Здравеопазването по времето на социализма

След  Девети септември Партията осъзнава, че ще управлява страна затворена зад Желязна завеса. Няма нито достъп, нито пари за модерна техника и оригинални лекарства.
Да, агенти на тайните служби крадат планове за медицинска техника и български предприятия ги преработват като измислени в България. Някои, като „български” кувьоз заработват, други, като „български” рентгенов апарат не стават.  Някои от откраднати от капиталистически страни  лекарства са сполучливо изработени и се произвеждат като „български”лекарства. Стават по-груби, но вършат работа.
Партията управлява с ясното съзнание, че добри лекари и мед. сестри ще намалят негативите от липсваща връзка със Световните достижения на медицинската индустрия. Затова българските лекари са с много добра, дори отлична подготовка. Това е така защото те нямат техника на която да се доверят и трябва да познават симптомите за да се грижат за нацията.
Българските лекари и мед. сестри са герои !Тежките условия в България налагат лекарите да се подкрепят и Държавата да не търси отговорност при грешки защото вината е солидарна. Колкото е виновен лекарят, който е убил пациент, толкова е виновна и Държавата, която не е осигурила нормални условия за лечение на населението.
Днес е трудно да си спомним тоталната липса на модерна техника във всички български болници.
Да, в Правителствена, в ИСУЛ, ВМИ, в Клиниката на Четвърти километър имаше и техника, и специалисти. Някои имаха достъп до болници на СССР, а други отиваха тайно в Европа или Израел.
Българите ползваха магьосници и врачки за да им „гледат” кой лекар може да спаси детето им.
Нуждата от добри лекари е от десетилетия защото хиляди български лекари и сестри работеха в чужбина. Партията изпращаше медици за да подпомагат братски народи. Печалбата, ОТКРАДНАТОТО от заплатите им осигурява лечението на партийният елит. Всеки български медик, работещ в чужбина, получаваше част от заплатата си в български лева, с ОГРОМНИ удръжки за Държавната фирма която ги е изпратила на работа.
Не, не както е сега ! Не става въпрос за еднократна такса, а за месечни удръжки на голяма част от заплатата ! Всеки български лекар или мед. сестра, който се е уредил да работи в чужбина разделяше заплатата си с Партията – Държава.Днес купуваме медицинска техника с подарени от европейските данъкоплатци пари.
Хората в Европа плащат данъци и ЕК изпраща част от парите им за да подобри медицината в България и никой не знае колко и къде са доларите, които НРБ крадеше от лекари и сестри. Крадеше е коректен израз.
Днес Законът забранява на фирмата, която е осигурила работа на българи да получава част от заплатата им. Днес Законът приема, че това е престъпление.
По време на социализма на лекари в смесените райони се плаща със злато. При сюнет, раждане или спасен човешки живот се дарява лекарят. Хората са благодарни защото знаят, че само знанията и опита на лекарят е спасил близките им хора. Не, НЕ Държавата или Партията, а Докторът е спасител в провинцията на България.  Пациентите при социализма даряваха лекарите с радост защото знаеха, че е необходима мотивация за да учат цял живот.
Лекарите при Социализма спасяваха хора въпреки лошите условия, въпреки мръсотията, въпреки липсата на техника и лекарства.При социализма проблемът не беше в лекарите и сестрите, а в липсата на хигиена. Българските пациенти измираха заради инфекции, а не заради болестта, с която се борят.
НРБ не произвеждаше химикали за почистване на болници и поликлиники. Липсата на химикали за дезинфекция и почистване уби хиляди и хиляди българи. Да, „барабаните ” стерилизираха инструменти и съдове, но пода, стени, тавани, легла, тоалетни, коридори, кухни, складове и … оставаха без дезинфекция.
Проблемите на Бърза помощ съживиха спомени.Спомних си, че лекари от Първа градска болница спасяваха живота ни като деца. После нещата се променяха и когато през 1985-1986-та година махнах третата си сливица участвах в „операцията”. Да, да, платих на уважаван лекар и ми изряза третата сливица. Проблемът беше, че не можех да отсъствам от работа и той прие да ме оперира сутринта, да се прибера за няколко часа и да отида на работа още същия ден. Сестрата отказа да участва и аз бях асистент на доктора.
– Хвани конеца, дръж здраво, опъвай, аз ще ги срежа. Смело ! Нали няма проблем ?
– Не, докторе, няма проблем…
Всичко мина добре. Благодарих му и се обадих на следващия ден, че съм добре. Това не може да се случи в мирно време никъде из Европа. Искам да кажа, че корупцията не е от вчера по тези земи.
През 1983-та година лекар от ХІХ поликлиника сгреши и уби майка ми. Въпросът не се раздуха защото ние с брат ми преценихме, че докторката не е виновна. Тя не познаваше майка ни и й направи голяма услуга. Рак щеше да я убие след няколко месеца. За да покрият колежката си лекари намериха екип на Бърза помощ, който изпълни желанието на майка ми да не умира пред очите ни. Няколко дни разговаряхме и разбрахме, че е непоколебима.Тогава лекар от ХІХ поликлиника извика Екип на Бърза помощ, който беше предупреден какво иска майка ни. Обясниха ни, че в Пирогов няма да приемат българка, която няма шанс за оздравяване и да облекчат с опиати болката в последните часове от живота й. Посъветваха ни да направим като циганите и след съгласие на майка ми станахме престъпници.
Линейката спря пред входа на Пирогов, свалихме носилката и преместихме майка ми на носилка от Пирогов. Тръгнахме си с линейката, а майка ни остана пред главния вход на Пирогов, пред смаяните погледи на следовател и санитари. Приеха я с процедурата за приемане на цигани. Майка ми беше приета в Пирогов с номер, без паспорт, без документи, без епикриза. Така приемат и днес циганите във всяка българска болница. На следващият ден с брат ми отидохме при майка ни и дойде следовател, който заплашва, заплашва, но всички знаехме, че няма да има никакви последствия защото ние направихме това, което правят български роми, а на тях не им правят нищо.
Майка ни почина след няколко дни. Отидох за кафе и когато се върнах вече я нямаше. Благодаря на всички, които облекчиха болките й !
Разказвам случай от 1983-та година !!!Българското здравеопазване не може да се промени ако не се покаже на данъкоплатците – избиратели Двойното дъно и не се включи Цялата мощ на Държавата в избиване на прозорци и пускане на слънчева светлина в катакомбите на гетата .
Всеки, който говори за здравеопазване, но не свързва здравеопазването с принуждаване цигани да стават Първо поколение данъкоплатци лъже ! Когато Държавата стартира План „Първо плащане на данък и осигуровки” ще може да се говори за болници и здравеопазване. Дълговете на болниците не са откраднати пари !
Е малка част може да е отклонена като „възнаграждение за страха”, но основната част от дълговете на болниците е похарчена за здравеопазването на хората от Двойното дъно. Невидимите хора получават безплатни грижи и това убива плащащите данъци и осигуровки. Ясно е, че проблем, който е измислен и създаден преди 50-60 години не може да бъде решен бързо. Когато започне изчистването ще са необходими няколко поколения.

Статията ни бе любезно предоставена от нейния автор Владимир Йосифов и BriagNews.
Със съкращения.

Научете повече

Как бихме черковната камбана в 12 часа през нощта

" Камбани звънят "  Както вече е ставало дума , аз съм " бабино " внуче от поколението на 60- 70 - те години на миналия век ! Годините на моето щастливо и неповторимо детство . И отново е лято , жътва е , жега е в Тракийската низина , централна Тракия !  Тук вече сме по - големички , около 16 - 17 годишни , тъкмо за шамари ! Денят ни преминава в игри , закачки , риболов на нашата малка селска река , учим се да пушим тютюн ( цигари ) с филтър и без филтър ! Денят преваля , слънцето е към залез и решаваме да отидем да берем " вечернички ". Това е някакъв интересен див сорт карамфил , който вирее само по този край , цъфти по жътва привечер и ухае с много нежен аромат . Ходим по драки и шубраци , весело ни е и си берем цветя . Прибираме се за кратко , вечеряме и отново навън . Играем на " криеница " . Спонтанно решаваме да се разходим отново до селският манастир свети Атанасий Велики , придобил известност с това , че е единственият най - стар християнски манастир в Европа , действащ и сега ! Качваме се горе в манастира и сядаме на тревата под големия дъб пред църквичката .Тук през турско се е крил и Васил Левски . Сред песни , закачки , анекдоти , някъде към 0 часа посред нощ някой " умник " от нашите решава , че трябва да бие църковната камбана " на умряло " ! ! !  Даннн, даннн , даннн ! Чува се в цяло село ! Жътва е ! Единственият сигнал за тревога през онези години ! Всеки е склонен да си мисли най - лошото ! Дядо поп Иванчо ( БОГ да го прости ) излиза на вън по бели гащи и захвърлил калимявката , патрахиля и расото , брада скуби , БОГА проклина , нас псува и " благославя " ! Ноооо , не идва към нас ! Стиска ли му !? А ние , мислейки се за герои , себе си наричайки " деца на ДЯВОЛА " се кикотим от сърце , също сипем любезни " благословии по адрес на дяда попа ! А то каква била работата !? Камбаненият звън бил сигнал за тревога , ама на нас кой да ни разясни това !? Изпъкнали с едни гърди напред , станали " герои " се отправяме към къщи и отиваме да спим . На другият ден само се споменава из село за нашия подвиг , но само толкова . После сигналът за тревога го променят  с " пушечен " изстрел ! Ааааах , приятели ! Да знаете само какъв " автогол " си вкараха управата на ТКЗС с този " пушечен " изстрел ! И младежкият ни ум по онова време търпеше развитие ! По линия на ТНТМ ( Техническо и научно творчество за младежта ) създадохме младежката собствено ръчно направена гладкоцевна пушка " карагия " ! Е ? Какво правим !? Стрелба до БОГА по всяко време на денонощието и се отказаха от всякакви общообществени сигнали и аларми за уповестяване ! Еееех ! А минаха годинки ! Остаряхме , но не поумняхме ! Все същите деца си останахме !
Автори:Росен Бакърджиев и Тихомир Тенев
Следваща публикация:Как ядох бой във влака

Научете повече

Леда Тасева (22.08.1926 - 04.07.1989 г.)

Публиката я познава като Леда Тасева, но рожденото ѝ име е Виолета Цветкова Тасева. Родена е на 22 август 1926 г. във Видин, по-голямата част от живота ѝ минава в София. Завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, играе в театъра, киното и телевизията. За нея не е важно дали ролята е главна, или не е – важно е да я обикне, да я разбере, да я пресъздаде. Затова и публиката още я помни от филми като „Да обичаш на инат” и „Звезди в косите, сълзи в очите”, но най-вече в телевизионния театър „Харолд и Мод”, постановка на Хачо Бояджиев, която през 1986 г. превърна Леда Тасева и Стефан Данаилов в незабравим актьорски тандем. Затова и през 2002-а, когато реши да постави отново пиесата на Колин Хигинс за странната връзка между 80-годишна старица и 20-годишен хлапак, проф. Бояджиев посвети премиерата на „голямата Леда”.

Научете повече

Последният български космонавт Александър Александров

Преди 28 години втория български космонавт Александър Александров излетя в Космоса.
На 7 юни 1988 г. стартира съветският космически кораб „Союз ТМ-5“ с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов, бординженерa Виктор Петрович Савиних и българският космонавт майор. Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско.   През 1977 г. Александров e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.
Това е решено в специално създадена за това  комисия за избор на първия българин, който ще има честта да полети в космоса, където се развихря люта борба, вдъхновена от местния патриотизъм. На финала остават двама летци – Георги Какалов от Ловеч и Александър Александров от Омуртаг, Разградско. За Александър Александров, се застъпва неговият земляк, членът на Политбюро Пенчо Кубадински. Както личи по името му, той също е от Лудогорието (до 1934-а родното му село Лозница се е казвало Кубадин).Ловешкото лоби, обаче се оказва доста по-силно. В него влизат ген. Добри Джуров, министър на народната отбрана от с. Врабево, Ловешко; Гриша Филипов, секретар на ЦК и член на Политбюро, бъдещ министър-председател; Милко Балев, началник на кабинета на Тодор Живков и по-късно член на Политбюро; председателят на президиума на БАН акад. Ангел Балевски. Последните двама са от Троян. В крайна сметка Георги Иванов Какалов, е определен за титуляр, а Александров остава негов дубльор.
Последното препятствие за първия ни космонавт се оказва неговата фамилия. Руснаците не я харесват, понеже на руски тя се превежда нещо като „Посерков” и съветските другари решават, че тя трябва задължително да бъде сменена. Така Георги Какалов става набързо Георги Иванов, фамилията, с която става известен. Към останалата подготовка той трябва да упражнява и новия си подпис. На 10 април 1979 г. той излита на борда на “Союз 33” със съветския космонавт Николай Рукавишников. Поради повреда на кораба двамата не успяват да се скачат с орбиталната станция. Животът им виси на косъм, но със самообладание и малко късмет те успяват да се приземят невредими и стават герои на България и на Съветския съюз. Независимо от неуспеха на “Союз 33” програмата “Интеркосмос” се смята за изпълнена. Тя продължава с полета на унгарския космонавт, а друг българин не се предвижда.През 1986 г., обаче се подписва двустранно споразумение между Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство – България и ГЛАВКОСМОС – СССР.  Така само седем години след първия български космически полет на страната ни се предоставя възможност да изпрати втори сънародник в космоса, което е и прецедент в международната космическа програма „Интеркосмос”. Главната причина посочвана затова е, неуспехът на първата ни мисия в космоса от 1979 г.  За осъществяването на  втория ни космически полет  горещо се застъпва и дългогодишният военен министър ген. Добри Джуров, който решава да го направи в памет на загиналия си син –летеца Чавдар Джуров, загинал по време на полет при трагични обстоятелства. Това разбира се не може да стане и без безрезервната подкрепа на Съветския съюз .Кандидатите за космонавти се подбират между летците от изтребителната авиация. Подават документи около 300 човека. Изследванията са толкова щателни, че след тях някои кандидати се сбогуват завинаги със самолетите – лекарите им откриват недопустими за пилоти аномалии, останали дотогава незабелязани. След тестовете в България остават 10 души, от които съветски медици подбират четирима за по нататъшни изследвания в Москва. До финалната четворка достигат Александър Александров, по-малкият му брат Пламен, Красимир Стоянов и Николай Райков. Те отиват в руската столица на заключителни медицински тестове. Руснаците отхвърлят Пламен и изказват някои резерви по отношение на Райков. След това четиримата се връщат в България, където също както при първия космонавт, изборът прави политическа комисия начело с ген. Добри Джуров. До този момент всички кандидати смятат Александър Александров за безспорен фаворит, тъй като е бил дубльор на Георги Иванов. През изтеклите седем години той запазва формата си и междувременно е завършил аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на СССР в Москва. Събитията обаче се развиват така, че Александров едва не се разминава за втори път с шанса да полети в Космоса. Предложението на командването на авиацията е: 1. Стоянов; 2. Райков; 3. Ал. Александров. Двойката избраници трябва да замине за Москва на 10 януари 1987 г. Предвидено е имената им да се оповестят на 5-и. Зад кулисите отново се развихря битка между членовете на Политбюро. Говори се, че на свой ред  Пенчо Кубадински този път  оказва много по-мощен натиск в полза на своя земляк Александров. Броени месеци преди насрочения полет партийно-правителствената комисия по предложение на самия си председател – военния министър, прехвърля решението на Главното политическо управление на армията. То се отлага за последния момент – 8 януари 1988 г. Според някои източници отново се пускат в ход политически компромати, но в крайна сметка за титуляр е определен Александров, а за негов дубльор – Стоянов. Красимир Стоянов, който напуска  армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС твърди, че двамата не са знаели за този избор до

последния момент. Едва десетина дни преди полета съвместна българо-съветска комисия им съобщава разпределението на ролите.Подготовката на екипажите на двамата кандидати за космонавти Александър Александров и Красимир Стоянов започва през 1987 г. в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“ край Москва и трае около шест месеца. През февруари 1987 г. е утвърден космическият проект „Шипка“, който включва научно-техническата програма и цялата дейност по подготовката и провеждането на полета. През лятото на 1987 г. продължават с летателна подготовка в родината, а през есента се връщат в СССР и са разпределени в екипажите си: Александров с Виктор Савиних и Анатолий Соловьов, а Стоянов с Владимир Ляхов и Александър Серебров.На 6 юни 1988 г. на космодрума Байконур се събират Добри Джуров, Борис Бонев, членът на политбюро Йордан Йотов, посланикът ни в Москва Георги Панков, председателят на БАН акад. Ангел Балевски и командващият авиацията ген. Любчо Благоев. На следващия ден в 18,03 часа космическият кораб “Союз ТМ 5” е изстрелян. Този път проектът се увенчава с пълен успех. На 9 юни корабът се скачва с космическата орбитална станция “Мир”, където са Владимир Титов и Муса Манаров. В реализацията на научната програма вземат участие над 15 научни организации, производствени и спомагателни звена от българска страна, при което в работите участват над 1000 научни работници, инженери, технолози и други специалисти. Базовата организация за осъществяването на проекта от българска страна е Института за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ- БАН).  По време на полета се извършват над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Осъществен е и телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската телевизия. Всичките 51 експеримента, предвидени в “Шипка”, са осъществени, и на 17 юни в 14,20 часа “Союз ТМ 5” се приземява в Северен Казахстан.Така ние сме единствената социалистическа държава, която праща още един свой гражданин в Космоса. Няма нито една страна с нашите мащаби и население, която да е с двама космонавти и да е извела на орбита повече от 150 апаратури, прибори и системи, с които са проведени около 300 експеримента на борда на различни спътници и орбитални станции! Страната ни е 18-ата в света според класацията на ООН за държави, изпратили собствена научна апаратура в Космоса, шеста със собствен космонавт, трета, която произвежда специална космическа храна и е изпратила втори космонавт, само след СССР и САЩ.
socbg.com

Научете повече

Любимите Татяна Лолова и Тодор Колев

Аз вече съм пияна.
-Не,дарлинг. Ти си трезва като малко,пухкаво пингвинче.

Научете повече

Срещата на Джина Лолобриджида с Фидел Кастро и как остава 12 дни насаме с него

Джина Лолобриджида 12 дни насаме с Фидел Кастро.
Mрез 1974 г. Джина Лолобриджида е командирована от италианската телевизия “Рай Уно” в Куба, за да направи интервмю с Фидел Кастро, както и филмов портрет за него. Актрисата е на 47 години и все така хубава. Да припомним, че през 1995 г. тя е обявена за най-красивата жена в света, а италианците я наричат национално съкровище. Вече е изиграла култовите си роли във “Фанфан лалето” (1952) и “Парижката света Богородица” (1956), снимала се е още в десетки филми и киното сякаш и е поомръзнало. А и напират млади красавици и нови кандидати за звездна слава. Лолобриджида търси предизвикателства в други области на изкуството - най-вече в архитектурата, фотографията и журналистиката. Нейни скулптури притежават най-престижните музеи в Москва, Париж, Севиля и др., а фотографиите й са показвани във Венеция, Ню Йорк, Токио... От революцията в Куба са минали 15 години, но нейният водач Фидел Кастро продължава да е един от най-популярните ръководители в света. Харизматичен, красноречив и неустоим за жените. Строго охраняван и трудно достъпен заради несекващите опити за убийство и атентати срещу него. Но пред красивата италианка няма прегради. Тя престоява на Острова на свободата 12 дни. Заснема филма и разговорите и се връща в Рим. Но държавната телевизия “Рай Уно” не ги излъчва. Нещо повече - по странен начин и при неустановени обстоятелства лентата със заснетия материал изчезва. И никога не е намерена, твърди унгарският драматург Жолт Пожгай. Тази интересна история “лежи” в основата на неговата пиеса “Джина и Фидел”, която той сам режисира в Сатиричния театър. Раждането на пиесата става по също така доста любопитен начин. През 1994 г. Пожгай ръководи издателство в Будапеща. На един панаир на книгата вижда албум с фотографии, направени от Джина Лолобриджида и решава да го издаде и на унгарски. Свързва се по телефона с актрисата фотографка и тя дава разрешение за издаването на албума. Телефонната им връзка продължава. “Често ми се случваше да си седя вкъщи по пижама и да водя дълги разговори с Джина. А в семейството ми не можеха да повярват, че това наистина се случва”, разказа Жолт Пожгай. Той и художникът на издателството отиват в Италия, за да се срещнат с Лолобриджида. Пътуват с жените си, защото и те искат да видят на живо легендата на италианското кино. Планират да останат там 3 дни, но за радост на съпругите, стоят цяла седмица. От дългите разговори разбират, колко важни за актрисата са изобразителното изкуство и скулптурата. Градината й е пълна с големи бронзови статуи. Показва им и специална стая, която нарича “стая за молитви”. Тя е абсолютно празна, няма никакви мебели, а само една свещ в средата й. Но стените са покрити с авторски снимки на Лолобриджида. На тях са много известни личности в киното и други области, с които тя е работила. А те са много и са наистина величини - от Жерар Филип до Мерилин Монро. Когато й гостуват унгарците, Лолобриджида е вече на 67 години, но още е красива жена с особено излъчване. И много непосредствена. Признава, че не обича театъра, което за драматурга Пожгай звучи стряскащо. Но двамата бързо се сприятеляват... Когато се връщат в Будапеща, книгоиздателството вече е с нов изпълнителен директор, който не иска да издаде албума на Джина Лолобриджида. Пожгай казва, че причината за това била политическа, а италианката така и не разбира цялата истина, защо книгата й не вижда бял свят в Унгария. Чувството за вина у Жолт Пожгай провокира идеята да напише пиеса за двамата и онези 12 дни, които прекарват заедно . За тази среща Джина му разказва, докато й гостуват, и той е впечатлен от добрите спомени, които тя пази от срещите и разговорите с команданте Фидел. Конкретният подтик да напише пиесата е едно признание на Фидел Кастро. Преди няколко години остаряващият лидер на Куба казва в едно от редките си интервюта, че срещата му с Джина Лолобриджида била много определяща в живота му. Според автора всеки човек има такива срещи - кратки, но споменът за които се носи цял живот. Това е пиеса за срещата на двама души, оставила завинаги следа във всеки от тях. “Ясно беше, че не става дума за любовна връзка, нито за сексуална - казва Жолт Пожгай. - Тогава там се срещат два много различни свята. Тя, свикнала на луксозен живот в родната Италия, изведнъж се оказва в непознат за нея свят. И той, ръководител на една държава, в която революцията може още да се усети по улиците. Хората там всеки ден трябва да се борят. Но тя много харесала Фидел като личност. И обратното...” “Говори се, че Фидел е бил неустоим за жените”, леко провокирам унгареца. Той казва, че знае за “някаква българска танцьорка”, за която се говори, че “имала нещо” с Кастро. Допълвам, че се говори същото и за наша естрадна певица, но Жолт явно не иска да коментира “жълтини”, и разказва, че личният живот на Фидел е много трагичен. Знае се, че е имал връзки с много жени, но не успява да изгради истинска качествена семейна връзка с никоя от тях. Знае се и че има много деца, но няма възможността да възпита нито едно от тях, а пък има голямо желание за това. Знае се, че Джина Лолобриджида има съпруг и син, но много рядко виждала сина си. Италианката се омъжва за лекаря от сръбски произход Мирко Скофич и му ражда син, кръстен също Мирко. Развеждат се след 22 години брак. Всичко това го има и в пиесата на Пожгай. Но голямата част в нея е плод на творческото въображение на автора. Например, че Кастро предлага на Лолобриджида да стане министър на културата на Куба. Това му хрумва, защото, когато се среща и разговаря с Джина, министър на културата на Гърция за втори път е актрисата Мелина Меркури. Пиесата е структурирана в 15 срещи между Джина и Фидел Политическият лидер и филмовата звезда постепенно изграждат доверие помежду си. В същото време свалят маските си и постепенно променят представите за себе си и за другия. Пожгай репетира на камерна сцена “Методи Андонов” на Сатиричния театър. В ролята на Джина Лолобриджида е Нона Йотова. Сега тя е на годините на кинозвездата, когато тя се среща с Кастро в Куба. Като малка Нона иска да прилича точно на Джина Лолобриджида, докато мери перуките на майка си. И до днес Йотова се възхищава на италианската киноикона и дори смята, че нейния талант не е бил достатъчно оценен, както на вечната й съперница на екрана София Лорен. В образа на Кастро е актьорът Кирил Ефремов, познат на зрителите най-вече от серила “Под прикритие” и някогашното тв предаване на Влади Въргала “Шаш”. Жолт Пожгай е драматург, театрален и филмов режисьор. Роден е през 1960 г. в Печ, Унгария. Премиерата на първата му пиеса “Хорацио” е през 1988 г. Автор е на 57 творби - трагедии, комедии, фарсове, приказни пиеси и пиеси с музика, поставяни в 87 театъра в Унгари и по света. От 1 февруари 2012 г. Пожгай е артистичен директор на New Theatre, един от най-големите театри в Унгария. Премиерата на пиесата “Джина и Фидел” в Сатиричния театър е на 5 април, понеделник. P. S. В четвъртък нашата кореспондентка в Рим Виолина Христова успява да се свърже по телефона с Джина Лолобриджида. Актрисата, която е на 89 години, се оплаква, че не е добре с главата и вече не помни някои неща. Казва, че от “Рай Уно” никога не са имали правата върху филма за Кастро, затова и не е излъчен. Този филм е при нея и тя се опитва да го продаде на някоя световна компании.
Източник:24chasa.bg

Научете повече