снабдени с таксиметров апарат, се отчита едновременно изминатото общо разстояние, платения пробег, платения престой и общата сума, която трябва да заплати пътникът, ползуващ таксиметровия автомобил.

Освен прилаганата у нас комбинирана тарифа съществуват сще две системи: 1) заплащане по време и 2) заплащане на километър.

При заплащане по време пътникът плаща стойността ка пътува­нето в зависимост от времето, през което таксиметровият автомобил е на негово разположение, включително и времето за подаване на авто­мобила. Заплащането се пресмята по стойността на един автомобилочас.

При заплащане на километър пътникът заплаща стойността на пътуването по разстоянието на превоза. Заплащането в този случай се пресмята по стойността на един автомoбилокилoметър. Последните две системи са по-несъвършени и затова по-рядко се прилагат.

Ползуването на таксиметровите автомобили у нас се заплаща въз основа на единните тарифи в зависимост от изминатото разстояние и големината (броя на местата) на таксиметровите автомобили.

За таксиметровите автомобили до 4 места за пътници се взема първоначална такса 0,30 лв. и по 0,16 лв. за всеки изминат километър.

За таксиметровите автомобили, които имат над 4 места за път­ници, се взема първоначална такса 0,40 лв. и по 0,20 лв. за всеки из­минат километър.

Престоите по искане или по вина на ползуващия автомобила се заплащат по 0,02 лв. на минута независимо от големината на авто­мобила. На всеки 100 км пробег пътникът има праьо на 30 минути безплатен престой, като при това се заплаща само първоначалната такса при тръгването.

Когато автомобилът е снабден с таксиметров апарат, пътникът заплаща само сумата, която показва таксиметровият апарат.”
sandacite.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив