Правец е с дълбоки исторически корени. Селище, сгушено в източния край на Ботевградската котловина. Спомените ми са от началото на 40-те на двадесети век. Още тогава имаше детска градина, настанена в стаите при църквата. В основното училище се учеше до трети (сегашният седми) клас. Учителите бяха добросъвестни хора, които учеха и децата, и възрастните в стопанския живот. В селото имаше четири обществени сгради – общината, медицинската амбулатория, училището и църквата. Улиците и дворовете бяха кални.
По-голяма част от жителите живееха тук и целогодишно се трудеха в селското стопанство. Една част от хората бяха на гурбет из страната. Работеха като миньори, бозаджии, млекари и други занаяти. Тукашните земеделски стопани с неимоверен труд обработваха с животинска тяга и ръчно не особено плодородната земя. Косенето на ливадите се извършваше ръчно. В Правец традиционно се отглеждаха прасета за продажба. Отглеждаше се и копринена буба. Подготвени жени точеха свила от тях. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – така наречения мед от тръст. Захарта по това време беше крайно дефицитна. Най-тежко беше положението на жените. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и отглеждане на децата. Младите майки, след като свършеха сутрин домашната работа, вземаха торбичката с оскъдната храна, задяваха детето с цедилото, вземаха люлилата и отиваха на нивата.
Електричество в Правец имаше от 1943 г., но държавни предприятия нямаше. Частни занаятчии имаше от всички професии. Общинското ръководство се състоеше от кмет, секретар-бирник и пъдар, който с барабан известяваше новините и разпоредбите на властта.
След 9 септември 1944 г., по време на Втората световна война, на фронта имаше и много правчани. Тогава жителите на селото, най-вече жените, приготвяха дрехи и други необходими неща и ги изпращаха на фронта за войниците. След войната и  държавата, и в Правец положението беше тежко. Нямаше храна, облекло и други стоки от първа необходимост. Хората, и особено младите, организирани в бригади, се включиха с ентусиазъм във възстановяването на страната. Бяха одържавени основните производствени средства. Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. Правец имаше късмет, че тук бе роден Тодор Живков, който оглави държавата през 1956 година. Главно под негово ръководство и в държавата, и в Правец в продължение на 45 години се извърши огромно строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец. Извърши се и културна революция. Правец стана град и е това, което виждаме сега.
Христо ХРИСТОВ-Референта, Правец :nabore.bg

А минаха години " , " Годините на моето детство " , " Времето лети напред и никога не обръща глава назад " и т. н.  " За риба на река Марица "       Моето детство премина в село Златна ливада , Старозагорски окръг . В днешно време селото доби популярност с това , че тук се намира най - старият християнски манастир в Европа , действащ и днес ! Аз съм от поколението на 60-70 -те години на миналия век , " бабино внуче " на село през летните ваканции . Дядовци и баби работеха в ТКЗС -то - единствен поминък в района ! А децата сме свободни и на " самоконтрол " . Правим организация за риболов . Ще ходим на река Марица . А аз много й разбирах на тази риба , бе ! Много я хващах ! Сборен пункт - в центъра на селото пред хоремака ( селската кръчма ). Тръгваме цяла чета с викове и крясъци , весели и превъзбудени ! Без вода и без храна ! Минаваме край селската воденица , вадим торен червей за стръв и по пътя край манастира се отправяме към река Марица . Само на 2 километра е от селото ! Месец юли е , царевичните ниви вече имат кочани с млечна царевица и всяко хлапе си отчупва по 3 - 4 кочана . Колко ще носиш , колко ще изядеш !? А и не ни се караха , защото виждаха възрастните , че не нахалстваме и не опустошаваме . С шеги и закачки вече сме на реката . Който ще лови риба с въдица се изтегля в страни на по - тихо и спокойно място , а тези , които ще се къпят и ще ловят риба с ръце и ще правят " плаж " - в друг район . И да не забравя да подчертая ! С нас имаше и по - големи батковци и каки , които по неписани закони си ни контролираха и пазеха , а и ние си ги слушахме ! Не им се сърдехме ! До тук - добре ! Става обяд, слънцето напича , дружината огладнява и ожаднява ! А ония години по река Марица нямаше питейна вода ! Имаше 1 - 2 кладенеца , но водата беше застояла и пълно с жаби ! Как да пиеш !? По - големите дават идея ! На отсрещния бряг на Марица е село Сталево ! Техният бостан с дини е съвсем до водата ! Значи - атака ! Река Марица е в лятно безводие и е само на плитки ръкави ! Динята , хвърлена във водата плува ! Ихаааа ! Лесна плячка ! Давааай - на нашия бряг ! От 20 дини само 3 стават за ядене , останалите " зелени тикви " ! Но сме доволни и щастливи ! По - малките са събрали съчки и дърва за огън , пекат царевицата . Къде изгорена къде опечена , къде сурова , ръбаме и сме щастливи ! А и аз майстор - рибар ! Ей , вървеше ми , бе ! Докато няма , няма , че като почнах да вадя едни едри каракуди и шаранчета - виж ти късмет ! И за тях веднага се намериха " хирурзи " и " патоанатоми " и на жарта ! Духовете са спокойни , гладни и жадни вече няма . Игрите продължават до залез слънце ! Под контрола на по - големите си правим една привидна проверка , убеждаваме се , че личният състав е на лице и спокойни се прибираме в село . След кратка почивка  и лична хигиена , без уговорка и покана сме отново сред село ! Игри и закачки до късна нощ ! ....... А минаха години ! Времето лети , поумняваме , остаряваме и НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД !
Автори:Росен Бакърджиев и Тихомир Тенев
КАК БИХМЕ ЧЕРКОВНАТА КАМБАНА В 12 ПРЕЗ НОЩТА >>>

Федел Кастро с Добри Джуров и Тодор Живков
Бившият кубински лидер издъхнал в дома си

Легендарният кубински лидер Фидел Кастро почина на 90-годишна възраст, предава AFP.

Кастро е издъхнал в петък вечер в дома си в столицата Хавана.

"Командирът на кубинската революция почина в 22:29 тази вечер" (местно време), заяви в ефира на националната телевизия Раул Кастро, негов брат и президент на карибската държава.

Кастро беше министър-председател на Куба от февруари 1959 г. до декември 1976 г., а след това председател на Държавния съвет на Куба.

Той беше и първи секретар на Кубинската комунистическа партия, пише Wikipedia.

Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и екип от 5 студенти-стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменна епоха). От времето на късна бронзова и ранна желязна епоха се слага началото на малко селище, намирало се в близост до днешния град, в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримска епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се счита за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.








Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив