Дори и най-върлият опонент на социалистическия режим в България не би отрекъл подема на множество направления в сферата на промишлеността, селското стопанство, туризма и др. Именно заради това ние решихме в серия от няколко публикации да разкажем за някои от отраслите, в които България става световен лидер. Безспорно един от тях е производството на кари. Само за няколко десетилетия страната ни се превръща в един от световните лидери в производството на електро и мотокари, а печалбите от износа са определят на милиарди левове. Благодарение на нашите приятели от „Спомени от Народната република“ ви предоставяме изключително интересна информация по темата, която може да прочетете в следващите редове.

По времето на социализма страната ни се нарежда сред световните лидери по производство на кари.“ Балканкар“ достига по натури, обеми и експорт на електро- и мотокари американската „Кларк“ и японската „Тойота“. Същата челна позиция заема и електротелферното производство съсредоточено в Габрово.

Производството на кари в България е един от секторите на родната промишленост, който в историята си е имал значителни постижения. От разработването на първата опитна серия на подемно-транспортните машини у нас през 1952 г. отрасълът непрекъснато се разраства и усъвършенства докато към края на 70-те години на миналия век страната ни излиза на първо място по обем на производство на кари в света. Късните 80 години на века обаче са началото на края за държавната фирма „Балканкар“. Структурни промени, започнали още преди началото на прехода от планова към пазарна икономика довеждат до постепенната деградация на каростроенето в България.

Идеята за производството на кари у нас се появява в ранните 50 години на 20 век. Към нейната реализация на практика се пристъпва през 1952 г., когато е разработена и първата опитна серия български платформени електрокари, общо 5 на брой. По-късно, през 1955 г. е произведена още една серия и на следващата година, по време на 7-та сесия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), страната ни получава специализация за производство на безрелсови подемно-транспортни средства с електрозадвижване. Поради тази причина през идущата 1957 г. започва и фактическата продукция на кари у нас. Началото е поставено в софийския завод „6-ти септември“, който по това време изработва трамвайни мотриси и тролейбуси. За да се подготвят за създаването на машините, наши специалисти са изпратени на обучение в гр. Дечин, Чехословакия, която тогава е основен производител на електрокари. Производството започва на старата площадка на „6-ти септември“. По късно – в началото на 60-те, функциониращият вече каростроителен завод се премества, като новите му сгради и съоръжения са изградени с помощта на френския автомобилен гигант „Рено“.Още през 1957 г. е реализиран и първият износ на новата продукция – 150 платформени електрокари са продадени в Чехословакия и СССР. Следващата 1958 г. бележи и първата голяма партида от подемно-транспортните средства, изтъргувана в чужбина. Тогава 3 000 машини са изнесени за Китай. Същата година в страната ни започва и производството на нов вид кари – високоповдигачи. То се съсредоточава в завод „6-ти септември“, а продукцията на нископовдигащи и платформени електрокари се премества в столичното предприятие „Средец“ – бившият „Завод 12“.

В началото на 60-те години структурата на българското каростроене продължава да се разширява. Открит е завод „Дунав“ в гр. Лом. Той се специализира за производството на платформени електрокари и влекачи. Капацитетът му е за създаване на 15 000 – 18 000 машини годишно. Ново поделение на държавната фирма се открива и във Враца, където в преустроена коларска работилница започва продукцията на особен вид електрокари – с ръчно направляване. По-късно е създаден и завод „Вит“ в Плевен, който поема врачанското производство на ръчно-водими машини. Тук започват да се правят и мотокари. Средногодишно продукцията на този завод през периода на функционирането му достига 8 500 – 9 500 броя кари.

Може би най-известното предприятие от веригата – завод „Рекорд“ в Пловдив се появява в началото на 70-те години. Той е специализиран в производството на мотокари. Каростроенето в България се развива с нарастващ темп. Увеличава се обемът на произведена продукция, задълбочава се специализацията на страната ни в тази сфера на машиностроенето. През 1963 г. у нас дори е създаден Институтът по електро- и мотокари – единствена по рода си в света научно-изследователска и проектно-конструкторска организация. Малко по-късно се ражда и първото в България държавно стопанско обединение (ДСО) с основна дейност производство на подемно транспортни машини – ДСО „Транспортно машиностроене“. От него в последствие възникват ДСО „Хидравлика“ в Казанлък и телферостроенето в Габрово.Марката „Балканкар“ се появява към края на 60-те години на века. Нейното запазено лого обаче става повод за интернационален съдебен спор. След като България започва да изнася кари за запада, се оказва, че белгийска фирма, която търгува на международните пазари е регистрирала почти идентична търговска марка. Случаят е отнесен в съда, като чуждата компания се опитва да принуди „Балканкар“ да промени логото си. Но от българска страна в спора се намесват едни от най-добрите ни юристи. Те успяват да докажат, че марката на родната фирма съществено се различава от тази на белгийската и така нашето предприятие запазва своето лого. В структурата на държавното обединение „Балканкар“ влизат не само петте монтажни завода. То включва и предприятия за производство на междинни продукти, използвани при създаването на електро- и мотокари. В края на 80-те години в състава му има 39 поделения – 31 в страната и 8 в чужбина. В неговите заводи се произвеждат и автобуси, леки коли, велосипеди и др.

От година на година броят на транспортно-подемните машини, които се правят у нас нараства. През 1978 г. България дори излиза на чело в света по общ обем производство и износ на кари- около 89 000 броя. На тази позиция страната ни се задържа редица години. За сравнение по това време във всички останали страни от Европа общо се произвеждат около 17 000 – 18 000 подобни машини годишно. През 1988 г. България произвежда 1/5 от световното производство на електрокари и мотокари и по производство на човек от населението заема първо място в света (82,5 хил. за година). За 1986 г. по абсолютно производство на електро- и мотокари е на трето място в света: ФРГ – 113,7 хил., Япония – 111,6 хил., България – 84,8 хил., САЩ – 50,0 хил. За периода 1981-1990 г. средно 90% от тази продукция се изнася. В периода 1984-1990 г. делът на износа на българските електро- и мотокари е 17% от общото световно производство. (СГ-91 г. с. 311, 519).По-голямата част от продукцията на български електро- и мотокари отива за износ. Средногодишнонеговият обем се движи в рамките на 70 000 – 75 000 броя машини. Естествено, повечето от тях – около 60 000 бройки заминават за СССР, 5 000 – 6 000 отиват в Германската демократична република (ГДР), а по т. нар. второ направление (страните извън СИВ) се търгуват около 4 500 бройки годишно. Кари се изнасят за Великобритания, Франция, Испания, Италия, Федерална република Германия (ФРГ), Египет, Сингапур и т.н. Срещу износа на кари за страните от СИВ България получава нефт, газ и метали на по-ниски цени. На практика от тази търговия страната ни само печели. Изнасяните от нас машини не винаги са изпълнени на ниво, тъй като конкуренция липсва и договорените бройки така или иначе се закупуват от социалистическите страни. Срещу тях обаче България получава конкурентоспособни, дори на западните пазари стоки.

Освен близо 40-те завода у нас, които създават продукция с марката “Балканкар”, започва кооперирано производство на кари в различни части на света – Китай, Иран, Куба, КНДР, Турция, Алжир, Югославия, Нигерия. В края на 80-те години „Балканкар“ произвежда продукция на обща стойност около 1,4 милиарда рубли. Той се нарежда сред водещите предприятия в страната ни, заедно с „ИЗОТ“ (за електроника), „Булгарплод“, „Булгартабак“ и др.

1987 г. обаче бележи началото на края за „Балканкар“. От неговите структури са извадени предприятията, които създават междинни продукти, необходими за производството на кари. Това води до нарушаване процеса на доставки на нужните части – ненавременно и неточно изпълнение. Това е и една от причините поради, която производството на кари постепенно намалява, докато в началото на 90-те години спада до едва 2 000 – 3 000 бройки годишно.Тогава и в общественото пространство се появява твърдението, че японците купували нашите мотокари, единствено заради чугуна използван като баланс, за да го влагат в производството на техните “Тойота”. ” Явно там е имало голям глад за чугун, за да си позволят лукса да купуват нашите мотокари за скраб, които са имали осигурен огромен пазар.

Преди 1990 г. в сектора са заети над 40 000 души. ДСО “Балканкар” притежава много имоти в страната и в чужбина сред, които и почивни станции в Китен и Боровец. Днес транспортното машиностроене е разрушено. Производството на кари е намаляло в десетки пъти, а на мястото на столичния завод “Шести септември” зее огромно буренясало пространство.
Източник:bulgarianhistory.org



Банкет в ресторант "Загорка" през 60-те

Ресторант "Загорка"през 70-те

Българската държавна граница в края на 80-те години на миналия век беше опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя започваше от черноморския ни бряг и свършваше в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда от бодлива тел имаше отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове).

На самата граница имаше издълбана така наречената „гранична бразда”. Де факто това беше линията на държавната граница. Съответно на тази линия, на определени разстояния бяха поставени така наречените „каменни гранични пирамиди”. От едната страна - наша страна, беше издълбан надпис НРБ. От другата - СФРЮ. Уточнявам, че аз служех на българо–югославската граница през 1988-1990 г.

На въпросната ограда с бодлива тел бяха поставени проводници. Това беше кльон - електросигнализационна система за охрана на държавната граница. Съветски „патент”, възприет от НРБ в началото на 50-те години. При опит да се премине през оградата от бодлива тел, проводниците се допираха, създаваше се верига и в граничната застава се получаваше сигнал „за действие ” - опит за нарушение на границата. Съответно граничната застава се вдигаше ”в оръжие” и се изпращаше така наречената „тревожна група”. Тя се състоеше от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата задължително влизаше служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка.До кльона, по-точно от вътрешната му страна, имаше разорана ивица земя. Това беше така наречената контролно-следова полоса. Предназначението и беше да „запечатва” следите на евентуалните нарушители на границата. Групата трябваше да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата и евентуално да задържи нарушителите. Ако не беше в състояние сама да се справи със задачата, на мястото на нарушението на границата пристигаха и останалите граничари от заставата. Определен участък от границата се охраняваше от т. нар. Граничен отряд. Това беше войскова единица в Гранични войски. В него беше съсредоточена цялата оперативна дейност. Там се провеждаше единичното обучение на младите граничари. Там беше щабът на отряда. Там беше и маневрената група, в която ми протече по-голямата част от военната служба. Заставите носеха имена като „Юнак”, ”Казак”, ”Полтава”, ”Панама”, ”Хала’’, ”Спартак”.
Автор:Георги Бойчев

НЛО колкото 5-етажна сграда летяло на 400 метра от наш самолет над езерото Балатон в Унгария. Случката е от 1981 година и за нея разказва пилотът, управлявал самолета Господин Господинов.
Документираните и официално признати случаи на срещи на български пилоти с НЛО са много малко. Голяма част от пилотите просто премълчават за тези случки, за да не бъдат отстранени от работа. Даже и да бъдат документирани, чрез запис на разговорите им с наземните диспечери или с други средства, те рядко стават публично достояние.
Но все пак някои го правят. Ето някои интересни срещи на български пилоти с НЛО. За тях признават и разказват самите пилоти, но след пенсионирането си. За това разказва видеоматериал, публикуван в YouTube.
През 1981-ва година българският пилот Господин Господинов става свидетел на необичайно явление в небето. Тогава той е бил в гражданската авиация, командир на самолет Ту-154.
През месец юни изпълнявали чартърен полет по направление София-Франкфурт-Варна. На 11 500 метра височина, около езерото Балатон в Унгария, екипажът получава съобщение от диспечерската служба на Виена, че по данни на друг самолет се виждало някаква светеща точка в небето.Когато приближават мястото, виждат как светещият обект с висока скорост ги приближава, след това рязко завива, изравнява се със самолета и продължава да лети успоредно с него от дясната му страна.
Радиовръзката изчезнала внезапно, локаторът също спрял да работи. Това продължило в рамките на 7 минути. Всички пътници също станали свидетели на срещата с НЛО-то.
Усещало се как въздухът в кабината на самолета вибрира. Самото НЛО било голямо, с размерите на 5 етажна сграда и според екипажа се намирало на около 400 метра от самолета. В средата си било черно и се усещало леко притегляне в негова посока.
На 7-мата минута изведнъж странния обект се отдалечава от самолета и с висока скорост изчезва в обратна посока, след което всичко се възстановило в рамките на нормалното.
Господинов и останалите от екипажа решават да не вдигат шум за случилото се, защото около месец преди това е имало подобен случай с друг екипаж, който докладвал за среща с НЛО и след това пилотите от него били свалени от полети и не им позволили да се върнат на служба.
Поради тази причина Господин Господинов мълчи за случката и решава да я разкаже чак след като се оттегля от активна служба в авиацията.
През 1964 година подполковник Дочо Генковски от авиобаза Граф Игнатиево среща НЛО докато извършва полет с боен изтребител МиГ над Родопите. Самолетът му буквално се слива с яркия светлинен обект в небето и двигателят на изтребителя угасва.Ярка светлина облива, полковникът не чува звуци, времето сякаш спира. Усеща сякаш има някакъв магнит в себе си. След това светлина изчезва, самолетът продължава полета си и се приземява успешно.Докладвал е на висшето командавне, но дали е имало разследване, не се знае.
През 1984-та година българските пилоти на хеликоптер Георги Димитров и Николай Белев засекли НЛО над Родопите. Те успели да се приближат на около 500 метра до обекта преди да настъпят аномалии в апаратурата на хеликоптера им.
Години по-късно, пилотите разкриват подробности за тази среща с НЛО пред български журналисти. Димитров и Белев провеждали нощен полет през октомври 1984-а година и забелязали огромен светещ обект, който бил с формата на пумпал.
Хеликоптерът на българите преминавал над местността „Копривките“ в Родопите, когато се натъкнали на НЛО, от чието дъно излизал сноп светлина, който осветявал една от поляните.
Пилотите се снижили и приближили непознатия апарат на около 500 метра. Тогава той изведнъж се отдалечил, а после пак се върнал в старата си позиция. И така ставало при всеки опит на пилотите да го притиснат. След поредния им опит да се приближат, настъпили аномалии в апаратурата на хеликоптера и пилотите били принудени да се върнат в базата.
Източник:dnes.bg

