Джон Винсент Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка.
В училище, Джон Атанасов е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.
Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на Тейлър. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава — най-вече двоичната бройна система.
Когато Джон трябвало да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж на Айова, защото това е първото предложение, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.
Така през един летен ден на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде скромен заради напрегнатия му график, той бил запознат със студентското градче и с Dixie Club — клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си.
През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила своето образование по икономика и подписва договор за преподавател в училище през учебната година 1926-1927 в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината решава да прекрати договора и да се върне в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.
Създаване на компютъра АВС
През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка Атанасов чувства увереност, че може да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.
След опити с много математически сметачни устройства, налични по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Тъй като терминът „цифров“ тогава още не е използван, Атанасов отбелязва аналоговите устройства като „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността зависи от работата на други части на машината.
Силното му желание да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството безплодни мисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г., работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им така и не е патентован.
През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория. Там е до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира.
През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (името е променено на „университет“ през 1959 г.), за да бъде почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture. На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Алис и двете им деца Джоан и Джон и техните семейства. Елси е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.
Джон Атанасов и България
Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.
Второто му посещение в България е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на баща си изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.
Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.
След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.
Патентният спор
Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. И накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.
Уотъргейтският скандал отнема на Джон Атанасов първите колони на сутрешните вестници след излизането на съдбоносното съдебно решение и съответно първите минути заслужена слава. Но Уотъргейт не е единствената причина за мълчанието на пресата. Най-съществените причини за бавното публично признаване на приоритета на Атанасов след процеса са две — първо, сложната научно-техническа материя, изложена в обемисто съдебно решение и в огромно количество документи и, второ, митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които използват информационния вакуум след процеса, за да внасят объркване, като игнорират съдебното решение и заслугите на Атанасов. Единствено ръководството на Щатския университет в Айова предприема редица действия в чест на Атанасов, за да увековечи историческото му изобретение. Университетът неуморно изпраща протести до изданията, в които все още се допускат „погрешни равносметки за историята на компютъра“.
8:58