Лили Иванова отмени куп ангажименти заради състоянието си.
Примата на българската естрада  от един месец не е излизала от дома си.

Лили Иванова слиза от сцената заради коварна болест. Примата на родната естрада от един месец не е излизала от дома си и е отменила всичките си ангажименти. Нейни близки издават, че естрадната звезда преживява тежко прехода от лято към есен и особено ниските температури, които отключват хроничния й артрит.Легендата от години страда от възпаление на ставите и когато има промяна във времето, чувства ужасяващи болки. Това е и причината да замлъкне в последните седмици и да отказва да работи.

„Много е нетипично за нея да мързелува, още повече че имахме насрочени дати за репетиции и записи. Тя обаче отказа всички ангажименти и не иска да пее, което много ни изненада. Явно болките й са наистина силни”, обясняват от музикалния екип на звездата, с които тя планирала да запише 3 песни в края на септември, но това досега така и не се е случило.

Обяснението на хора от антуража й било, че иска да си почива, тъй като лятото й било натоварено и малко щяла да отложи репетициите и записите. Явно примата е измислила това оправдание, за да не се разбере, че е уязвима и изпитва физически болки. Тя винаги е държала да има имидж на непобедима и да изглежда силна в очите на феновете. С напредване на възрастта обаче е нормално да я налягат все повече болежки, с които, изглежда, тя не умее да се примирява, предават от Retro.bg.
Източник:www.razkritia.com

Симеон Павлов
Това е една разградска история, започнала през 1984 г. Тогава Симеон Павлов среща Милена Савова и от пръв поглед се влюбва в нея. Не се спира пред нищо, за да спечели сърцето й, въпреки че е омъжена с две деца и е с 5 г. по-възрастна от него. През 2-3 дена я причаква с огромен букет цветя, кани я на ресторант, купува й бижута.

Постепенно Милена започва да го харесва и след 2 г. се решава на развод. Двамата със Симеон създават ново семейство, раждат им се две деца, а Милена е довела и своите от първия брак. Всички живеят в къщата на бащата на Симеон – Петър, който е млад пенсионер, бивш военен, вдовец.Синът му работи като шофьор в СО МАТ и често отсъства от къщи. Тогава Петър и Милена са сами с децата. Още по-сами остават, когато децата си легнат, а те седят пред телевизора и си правят компания за изпиването на бутилка вино.

Една вечер Милена се изпуска и казва на свекъра си, че Симеон е охладнял към нея, дори когато се връща от пътувания,не я уважава като жена, затова се чувства нещастна.

„Аз ще ти помогна”, казва й Петър и същата вечер влиза в спалнята, където правят любов. После това се случва многократно, когато Симеон е на пътувания. Най-голямото от децата – Яким от първия брак, който вече е на 17 г., разбира за връзката и казва на втория си баща. Симеон не може да повярва, но решава да провери. Казва, че отива в командировка, но късно вечерта се връща. Тогава разбира, че баща му е в тяхната спалня с жена му. Не нахлува в нея, а отива да преспи при приятел.

След края на учебната година и четирите деца са изпратени в почивен лагер. Тогава Симеон казва на жена си и баща си, че и за тях е време за отмора. Взел си е отпуск и ще ги води на море.

Тръгват по пътя, който той познава като пръстите на ръцете си. На една права, където на 1 м от пътя има бетонен стълб, той насочва жигулата право в него
Преди това скача от колата, а тя се блъска в стълба и избухва в пламъци. Самият той е откаран в болница с две счупени ребра и ръка. Така пропуска погребението на баща си и жена си.
Автор:Йордан ВАСИЛЕВ blitz.bg

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив